Чл. 38

Член 38 Обучение по ветеринарна медицина

1. Обучението по ветеринарна медицина включва редовно теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет, което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.4.1 от Приложение V.

Съдържанието, предвидено в точка 5.4.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

1. За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.
2. Обучението по ветеринарна медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a) достатъчни познания върху науките, на които се основават дейностите на ветеринарните лекари; б) достатъчни познания върху структурата и функциите на здравите животни, тяхното стопанско отглеждане, възпроизводство и хигиена, като цяло, както и върху храненето им, включително технологиите, свързани с производството и съхранението на храни, отговарящи на техните нужди; в) достатъчни познания върху поведението и защитата на животните; г) достатъчни познания за причините, характера, развитието, ефектите, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, разглеждани поотделно или в групи, включително специални познания върху заболяванията, които могат да се предадат на хората; д) достатъчни познания по превантивна медицина; е) достатъчни познания за хигиената и технологията на добиването, производството и разпространението на животински храни или храни от животински произход, предназначени за човешка консумация; ж) достатъчни познания за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, уреждащи изброените материи; з) достатъчен клиничен и друг практически опит, придобит под подходящ контрол.