Чл. 66

Чл. 66.Зимните загуби спрямо есенния запас в зависимост от бонитета по видове дивеч са, както следва:

1. за благородния елен - от 5 до 10%;
2. за елена лопатар - от 5 до 10%;
3. за сърната - от 10 до 25%;
4. за дивата свиня - от 5 до 10%;
5. за заека - от 10 до 30%;
6. за яребицата - от 20 до 50%;
7. за тракийския кеклик - от 20 до 40%;
8. за фазана - от 20 до 50%.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Ловностопанският бонитет" е категория, която включва група сходни за даден вид дивеч местообитания, характеризиращи се с приблизително еднакви допустими запаси, прираст, естествени загуби и ползване.
2. "Тип местообитание" е част от средата, която се обитава от дивеча целогодишно и обезпечава нормалното му развитие през всички биологични цикли от живота му.
3. "Допустим запас на дивеча" е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетано с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10%.
4. "Второстепенен вид дивеч" е този вид дивеч, за който подобно на главния вид дивеч условията на местообитанието са подходящи за стопанисването му, но по стопански съображения се налага ограничаване на допустимия му запас.
5. "Съпътстващ вид дивеч" е този вид дивеч, за който екологическите условия на местобитанието не са най-благоприятни, поради което стопанисването му не се налага в рамките на допустимия запас и чиито запаси се ограничават до степен, непозволяваща неблагоприятно въздействие върху главния вид дивеч.
6. "Стопански фактори за определяне екологическата характеристика на типа местообитание" са: механизация и химизация на селското стопанство; интензивност на ползването от горите и лесокултурните мероприятия; животновъдство; паша на домашни животни и интензивност на ловностопанските мероприятия.
7. "Ажурни горски пояси" са пояси с очистени от клони стъбла с наличието на високи храсти и подлес, способни да пропускат 15 - 25% от въздушния поток.
8. "Устроени фазанови ловища" са ловища с изградена ловностопанска инфраструктура за интензивно стопанисване на фазана.
9. "Линейна интерполация" - определяне на стойностите на линейна функция между точки, в които са известни стойностите.
10. "Полевки" - бозайници от Разред Гризачи, от семейство Полевки в България се срещат два вида - Снежна полевка (Chionomys nivalis) и Гюнтерова полевка (Microtus guentheri).

Заключителни разпоредби § 2. ВНаредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България(ДВ, бр. 27 от 2004 г.), в приложение № 29 към чл. 97, в глава III, т. 2, глава V, т. 1, букви "в" и "ж", думата "инструкция" се заменя с "наредба".

§ 3. Тази наредба се издава на основаниечл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча(ДВ, бр. 78 от 2000 г.).

Приложение № 1 къмчл. 28, ал. 2 Определяне на средния бонитет на ловностопанските райони Средният бонитет на ловностопанските райони се изчислява по формулата: където: Бсре средният бонитет на ловностопанския район; Бi- бонитетът на съответния тип местообитание, чийто бонитет се изчислява; ni- частта в % на съответния тип местообитание спрямо общата площ на района.

Приложение № 2 къмчл. 32

Приложение № 3 къмчл. 33

Приложение № 4 къмчл. 36

Приложение № 5 къмчл. 37

Приложение № 6 къмчл. 39

Приложение № 7 къмчл. 40

Приложение № 8 къмчл. 42, ал. 1

Приложение № 9 къмчл. 49, ал. 2 Забележка: Районите с надморска височина над 900 m в най-ниската си точка се отнасят към V бонитет независимо от другите условия на местообитанията.

• Ако лозята и овощните градини са необработваеми или запустели или са на малки парцели с ръчна обработка на почвата, при оценката им се дава 1 точка повече (колкото за предходната бонитетна степен).
• Ако лозята и овощните градини са комплексни, а не парцелирани, оценката им се намалява с 1 точка.
• Ако машините за косене на фуражните култури са снабдени с подплашващи съоръжения, при оценката се отнемат с 2 точки по-малко (колкото за следващата степен на бонитетната скала).
• Паленето на стърнища се преценява чрез непосредствен оглед на терена през месеците VII и VIII в годината на ловоустройство.
• Когато в ловностопанския район ежегодно се палят сухите ивици трева и синорите през пролетта и лятото, при оценката се отнемат с 2 точки повече (колкото за предходната бонитетна степен).

Приложение № 10 къмчл. 49, ал. 2

Приложение № 11 къмчл. 52

Приложение № 12 къмчл. 53

• Забележка: Районите с надморска височина над 600 m в най-ниската си точка се отнасят към IV бонитет независимо от другите условия на местообитанията.

При лесистост над 10 % от територията на ловностопанския район площта на горите се изважда от годната ловна площ и не се бонитира за яребица. От особена важност за яребицата е наличието на постоянни водоизточници - непресъхващи дерета, малки рекички, напоителни канали, микроязовири, блата. Ако липсват такива на територията на ловния район, от общата точкова сума, получена при бонитирането, се изваждат 16 точки.

Приложение № 13 къмчл. 55

Приложение № 14 къмчл. 56, ал. 2

• Забележка: Убежищата от дървесна и храстова растителност се оценяват в зависимост от тяхната големина и разпределение по площта на ловностопанския район.

