Чл. 23
Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (Текст от значение за ЕИП )
Член 23 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 14 декември 2016 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
I. KORČOK
(1) ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 134.
(2) ОВ C 415, 20.11.2014 г., стр. 23.
(3) Позиция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 декември 2016 г.
(4) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22).
(5) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(6) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(7) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(8) Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
(9) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(10) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(11) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(12) Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).
(13) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(14) Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(15) Решение 2012/11, ECE/EB/AIR/113/Add. 1.
(16) Решение ECE/EB.AIR/127, параграф 36e.
(17) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(18) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).
(19) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ I МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ НА ЕМИСИИ В АТМОСФЕРАТА
Таблица А
Изисквания за докладване на годишните емисии съгласно член 8, параграф 1, първа алинея
Елемент Замърсители Динамичен ред Дати на докладване Общи национални емисии по категории източници съгласно NFR (1) (2)
— SO2, NOх, НМЛОС, NH3, CO — тежки метали (Cd, Hg, Pb) (3)
— УОЗ (4) (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ (5)), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено(1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили (ПХБ) (6), хексахлорбензен (7)) Годишно — от 1990 г. до годината на докладване минус 2 (X–2) 15 февруари (9)
Общи национални емисии по категории източници съгласно NFR (2)
— ПЧ2,5, ПЧ10 (8) и сажди (ако са налични) Годишно — от 2000 г. до годината на докладване минус 2 (X–2) 15 февруари (9)
Таблица Б
Изисквания за докладване на годишните емисии съгласно член 8, параграф 1, втора алинея
Елемент Замърсители Динамичен ред Дата на докладване Общи национални емисии по категории източници (10) съгласно NFR — тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) (11)
— ОСП (12)
Годишно — от 1990 г. (2000 г. за ОСП) до годината на докладване минус 2 (X–2) 15 февруари
Таблица В
Изисквания за докладване относно емисиите и прогнозите съгласно член 8, параграф 2
Елемент Замърсители Динамични редове/целеви години Дати на докладване Данни за териториалното разпределение на националните емисии по категории източници (GNFR) — SO2, NOх, НМЛОС, CO, NH3, ПЧ10, ПЧ2,5
— тежки метали (Cd, Hg, Pb) — УОЗ (общо ПАВ, хексахлорбензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани) — сажди (ако са налични) На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X–2) считано от 2017 г. 1 май (13)
Големи точкови източници (LPS) по категории източници (GNFR) — SO2, NOх, НМЛОС, CO, NH3, ПЧ10, ПЧ2,5
— тежки метали (Cd, Hg, Pb) — УОЗ (общо ПАВ, хексахлорбензен, полихлорирани бифенили, диоксини/фурани) — сажди (ако са налични) На всеки четири години за годината на докладване минус 2 (X–2) считано от 2017 г. 1 май (13)
Прогнозни емисии, обобщени по NFR — SO2, NOх, NH3, НМЛОС, ПЧ2,5 и сажди (ако са налични) На всеки две години, като са включени обхванатите от прогнозата години 2020 г., 2025 г., 2030 г. и при наличие на прогноза — 2040 г. и 2050 г. считано от 2017 г. 15 март
Таблица Г
Изисквания за ежегодно докладване относно информационния доклад за инвентаризацията съгласно член 8, параграф 3
Елемент Замърсители Динамични редове/целеви години Дати на докладване Информационен доклад за инвентаризацията — SO2, NOх, НМЛОС, NH3, СО, ПЧ2,5, ПЧ10
— тежки метали (Cd, Hg, Pb) и сажди — УОЗ (общо полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), бензо(а)пирен, бензо(b)флуорантен, бензо(k)флуорантен индено(1,2,3-cd)пирен, диоксини/фурани, полихлорирани бифенили, хексахлорбензен) — ако са налични, тежки метали (As, Cr, Cu, Ni, Se и Zn и техни съединения) и ОСП Всички години (както е посочено в таблици А—Б—В) 15 март
(1) Nomenclature for reporting (NFR) — „Номенклатура за докладване“ по КТЗВДР.
(2) Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно.
(3) Cd (кадмий), Hg (живак), Pb (олово).
