Чл. 4

Член 4 Оценка на концентрациите в атмосферния въздух и норми за отлагания

1. По отношение на съдържанието на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен се прави оценка на качеството на въздуха на цялата територия на държавите-членки.
2. В съответствие с критериите, посочени в параграф 7, е задължително измерването в следните зони:

а) зони и агломерации, в които нивата са съответно между горния и долния оценъчен праг; и б) зони и агломерации, в които нивата превишават горния оценъчен праг. Предвидените измервания могат да се допълнят от методи за моделиране с цел осигуряване на необходимото ниво от информация за качеството на атмосферния въздух.

1. За оценка на качеството на атмосферния въздух в зони и агломерации, където в течение на представителен период от време нивата на замърсяване са между горния и долния оценъчен праг, които следва да се определят съгласно приложение II, раздел II, може да се използва комбинация от измервания, включително индикативни измервания, упоменати в приложение IV, раздел I, и методи за моделиране.
2. В зони и агломерации, където нивата на замърсяване са под долния оценъчен праг, който следва да се определи съгласно приложение II, раздел II, е възможно да се използват единствено методи за моделиране или за оценка на целите, за да се оценят тези нива.
3. Когато трябва да бъдат измерени нивата на замърсителите, измерванията се извършват в определени обекти, непрекъснато или чрез вземане на проби на случайни интервали. Броят на измерванията трябва да е достатъчен, за да позволява определяне на нивата на замърсяване.
4. Максималните и минималните оценъчни прагове за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух са тези, определени в раздел I на приложение II. За целите на този член класификацията на всяка зона или агломерация се преразглежда не по-малко от един път на всеки пет години в съответствие с процедурата, определена в раздел II на приложение II. В случаи на настъпили значителни изменения на дейностите във връзка с концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, класификацията се преразглежда по-рано от предвидения срок.
5. Критериите за определяне на местоположението на пробоотборните точки при измерването на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, с оглед на оценяване съответствието с целевите стойности, са изброени в раздел I и II на приложение III. Минималният брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания на концентрации от всеки замърсител е определен в раздел IV на приложение III, като в случаите когато извършваното постоянно измерване е единствен източник на данни за концентрациите в нея, те се инсталират във всяка зона или агломерация, в която е необходимо измерване.
6. За да се оцени съдържанието на бензо(а)пирена в атмосферния въздух, всяка държава-членка наблюдава други съответни полициклични ароматни въглеводороди в ограничен брой обекти за измерване. Тези съединения трябва да включват най-малко следните: бензо(а)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, индено(1,2,3-cd)пирен, и дибензо(а,h)антрацен. Пунктовете за мониторинг на тези полициклични ароматни въглеводороди трябва да се разполагат заедно с пунктовете за вземане на проби по отношение на бензо(а)пирен и се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции. Прилагат се раздели I, II и III от приложение III.
7. Независимо от нивата на концентрации в атмосферния въздух на арсен, кадмий, никел, общо съдържание на живак в газообразно състояние, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, упоменати в параграф 8 и общото съдържание на отлаганията на арсен, кадмий, живак, никел, бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди, упоменати в параграф 8, при индикативните измервания се инсталира по един пункт за вземане на проби на всеки 100 000 km2. Всяка държава-членка изгражда не по-малко от една измервателна станция; въпреки това, по споразумение и в съответствие с указанията, които трябва да се изготвят съгласно процедурата, определена в член 6, държавите-членки могат да изградят една или няколко общи измервателни станции, които да обхващат съседни зони в граничещи държави-членки, за да се постигне необходимото пространствено покриване. Освен това се препоръчва и измерването на прахови частици и на живак в газообразно състояние, двувалентен. При необходимост, наблюдението се съгласува със стратегията за мониторинг и Европейската програма за продължителен мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух („EMEP“). Пунктовете за вземане на проби по отношение на тези замърсители се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции. Прилагат се раздели I, II и III от приложение III.
8. Когато ще се оценяват регионални модели на въздействието върху екосистеми, може да се обмисли възможността за използване на биоиндикатори.
9. За зоните и агломерациите, в които данните от станциите за постоянни измервания се допълват с информация от други източници, като например инвентаризация на емисиите, методи за индикативно измерване и методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух, броят на станциите за постоянни измервания, които следва да бъдат изградени, както и пространственото покриване от други методики трябва да е достатъчен за определяне на концентрациите на замърсители на въздуха, съгласно раздел I на приложение III и раздел I на приложение IV.
10. Целите по отношение на данните за качеството на въздуха са определени в раздел I на приложение IV. Когато за оценката се използват модели за качеството на атмосферния въздух, се прилага раздел II на приложение IV.
11. Референтните методи за вземане на проби и за анализ на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух са тези, посочени в раздел I, II и III на приложение V. Раздел IV на приложение V определя референтни методи за измерване на общите отлагания на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, а раздел V на приложение V се отнася за референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух, когато има разработени такива методи.
12. Държавите-членки информират Комисията за използваните от тях методи за предварителна оценка на качеството на атмосферния въздух съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО до датата, упомената в член 10 от настоящата директива.
13. Всички изменения и допълнения, които е необходимо да се направят с цел привеждане в съответствие на разпоредбите на настоящата директива с научно-техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата, посочена в член 6, но тези изменения и допълнения могат да не доведат до преки или косвени изменения на целевите стойности.