Чл. 67

Чл. 67.(1) Дейността по обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП се планира от администрацията, управляваща пътя, и се включва в рамките на инвестиционната и програма. (2) Дългосрочните мерки за обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП, които към момента на установяването им са част от пътища, включени в инвестиционната програма на администрацията, управляваща пътя, за извършване на основен ремонт или реконструкция, се включват в инвестиционния проект. (3) След реализиране на инвестиционния проект по ал. 2 участъците не се сигнализират с предупредителен пътен знак А40 "Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия".

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Съществено изменение на съществуващата пътна мрежа" е промяна на броя на лентите за движение и/или на съществуващото трасе.
2. "Риск за безопасността на движението" е измеримо ниво на безопасност в зависимост от това до каква степен ползвателите на пътя са изложени на опасност от настъпване на инцидент или тежки последствия от него.

§ 2. Наредбата въвежда разпоредби наДиректива 2008/96/ЕОотносно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ, L 305/1 от 26 ноември 2019 г.) и наДиректива (ЕС) 2019/1936на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ, L 305/1 от 26 ноември 2019 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи започват да осъществяват дейността почл. 61, ал. 1, т. 1за установяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия в населените места по методиката съгласноприложение № 8, таблици 5 и 6 и схемите към тях след 18 месеца от влизането в сила на наредбата.

§ 4. Одиторите по пътна безопасност, на които към влизането в сила наЗакона за изменение и допълнение на Закона за пътищата(ДВ, бр. 23 от 2021 г.) са издадени сертификати за професионална квалификация, подават заявление за вписване в регистъра почл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищатав шестмесечен срок от създаването му. Създаването на регистъра почл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищатасе обявява наинтернет страницатана Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

§ 5. Наредбата се издава на основаниечл. 36б, ал. 9 от Закона за пътищатавъв връзка счл. 19б, ал. 1, т. 5,чл. 36б1, ал. 3 и 6,чл. 36в, ал. 2,чл. 36д, ал. 4,чл. 36ж, ал. 3,чл. 36з, ал. 3,чл. 36з1, ал. 7ичл. 36к, ал. 3 от Закона за пътищатаи във връзка с§ 24, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата(ДВ, бр. 23 от 2021 г.) ичл. 14, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

§ 6. Председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" в шестмесечен срок от обнародването на наредбата утвърждава методиката почл. 3, ал. 4за дейностите при извършване на цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа.

§ 7. Председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" в едногодишен срок от обнародването на наредбата утвърждава методиката почл. 33, ал. 3за класифициране на ниво на пътна безопасност.

§ 8. Изпълнението на наредбата се възлага съгласно определената им компетентност от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Приложение № 1 къмчл. 3, ал. 3 Индикативни елементи на цялостната оценка на безопасността на пътната мрежа

1. Общи положения:

а) вид и клас на пътя; б) дължина на пътя; в) вид на района (населено място, извън населено място); г) земеползване (образователни, търговски, промишлени и производствени, жилищни, животновъдни и земеделски, по-слабо развити райони); д) гъстота на точки за достъп до имоти на 1 км; е) наличие на локални платна за достъп до имоти; ж) наличие на забавителен и/или ускорителен шлюз за достъп до имоти; з) наличие на дълготрайни ремонтни работи по смисъла наНаредба № 3 от 2010 г. за временна организация на движението; и) наличие на площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата, търговски крайпътни обекти.

1. Интензивност на движението:

а) интензивност на движението (с отчитане на сезонност); б) състав на автомобилното движение; в) наличие на движение на пешеходци и на велосипедисти.

1. Данни за пътнотранспортни произшествия: брой на настъпили пътнотранспортни произшествия, в т. ч. данни за време, местоположение, вид на ПТП, метеорологични условия, състояние на пътната настилка (мокро/сухо и др.), брой загинали, брой ранени, материални щети, вид на участниците.
2. Оперативни характеристики:

а) ограничения на максимално допустимата скорост на движение с пътни знаци; б) фактическа скорост на движение (V85) - скоростта на движение при конкретно ситуационно решение на пътя, която не се превишава от 85 % от водачите на леките автомобили при свободен режим на движение и при мокро (при метеорологична и техническа възможност) и чисто пътно покритие; в) наличие на мерки за успокояване на движението - за намаляване на скоростта и интензивността на движение; г) наличие на интелигентни транспортни системи; д) обозначаване на зони, в които е възможна внезапна поява на деца на платното за движение; е) наличието на лице/а за сигнализиране на безопасно пресичане край училищата в определени периоди.

1. Елементи на пътя:

а) ситуация на пътя (геометрични характеристики на хоризонталните криви, геометрични характеристики на правите участъци и др.); б) надлъжен профил (нивелетни прави, надлъжни наклони, вертикални криви и др.); в) напречен профил (габарит на пътя, напречни наклони, вид на банкетите и др.); г) разстояния за видимост.

1. Крайпътно пространство:

а) зона за безопасност; б) неподвижни препятствия в зоната за безопасност (напр. светлинни стълбове, дървета и др.); в) ограничителни системи за пътища.

1. Пътни съоръжения:

а) наличие и брой на мостовете, както и съответна информация относно тях; б) наличие и брой на тунелите, както и съответна информация относно тях; в) визуални съоръжения, които представляват рискове за безопасността на движението, в т. ч. рекламни съоръжения.

1. Пътни кръстовища и пътни възли:

а) вид и начин на регулиране; б) наличие на отделни ленти за завиване; в) интензивност на движението; г) наличие на железопътни прелези (охраняеми или неохраняеми).

1. Поддържане:

а) състояние на пътната настилка; б) коефициент на сцепление на пътната настилка; в) състояние на банкетите (включително растителност); г) състояние на отводнителните съоръжения; д) състояние на пътната сигнализация (пътни знаци, пътна маркировка и светофарни уредби); е) наличие на растителност, която представлява риск за безопасността на движението; ж) състояние на ограничителните системи за пътища.

1. Съоръжения за уязвими участници в движението на пътя:

а) наличие на пешеходни и велосипедни пътеки; б) предпазни парапети за пешеходци; в) наличие на тротоар или отделено съоръжение за пешеходци; г) наличие на велосипедни съоръжения и техният вид (велосипедни алеи, велосипедни ленти, други); д) видимост и пътна сигнализация на пешеходни и велосипедни пътеки; е) наличие на алтернативни маршрути за пешеходци и велосипедисти в случай на липса на отделени съоръжения.

1. Интелигентни транспортни системи:

а) наличие на центрове за управление на движението; б) наличие на метеорологични станции и устройства за проследяване на пътните условия; в) наличие на видеонаблюдение; г) механизми за съобщаване на пътните условия на ползвателите на пътя с цел предотвратяване на пътнотранспортни произшествия.

