Чл. 40

Член 40 Обучение на акушерки

1. Обучението на акушерки включва като минимум:

a) специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или б) специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил. Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение. Съдържанието, посочено в точка 5.5.1 от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането му към техническия и научния напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

1. За достъп до обучение за акушерка се изисква да е налице едно от следните условия:

a) завършване най-малко на първите десет години на общото училищно образование за курс I, или б) притежаване на удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, за курс II.

1. Обучението за акушерки гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a) достатъчно познаване на науките, на които се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията; б) достатъчно познаване на професионалната етика на разглежданата професия и на нормативните актове, които я регламентират; в) задълбочени познания върху биологичните функции, анатомията и физиологията в сферата на акушерството и на новороденото, както и познания върху отношението между здравното състояние и физическата и социална среда на човешкия индивид, и неговото поведение г) достатъчен клиничен опит, придобит в акредитирани здравни заведения под контрола на специалисти с квалификация по акушерство; д) достатъчно разбиране на обучението от здравни работници и опит от работата с такива работници.