Чл. 34

Чл. 34.(1) Лабораторна диагностика на коклюш се извършва посредством:

1. изолация на Bordetella pertussis от клинична проба;
2. доказване на нуклеинова киселина на Bordetella pertussis в клинична проба;
3. доказване на специфичен антитяло отговор срещу Bordetella pertussis.

(2) Клиничният материал (секрет от задната и горната страна на назофаринкса) е подходящ за изолиране на причинителя на коклюш само в катаралния стадий на болестта, когато кашлицата не е характерна. Клиничните проби се посяват на мястото на вземането им, в случай че е осигурена специална селективна хранителна среда, или се поставят в транспортна хранителна среда и се изпращат незабавно с оглед доставянето им до втория час след вземане на материала в микробиологична лаборатория, която предварително е информирана. (3) Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът за генетично изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията. Тампонът с взетия материал се поставя в стерилна пластмасова епруветка без транспортна среда. При невъзможност за незабавно транспортиране е необходимо да се съхранява в хладилник под 8 °С. (4) Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.