Чл. 23
НАРЕДБА № 6 ОТ 9 ЮЛИ 2019 Г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И КОНТРОЛ НА ОТДЕЛНИ ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПРЕДАВАНИ ПО ВЪЗДУШНО-КАПКОВ ПЪТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2022 Г.)
Чл. 23.(1) Лабораторна диагностика на епидемичен паротит се извършва посредством:
- (изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на епидемичния паротит, характерен за остра инфекция, в серум или в слюнка (EIA IgM);
- доказване на нуклеинова киселина на вируса на епидемичния паротит в клинична проба;
- изолация на вируса на епидемичния паротит в клинична проба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2022 г.) Най-подходящ клиничен материал за доказване на специфичен антитяло отговор (серологична диагностика) са серумни проби, взети от болен между 4-тия и 28-ия ден след началото на клиничните симптоми. За отхвърляне на фалшиво отрицателни резултати в случаите, когато първата серумна проба е взета по-рано от четири дни от началото на клиничните симптоми, както и при получаване на неопределен IgM резултат, се изследва втора серумна проба за наличие на специфични паротитни антитела, взета 14 дни след първата проба. (3) Клиничният материал (урина, слюнка, ликвор), подходящ за изолиране на вируса на епидемичния паротит, трябва да бъде събран в първите 3 - 4 дни след появата на клиничните симптоми на инфекцията, когато вирусът присъства в най-висока концентрация. (4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.
Практика по чл. 23
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.