Чл. 287

Осигуреното в доброволен фонд за безработица лице има право на парично обезщетение за безработица за период не по-дълъг от 12 месеца в размер до натрупаните средства по индивидуалната партида от лични осигурителни вноски и вноските на осигурителя и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този дял.

При прекратяване на правоотношението с осигурителя по желание или със съгласие, или поради виновно поведение на осигуреното лице на основаниечл. 325, т. 1 и 2,чл. 326и330 от Кодекса на труда,чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5,чл. 105и107 от Закона за държавния служител,чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6,чл. 163ичл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Българияичл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи,чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5ичл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната властобезщетението за безработица се определя в размер до натрупаните средства по индивидуалната партида от лични осигурителни вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и 10 на сто от натрупаните средства от осигурителни вноски на осигурителя и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този дял, за период не по-дълъг от 12 месеца.

По желание на осигуреното лице сумата по ал. 1 или 2 може да му бъде изплатена наведнъж.