1. Системи за проследяване на пътнотранспортни произшествия и за намаляване на последствията от тях:

а) системи за автоматично откриване на инциденти; б) системи за управление на инциденти; в) системи за комуникация със службите за реакция при спешни ситуации.

1. Организация на движението:

а) непротиворечивост между различните елементи на пътната сигнализация; б) наличие на надлъжна релефна шумна маркировка; в) видимост на пътната сигнализация.

Приложение № 2 къмчл. 7, ал. 5 Обхват и съдържание на оценката на въздействието върху пътната безопасност на прединвестиционни проучвания или инвестиционен проект

1. Обща информация:

• местоположение; • сезонна особеност и климатични условия; • сеизмична активност; • съществуващо положение; • съществуващо транспортно натоварване.

1. Данни и елементи за оценката на въздействието върху пътната безопасност:

• данни за участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия за последните 3 години; • изчисление на коефициенти на аварийност; • анализ на текущо състояние на пътната безопасност в разглежданата регионална пътна мрежа и сценарий на "бездействие"; • цели на планирания път по отношение на пътната безопасност; • избор на маршрут и модели на движението; • възможни въздействия върху съществуващата мрежа (например изходи, кръстовища или пътни възли, железопътни прелези); • участници в движението на пътя, включително уязвими участници в движението на пътя; • наличие на достатъчен брой безопасни зони за паркиране; • установяване на функционални граници на региона на въздействие и изчисляване на регионалните коефициенти на аварийност; • прогнозно транспортно натоварване и съответните регионални коефициенти на аварийност; • анализ на въздействието върху пътната безопасност на предложените алтернативи; • сравнение на алтернативите, включително анализ на разходите и ползите; • представяне на набор от възможни решения.

1. Оценка на въздействието върху пътната безопасност - обобщени резултати, изводи и схеми.

Приложение № 3 къмчл. 13, ал. 1

Приложение № 4 къмчл. 13, ал. 2, т. 6 Въпросници за одита за пътна безопасност се попълват на следните етапи: идеен проект, технически/работен проект и непосредствено след подписване на констативния акт почл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията. 1: Въпросник на етап:идеен проект 2: Въпросник за етап: Технически/работен проект Забележка.Проектът може да е изготвен еднофазно и да не е бил предмет на предходен одит. В този случай се извършва оценка на елементите и по въпросниците за предходните етапи. 3: Въпросник за етап: Непосредствено след подписване на констативния акт почл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията

Приложение № 5 къмчл. 19, ал. 2 Елементи, които се обследват при провеждане на одит за пътна безопасност на инфраструктурни проекти

1. Елементи при провеждане на одит за пътна безопасност на етап идеен проект:

а) географско местоположение (например излагане на опасност от свлачища, наводнения, лавини), сезонно обусловени и климатични условия, както и сеизмична активност; б) вид на кръстовища и разстояние помежду им; в) брой и вид на платната за движение; г) видове допустимо движение за новия път; д) функционалност на пътя в рамките на пътната мрежа; е) метеорологични условия; ж) скорост на движение; з) пътен профил (напр. ширина на платното, наличие на алеи за велосипедисти, пешеходни зони); и) хоризонтална и вертикална проекция; й) видимост; к) план на кръстовищата; л) обществен транспорт и инфраструктура; м) пътни/железопътни прелези.

1. Елементи при провеждане на одит за пътна безопасност на етап на изготвянена технически/работен проект:

а) трасе; б) организация и безопасност на движението; в) осветеност на пътища, пътни кръстовища/възли; г) крайпътно пространство; д) площадки за принудително спиране и разминаване и площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата; е) уязвими участници в движението на пътя; ж) ограничителни системи за пътища.

1. Елементи при провеждане на одит за пътна безопасностнепосредствено след подписване на констативния актпочл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията:

а) безопасност на участниците в движението; б) видимост при различни метеорологични условия, през тъмната и светлата част на денонощието; в) разпознаваемост на пътните знаци и маркировка; г) състояние на елементите на пътя.

1. Елементи при провеждане на одит за пътна безопасност на етапа на начална експлоатация: оценка на безопасността на пътя въз основа на действителното поведение на участниците в движението.

На всеки етап проверките могат да включват необходимост от преразглеждане на елементите от предходните етапи.

Приложение № 6 къмчл. 27, ал. 4 Индикативни елементи, които се обследват при целенасочена инспекция за пътна безопасност

1. Проекция на пътя и пътни профили:

а) разстояния за видимост; б) ограничения на скоростта; в) лесна за разграничаване проекция (т. е. "разпознаваемост" на проекцията от страна на ползвателите на пътя); г) достъп до прилежащи имоти; д) достъп на превозни средства за спешна помощ и служебни превозни средства; е) поддържане на мостове и водостоци; ж) крайпътно оформление (банкети, ръб на пътната настилка, изкопи и насипи).

1. Пътни кръстовища/възли:

а) целесъобразност на вида пътно кръстовище/възел; б) геометрия на разположението на пътно кръстовище/възел; в) видимост и яснота (възприемане) на пътно кръстовище/възел; г) видимост на пътно кръстовище/възел; д) разположение на допълнителни ленти на пътно кръстовище/възел; е) контролиране на трафика в пътно кръстовище/възел (напр. със знаци "стоп", светлинни сигнали и т. н.); ж) наличие на прелези за пресичане на пешеходци и велосипедисти.

1. Мерки за уязвими участници в движението на пътя:

а) мерки за пешеходци; б) мерки за велосипедисти; в) мерки за ползватели на двуколесни моторни превозни средства; г) обществен транспорт и инфраструктура; д) железопътни прелези (като се има предвид преди всичко видът на прелеза и дали става въпрос за управлявани или не от човек ръчни или автоматизирани съоръжения).

1. Осветеност, знаци и маркировка:

а) съгласувани помежду си пътни знаци, които не възпрепятстват видимостта; б) съответствие на пътните знаци (позиция, размер, цвят и др.) с нормативната уредба; в) стълбове, използвани за сигнализация; г) съгласуваност на елементите на пътната маркировка; д) съответствие на пътната маркировка (позиция, размери, светлоотразителност при сухи и влажни условия и др.) с нормативната уредба; е) осветеност на пътища и пътни кръстовища/възли; ж) подходящи крайпътни съоръжения.

1. Светлинни сигнали:

а) експлоатационно състояние; б) видимост; в) транспортно-технически изчисления.

1. Обекти, зони, свободни от препятствия и ограничителни системи за пътища:

а) крайпътно пространство; б) препятствия в зоната на безопасност; в) съответствие на ограничителни системи за пътища с нормативната уредба, правила и стандарти; г) ограждения.