(4) УОЗ (устойчиви органични замърсители).
(5) ПАВ (полициклични ароматни хидрокарбони).
(6) ПХБ (полихлорирани бифенили).
(7) хексахлорбензен
(8) „ПЧ10 “ означава частици с аеродинамичен диаметър, равен или по-малък от 10 микрометра (μm).
(9) Ако докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок от четири седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.
(10) Докладването по отношение на природните емисии се извършва в съответствие с методологиите, установени в КТЗВДР и Ръководството EMEP/EEA относно инвентаризацията на емисиите на замърсители на въздуха. Те не се включват в общите стойности на национално равнище, а се докладват отделно.
(11) As (арсен), Cr (хром), Cu (мед), Ni (никел), Se (селен), Zn (цинк).
(12)
ОСП= общ суспендиран прах.
(13) Ако докладът съдържа грешки, той се представя повторно в срок от четири седмици, като включва ясно обяснение на внесените изменения.
ПРИЛОЖЕНИЕ II НАЦИОНАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ
Таблица А
Задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива (*1).
Държава членка Намаление на SO2 спрямо 2005 г. Намаление на NOx спрямо 2005 г. Намаление на НМЛОС спрямо 2005 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г.
За всяка година от 2030 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г.
За всяка година от 2030 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г.
За всяка година от 2030 г. Белгия 43 %
66 % 41 %
59 % 21 %
35 % България 78 %
88 % 41 %
58 % 21 %
42 % Чешка република 45 %
66 % 35 %
64 % 18 %
50 % Дания 35 %
59 % 56 %
68 % 35 %
37 % Германия 21 %
58 % 39 %
65 % 13 %
28 % Естония 32 %
68 % 18 %
30 % 10 %
28 % Гърция 74 %
88 % 31 %
55 % 54 %
62 % Испания 67 %
88 % 41 %
62 % 22 %
39 % Франция 55 %
77 % 50 %
69 % 43 %
52 % Хърватия 55 %
83 % 31 %
57 % 34 %
48 % Ирландия 65 %
85 % 49 %
69 % 25 %
32 % Италия 35 %
71 % 40 %
65 % 35 %
46 % Кипър 83 %
93 % 44 %
55 % 45 %
50 % Латвия 8 %
46 % 32 %
34 % 27 %
38 % Литва 55 %
60 % 48 %
51 % 32 %
47 % Люксембург 34 %
50 % 43 %
83 % 29 %
42 % Унгария 46 %
73 % 34 %
66 % 30 %
58 % Малта 77 %
95 % 42 %
79 % 23 %
27 % Нидерландия 28 %
53 % 45 %
61 % 8 %
15 % Австрия 26 %
41 % 37 %
69 % 21 %
36 % Полша 59 %
70 % 30 %
39 % 25 %
26 % Португалия 63 %
83 % 36 %
63 % 18 %
38 % Румъния 77 %
88 % 45 %
60 % 25 %
45 % Словения 63 %
92 % 39 %
65 % 23 %
53 % Словакия 57 %
82 % 36 %
50 % 18 %
32 % Финландия 30 %
34 % 35 %
47 % 35 %
48 % Швеция 22 %
22 % 36 %
66 % 25 %
36 % Обединено кралство 59 %
88 % 55 %
73 % 32 %
39 % ЕС 28 59 %
79 % 42 %
63 % 28 %
40 %
Таблица Б
Задължения за намаляване на емисиите на амоняк (NH3) и фини прахови частици (ПЧ2,5). При задълженията за намаляване 2005 г. е базова година, като за автомобилния транспорт те се прилагат за емисиите, изчислени на базата на продадените горива (*2).
Държава членка Намаление на NH3 спрямо 2005 г. Намаление на ПЧ2,5 спрямо 2005 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г.
За всяка година от 2030 г. За всяка година от 2020 г. до 2029 г.