Към по-високите бонитети се отнасят малките по площ, но равномерно разпределени по площта и много на брой убежища, дори и ако са само петна от храстова и плевелна растителност. При лесистост над 10% от територията на ловностопанския район площта на горите се изважда от годната ловна площ и не се бонитира за кеклик. Горите се оценяват като убежища в зависимост от наличието на подлес и жива почвена покривка, големината и разпределението им по площта на ловностопанския район и дължината на периферната ивица "гора - поле". Райони с наличие на малки горски комплекси, с богат подлес и жива почвена покривка, равномерно разпределени по цялата площ на ловностопанския район, се оценяват с точките, съответстващи на II бонитет. Големите компактни горски комплекси, без подлес и жива почвена покривка, и иглолистните култури имат по-ниски защитни и хранителни качества и се отнасят към III бонитет, като им се присъждат съответният брой точки. От особена важност за производителността на местообитанията на тракийския кеклик е наличието на постоянни водоизточници - непресъхващи дерета, малки рекички, напоителни канали, микроязовири, блата. Ако липсват такива на територията на ловния район, от общата точкова сума, получена при бонитирането, се изваждат 16 точки.

Приложение № 15 къмчл. 56, ал. 3

Приложение № 16 къмчл. 58

Приложение № 17 къмчл. 59, ал. 2 Фазаново местообитание-1 (ФМ-1) Смесени нискостъблени, издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви. Обхваща нискостъблените издънкови дъбови гори в примес с акация, габър, бряст, явор, ясен, липа, топола и други широколистни. Срещат се в изобилие плодоносни дървета и храсти - шипка, дрян, глог, трънка, дива круша и др. Почвите са карбонатни, типични излужени черноземи и смолници, от глинесто-песъкливи до средно песъкливо-глинести. Има развита буйна трева, храстова и дървесна растителност, които предлагат много добри укрития и добра хранителна база за фазана. Площите, включени в този тип местообитания, са от I и II бонитет. ФМ-2 Смесени нискостъблени, издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви. Местообитанието обхваща същите гори, но на по-бедни и сухи почви - сиви горски и канелени, по състав до тежко песъкливо-глинести. Тревната, храстовата и дървесната растителност са значително по-бедни от първия тип местообитание. Защитната база е добра, а хранителната - недостатъчна. Площите от този тип местообитания са от III и IV бонитет. ФМ-3 Дъбрави на свежи и богати почви. Обхваща чистите дъбови, издънкови гори на свежи и богати почви - черноземи и смолници с лек механичен състав до средно песъкливо-глинести. По перваза на гората и по откритите пространства има буйна трева и дървесно-храстова растителнаст, включително и плодоносещи храсти. Защитната и хранителната база са сравнително добри. Площите от този тип местообитания са от II и III бонитет. ФМ-4 Дъбрави на сухи и бедни почви. Обхваща чистите, дъбови, издънкови гори на сухи и бедни почви - сиви горски и канелени, с тежък механичен състав (средно песъкливо-глинести до глинести). Почти липсват плодоносещи дървета и храсти, а през лятото и тревната растителност изсъхва рано. Защитната и особено хранителната база са незадоволителни. Площите са от IV бонитет при определени условия (таблица 17). ФМ-5 Едновъзрастни дъбови гори. Обхваща едновъзрастните, обикновено с издънков характер, склопени, зрели и дозряващи дъбови гори. В тях липсва тревна и храстова растителност, а също така и надеждни убежища. Хранителната база е бедна или почти липсва. Горските комплекси обикновено са по-големи от 200 ha и са неподходящи за обитаване. При определени условия някои от площите могат да бъдат отнесени към IV бонитет (таблица 17). ФМ-6 Акациеви гори. Този вид местообитание обединява акациевите насаждения. Почвите са свежи до сухи, богати и средно богати. В млада възраст и при издънково възобновяване на сечищата акацията предлага много добри убежища. През зимата семената й се използват за храна от фазаните. В зависимост от редица условия при тези гори се отнасят към II и III бонитет. ФМ-7 Млади черноборови култури. Предлагат много добри защитни условия. Хранителната база в тях е бедна, но когато площта им е малка - под 500 дка, и в съседство с тях има други гори и селскостопански площи, са подходящи местообитания за фазана. Отнасят се към III и IV бонитет. ФМ-8 Крайречни и околоводни местообитания. Обхващат лонгозни гори, съставени главно от полски ясен, бряст, елша, летен дъб и др., с богат храстов и тревен състав, лиани, увивни растения и непроходима блатна растителност. Разпространени са главно по долните течения на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и по р. Тунджа. В тази група се включват също заливни гори от върби, тополи и елши по островите на по-големи реки (р. Дунав) или в плитките части на водоеми. Към тях се причисляват и дървесната и храстовата растителност, а също обрастванията от тръстика, папур, камъш и друга водолюбива растителност по бреговете на реки, потоци, канали, язовири и др. водоеми, разпространени в цялата страна, но най-вече около р. Дунав и Черноморското крайбрежие. Почвите са алувиални, леки и влажни, благоприятстващи развитието на мекотели, червеи, насекоми и др. организми, които са необходима храна за малките. Защитните условия и хранителната база са много добри. Местообитанията са от I и II бонитет.

Приложение № 18 къмчл. 61, ал. 1

• Забележка: При бонитирането на ФМ-4 и ФМ-5, ако се получи по два показателя, че местообитанието е неподходящо, това означава, че цялата площ на стопанството не е годна за обитаване от фазана.

Средният бонитет се определя в зависимост от това кой бонитет преобладава при оценката на отделните показатели.

Приложение № 19 къмчл. 61, ал. 2