Чл. 52 ПВДОВП

Правилник за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

Глава седмав сила

Обжалването не спира прилагането на мерките по чл. 49 съгласно чл. 105, ал. 5 ЗНЗ. Заключителни разпоредби § 1. Този правилник се издава на основание т. 3 и 7 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет от 15 януари 1968 г. за подобряване на водноспасителната дейност в страната (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и § 2 от заключителните разпоредби на ЗНЗ и във връзка с чл. 71 с.з. § 2. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 се прилагат от 1 юни 1983 г. § 3. Отменя се Правилникът за организация на водноспасителната дейност (ДВ, бр. 58 от 1977 г.). § 4. Правилникът е съгласуван с Министерството на правосъдието, Министерството на народната просвета, Министерството на финансите, Министерството настроителството и архитектурата, Министерството на машиностроенето и електрониката, Националния аграрно-промишлен съюз, Главната прокуратура, Българските професионални съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, Българския съюз за физкултура и спорт, Организацията за съдействие на отбраната, Държавния комитет по туризма и Комисията по териториалното и селищното устройство към Министерския съвет. Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1 Нормативи за разкриване и обзавеждане на спасителна станция и самостоятелен пост I. Спасителна станция Организира се при 5 и повече спасителни постове и включва следните елементи:

Наблюдателна кула - на всеки 5 спасителни поста:

а)

тяло на кулата със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта, профилактични табла;

б)

сигнално средство за тревога - сирена или камбана;

в)

свързочни средства - телефон и радиопост;

г)

средства за флагова сигнализация;

д)

ракетно устройство;

е)

пеленгаторно устройство;

ж)

бинокъл - морски тип или рогатка;

з)

високоговорително устройство или мегафон;

и)

секундомер;

к)

справочна литература и документи (табл. на Бофорт, схема на спасителната станция с дневник и радиоприемник);

л)

термометри за вода и въздух;

м)

комплекти резервни плаващи знаци и табелки - ограничителни, означителни, насочващи, за подводна работа и др.

Спасителен пост в състава на спасителната станция:

а)

спасително въже;

б)

профилактично табло;

в)

сигнално средство - рупор или мегафон;

г)

свирка;

д)

спасителна топка;

е)

ракетно устройство;

ж)

радиотелефон;

з)

сигнални флагове;

и)

дневник;

к)

спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

л)

комплект за гмуркане № 1 (перки, маска и шнорхел);

м)

спасително облекло по табел на БЧК.

Спасителна лодка с гребла - на всеки 5 спасителни поста. Обзавеждане на лодката - съгласно изискванията на ДИК.

Спасителен моторен катер - на всеки 10 спасителни поста. Обзавеждане - съгласно изискванията на ДИК.

Комплекти плаващи знаци, спасителни съоръжения, табелки, маркери, облекло и др. съобразно щата и наличната техника с 20% резерв за подмяна.

Учебно-тренировъчни средства:

а)

учебни манекени тип ПИТЕ и АМБУ - по един на 5 спасителни поста;

б)

комплекти тренировъчен инвентар (дихателни мехчета, сигнални и свързочни средства и др.) - по един на 10 и повече спасителни постове.

Работни помещения:

а)

командно-свързочен възел;

б)

реанимационен пункт;

в)

хангар за плавателни средства;

г)

склад за инвентар и облекло;

д)

помещение за горивно-смазочни материали (ГСМ).

Медицински звена:

а)

медицински пункт;

б)

медицински реанимационен пункт;

в)

подвижен реанимационен екип със санитарна линейка. Обзавеждане - по нормативи на МНЗ. При географски обособени и изолирани плажове или брегови ивици се допуска:

а)

организирането на спасителната станция и при по-малко от 5 спасителни поста;

б)

спасителна гребна лодка (или с извънборден двигател) и при по-малко от 5 спасителни поста;

в)

спасителен моторен катер и при по-малко от 10 спасителни поста;

г)

медицински пункт или медицински реанимационен пункт и при по-малко от 5 спасителни поста.

