Чл. 10

Член 10 Минимална степен на предвидимост на работата

1. Държавите членки гарантират, че когато режимът на работа на работника е изцяло или предимно непредвидим, работодателят не може да изисква от работника да работи, освен ако не са изпълнени и двете от следните условия:

а) работата се извършва в рамките на предварително определени референтни часове и дни, както е посочено в член 4, параграф 2, буква м), подточка ii); и б) работникът е уведомен от своя работодател за възложената задача в разумен срок на предизвестие, който се определя в съответствие с националното право, колективните трудови договори или националната практика, както е посочено в член 4, параграф 2, буква м), подточка iii).

1. Ако едно от или и двете изисквания, посочени в параграф 1, не са изпълнени, работникът има право да откаже възложената задача, без това да доведе до неблагоприятни последици за него.
2. Когато държавите членки позволяват на работодателите да отменят възложена задача без обезщетение, те предприемат необходимите мерки в съответствие с националното право, колективните трудови договори или националната практика, които гарантират, че работникът има право на обезщетение, ако работодателят отмени възложената и договорена с работника задача след изтичането на определен, разумен срок, в рамките на който възложената задача може да бъде отменена.
3. Държавите членки могат да установят условията и реда за прилагането на настоящия член в съответствие с националното право, колективните трудови договори или националната практика.