За всяка година от 2030 г. Белгия 2 %
13 % 20 %
39 % България 3 %
12 % 20 %
41 % Чешка република 7 %
22 % 17 %
60 % Дания 24 %
24 % 33 %
55 % Германия 5 %
29 % 26 %
43 % Естония 1 %
1 % 15 %
41 % Гърция 7 %
10 % 35 %
50 % Испания 3 %
16 % 15 %
50 % Франция 4 %
13 % 27 %
57 % Хърватия 1 %
25 % 18 %
55 % Ирландия 1 %
5 % 18 %
41 % Италия 5 %
16 % 10 %
40 % Кипър 10 %
20 % 46 %
70 % Латвия 1 %
1 % 16 %
43 % Литва 10 %
10 % 20 %
36 % Люксембург 1 %
22 % 15 %
40 % Унгария 10 %
32 % 13 %
55 % Малта 4 %
24 % 25 %
50 % Нидерландия 13 %
21 % 37 %
45 % Австрия 1 %
12 % 20 %
46 % Полша 1 %
17 % 16 %
58 % Португалия 7 %
15 % 15 %
53 % Румъния 13 %
25 % 28 %
58 % Словения 1 %
15 % 25 %
60 % Словакия 15 %
30 % 36 %
49 % Финландия 20 %
20 % 30 %
34 % Швеция 15 %
17 % 19 %
19 % Обединено кралство 8 %
16 % 30 %
46 % ЕС 28 6 %
19 % 22 %
49 %
(*1) Държавите членки, които имат възможност да използват общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, могат да запазят тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на Съюза.
(*2) Държавите членки, които имат възможност да използват общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, могат да запазят тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на Съюза. Приложение II — Приложения III, V и VI
ПРИЛОЖЕНИЕ III СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 6 И 10 ЧАСТ 1
Минимални изисквания относно съдържанието на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха
1. а) рамката за националната политика относно качеството на въздуха и замърсяването, в чийто контекст е разработена програмата, включително: i) приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, набелязани в други относими области на политиката, включително изменението на климата и когато е уместно — селското стопанство, промишлеността и транспорта; ii) отговорностите, възложени на национални, регионални и местни органи; iii) напредъка, постигнат по сегашните политики и мерки за намаляване на емисиите и за подобряване на качеството на въздуха, както и степента на спазване на националните задължения и задълженията в рамките на Съюза; iv) прогнозираното последващо развитие, ако се приеме, че няма да има изменения във вече приетите политики и мерки; б) разгледаните варианти на политика за спазване на задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък, както и на междинните нива на емисии, определени за 2025 г., и за принос за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха, със съответния анализ, включително метода за анализ; когато е налично — самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намалението на емисиите, качеството на въздуха и околната среда, както и свързаните с тях неопределености; в) мерките и политиките, избрани за приемане, включително график за тяхното приемане, изпълнение и преглед, както и отговарящите за тях компетентни органи; г) когато е приложимо — пояснение на причините, поради които индикативните нива на емисии за 2025 г. не могат да бъдат постигнати без мерки, водещи до несъразмерни разходи; д) когато е приложимо — описание на използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 5, и последиците за околната среда, произтичащи от използването на тези възможности; е) оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с планове и програми, установени в други относими области на политиката. 2. а) оценка на постигнатия напредък по изпълнението на програмата и намаляването на емисиите и концентрациите; б) всички съществени промени в политическия контекст, оценките, програмата или графика за изпълнението ѝ. ЧАСТ 2
Мерки за намаляване на емисиите, посочени в член 6, параграф 2, втора алинея
Държавите членки вземат предвид съответното Ръководство за амоняка и използват най-добрите налични техники в съответствие с Директива 2010/75/ЕС. А. Мерки за ограничаване на емисиите на амоняк
(1) а) управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл; б) стратегии за хранене на добитъка; в) нискоемисионни техники за разпръскване на оборски тор; г) нискоемисионни системи за съхранение на оборски тор; д) нискоемисионни системи за обори за животни; е) възможности за ограничаване на емисиите на амоняк от използването на минерални торове. 2. 