Чл. 18

Чл. 18.(1) Допустимите разходи за финансови инструменти, извършени в периода на допустимост, включват:

1. плащанията към крайни получатели, в случаите на заеми, капиталови и квазикапиталови инвестиции;
2. средства, заделени за договори за гаранции, независимо дали са текущи, или вече са достигнали своя падеж, за да се отговори на евентуални искания за активиране на гаранции за загуби, изчислени въз основа коефициент на мултиплициране, установен за съответните изплатени нови заеми, капиталови или квазикапиталови инвестиции в крайни получатели;
3. плащания към или в полза на крайни получатели, когато финансовите инструменти се комбинират с друга форма на финансово участие в рамките на единична операция за финансов инструмент;
4. плащания за такси за управление и възстановяване на разходи за управление по финансовия инструмент.

(2) Когато даден финансов инструмент се изпълнява през последователни програмни периоди, лицето, изпълняващо Холдингов фонд, по свое решение и след одобрение от Управляващия орган може да предоставя подкрепа на крайни получатели или в полза на крайни получатели и да декларира разходи и такси за управление въз основа на споразумения, сключени в рамките на предишен програмен период, съгласночл. 68, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/1060, при условие че тази подкрепа е в съответствие с правилата за допустимост на следващ програмен период. В такива случаи допустимостта на разходите, представени в заявления за плащане към Европейската комисия, се определя съгласно правилата на съответния програмен период. (3) В случаите на ал. 1, т. 2, когато субектът, който се възползва от гаранциите, не е изплатил планирания размер на новите заеми, капиталовите или квазикапиталовите инвестиции на крайните получатели в съответствие с коефициента на мултиплициране, допустимите разходи се намаляват пропорционално. Коефициентът на мултиплициране може да се преразгледа, когато това е оправдано от настъпили промени в пазарните условия. Такова преразглеждане няма обратно действие.