1. Настилка:

а) дефекти на настилката; б) съпротивление на хлъзгане; в) насипни материали/чакъл/камъни; г) образуване на локви, отводняване.

1. Мостове и тунели:

а) наличие и брой на мостовете, както и съответна информация относно тях; б) наличие и брой на тунелите, както и съответна информация относно тях; в) визуални съоръжения, които представляват рискове за безопасността на движението, в т. ч. рекламни съоръжения.

1. Други въпроси:

а) площадки за принудително спиране и разминаване и площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата; б) заслепяване от фарове; в) ремонтни работи по пътя; г) интелигентни транспортни системи (напр. знаци с променливо съдържание); д) възможност за излизане на животни на пътя; е) системи и мерки за управление на тежкотоварния трафик; ж) предупреждения за зони на училища (ако е приложимо).

Приложение № 7 къмчл. 31, ал. 5 МЕТОДИКА за провеждане на периодична инспекция по пътна безопасност 1.ОБХВАТ Периодични инспекции по пътна безопасност се извършват на републиканските и общинските пътища в съответствие с настоящата методика, като се категоризират дефектите и се изготвя доклад. В зависимост от времето, през което се провеждат, те се разделят на дневни и нощни и се извършват чрез технически средства и визуални огледи, а според местоположението: в населените места и извън населените места. 2.УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА И ОТГОВОРНОСТИ Периодичните инспекции по пътна безопасност се извършват от администрацията, управляваща пътя. Етапите и конкретните дейности за провеждането им са, както следва: 2.1. Планиране и подготовка - изготвя се годишен план за провеждане на инспекциите, който се утвърждава от ръководителя на съответната администрация, управляваща пътя, или от оправомощено от него длъжностно лице. 2.2. Провеждане - извършване на дневни и нощни периодични инспекции за пътна безопасност, които приключват с изготвянето на доклади. 2.3. Предприемане на последващи действия - преглед и обобщаване на докладите от периодичните инспекции, и изготвяне на план за изпълнение на необходимите дейности по поддържане на пътната инфраструктура. 3.НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ Периодичните инспекции на пътища се провеждат през деня и през нощта. Дневните инспекции се провеждат с автомобил, при скорост на движение под максимално допустимата скорост за съответния участък. Инспекциите се извършват и за двете посоки на движение. Екипът от служители, извършващ инспекцията, наблюдава, идентифицира и отбелязва дефектите, които представляват потенциална опасност за участниците в движението. При идентифициране на дефектите се попълват въпросниците, дадени в точка 7 "Документи и формуляри при периодичните инспекции", паралелно с това се правят снимки на дефектите. Дефектите са подробно описани в точка 6 "Описание и категоризация на дефектите" и включват оглед на настилката, пътните знаци, пътната маркировка, растителност, банкети, отводнителни съоръжения, ограничителни системи за пътища, насипи и изкопи, недеформируеми препятствия в зоната за безопасност, в обхвата на пътя, тротоари, светофарни уредби и електрически стълбове, велосипедна инфраструктура и др. Когато се налага по-специален оглед на дефект, идентифициран от автомобила, се извършва по-обстойно наблюдение на дефекта на място, при спазване на всички мерки по здравословни и безопасни условия на труд и съгласно правилата за безопасност на движението по пътищата. Нощните инспекции се провеждат с автомобил, при скорост на движение под максимално допустимата за съответния пътен участък, с включени дълги светлини извън населени места, при спазване на правилата за движение по пътищата. При инспекцията се наблюдава видимостта на пътните знаци и пътната маркировка през нощта. 4.ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЕРИОДИЧНИТЕ ИНСПЕКЦИИ • Всички действия на екипа от служители, които извършват инспекцията, трябва да съответстват на изискванията за безопасна работа. • По време на инспекциите служителите трябва да носят светлоотразителни жилетки. Отговорност на работодателя е да извърши инструктаж и да екипира служителите за изпълнението на съответната задача. • За осигуряване на безопасността лицата, извършващи инспекциите, вземат мерки, включително при необходимост, като обезопасяват и сигнализират местата на инспекциите със светлоотразителни конуси и други средства за сигнализиране. При обезопасяването и сигнализирането се отчита ефектът за всички участници в движението. • При инспекциите използваните транспортни средства, техника и хора се разполагат така, че сигурността на лицата, извършващи инспекциите, и на другите участници в движението да бъде гарантирана. В случай че за осигуряване безопасността на лицата, извършващи инспекциите, и на другите участници в движението е необходимо въвеждане на временна организация на движението, се търси съдействие от компетентните органи. • Непосредствено преди започване на инспекциите лицата, извършващи инспекциите, съобразяват метеорологичните условия, видимостта и факторите, които им влияят, като мъгла, дъжд, снеговалеж, заслепяване от слънце или фарове, запрашеност или задименост, релеф на местността, състояние на пътя, характер и интензивност на движението и др. 5.ОБЩА КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ДЕФЕКТИТЕ Дефектите имат различна степен на въздействие върху пътната безопасност и се класифицират, както следва: • Категория 1: Дефекти, които изискват особено внимание, които могат да създадат опасност или има риск от краткосрочно влошаване на инфраструктурата. • Категория 2: Всички останали дефекти. В зависимост от категорията, в която попадат, дефектите се отстраняват в срокове съгласноТаблица 1 "Време за отстраняване на дефектите". Таблица 1: Време за отстраняване на дефектите При установяване на дефекти от категории 1 и 2 се предприемат следните действия: • Извършване на оценка на риска, за да се определят последващите действия. • Прилагане на сигнализация и/или обезопасяване на дефекта за гарантиране на безопасността. • Отстраняване на дефекта и причините за възникването му. Зависимостта между категоризацията на дефектите и класа на пътя, на който са установени, е представена вТаблица 2 "Обща матрица на дефектите". Таблица 2: Обща матрица на дефектите 6.ОПИСАНИЕ И КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ДЕФЕКТИТЕ Подробно е описан всеки дефект, който представлява потенциална опасност за участниците в движението и за безопасността. Посочени са конкретните параметри, при които той се идентифицира. За всеки дефект, на база общата матрица на дефектите, е разработена таблица за категоризацията му. 6.1. ДЕФЕКТИ НА ПЪТНАТА НАСТИЛКА • ДУПКИ - локални разрушения на пътната настилка със значителна дълбочина и остри ръбове. Дупките следва да се идентифицират като дефект, когато са с хоризонтален размер, по-голям от 30 cm, и дълбочина, по-голяма от 4 cm. Категоризирането на дупките като дефект се прави съгласно Таблица 3. Таблица 3: Категоризация за дупки • ПУКНАТИНИ - надлъжните, напречните и мрежовидните пукнатини се идентифицират като дефект, когато са по-дълбоки от 4 cm (2 cm за автомагистралите и скоростните пътища) и непрекъснатата им дължина е по-голяма от 30 cm (20 cm за автомагистрали и скоростни пътища). Категоризирането на пукнатините като дефект се прави съгласно Таблица 4. Таблица 4: Категоризация за пукнатини • КОЛОВОЗИ, НАПРЕЧНИ ВЪЛНИ И ИЗТЛАСКВАНЕ, СЛЯГАНЕ, ИЗДУВАНЕ - идентифицират се като дефект, когато са по-високи от 5 cm, за разстояние, по-голямо от 120 cm. Категоризирането на коловози, напречни вълни и изтласкване, слягане, издуване като дефект се прави съгласно Таблица 5. Таблица 5: Категоризация за