Чл. 10

Чл. 10.(1) Едроразмерни напречни съоръжения (баражи) се изграждат за укрепяване на хидрографската система на пороите, когато е необходимо повдигане на нивото на поройното легло над 1,5 м. Изграждат се праволинейни или криволинейни баражи, които според използванитестроителни материали са: каменни; бетонни; дървени (сандрачни); стоманобетонни и др. (2) При изграждане на баражите се спазват следните изисквания: 1.строителството се извършва по одобрен работен проект;

1. местоположението на баража се избира така, че да изпълни своето предназначение - заздравяване на хидрографската система и съседните й склонови земи или задържане на наносите пред защитавания обект;
2. строителните материали се избират с оглед на необходимата трайност на съоръжението, като основно се използват каменна зидария с циментово-пясъчен разтвор; бетон; бутобетон; стоманобетон; дървен материал; габиони или комбинация на някои от тях;
3. за бутобетон и каменна зидария с циментово-пясъчен разтвор се използва неизветрял ломен камък; циментово-пясъчният разтвор е с марка не по-ниска от 10 МПа; класът на бутобетона не трябва да е по-нисък от В 7,5;
4. бетонните и монолитните стоманобетонни баражи се изграждат от обикновен бетон с клас по якост на натиск от В 10 до В 25, а за сглобяемите стоманобетонни конструкции - от В 15 до В 35; за подложен бетон се използва бетон клас В 7,5;
5. основните показатели на бетона и съответните класове са:

а) клас по якост на натиск - класове от В 7,5 до В 35; б) клас по мразоустойчивост - класове F 50 и F 75; в) клас по водонепропускливост - класове W 0,4; W 0,6; W 0,8; г) клас по консистенция - К 1 (бетон за радието, фундамента, контрабаража и за подложен бетон) и К 2 - бетон за баража; д) за армиране на баражите се използват горещо валцувани стомани клас А-І (гладка) и клас А-ІІІ (с периодичен профил); при армиране със стомана клас А-ІІІ проектният клас на бетона по якост на натиск не може да бъде по-нисък от В 15;

1. височината на баражите се определя въз основа на дължината на участъка за укрепяване и необходимото повдигане на поройното легло;
2. проектният наносен наклон се определя, като се отчитат съществуващите различия при формирането на реални наклони при сходни условия или чрез формули;
3. размерите на преливника трябва да гарантират преминаването на максимален воден отток, увеличен с 30 %; оптималната дълбочина на преливника е 1,0 - 1,5 м, а при по-голяма дълбочина нейното влияние се компенсира с по-голямо вкопаване на основата или по-голяма дебелина на радието; широчината на преливника се определя в зависимост от устойчивостта на поройното легло след баража срещу подравяне, от състоянието на бреговете преди баража и от характера на напречния профил; широчината на преливника на контрабаража е по-голяма от тази на преливника на баража;
4. максималният воден отток се определя въз основа на максималното напречно сечение на водния поток и неговата средна скорост по време на върха на високата вълна;
5. дължината на радието трябва да осигури успокояване на водния поток в участъка между баража и контрабаража.

(3) Сандрачните и габионните баражи са с височина до 3 м. Изграждат се на нестабилни (плъзгащи се) терени или когато е необходим временен укрепителен ефект. (4) За укрепяване на хидрографската система могат да се използват и други едроразмерни напречни укрепителни съоръжения - сглобяеми или монолитни стоманобетонни баражи. (5) Защитата на баражите от повреди се осигурява чрез:

1. облицоване на преливника със здрави, едри дялани каменни блокове, чрез изграждане на армирана стреха и отстраняване на появилата се дървесна и храстова растителност в обсега на преливника и по лицевата повърхност на баража;
2. заскаляване в основата на баража;
3. изграждане на контрабараж, като ефектът може да се увеличи чрез комбинирането му с радие и облицовъчни стени.

Раздел II.Лесомелиоративни дейности - противоерозионни залесявания