3. а) замяна на карбамидните торове с амониево-нитратни; б) когато прилагането на карбамидни торове продължи — използване на методи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, посочен в Ръководството за амоняка; в) насърчаване на замяната на неорганичните с органични торове, а когато продължават да се прилагат неорганични торове — разпръскването им в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове. 4. а) намаляване на емисиите от разпръскването на торова течност и твърд оборски тор върху обработваема земя и пасища, като се използват методи, водещи до намаляване на емисиите най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, и при спазване на следните условия: i) разпръскване на твърди оборски торове и торови течности само в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове; ii) неразпръскване на твърди оборски торове и торови течности, когато подлежащата на торене земя е напоена с вода, наводнена, замръзнала или покрита със сняг; iii) разпръскване на торови течности върху пасища чрез влачещ се по земята маркуч или ботуш или чрез плитко или дълбоко впръскване; iv) разпръскване на твърди оборски торове и торови течности върху обработваема земя, които се поемат от почвата в срок от четири часа след разпръскването; б) намаляване на емисиите от съхранението на оборски тор извън оборите за животните, като се използват следните подходи: i) за хранилища за торова течност, построени след 1 януари 2022 г., използване на нискоемисионни системи или техники за съхранение, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 60 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, а за съществуващи хранилища за торова течност — най-малко с 40 %; ii) покриване на хранилищата за твърд оборски тор; iii) гарантиране, че селските стопанства разполагат с достатъчен капацитет за съхранение на оборски тор, за да разпръскват тора само през подходящите периоди за растежа на културите: в) намаляване на емисиите от оборите за животни, като се използват системи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 20 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка; г) намаляване на емисиите от оборския тор, като се използват стратегии за нископротеиново хранене, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 10 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка. Б. Мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици и сажди 1. Държавите членки следят за спазването на всяка забрана, въведена в съответствие първа алинея, и осигуряват прилагането ѝ. Изключенията от такава забрана се ограничават до превантивни програми за избягване на безконтролното разпространение на опустошителни пожари, за борба с вредителите или за опазване на биологичното разнообразие. 2. а) подобряване на структурата на почвата чрез внасяне в нея на остатъците от реколтата; б) подобрени техники за внасяне на остатъците от реколтата; в) алтернативно използване на остатъците от реколтата; г) повишаване на съдържанието на хранителни вещества и подобряване на структурата на почвата чрез внасяне на тор съобразно потребностите за оптимален растеж на растенията, като по този начин се избягва прегарянето на тора (оборски тор, дебела постелка от слама). В. Предотвратяване на въздействието върху малки стопанства При предприемането на мерки, изложени в раздели А и Б, държавите членки гарантират, че изцяло вземат предвид въздействието върху малките стопанства и микростопанствата. Държавите членки могат например да освободят малките стопанства и микростопанствата от тези мерки, когато това е възможно и уместно с оглед на приложимите задължения за намаляване.
(1) Решение 2012/10, ECE/EB.AIR/113/Add 1.
(2) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).
ПРИЛОЖЕНИЕ IV МЕТОДОЛОГИИ ЗА ПОДГОТОВКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕНТАРИЗАЦИИ И ПРОГНОЗИ ЗА ЕМИСИИТЕ, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ДОКЛАДИ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА И КОРИГИРАНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНВЕНТАРИЗАЦИИ НА ЕМИСИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 5 И 8 За посочените в приложение I замърсители държавите членки изготвят национални инвентаризации на емисиите, коригирани национални инвентаризации на емисиите, когато е приложимо, национални прогнози за емисиите, национални инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от големи точкови източници и информационни доклади за инвентаризацията, като използват методологиите, приети от договарящите страни по КТЗВДР (наричани по-долу „Ръководство EMEP“), и се приканват да използват посоченото там Ръководство EMEP/EEA за инвентаризации на емисиите на замърсители на въздуха (наричано по-долу „Ръководство EMEP/EEA“). Освен това в съответствие със същите ръководства се подготвя допълнителна информация, по-специално данни за дейността, необходими за оценяване на националните инвентаризации и прогнози за емисиите. Използването Ръководството EMEP не засяга допълнителните правила, посочени в настоящото приложение, нито изискванията относно номенклатурата за докладване, динамичните редове и датите за докладване, посочени в приложение I. ЧАСТ 1
Национални годишни инвентаризации на емисиите
1. 2. Държавите членки могат да използват други научно обосновани и съвместими методологии за извършването на националните инвентаризации на емисиите, когато с тези методологиите получават по-точни оценки отколкото по стандартните методологии, установени в Ръководството EMEP/EEA. 3. 4. 5. ЧАСТ 2
