Чл. 37

Чл. 37.(1) Тежестта на доказване на наличието на нарушение на антидопинговите правила пада върху Антидопинговия център. Стандартът на доказване е способността на Антидопинговия център да докаже нарушението на антидопинговите правила до нужното удовлетворяване на състава по разглеждане на случая, като се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Този стандарт на доказване за всички дела е по-висок от обикновения превес на доказателствата и по-нисък от доказването по несъмнен начин. В случаите, когато с оглед на даване на възможност за оборване на презумпция или за установяване на конкретни факти и обстоятелства тежестта на доказване се премества върху спортиста или върху лицето, явяващи се предполагаеми извършители на нарушение на антидопинговите правила, освен в случаите, предвидени в ал. 2, т. 3 и 4, стандартът на доказване е превес на доказателствата. (2) Фактите, свързани с нарушения на антидопинговите правила, може да бъдат установени чрез всякакви надеждни средства, включително самопризнания. В случаите на използване на допинг се прилагат следните правила за доказване:

1. аналитичните методи или праговите стойности за вземане на решения, одобрени от САА след консултации в рамките на съответната научна общност, или които са били официално рецензирани, се приемат за научно обосновани; всеки спортист или друго лице, което иска да оспори изпълнението на условията за такава презумпция или да обори презумпцията за научна валидност като предварително условие за всяко оспорване, е необходимо първо да уведоми САА за оспорването и за основанието му; първоначалният изслушващ орган, апелативният орган или САС по своя инициатива може също да информира САА за всяко оспорване; в рамките на 10 дни от датата на получаването на такова уведомление от САА и от получаването на документацията по случая САА също има правото да се намеси като страна или с експертно мнение, или по друг начин да представи доказателства в такова производство; в случаите пред САС, по искане на САА, съставът на САС трябва да назначи подходящ научен експерт, който да съдейства на състава при решаване на оспорването;
2. за някои забранени субстанции САА може да инструктира акредитирани от нея лаборатории да не отчитат пробите като нарушение на антидопинговите правила, ако изчислената концентрация на забранената субстанция или нейните метаболити или маркери е под минималното ниво за докладване;
3. по презумпция лабораториите с акредитация от САА или други лаборатории, одобрени от САА, провеждат анализите на проби и процедурите по тяхното приемане и съхраняване съобразно МСЛ на САА; спортистът или съответното друго лице могат да опровергаят тази презумпция, в случай че установят поява на отклонение от МСЛ на САА, което с основание би могло да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат; в случай че спортистът или съответното друго лице опровергаят презумпцията чрез доказване на такова отклонение, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че отклонението не е било причината за неблагоприятния аналитичен резултат;
4. отклоненията от който и да е друг международен стандарт, антидопингово правило или политика, заложени в Кодекса или в настоящата наредба, не водят до обявяване на аналитичния резултат или на друго доказателство за нарушаване на антидопингово правило за невалидни и не представляват защита на нарушаването на антидопинговото правило; в случай че спортистът или съответното друго лице установят, че отклонение от някоя от следните специфични разпоредби на международен стандарт с основание би могло да стане причина за нарушение на антидопингово правило въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат или непредоставяне на информация за местонахождение, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че това отклонение не е причинило неблагоприятния аналитичен резултат или непредоставянето на информация за местонахождение:

а) отклонение от МСТР, свързано с вземането на проби или обработката на проби, което с основание би могло да доведе до нарушение на антидопингово правило, въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат, като в този случай Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че такова отклонение не е довело до неблагоприятния аналитичен резултат; б) отклонение от МСУР или МСТР, свързано с неблагоприятен паспортен резултат, който с основание би могъл да доведе до нарушение на антидопингово правило, като в този случай Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че това отклонение не е причинило нарушението на антидопинговите правила; в) отклонение от МСУР, свързано с изискването за уведомяване на спортиста за отварянето на проба "Б", което с основание би могло да причини нарушение на антидопинговите правила въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат, като в този случай Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че това отклонение не е довело до неблагоприятния аналитичен резултат; г) отклонение от МСУР, свързано с уведомяване на спортиста, което с основание би могло да причини нарушение на антидопинговите правила, въз основа на непредоставяне на информация за местонахождение, като в този случай Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че такова отклонение не е причинило непредоставянето на информация за местонахождение;

1. фактите, установени от съд или от професионално-дисциплинарен орган с компетентни правомощия посредством решение, което не е обект на висящо обжалване, се считат за неопровержими доказателства срещу спортиста или лицето, към които е насочено решението, освен в случаите, когато спортистът или лицето установят, че това решение е в нарушение на основните принципи на правото и справедливостта;
2. по време на изслушването при нарушение на антидопинговите правила разглеждащият състав може да стига до изводи във вреда на обявения за извършител спортист или друго лице въз основа на отказа му да се яви на изслушването (лично или по телефона съгласно разпореденото от състава) и да отговаря на въпросите на състава или на Антидопинговия център, който е обявил нарушението, след като към него е било отправено искане за явяване в рамките на разумен срок преди изслушването.