Чл. 12

Директива 2004/107/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

Директива

Всички членове Обясни в чат Оригинален източник

Член 12 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 15 декември 2004 година. За Европейския парламент Председател J. P. BORRELL FONTELLES За Съвета Председател A. NICOLAÏ

ОВ С 110, 30.4.2004 г., стр. 16.

Становище на Европейския парламент от 20 април 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Решение на Съвета от 15 ноември 2004 г.

ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стр. 69).

Осреднена стойност изчислена за една календарна година от общото съдържание във фракцията PM10.

Да се включи най-малко един градски фонов пункт, а по отношение на бензо(а)пирен и един транспортно-ориентиран пункт за вземане на проби, при условие че това няма да увеличи броя на пунктовете за вземане на проби.

Индикативни измервания са измерванията, които се извършват на по-редки интервали от време, но изпълняват останалите цели по отношение на качеството на атмосферния въздух. ПРИЛОЖЕНИЕ I Целеви стойности за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен Замърсител Целева стойност

Арсен 6 ng/m3 Кадмий 5 ng/m3 Никел 20 ng/m3 Бензо(а)пирен 1 ng/m3 ПРИЛОЖЕНИЕ II Определяне на изисквания за оценка на концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух в рамките на дадена зона или агломерация I. Горни и долни оценъчни прагове Прилагат се следните горни и долни оценъчни прагове:

а)

Дифузни източници Население на агломерацията или зоната (брой в хиляди) Ако максималните нива на концентрациите превишават горния оценъчен праг

–

Арсен

–

Кадмий

–

Никел

–

Бензо(а)пирен

–

Горен оценъчен праг в процентно изражение от целевата стойност

–

60 %

–

(3,6 ng/m3)

–

60 %

–

(3 ng/m3)

–

70 %

–

(14 ng/m3)

–

60 %

–

(0,6 ng/m3)

–

Долен оценъчен праг в процентно изражение от целевата стойност

–

40 %

–

(2,4 ng/m3)

–

40 %

–

(2 ng/m3)

–

50 %

–

(10 ng/m3)

–

40 %

–

(0,4 ng/m3)

–

II. Определяне случаите на превишаване на максималните и минималните оценъчни прагове

–

При условие, че са налице достатъчно данни за целта, превишаването на максималните и минималните оценъчни прагове се определя въз основа на концентрациите на замърсителите през предходните пет календарни години. В този случай ще се смята, че е налице превишаване на даден оценъчен праг, ако съответните стойности са били превишени през не по-малко от три от общо петте календарни години.

–

В случаите, когато са налице данни за по-малко от пет календарни години, държавите-членки могат да определят превишаванията на максималните и минималните оценъчни прагове чрез комбиниране на краткосрочни кампании за измервания по време на определен период на годината, провеждани в места, за които са характерни най-високи нива на замърсяване, и получените резултати на основата на данните за извършената инвентаризация на емисиите и методите за моделиране.

–

ПРИЛОЖЕНИЕ III

–

Разположение и минимален брой на пунктовете за вземане на проби за измерване на концентрациите в атмосферния въздух и нормите за отлагания

–

I. Разполагане на пунктовете за вземане на проби в макромащаб

–

Разполагането на пунктовете за вземане на проби се избира по такъв начин, че те да:

–

—

–

осигуряват данни за районите в рамките на дадени зони или агломерации, в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на най-високите нива на замърсяване (концентрации) осреднени за една календарна година,

–

—

–

осигуряват данни за нивата в други райони в рамките на дадени зони или агломерации, които са представителни за експозицията на населението в тях,

–

—

–

осигуряват данни за нивата на отлаганията, представляващи косвената експозиция на населението по цялата хранителна верига.

–

По принцип, пунктовете за вземане на проби се разполагат така че да се избягва извършването на измервания в много ограничени пространства в непосредствена близост до тях. Като правило, даден пункт за вземане на проби следва да е представителна за качеството на атмосферния въздух върху заобикаляща площ, която е не по-малка от 200 m за транспортно-ориентираните пунктове и не по-малка от 250 m × 250 m за градските фонови пунктове.

–

В случаите, когато е необходимо да се оценят фоновите нива, точката за вземане на проби не трябва да се повлиява от дадени агломерации или промишлени обекти, които са в непосредствена близост до нея, т.е. обекти, разположени на разстояние по-малко от няколко километра.

–

В случаите, когато следва да се оценяват въздействията от промишлени източници, се монтира не по-малко от един пункт за вземане на проби по посока на течението на вятъра спрямо източника в най-близкия населен район. Когато не са известни фоновите концетрации, се разполага допълнителен пункт за вземане на проби по посока на основното течение на вятъра. По-конкретно, когато се прилага член 3, параграф 3, пунктовете за вземане на проби се разполагат по начин, който да позволява наблюдение и контрол на най-добрите съществуващи техники („BAT“).