коловози, напречни вълни и изтласкване, слягане, издуване • НАРУШАВАНЕ НА РЪБА НА НАСТИЛКАТА - идентифицира се като дефект, когато разрушението е с широчина над 15 cm (30 cm за пътища II и III клас и за общински пътища) от ръба на платното за движение, дълбочината му е повече от 4 cm и дължината му е по-голяма от 30 cm. Категоризирането на нарушаване на ръба на настилката като дефект се прави съгласно Таблица 6. Таблица 6: Категоризация за нарушаване на ръба на настилката • РАЗЛИКА В НИВОТО НА НАСТИЛКАТА - разлика в нивото на настилката се идентифицира като дефект, когато има вертикално изместване, по-голямо от 4 cm, на разстояние от 30 cm. Категоризирането на разлика в нивото на настилката като дефект се прави съгласно Таблица 7. Таблица 7: Категоризация за разлика в нивото на настилката • ДЕФЕКТИ ПО БОРДЮРИТЕ - напукани, отчупени или липсващи бордюри се идентифицират като дефект, когато деформациите са по-големи от 4 cm в дълбочина и 10 cm в дължина. Категоризирането на дефекти по бордюрите се прави съгласно Таблица 8. Таблица 8: Категоризация за дефекти по бордюрите 6.2. ПЪТНИ ЗНАЦИ И ПЪТНА МАРКИРОВКА • ДЕФЕКТИ НА ПЪТНИ ЗНАЦИ - като дефект на пътен знак се идентифицира: липсата на пътен знак от постоянната организация за движение или повреден пътен знак (огънат, корозирал, нечетлив, с нарушено покритие), или пътен знак с размер или шрифт, който не съответства на изискванията на БДС 1517 "Пътни знаци. Размери и шрифт". Категоризирането на дефекти при пътните знаци се прави съгласно Таблица 9. Таблица 9: Категоризация за дефекти при пътни знаци • ДЕФЕКТИ НА ПЪТНА МАРКИРОВКА - като дефект на пътната маркировка се идентифицира, когато тя е износена или нечетлива повече от 70% (за пешеходни пътеки, в кръстовища и друг вид площна маркировка), или за дължини над 20 m (за всички видове надлъжна маркировка). Категоризирането на дефекти на пътната маркировка се прави съгласно Таблица 10. Таблица 10: Категоризация за дефекти на пътната маркировка • НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ПЪТНИ ЗНАЦИ И ПЪТНА МАРКИРОВКА - като дефект се идентифицира, когато има несъгласуваност между пътен знак от постоянната организация на движение и пътната маркировка. Категоризирането на дефекти за несъответствие между пътни знаци и пътна маркировка се прави съгласно Таблица 11. Таблица 11: Категоризация за дефекти при несъответствие между пътни знаци и пътна маркировка 6.3. РАСТИТЕЛНОСТ • РАСТИТЕЛНОСТТА се идентифицира като дефект, когато е навлязла в светлия габарит на пътя, чиито параметри са регламентирани вчл. 71 от Наредба № РД-02-20-2 за проектиране на пътища, когато възпрепятства правилното отводняване на пътя или излиза извън габарита на разделителната ивица. За тротоари светлият габарит във вертикално отношение следва да е 2,5 m. Растителността включва неподрязани корони на дърветата, високи треви и храсти. Категоризирането на растителността като дефект се прави съгласно Таблица 12. Таблица 12: Категоризация на растителността като дефект 6.4. ПЪТНИ БАНКЕТИ • ДЕФЕКТИ НА БАНКЕТА - като дефект се идентифицират: деформации по банкета, разлика между нивото на банкета и пътната настилка, когато дължината на участъка е по-голяма от 3 m и вертикалната страна непосредствено до ръба на платното за движение е по-дълбока от 4 cm. Категоризирането на дефекти на банкета се прави съгласно Таблица 13. Таблица 13: Категоризация на дефекти на банкета • РАСТИТЕЛНОСТ ВЪРХУ БАНКЕТА - идентифицира се като дефект, когато банкетът не е почистен от растителност, което намалява габарита на платното за движение, прави го неизползваем елемент от пътното платно и възпрепятства правилното отводняване на пътя. Категоризирането на растителност върху банкета като дефект се прави съгласно Таблица 14. Таблица 14: Категоризация на растителност върху банкета като дефект 6.5. СЪСТОЯНИЕ НА ОТВОДНИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ • ДЕФЕКТ НА ОТВОДНИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ - като дефект се идентифицират: задържането на вода върху пътното платно, наличие на течаща вода върху пътното платно, наличие на наноси и/или затревяване в отводнителните окопи, което нарушава провеждането на водата, задържане на вода в отводнителния окоп, непочистени и/или повредени риголи, компрометирани водостоци, шахти и дренажи и части от тях. Категоризирането на дефекти на отводнителната система се прави съгласно Таблица 15. Таблица 15: Категоризация на дефекти на отводнителната система 6.6. ОГРАНИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА ПЪТИЩА • ДЕФЕКТИ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА ПЪТИЩА - като дефект се идентифицират: повредени (прекъсване, значителни деформации, нарушена цялост, силно корозирали), неотговарящи на БДС EN 1317, опасни ограничителни системи за пътища (ОСП); ОСП с недостатъчна дължина; ОСП с елементи за начало и/или край, различни от терминал, буфер или занулена шина; неподходящо използвани преходни елементи или липсата на такива. Категоризирането на дефекти на ограничителни системи за пътища се прави съгласно Таблица 16. Таблица 16: Категоризация на дефекти на ограничителни системи за пътища 6.7. НАСИПИ И ИЗКОПИ • ДЕФЕКТИ НА НАСИПИ И ИЗКОПИ - като дефект се идентифицира наличието на не-стабилен насип или изкоп в обхвата на пътя, при който има срутване на откоса на изкопа или пропадане на насипа, или съществува риск от краткосрочна повреда; необезопасен насип с височина, по-голяма от 3 m, и наклон на откоса, по-стръмен от 1:1,5, или с височина, по-голяма от 5 m, и наклон на откоса, по-стръмен от 1:2, или с височина, по-голяма от 10 m, и наклон на откоса, по-стръмен от 1:3. Категоризирането на дефекти на изкопи и насипи се прави съгласно Таблица 17. Таблица 17: Категоризация на дефекти на изкопи и насипи 6.8. НЕДЕФОРМИРУЕМИ ПРЕПЯТСТВИЯ В ЗОНАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ • В ЗОНАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ се идентифицират като дефект съществуващи необезопасени недеформируеми препятствия, като устои на надлези, портали на тунели, подпорни стени, огради на имоти с масивни елементи, шумозащитни стени, конструкции на мрежи срещу птици, бетонни фундаменти, стълбове на портални рамки или конзоли, стълбове на надлези, стълбове на билбордове, дървета с диаметър над 10 cm (измерен на 30 cm над земята) и пънове с диаметър над 20 cm и височина над 10 cm, стълбове за осветление. Категоризирането на дефекти в зоната за безопасност се прави съгласно Таблица 18. Таблица 18: Категоризация на дефекти в зоната за безопасност 6.9. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СТЪЛБОВЕ И СВЕТОФАРНИ УРЕДБИ • ДЕФЕКТИ ПРИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СТЪЛБОВЕ И СВЕТОФАРНИ УРЕДБИ - като дефект се идентифицират повредени, липсващи, замърсени или опасни светофарни уредби, повредени и/или неправилно поставени електрически стълбове. Категоризирането на дефекти при електрически стълбове и светофарни уредби се прави съгласно Таблица 19. Таблица 19: Категоризация на дефекти при електрически стълбове и светофарни уредби 6.10. ТРОТОАРИ • ДУПКИ И НАРУШАВАНЕ НА РЪБА НА НАСТИЛКАТА - идентифицират се като дефект локални разрушения на тротоара, когато са с хоризонтален размер, по-голям от 10 cm, и дълбочина, по-голяма от 2 cm. • РЯЗКА РАЗЛИКА В НИВОТО НА НАСТИЛКАТА - идентифицира се като дефект, когато има вертикално изместване, по-голямо от 2 cm, на разстояние от 10 cm. • КЛАТЕЩИ СЕ ИЛИ НЕСТАБИЛНИ ПЛОЧИ - идентифицират се като дефект, когато вертикалното изместване е по-голямо от 2 cm. Категоризирането на дефекти при тротоари се прави съгласно Таблица 20. Таблица 20: Категоризация на дефекти при тротоари 6.11. ДРУГИ ДЕФЕКТИ • КАПАЦИ, РЕШЕТКИ И РАМКИ - идентифицират се като дефект, когато липсват или са значително повредени, отместени, неправилно поставени, повдигнати или понижени, като разликата от нивото на платното за движение е по-голяма от 4 cm или по-голяма от 2 cm за тротоар. Категоризирането на дефекти при капаци, решетки и рамки се прави съгласно Таблица 21. Таблица 21: Категоризация на дефекти при капаци, решетки и рамки • АНТИПАРКИНГ ЕЛЕМЕНТИ - като дефект се идентифицират антипаркинг елементи, които са значително повредени, липсват или възпрепятстват пешеходното или велосипедното движение. Категоризирането на дефекти при антипаркинг елементи се прави съгласно Таблица 22. Таблица 22: Категоризация на дефекти при антипаркинг елементи • ИЗКУСТВЕНИ НЕРАВНОСТИ - като дефект се идентифицират изкуствени неравности, които не отговарят по размер и форма на нормативните изисквания, както и такива със значителни повреди на структурата. Категоризирането на дефекти при изкуствените неравности се прави съгласно Таблица 23. Таблица 23: Категоризация на дефекти при изкуствените неравности • ПРЕДПАЗНА ОГРАДА, МРЕЖИ ЗА ПТИЦИ, ШУМОЗАЩИТНИ СТЕНИ, ПРОТИВОЗАСЛЕПИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ - като дефект се идентифицират повредени, липсващи и/или корозирали елементи, както и такива със значителни повреди на структурата. Категоризирането на дефекти при предпазна ограда, мрежи за птици, шумозащитни стени, противозаслепителни елементи се прави съгласно Таблица 24. Таблица 24: Категоризация на дефекти при заешка ограда, мрежи за птици, шумозащитни стени, противозаслепителни елементи 6.12. ВЕЛОСИПЕДНА ИНФРАСТРУКТУРА • ОТДЕЛЯНЕ НА ВЕЛОСИПЕДНАТА ЛЕНТА ИЛИ АЛЕЯ - като дефект се идентифицира липсата на физическо отделяне на велосипедното движение от лентите за движение на МПС или отделяне с маркировка на велосипедното движение в съответствие с нормативните изисквания. • ШИРОЧИНА НА ВЕЛОСИПЕДНАТА ЛЕНТА, АЛЕЯ ИЛИ ПЪТЕКА - като дефект се идентифицира, когато широчината на велосипедната инфраструктура е по-малка от нормативно изискващата се. Категоризирането на дефекти при широчината и отделянето на велосипедната инфраструктура се прави съгласно Таблица 25. Таблица 25: Категоризация за дефекти при широчината и отделянето на велосипедната инфраструктура • ДУПКИ И НАРУШАВАНЕ НА РЪБА НА НАСТИЛКАТА - идентифицират се като дефект локални разрушения на настилката, когато са с хоризонтален размер, по-голям от 30 cm, и дълбочина, по-голяма от 5 cm. • РЯЗКА РАЗЛИКА В НИВОТО НА НАСТИЛКАТА - идентифицира се като дефект, когато има вертикално изместване, по-голямо от 5 cm, на разстояние от 30 cm. Категоризирането на разлика в нивото на настилката, дупки и нарушаване на ръба на настилката се прави съгласно Таблица 26. Таблица 26: Категоризация на дефекти при разлика в нивото на настилката, дупки и нарушаване на ръба на настилката • МАРКИРОВКА - като дефект на маркировката за велосипедната инфраструктура се идентифицира, когато тя е износена, изтрита или липсваща на дължини над 20 m. Категоризирането на дефекти на маркировката за велосипедната инфраструктура се прави съгласно Таблица 27. Таблица 27: Категоризация за дефекти на маркировката за велосипедната инфраструктура 7.ДЕФЕКТИ ПРИ НОЩНИ ПЕРИОДИЧНИ ИНСПЕКЦИИ При нощните инспекции се прави проверка само на видимостта на пътната маркировка и пътните знаци. Като дефекти във видимостта на пътната маркировка се отбелязват само участъци, в които пътната маркировка не отговаря на нормативните изисквания, систематизирани вТаблица 28 "Изисквания за минимална нощна видимост на пътната маркировка". Стойностите в таблицата са в съответствие с БДС EN 1436 "Материали за пътна маркировка. Експлоатационни характеристики на пътната маркировка". Таблица 28: Изисквания за минимална нощна видимост на пътната маркировка Определяне на стойността на коефициента на яркост се извършва с техническо средство, а при липса на такова - на базата на визуален оглед и сравнителен анализ. Като дефекти във видимостта на пътните знаци се отбелязват само тези пътни знаци, на които класът за коефициента на обратно отражение на светлоотразяващата повърхност не отговаря на посочения вТаблица 29 "Клас за коефициента на обратно отражение на светлоотразяващата повърхност на пътния знак". Стойностите в таблицата са в съответствие с БДС EN 12899-1:2008/NA:2020 "Неподвижно закрепени вертикални пътни знаци. Част 1: Неподвижно закрепени пътни знаци. Национално приложение". Таблица 29: Клас за коефициента на обратно отражение на светлоотразяващата повърхност на пътния знак Определяне на стойността на коефициента на обратно отражение на светлоотразяващата повърхност за пътни знаци се извършва с техническо средство, а при липса на такова - на базата на визуален оглед и сравнителен анализ. 8.ДОКУМЕНТИ И ФОРМУЛЯРИ ПРИ ПЕРИОДИЧНИТЕ ИНСПЕКЦИИ При провеждане на периодичните инспекции, в зависимост от мястото (в населени места или извън населени места) и времето от денонощието (през деня или през нощта), се попълват съответните формуляри на въпросници, представени по-долу. Въпросниците се попълват за всяка посока на движение поотделно, като се отразяват дефектите в съответната пътна лента и/или пътно платно (за пътища с разделителна ивица). 8.1. ВЪПРОСНИК ЗА ПЕРИОДИЧНА ИНСПЕКЦИЯ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЪТИЩА ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ИЗВЪРШЕНА ПРЕЗ ДЕНЯ № на пътя ................................................... От km ..................... до km ......................... Посока на движение: ................................ Дата на инспекцията: ............................... Съставил: ........................................................ (име, фамилия и длъжност) 8.2. ВЪПРОСНИК ЗА ПЕРИОДИЧНА ИНСПЕКЦИЯ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЪТИЩА В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ИЗВЪРШЕНА ПРЕЗ ДЕНЯ № на пътя ................................................... От km ..................... до km ......................... Посока на движение: ................................ Дата на инспекцията: ............................... Съставил: ........................................................ (име, фамилия и длъжност) 8.3. ВЪПРОСНИК ЗА ПЕРИОДИЧНА ИНСПЕКЦИЯ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЪТИЩА ВЪВ И ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, ИЗВЪРШЕНА ПРЕЗ НОЩТА № на пътя ................................................... От km ..................... до km ......................... Посока на движение: ................................ Дата на инспекцията: ............................... Съставил: ........................................................ (име, фамилия и длъжност) След извършването на периодичната инспекция попълнените въпросници и събраните доказателства (фото- и видеоматериали) се обобщават, като се съставя доклад съгласно формуляра по-долу. 8.4. ДОКЛАД ОТ ПЕРИОДИЧНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ № ................................................................. дата: ............................................................ В доклада се посочва, в свободен текст, общото състояние на пътя на база на констатациите от инспекцията, с изводи и препоръки за отстраняване на проблемите, установени по време на инспекцията. Към доклада се прилагат фото- и видеоматериалите. Неразделна част от доклада от инспекцията по пътна безопасност е попълненатаТаблица 29 "Списък на идентифицираните дефекти". В зависимост от това дали инспекцията е проведена във или извън населено място, през деня или през нощта, се попълват само приложимите колони. Таблица 30: Списък на идентифицираните дефекти по път/улица ............. (попълва се за всеки път поотделно)