Национални прогнози за емисиите
1. а) ясно посочване на приетите и планираните политики и мерки, които са отразени в прогнозите; б) когато е целесъобразно, резултатите от анализа на чувствителността, направен за прогнозите; в) описание на методологиите, моделите и основните допускания, както и на главните параметри на входа и на изхода. 2. 3. ЧАСТ 3
Информационен доклад за инвентаризацията
Информационните доклади за инвентаризацията се изготвят в съответствие с Ръководството EMEP, като се използва съдържащият се в него образец за такива доклади. Докладът включва най-малко следната информация: а) описания, позовавания и източници на информация относно конкретните методологии, допускания, емисионни фактори и данни за активността, както и обосновка на техния избор; б) описание на ключовите национални категории на източници на емисии; в) информация за съществуващите неопределености, осигуряването и контрола на качеството; г) описание на институционалната процедура за извършването на инвентаризацията; д) преизчисляване и планирани подобрения; е) ако е приложимо — информация относно използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 5, параграфи 1, 2, 3 и 4; ж) ако е приложимо, информация за причините за отклонение от курса за намаляване, определен в съответствие с член 4, параграф 2, както и мерките за връщане към курса; з) резюме. ЧАСТ 4
Корекция на националните инвентаризации на емисиите
1. а) доказателство, че съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите е/са завишено(и); б) доказателство за степента, в която корекцията на инвентаризацията на емисиите намалява завишението и допринася за спазването на съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите; в) оценка на това дали и кога са очаква да бъде(ат) изпълнено(и) съответното(те) национално(ни) задължение(я) за намаляване на емисиите въз основа на националните прогнози за емисиите без корекцията; г) доказателство, че корекцията е в съответствие с едно или няколко от посочените по-долу три обстоятелства. Може да се направи позоваване, ако е уместно, на съответни предишни корекции: i) в случай на нови категории източници на емисии: — доказателство, че новата категория източници на емисии е призната в научната литература и/или Ръководството EMEP/EEA; — доказателство, че тази категория източници не е била включена в съответната предишна национална инвентаризация на емисиите по времето, когато е било установено задължението за намаляване на емисиите; — доказателство, че емисиите от новата категория източници допринасят за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите, подкрепено от подробно описание на методологията, данните и емисионните фактори, използвани за достигане до това заключение; ii) в случай на значителни различия в емисионните фактори, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници: — описание на първоначалните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор; — доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите са били използвани първоначалните емисионни фактори; — описание на актуализираните емисионни фактори, включително подробности за научното основание за установяването на емисионния фактор; — сравнение между оценките за емисиите по първоначалните и по актуализираните емисионни фактори, което да доказва, че промяната в емисионните фактори допринася за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите; — обосновката на решението относно това дали промените в емисионните фактори са значителни; iii) в случай на значителни различия в методологиите, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници: — описание на използваната първоначална методология, включително подробна информация за научното основание за установяването на емисионния фактор; — доказателство, че при тогавашното определяне на намалението на емисиите е била използвана първоначалната методология; — описание на актуализираната методология, включително подробности за научното основание или използвания научен източник за нейното установяване; — сравнение между оценките за емисиите по първоначалната и по актуализираната методология, което да доказва, че промяната в методологията допринася за невъзможността на държавата членка да изпълни своите задължения за намаляване на емисиите; — обосновката на решението относно това дали промяната в методологията е значителна. 2. 3.
(1) Държавите членки, които имат възможност да използват общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива, като основа за преценка на спазването на изискванията съгласно КТЗВДР, могат да запазят тази възможност с цел осигуряване на съгласуваност между международното право и правото на Съюза.
(2) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).
ПРИЛОЖЕНИЕ V ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9 а) За сладководни екосистеми: установяване на размера на биологичните вреди, включително чувствителни рецептори (микро- и макрофити и диатомеи), и загубата на рибни запаси или на безгръбначни:
ключовият показател способност за неутрализиране на киселини (ANC) и помощните показатели киселинност (pH), разтворен сулфат (SO4), нитрат (NO3) и разтворен органичен въглерод:
честота на вземане на пробите: от ежегодно (за езера — по време на есенното вертикално размесване на водните пластове) до ежемесечно (за течащи води). б) За сухоземни екосистеми: оценка на киселинността на почвата, загубите на хранителни вещества в почвата, азотното съдържание и баланс, както и загубата на биологично разнообразие: i) ключовият показател киселинност на почвата: обменни фракции на основни катиони (наситеност с бази) и обменен алуминий в почвата:
честота на вземане на пробите: на всеки десет години;
помощни показатели: pH, сулфат, нитрат, основни катиони, концентрации на алуминий в почвен разтвор:
честота на вземане на пробите: всяка година (когато е подходящо); ii) ключовият показател просмукване на нитрати в почвата (NO3,leach): честота на вземане на пробите: всяка година; iii) ключовият показател съотношение въглерод/азот (C/N) и помощният показател общо съдържание на азот в почвата (Ntot): честота на вземане на пробите: на всеки десет години; iv) ключовият показател хранителен баланс в листата (N/P, N/K, N/Mg): честота на вземане на пробите: на всеки четири години. в) За сухоземни екосистеми: оценка на вредата от озона за растежа на растителността и за биологичното разнообразие; i) ключовият показател растеж на растителността и увреждания на листата и помощният показател въглероден поток (Cflux): честота на вземане на пробите: всяка година; ii) ключовият показател превишаване на основани на потока критични нива: честота на вземане на пробите: всяка година през растежния период.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Директива 2001/81/ЕО Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2, първа алинея и втора алинея, букви в), г) и д) Член 2 Член 3, буква д) Член 3, точка 1 — Член 3, точки 2, 3, 4, 5, 8, 9, 12 и 13 Член 3, буква и) Член 3, точка 6 Член 3, буква к) Член 3, точка 7 Член 3, буква з) Член 3, точка 10 Член 3, буква ж) Член 3, точка 11 Член 4 Член 4, параграфи 1 и 2 Член 2, втора алинея, букви а) и б) Член 4, параграф 3 — Член 5 Член 6, параграф 1 Член 6, параграф 1 Член 6, параграф 2 Член 6, параграфи 2 и 5 — 10 Член 6, параграф 3 Член 6, параграфи 3 и 4 — Член 7 Член 7, параграф 1 Член 8, параграф 1, първа алинея — Член 8, параграф 1, втора алинея и параграфи 2 — 4 Член 7, параграф 2 Член 8, параграф 5 Член 7, параграф 3 Член 8, параграф 6 Член 7, параграф 4 Член 8, параграф 7 — Член 9 Член 8, параграф 2 Член 10, параграф 1 Член 8, параграф 1 Член 10, параграф 2 — Член 10, параграфи 3 и 4 Член 9 Член 11 — Член 12 Член 10 Член 13 Член 6, параграф 4 Член 14, параграф 1 Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 3 Член 14, параграфи 2 и 3 Член 11 Член 15 Член 13, параграф 3 Член 16 Член 13, параграфи 1 и 2 Член 17 Член 14 Член 18 — Член 19 Член 15 Член 20 — Член 21 Член 16 Член 22 Член 17 Член 23 Член 8, параграф 1 и приложение III
Приложение I Приложение I
Приложение III
Приложение IV Декларация на Комисията относно наблюдението на емисиите на метан Комисията счита, че във връзка с качеството на въздуха са налице сериозни аргументи за поддържане на наблюдението на измененията при емисиите на метан в държавите членки, с цел намаляване на концентрациите на озон в ЕС и за насърчаване намаляването на емисиите на метан в международен план. Комисията потвърждава, че въз основа на отчетените данни за националните емисии тя възнамерява да оцени допълнително въздействието на емисиите на метан за постигането на целите, посочени в член 1, параграф 2 от Директивата за НТЕ, и ще разгледа мерки за намаляване на посочените емисии, като при необходимост ще представи законодателно предложение за тази цел. В своята оценка Комисията ще вземе под внимание редица текущи проучвания в това направление, които следва да бъдат завършени през 2017 г., както и измененията в тази област в международен план.
Практика по чл. 23
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.