Чл. 18

Хоризонталните граници на контролираните зони и зоните за летищно полетно-информационно обслужване включват поне частите от въздушното пространство, през които преминават траекториите на полетите по ППП на ВС, долитащи и отлитащи от летищата, използвани за полети при приборни метеорологични условия (ПМУ), и тези части не попадат в границите на контролираните райони.

Хоризонталните граници на контролирана зона се разполагат най-малко на 9,3 км (5 NM) от центъра на съответното летище или летища в посоки, от които могат да се изпълняват подходи. Контролираната зона може да включва две или повече летища, разположени близко едно до друго.

Когато контролирана зона е в хоризонталните граници на контролиран район, тя се разполага от повърхността на земята най-малко до долната граница на този район. При необходимост може да бъде определена горна граница, по-висока от долната граница на разположения отгоре контролиран район.

При разполагане на контролирана зона извън хоризонталните граници на контролиран район се определя горната и граница.

При определяне горната граница на контролирана зона на ниво, по-високо от долната граница на разположен над нея контролиран район, или контролираната зона е разположена извън хоризонталните граници на контролирания район, горната и граница се определя на ниво, което да бъде лесно разпознато от пилотите.

Когато горната граница на контролирана зона е над 900 м (3000 ft) от средното морско ниво, тя съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП съгласноДопълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г.

Крейсерското ниво по ал. 6 се определя така, че очакваните промени в местното атмосферно налягане да не водят до понижаване на границата на контролираната зона до височина, по-малка от 200 м (700 ft) над земната или водната повърхност.