Приложение № 8 къмчл. 59 МЕТОДИКА за установяване и обезопасяване на участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата извън населените места и улиците за изготвяне на схема на произшествията във всеки идентифициран участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия І. Общи положения

1. Методиката има за цел установяването и обезопасяването на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия (УКПТП) чрез извършване на следните дейности:

1.1. събиране и натрупване на достатъчно и достоверна информация за условията, при които настъпват пътнотранспортните произшествия в обхвата на участъците с концентрация на ПТП, и за последиците от тях; 1.2. анализиране на наличните статистически данни и установяване на вероятните причини за наблюдаваната пътнотранспортна аварийност в идентифицираните УКПТП; 1.3. изготвяне на препоръки и изпълнение на подходящи мерки в участъците с концентрация на ПТП, с което да се намали техният бъдещ брой.

1. С методиката се определят:

2.1. критериите за установяване (идентифициране) на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата извън населените места и улиците; 2.2. начинът на попълване и схематично представяне на данните, изисквани с наредбата, за откритите участъци с концентрация на ПТП, както и за всяко пътнотранспортно произшествие, настъпило в изследваните УКПТП, и необходими за достоверен анализ. ІІ. Установяване на УКПТП

1. УКПТП се установяват по области от секторите "Пътна полиция" към ОД на МВР и отдел "Пътна полиция" при СДВР от служителите, работещи по организация на движението или по контрол на пътното движение.

III. Установяване на УКПТП по пътищата извън населените места

1. Установяването на участък от пътя като УКПТП се извършва чрез сравняване на определения в Таблица 1 минимален брой ПТП с действително настъпилите произшествия в конкретния пътен участък. Ако броят на настъпилите в участъка ПТП е равен или по-голям от минималния брой ПТП, участъкът се установява като УКПТП.
2. Минималният брой ПТП за определяне на конкретен пътен участък като такъв с концентрация на ПТП е в зависимост от:

2.1. среднодневна годишна интензивност на движението [МПС/ден.]; 2.2. дължината на разглеждания участък; 2.3. интервала от време, за който се изследват статистическите данни за настъпилите ПТП. Таблица 1 "Минимален брой ПТП за установяване на УКПТП" Забележка към таблица 1.Конкретният брой ПТП за определен пътен участък се получава чрез интерполация.

1. Броят на настъпилите ПТП в идентифицирания пътен участък се взема от официалната статистика на МВР.
2. Администрацията, управляваща пътя, предоставя за ползване на отдел "Пътна полиция" - СДВР, и на секторите "Пътна полиция" към ОД на МВР актуалните данни за среднодневната годишна интензивност на движението.
3. Началото и краят на пътните участъци с концентрация на ПТП се определят съгласно километража на пътя, като се изисква изпълнението на следните работни етапи:

5.1. отделяне на масива от произшествията по обследвания път чрез автоматизирани информационни системи на МВР; 5.2. анализиране на получения масив с цел конкретизиране на пътните отсечки (начало, край и дължина), в обхвата на които се забелязва натрупване на пътнотранспортни произшествия; 5.3. сравняване броя на ПТП, настъпили във всяка от отсечките, с необходимия за определянето им като УКПТП, за да се изясни кои от тях са участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия (таблица 1).