Спасителен леководолазен пост. За спасителни станции, осигуряващи зона на спасяване с дълбочина между далечните плаващи знаци и брега, не по-малка от 10 м:

а)

леководолазни комплекти № 3;

б)

портативен въздушен компресор за високо налягане (над 150 атм);

в)

радиотелефон;

г)

комплект съоръжения за подводно търсене, навигационни знаци за подводна работа, маркери и др.;

д)

леководолазен дневник. Подробности по обзавеждането - съгласно Правилника за леководолазната работа. Леководолазният пост носи дежурство в моторните спасителни катери. II. Самостоятелен спасителен пост:

а)

спасително въже;

б)

профилактично табло;

в)

сигнално средство - рупор или мегафон;

г)

свирка;

д)

спасителна топка;

е)

ракетно устройство;

ж)

радиотелефон;

з)

сигнални флагове;

и)

спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

к)

спасителна лодка с гребла или извънборден двигател;

л)

бинокъл;

м)

санитарна чанта със спешен набор;

н)

комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери и табелки;

о)

комплект за гмуркане № 1;

п)

термометър за вода и въздух;

р)

дневник;

с)

спасително облекло;

т)

върлина с дължина 5-6 м (само за плувни басейни). Всички спасителни средства и съоръжения, спасителните облекла и плавателните средства се оцветяват в приетия за морското аварийно обзавеждане оранжев цвят и носят емблемата на водноспасителната служба. Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1 Схема за определяне район на действие и зона на спасяване на спасителните станции Под район на действие на спасителната станция се разбира акваторията(водната повърхност), заключена между бреговата ивица и дъгата от окръжността, описана от центъра на спасителната станция, с радиус, равен на далечината на наблюдението (видимостта) с въоръжено око (бинокъл) през деня, равняващо се на 1200 м (от такова разстояние се забелязва главата на плувец). Във всички точки на района на действие техническите средства на станцията трябва да са в състояние да окажат помощ на човек, взет от повърхността (уморен плувец, екипаж на обърната лодка или ветроходен съд и др.). Под зона на спасяване на спасителната станция се разбира акваторията, в която техническите средства на станцията дават най-голяма възможност да се спаси човек, взет не само от повърхността, но и изваден от дъното. Зоната на спасяване се ограничава от бреговата ивица и дъгата на окръжността, описана от центъра на спасителната станция с радиус, който се определя по формулата: ______________________________________________________ където Р е радиусът на окръжността на зоната за спасяване в метри; V - скоростта на катера (лодката), с който разполага станцията, в километри в час; Т4 - общото време за придвижване на катера, лодката или спасителното средства до мястото на инцидента; Т4 се изчислява от разликата: Т0 - (Т1 + Т2 + Т3), където: Т0 е максимално допустимо време за престой на човек под водата с оглед шансовете за спасяването му (около 6 минути - приблизително периода на клиничната смърт); в този срок следва да се окаже и първата медицинска помощ; Т1 - времето за оповестяването на инцидента - от момента на откриване на нещастния случай от наблюдателя до момента на даване на тревога - приема се около 30 сек.; Т2 - времето от момента на даването на тревога до момента на тръгването на катера, лодката или спасителното средство към мястото на инцидента - приема се също около 30 сек.; Т3 - времето, необходимо за търсене на потъналия човек от спасителя или леководолаза - приема се максимално до 3 мин. Величините Т1, Т2 и Т3 зависят от степента на тренираност на личния състав и от състоянието на техническите средства на станцията. Важно задължение на личния състав на спасителната станция е чрез системни тренировки непрекъснато да снижават тези стойности, което ще даде възможност за транспортиране на пострадалия в мястото за първа помощ много по-рано и с по-големи шансове за възстановяване. Ако заместим във формулата посочените приблизителни стойности, ще получим: Т4 мин = 6 - (0,5 + 0,5 + 3) = 6 - 4 = 2, това означава, че максимално допустимо време за придвижването на спасителните средства до мястото на инцидента е 2 мин. За да определим радиуса на зоната на спасяване (приемаме средна скорост на катера 20 км/час), заместваме цифровите стойности и получаваме: _____________________ От формулата се вижда, че за станции, разполагащи със спасителен катер със скорост 20 км/час, зоната на спасяване ще има радиус 667 м; ако съответно изчислим радиуса на зоната на станция, разполагаща само с гребна лодка (около 10 км/час), радиусът ще бъде намален на около 350 м. По същия начин може да се определи и радиусът на зоната на спасяване на отделен спасителен пост, който не разполага с технически средства, а разчита само на спасителите. В този случай при средна скорост на плувеца-спасител от 2 до 3 км/час зоната ще има радиус от 50 до 100 м. Посочените норми трябва да се използуват при определяне на охранителните райони, щата и техническите средства на спасителните станции, като се вземат пред вид всички местни условия.