–

В случаите, когато това е възможно, пунктовете за вземане на проби следва да са представителни за сходни места, които не са в непосредствена близост до тях. Когато това е целесъобразно, точките следва да се разполагат съвместно с пунктове за вземане на проби по отношение на фракцията PM10.

–

II. Разполагане на пунктовете за вземане на проби в микромащаб

–

Доколкото това е практически възможно, следва да се спазват следните ръководни принципи:

–

—

–

потокът около входното отвърстие на пробовземната сонда не е ограничен, като не трябва да има никакви прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до устройството за вземане на проби (по принцип, за пунктовете за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отвърстие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда),

–

—

–

като правило, входното отвърстие на пробовземна сонда се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност. При определени обстоятелства се допуска разполагане на входното отвърстие по-високо (до 8 m) над земната повърхност. Разполагане на входното отвърстие на пробовземна сонда на по-голяма височина е целесъобразно ако съответния пункт е представителен за по-голяма площ,

–

—

–

входното отвърстие на пробовземната сонда не трябва да се разполага в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух,

–

—

–

изходното отвърстие на устройството за вземане на проби се разполага така че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отвърстие,

–

—

–

пунктовете за вземане на проби в транспортно-ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат на не по-малко от 25 m от края на основните кръстовища и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение; входните отвърстия се разполагат така че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите,

–

—

–

по отношение на измерванията на отлагания в градските фонови площи, се прилагат указанията и критериите на Европейската система за мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух („EMEP“), доколкото това е практически възможно и в случаите, когато не са включени съответни разпоредби в приложенията.

–

Може да се отчита влиянието и на следните фактори:

–

—

–

наслагващи се (интерфериращи) източници,

–

—

–

сигурност,

–

—

–

достъп,

–

—

–

наличие на електрозахранване и телефонни комуникации,

–

—

–

видимост на площадката спрямо нейното обкръжение,

–

—

–

безопасност за населението и обслужващия персонал,

–

—

–

желателно съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители,

–

—

–

изисквания, свързани с териториалното планиране.

–

III. Документиране и преглед на избора на пункта

–

Процедурите по избор на пунктовете се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на пунктовете се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря с оглед осигуряване валидността на критериите за оценка през изтеклия период.

–

IV. Критерии за определяне броя на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване на концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух

–

Минимален брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания за оценка на съответствието на нивата на замърсителите в атмосферния въздух с нормите за опазване на човешкото здраве в зоните и агломерациите, в които постоянните измервания са единствения източник на информация.

Ако максималните нива на концентрациите са между горния и долния оценъчен праг арсен, кадмий, никел бензо(а)пирен арсен, кадмий, никел бензо(а)пирен 0-749

750-1 999

2 000 – 3 749

3 750 – 4 749

4 750 – 5 999

≥ 6 000

б)

Точкови източници За оценка нивата на замърсяване на атмосферния въздух в близост до точкови източници броят на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване следва да се определя, като се отчитат плътността на емисиите, вероятните модели на разпределението на замърсителите в атмосферния въздух и потенциалната експозиция на населението. Пунктовете за вземане на проби следва да се разполагат по такъв начин, че да е възможно да се наблюдава прилагането на най-добрите съществуващи техники („BAT“), определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО. ПРИЛОЖЕНИЕ IV Цели по отношение на качеството на данните и изисквания към моделите за оценка на качеството на атмосферния въздух I. Цели по отношение на качеството на данните Целите по отношение на качеството на данните, изброени както следва, служат като ръководство за осигуряване на качеството на атмосферния въздух. Бензо(а)пирен Арсен, кадмий, никел Полициклични ароматни въглеводороди, различни от бензо(а)пирен, общо съдържание на живак в газообразно състояние Общо отлагания — Неопределеност Постоянни и индикативни измервания 50 % 40 % 50 % 70 % Моделиране 60 % 60 % 60 % 60 % — Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % — Минимален времеви обхват: Постоянни измервания 33 % 50 % Индикативни измервания