1. При определяне на УКПТП по пътища със средна разделителна ивица анализът за натрупване на произшествията се извършва за всяко пътно платно поотделно.

IV. Установяване на УКПТП в населени места

1. За установяването на УКПТП в населени места се използват методите, отчитащи следните показатели за ПТП:

а) брой за период от една година; б) плътност; в) честота; г) тежест за участъка.

1. Базата за прилагане на методите са статистическите данни за настъпилите ПТП, събирани от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
2. Поради спецификата на отделните елементи на уличната мрежа за установяване на УКПТП се разглеждат поотделно участъци от улици и участъци-кръстовища, наричани за краткост "участъци".

3.1. Кръстовищата се разделят по тип и нива, както следва: а) пътен възел; б) кръстовище на едно ниво. 3.2. Обхватът на кръстовище на едно ниво са участъците от улиците, които се пресичат, включително до началото на зоните за престрояване или до началото на зоните за изчакване. При липса на зона за изчакване се добавя дължина 10 m, измерена от пресечената точка на бордюрните линии на пресичащите се улици. 3.3. Пътен възел е кръстовище на две или повече нива и обхватът му включва следните елементи: а) участъци, които провеждат основните направления - главно и второстепенно; б) връзки (рампи) между основните направления; в) пътни ленти за забавяне и ускоряване на движението (шлюзове); г) зони на преплитане. 3.4. Във всяка част от улица, попадаща между всеки две кръстовища, се търсят участъци с висока аварийност, като се посочва дължината им.

1. За установяване на УКПТП за всяко населено място се съставят поотделно списъци по изброените показатели в т. 1 последователно, както следва:

4.1. Изработване на списък по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година". Прави се обследване на населеното място за натрупване на ПТП, като участъците от улиците и кръстовищата се разглеждат поотделно. Местата, в които се наблюдава по-голям брой ПТП от минималните стойности, посочени в таблица 2, се определят като участъци с висока аварийност и се подреждат в списък по низходящ ред. Установените места с висока аварийност се разделят на участъци от улици и на участъци-кръстовища. Съставят се отделни списъци за: а) участъци от улици; б) всеки от типове кръстовища по ниво и вид, определени в т. 3.1. Таблица 2 Минимален брой ПТП за установяване на участъци с висока аварийност 4.2. Изработване на списък по показател D "Плътност на настъпили ПТП". По този показател се съставя списък само за установените участъци с висока аварийност по улиците (без кръстовищата) в населеното място. За всеки от тях се изчислява плътността му по следната формула: D = Z/L (бр. ПТП/m), където: Z е броят настъпили ПТП в участъка, а L е дължината на участъка. По изчислената плътност участъците се подреждат в списъка по низходящ ред. Плътността показва средния брой ПТП за единица дължина от участъка. 4.3. Изработване на списък по показател F "Честота на настъпили ПТП". По този критерий се съставя списък само за установените кръстовища с висока аварийност в населеното място. За всяко от тях се изчислява честотата на настъпилите пътнотранспортни произшествия по следната формула: F = Z/T (бр. ПТП/денонощие), където: T е броят на дните, за които са настъпили Z на брой пътнотранспортни произшествия, т. е. Т = 365. Честотата показва средно колко пътнотранспортни произшествия настъпват на денонощие. За всеки тип кръстовище, определен в т. 3.1, се съставя отделен списък. В списъците участъците-кръстовища се подреждат по низходящ ред, започвайки от най-голямата изчислена стойност за честота на настъпилите пътнотранспортни произшествия. 4.4. Изработване на списък по показател Sf+i"Тежест на настъпили ПТП по отношение броя на загиналите и ранените". По този критерий се съставя списък за всеки от установените участъци с висока аварийност, независимо дали участък от улица или участък-кръстовище. За всеки от участъците се изчислява тежестта Sf+iпо следната формула: Sf+i= Zf+i/Z (бр. ПТП със загинали и ранени /бр. ПТП), където: Zf+ie броят на настъпилите ПТП със загинали и ранени в участъка. Изчислената тежест показва относителния брой ПТП със загинали и/или ранени спрямо общия брой ПТП. В списъка участъците се подреждат по низходящ ред.

1. Анализ на съставените списъци за окончателно установяване на УКПТП по улици.

5.1. За участъците от улици се изработват три списъка: а) по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година"; б) по показател D "Плътност на настъпили ПТП"; в) по показател Sf+i"Тежест на настъпили ПТП по отношение броя на загиналите и ранените". 5.2. Водещ е списъкът по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година". На анализ подлежат първите 30 участъка (за населени места с жители над 100 000) или съответно първите 20 участъка (за населени места с жители под 100 000) от всеки списък. За всеки от първите 30 участъка или съответно 20 участъка от списъка по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година" се проверява наличието му в останалите два списъка. Могат да бъдат установени следните случаи: а) когато участък от списъка по показател Z се открива и в останалите два списъка (по показател плътност D и по показател тежест Sf+i), той се определя като УКПТП; б) когато участък от списъка по показател Z се открива в списъка по показател плътност D, но не се открива в списъка по показател тежест Sf+i, следва, че в участъка са настъпили само ПТП с материални щети. Тогава, ако участъкът е подреден до средата на списъка по показател плътност D, той се определя като УКПТП; в) когато участък от списъка по показател Z не се открива в списъка по показател плътност D, но се открива в списъка по показател тежест Sf+i, той се определя като УКПТП.

