Чл. 3

Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010

Регламент

Член 3

  1. Изисква се предварително разрешение за продажба, доставка, трансфер или износ, пряко или непряко, на стоките и технологиите, изброени в приложение III, независимо дали са с произход от Съюза или не, на иранско лице, образувание или орган или за използване в Иран.
  1. За всеки износ, за който се изисква разрешение съгласно настоящия член, разрешението се издава от компетентните органи на държавата-членка, в която е установен износителят, и в съответствие с условията, предвидени в член 11 от Регламент (ЕО) № 428/2009. Разрешението важи за целия Съюз.
  1. В приложение III се включват стоки и технологии, различни от тези в приложения I и II, които могат да подпомогнат дейности по обогатяване, преработване или производство на тежка вода, разработването на системи за ядрено оръжие или осъществяването на дейности, свързани с други въпроси, относно които МААЕ е изразила загриженост или е определила като все още нерешени.
  1. Износителите предоставят на компетентните органи съответната информация, необходима във връзка със заявлението им за разрешение за износ.
  1. Компетентните органи не издават разрешение за продажба, доставка, трансфер или износ на стоките или технологиите, включени в приложение III, ако имат основателни причини да смятат, че продажбата, доставката, трансферът или износът на стоките и технологиите са предвидени или може да са предвидени за употреба във връзка с някоя от следните дейности:

а) дейности на Иран по обогатяване, преработване или производство на тежка вода; б) разработване от Иран на системи за ядрено оръжие; или в) извършване от страна на Иран на дейности, свързани с други въпроси, относно които МААЕ е изразила загриженост или е определила като все още нерешени.

  1. При условията, предвидени в параграф 5, компетентните органи могат да отменят, спрат, изменят или отнемат разрешението за износ, което са предоставили.
  1. Когато компетентен орган откаже да издаде разрешение или когато отмени, спре, наложи значителни ограничения на разрешение или го отнеме съгласно параграфи 5 или 6, съответната държава-членка уведомява за това останалите държави-членки и Комисията и им предоставя съответната информация, като спазва разпоредбите относно поверителността на такава информация на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (20).
  1. Преди държава-членка да издаде разрешение в съответствие с параграф 5 за трансакция, която по същество е идентична с трансакция, за която има все още валиден отказ, издаден от друга държава-членка или от други държави-членки съгласно параграфи 6 и 7, тя се консултира първо с държавата-членка или държавите-членки, които са издали отказа. Ако след тези консултации държавата-членка реши да издаде разрешение, тя информира за това останалите държави-членки и Комисията, като предоставя цялата необходима информация за обосноваване на това решение.

Практика по чл. 3

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.