14 % 14 % 14 % 33 % Неопределеността (изразена при 95 % ниво на доверителна вероятност) на използваните методи за оценка на концентрациите в атмосферния въздух ще бъде изчислена в съответствие с принципите на разработеното от CEN Ръководство за изразяване на неопределеността при измерванията (ENV 13005-1999), на методологията на стандарта ISO 5725:1994, или на указанията, дадени в доклада на CEN „Качеството на въздуха — подход за изчисляване на неопределеността при референтните методи за измерване на атмосферния въздух“ (CR 14377:2002E). Процентите на неопределеност в таблицата са представени за единични измервания, осреднени за обичайния период за вземане на проби, при 95 % доверителен интервал. Неопределеността на измерванията трябва да бъде интерпретирана като приложима в района със съответната целева стойност. Постоянните и индикативните измервания трябва да бъдат равномерно разпределени през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на средствата за измерване. За измерването на нивата на бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди се изисква вземане на проби в продължение на 24 часа. При голямо внимание, единични проби, които са взети през период не по-дълъг от един месец могат да се комбинират и анализират като съставна проба, при условие че метода осигурява стабилността на пробите през този период. Разпадането на трите конгенери бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен и бензо(k)флуорантен вероятно е трудно за осъществяване по аналитичен път. В тези случаи те могат да бъдат отчетени сумарно. Препоръчително е вземането на проби в продължение на 24 часа и по отношение измерването на концентрациите на арсен, кадмий и никел. Вземането на проби трябва да бъде равномерно разпределено през дните от седмицата и през годината. За измерването на отлагания се препоръчва вземането на проби всеки месец или всяка седмица. Държавите-членки могат да използват само мокри проби вместо проби от масата на отлаганията, ако могат да докажат,че разликата между резултатите от тези два вида проби е в границите на 10 %. Като правило нормите на отлаганията се дават в µg/m2 на ден. Държавите-членки могат да прилагат минимален времеви обхват, който да е по-малък от посочения в таблицата, но не по-малък от 14 % при постоянните измервания и 6 % при индикативните измервания, при условие че могат да докажат, че е изпълнено изискването за 95 % разширена неопределеност за средногодишната стойност, изчислена на базата на целите за качеството на данните, включени в таблицата, съгласно стандарта ISO 11222:2002 — „Определяне на неопределеността на времевия обхват на измерванията за качество на въздуха“. II. Изисквания към моделите за качество на въздуха В случаите, когато за оценката се използва модел за качеството на въздуха, се изготвят препратки към описания на съответния модел и данни за неопределеността. Неопределеността при моделиране се определя като максималното отклонение на измерените и изчислените нива на концентрация през цялата година, без да се взима предвид времето на настъпване на събитията. III. Изисквания към методите за обективна оценка Когато се използват методи за обективна оценка, неопределеността на измерванията не трябва да превишава 100 %. IV. Стандартизиране По отношение на веществата, които следва да бъдат анализирани във фракцията PM10, обемът на вземаните проби е свързан с условията на околната среда. ПРИЛОЖЕНИЕ V Референтни методи за оценка на концентрациите в атмосферния въздух и норми за отлагания I. Референтен метод за вземане на проби и анализ на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух Референтният метод за измерване на концентрациите на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух понастоящем се стандартизира от CEN, като този метод трябва да се основава на ръчно вземане на проби от фракцията PM10, което е еквивалентно на стандарта EN 12341, последвано от раздробяване на пробите и анализ чрез атомно-абсорбционна спектрометрия или масспектрометрия с индуктивно-свързана плазма. При липса на стандартизиран метод на CEN се допуска държавите-членки да използват методи, посочени в национални стандарти или методи, посочени в международни (ISO) стандарти. Дадена държава-членка може също да използва други методи, като по отношение на тях трябва да докаже, че те дават идентични резултати на посочения по-горе метод. II. Референтен метод за вземане на проби и за анализ на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух Референтният метод за измерване на концентрациите на бензо(а)пирен в атмосферния въздух понастоящем се стандартизира от CEN, като този метод трябва да се основава на ръчно вземане на проби от фракцията PM10, което е еквивалентно на стандарта EN 12341. При липса на стандартизиран метод на CEN, за бензо(а)пирен или останалите полициклични ароматни въглеводороди, упоменати в член 4, параграф 8, се допуска държавите-членки да използват методи, посочени в национални стандарти или методи, посочени в международни (ISO) стандарти, например стандарта ISO 12884. Дадена държава-членка може също да използва други методи, като по отношение на тях трябва да докаже, че те дават идентични резултати на посочения по-горе метод. III. Референтен метод за вземане на проби и за анализ на живак в атмосферния въздух Референтният метод за измерване на общото съдържание на концентрациите на живак в газообразно състояние в атмосферния въздух е автоматичен метод, който се основава на атомно-абсорбционна спектрометрия или атомно-флуорисцентна спектрометрия. При липса на стандартизиран метод на CEN, се допуска държавите-членки да използват методи, посочени в национални стандарти или методи, посочени в международни (ISO) стандарти. Дадена държава-членка може също да използва други методи, като по отношение на тях трябва да докаже, че те дават идентични резултати на посочения по-горе метод. IV. Референтен метод за вземане на проби и за анализ на отлагания на арсен, кадмий, живак никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух Референтният метод за вземане на проби от отлаганията на арсен, кадмий, живак никел и полициклични ароматни въглеводороди се основава на експозицията на цилиндрични уреди за измерване на отлаганията със стандартизирани размери. При липса на стандартизиран метод на CEN, се допуска държавите-членки да използват методи, посочени в национални стандарти. V. Референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух Понастоящем не могат да бъдат определени референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух. За преработването на тази точка с оглед на научно-техническия прогрес трябва да се приемат необходимите изменения и допълнения съгласно процедурата, определена в член 6.

← Чл. 11

Практика по чл. 12

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.