1. За участъците-кръстовища се изработват три списъка:

а) по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година"; б) по показател F "Честота на настъпили ПТП"; в) по показател Sf+i"Тежест на настъпили ПТП по отношение броя на загиналите и ранените". 6.1. Водещ е списъкът по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година". На анализ подлежат първите 30 участъка (за населени места с жители над 100 000) или съответно първите 20 участъка (за населени места с жители под 100 000) от всеки списък. За всеки от първите 30 участъка или съответно 20 участъка от списъка по показател Z "Брой на настъпили ПТП за една година" се проверява наличието му в останалите два списъка. Могат да бъдат установени следните случаи: а) когато участък от списъка по показател Z се открива и в останалите два списъка, той се определя като УКПТП; б) когато участък от списъка по показател Z се открива в списъка по показател честота F, но не се открива в списъка по показател тежест Sf+i, следва, че в участъка са настъпили само ПТП с материални щети. Тогава, ако участъкът е подреден до средата на списъка по показател честота F, той се определя като УКПТП; в) когато участък от списъка по показател Z не се открива в списъка по показател плътност F, но се открива в списъка по показател тежест Sf+i, той се определя като УКПТП. След направения анализ са съставят отделни списъци за участъци от улици и за участъци-кръстовища, съдържащи всички установени УКПТП. V. Обобщаване и представяне на информация за ПТП в установените УКПТП

1. Данните, отнасящи се за участъците с концентрация на ПТП, както и тези за настъпилите в тях ПТП, се представят таблично (табл. 3, 4, 5 и 6).
2. Табличните форми се предоставят поотделно, като:

2.1. Таблица 3 съдържа списък с установените УКПТП по пътища извън населени места и обща информация за тях; 2.2. Таблица 4 се попълва за всеки установен УКПТП от пътища извън населените места, като в нея се включва подробна информация за всички ПТП, настъпили в него; 2.3. Таблица 5 съдържа списък с установените УКПТП по улици в населени места и обща информация за тях; 2.4. Таблица 6 се попълва за всеки установен УКПТП по улици в населените места, като в нея се включва подробна информация за всички ПТП, настъпили в него.

1. Относителният показател на аварийност Urсе изчислява по формулата:

Ur= (Z.1 000 000)/(T.Q.L) (бр. ПТП/1 млн. авт. км), където: Z е броят на ПТП, настъпили в установения УКПТП за едногодишен период от време; Q - среднодневна годишна интензивност на движението за същия период от време (бр. МПС за денонощие); L - дължина на пътния участък (км); Т - брой на дните, за които са настъпили Z на брой пътнотранспортни произшествия, т. е. Т = 365.

1. За установения УКПТП се изчисляват следните показатели на тежест:

4.1. Показател по тежест Sf+iпо формулата, посочена в IV. т. 3.4. Установяване на УКПТП в населени места. 4.2. Показател по тежест Sv, отразяващ настъпилите ПТП по отношение броя на загинали и ранени лица, участвали в тях. За всеки от участъците се изчислява тежестта Svпо следната формула: Sv= Pv/Z (бр. загинали и ранени лица/бр. ПТП), където: Pvе броят на загинали и ранени лица, участвали в ПТП. Изчислената тежест показва относителния брой загинали и/или ранени спрямо общия брой ПТП. Таблица 3 Участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, настъпили по пътищата извън населени места в област .......................... за 20.... г. *Когато УКПТП е в кръстовище, в колона 2 се отбелязват пътищата, които образуват кръстовището. Когато УКПТП е в кръстовище, в колона 6 се отбелязват общо преминалите ППС през кръстовището. *В колона 13 се попълват годините, в които участъкът е бил установен като такъв с концентрация на ПТП. Таблица 4 Информация за пътнотранспортните произшествия, настъпили в УКПТП извън населено място с идентификационен номер ................... в област ............................................ през 20...... г. Таблица 5 Участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, настъпили в населените места в област .......................... за 20.... г. *Когато УКПТП е в кръстовище, в колона 2 се отбелязват улиците, които образуват кръстовището. Когато УКПТП е в кръстовище, в колона 6 се отбелязват общо преминалите ППС през кръстовището. *В колона 13 се попълват годините, в които участъкът е бил установен като такъв с концентрация на ПТП. Таблица 6 Информация за пътнотранспортните произшествия, настъпили в УКПТП с идентификационен номер........, в населено място................... в област ............................................ през 20...... г. VI. Схема на пътнотранспортните произшествия във всеки идентифициран участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия

1. Общи положения

1.1. Схемата на настъпилите ПТП в установените УКПТП, наричана за краткост "схемата", съдържа условни знаци на всички произшествия съгласно т. 2. Условните знаци се изобразяват с точното си местоположение върху ситуационен чертеж на конкретния участък. 1.2. Схемата служи за визуализиране на ПТП в конкретния участък, като по този начин се цели възможно по-голяма достоверност на последващия анализ. 1.3. Схемата се изготвя в електронен формат. 1.4. Изискванията при изработване на схемата се спазват от членовете на комисиите по области за установяване и обезопасяване на УКПТП.

1. Нанасяне на данни за ПТП, настъпили в УКПТП, и за самите участъци

2.1. ПТП се представят със стрелки, които показват вида на ПТП, мястото на настъпването му и траекториите на движение на участниците в него, включително и техните маневри (схема № 1). 2.2. Стрелките се оформят по различен начин (единични или двойни, със сигнатура върху тях) и изобразяват вида на участниците в произшествията в конкретния УКПТП, информират за последствията от ПТП и за други техни особености. 2.3. Хронологичният ред, по който са се случвали произшествията, се отразява, като в началото на стрелките, възпроизвеждащи направлението и посоката на движение на участниците в ПТП, се записва съответната цифра. С нея се показва поредният номер на пътнотранспортното произшествие според реда на настъпването му (схема № 1). 2.4. Последствията от всяко произшествие се отбелязват с помощта на сигнатура, в която са вписани поредните номера на ПТП. Ако номерът на ПТП е вписан в окръжност, при конкретното ПТП има ранени лица. Ако той е вписан в триъгълник, при ПТП има загинали лица. Ако номерът на ПТП не е вписан в никаква фигура, последствията от ПТП са само материални щети (схема № 1). 2.5. Схемата се придружава от легенда, в която се нанасят (схема № 2): а) общият брой на произшествията, броят на ПТП със загинали, с ранени и с материални щети; б) начинът на регулиране на движението - на конкретния участък; начинът на регулиране се подчертава (с регулировчик, с пътни знаци, със светлинни сигнали или без регулиране); в) интензивността на движението, установена за проучвания период от време; г) маневрите, предприети от участниците в ПТП, също се обозначават върху схемата (например ПТП № 13 на схема № 1).

1. Етапи на работа при съставяне на схемите

3.1. Подготвя се ситуационен чертеж, който съдържа освен геометричните елементи на пътя и наличната организация на движение на обследвания участък. 3.2. Изготвят се таблици 3 и 5, като част от данните в тях се нанасят в схемата. 3.3. Нанасят се всички ПТП по хронологичен ред на настъпването им с предвидените за тях сигнатури. 3.4. Отбелязва се информацията в легендата на подготвяните схеми. 3.5. Схемите се изготвят в електронен формат. Те се съхраняват в структурите на "Пътна полиция" при СДВР и ОД - МВР, както и в ОПУ. Схемите се предоставят и на ГДНП - отдел "Пътна полиция", и на администрацията, управляваща пътя, с оглед подпомагане на комисията по безопасност на движението на областно и/или общинско ниво. 3.6. Схемите се изработват от назначените по области комисии, определени за работа по УКПТП. Схема № 1 Схема № 2