Чл. 1а ЗУБ

Република България предоставя по реда на този закон международна закрила и временна закрила.

Международна закрила се предоставя по силата наКонвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., иПротокола за статута на бежанцитеот 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там.