Чл. 1 ЗГВБ
ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ
Глава първав сила1 решения го цитират
Този закон урежда обществените отношения, свързани с надеждното функциониране на системата за гарантиране на влоговете в банките и защитата на вложителите, както и устройството, целите, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наричан по-нататък "фонда".
Този закон се прилага за всички банки, които са получили по реда наЗакона за кредитните институциилиценз за публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и за техните клонове в други държави членки.
Този закон се прилага и за клоновете на банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от Българската народна банка да осъществява дейност в Република България, когато:
в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но тя не обхваща клоновете на банката в чужбина, или
размерът или обхватът на гаранцията, осигурявана от съществуващата в държавата по седалището на банката система за гарантиране на влоговете, е по-малък от размера или обхвата на защитата на влоговете, предвидена в този закон; в този случай гаранцията, осигурявана от фонда, е за разликата, надвишаваща гаранцията, осигурявана от системата за гарантиране на влоговете по седалището на банката.
Лицата по ал. 2 и 3 са длъжни да правят парични вноски във фонда по реда, определен в този закон.
Управителният съвет на фонда установява, след събиране на съответните доказателства, спрямо кои клонове на банки в страната са налице условията по ал. 3.
В случаите по ал. 3 фондът си сътрудничи с органите на съответната система за гарантиране на влоговете.