Чл. 9

Член 9 Научно и техническо сътрудничество и обучение

1. Центърът осигурява научни и технически познания на държавите-членки, на Комисията и други представителства на Общността при разработването, редовния преглед и актуализирането на плановете за готовност, и също така при разработването на стратегии за посредничество в областите от неговата дейност.

1. Центърът може да поиска от Комисията, държавите-членки, трети страни и международни организации (по-специално Световната здравна организация) да осигурят научно или техническо съдействие във всяка от областите от неговата дейност. Научното и техническо съдействие, осигурено от Центъра, се основава на научни и технически твърдения, подкрепени с доказателства. Такова сътрудничество може да включва оказване на помощ на Комисията и държавите-членки при разработването на технически насоки за добри практики и за защитни мерки, които трябва да се предприемат в отговор на заплахите за човешкото здраве, чрез осигуряване на експертна помощ и поставяне в действие и координиране на екипи за изследвания. Центърът съобразява своите финансов капацитет и мандат.

1. Исканията за научно и техническо съдействие от Центъра се съпровождат от поредица от крайни срокове, които могат да се съгласуват с Центъра.

1. В случай на такова искане за съдействие от Комисията, държава-членка, трета страна или международна организация, когато финансовият капацитет на Центъра не позволява справяне с искането, Центърът прави оценка на искането и изследва възможностите да даде отговор незабавно или чрез други механизми на Общността.

1. Центърът информира органите на държавите-членки и Комисията незабавно, в рамките на мрежата на Общността, създадена с Решение № 2119/98/ЕО, за такива искания и за неговите намерения.

1. Центърът, когато е целесъобразно, поддържа и координира програми за обучение с цел да съдейства на държавите-членки и Комисията при обучението на достатъчен брой специалисти, по-специално за извършването на епидемиологични наблюдения и в областта на изследванията, и при създаването на капацитет за определяне здравните мерки за контрол при епидемии.