Чл. 42

Член 42 Допустими разходи при приключване

1. При приключването на дадена програма допустимите разходи на финансовия инструмент са общата сума на приноса от програмата, реално изплатена или — при гаранции — за която са поети задължения от финансовия инструмент в периода на допустимост, която съответства на:

а) плащания към крайни получатели, а в посочените в член 37, параграф 7 случаи — плащания в полза на крайните получатели; б) средства, за които са поети задължения по договори за гаранции, независимо дали са непогасени или вече са достигнали своя падеж, за да се отговори на евентуални покани за осигуряване на гаранции за загуби, изчислени въз основа на предпазлива предварителна оценка на риска, обхващащи множество съответни нови заеми или други рискови инструменти за нови инвестиции в крайни получатели; в) субсидии с капитализирана лихва или субсидии за гаранционни такси, които трябва да бъдат изплатени за период, не по-дълъг от 10 години след периода на допустимост, използвани в комбинация с финансови инструменти, изплатени в гаранционна блокирана сметка, специално открита за тази цел с предназначение те да се отпускат ефективно след периода на допустимост, но по отношение на заеми и други рискови инструменти — отпуснати за инвестиции в крайни получатели в рамките на периода на допустимост; г) възстановяване на направени разходи за управление или плащане на такси за управление на финансовия инструмент. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 149 за установяване на специални правила относно създаването на система за капитализиране на годишни вноски за лихвени субсидии и субсидии за гаранционни такси, посочени в първа алинея, буква в).

1. В случай на инструменти с дялово участие и микрокредити капитализираните разходи или таксите за управление, които трябва да се изплатят за период, не по-дълъг от шест години след периода на допустимост, по отношение на инвестиции в крайни получатели, извършени в рамките на този период на допустимост, които не могат да бъдат обхванати от разпоредбите на членове 44 или 45, могат да се считат за допустими разходи, когато се плащат в гаранционна блокирана сметка, специално открита за тази цел.

1. В случай на инструменти с дялово участие, насочени към предприятия, посочени в член 37, параграф 4, за които финансовото споразумение, посочено в член 38, параграф 7, е подписано преди 31 декември 2017 г., които до края на периода на допустимост са инвестирали най-малко 55 % от средствата по програмата, отпуснати в съответното финансово споразумение, ограничен размер плащания за инвестиции в крайни получатели, направени за срок, не по-дълъг от четири години след края на периода на допустимост, могат да се считат за допустим разход, когато се плащат в гаранционна блокирана сметка, специално открита за тази цел, при условие че са спазени правилата за държавна помощ и са изпълнени всички посочени по-долу условия.

Сумата, платена в гаранционна блокирана сметка: а) се използва единствено за последващи инвестиции в крайни получатели, получили начални дялови инвестиции от финансовия инструмент в рамките на периода на допустимост, които все още са изцяло или частично неизплатени, б) се използва единствено за последващи инвестиции, които да се извършват в съответствие с пазарните стандарти и договорните споразумения за пазарни стандарти и са ограничени до необходимия минимум за стимулиране на съинвестирането от частния сектор, като същевременно се осигури непрекъснатост на финансирането за целевите предприятия, така че и публичните, и частните инвеститори да могат да се възползват от инвестициите; в) не надвишава 20 % от допустимите разходи на инструмента с дялово участие, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), като от този таван се приспадат капиталови ресурси и печалби, върнати на този финансов инструмент с дялово участие в периода на допустимост. Всички суми, платени в гаранционната блокирана сметка, които не са използвани за инвестиции в крайни получатели, платени през периода, посочен в първа алинея се използват в съответствие с член 45.

1. Допустимите разходи, съобщени в съответствие с параграфи 1 и 2, не могат да надвишават сбора от:

а) общия размер на подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове, изплатена за целите на параграфи 1 и 2; и б) съответното национално съфинансиране.

1. Разходите и таксите за управление, посочени в параграф 1, първа алинея, буква г) и в параграф 2 от настоящия член, могат да се начисляват от организацията, изпълняваща фонда на фондове, или от организациите, изпълняващи финансови инструменти, в съответствие с член 38, параграф 4, букви а) и б) и не могат да надвишават праговете, определени в делегирания акт, посочен в параграф 6 от настоящия член. Докато в разходите за управление се включват преки или косвени разходни позиции, възстановявани при представяне на доказателства за направените разходи, то таксите за управление се отнасят към договорена цена за предоставени услуги, установена чрез състезателна пазарна процедура, където това е приложимо. Разходите и таксите за управление се основават на методика за изчисление, базирана на постигнатите резултати.

Разходите и таксите за управление могат да включват такси за уредба. Когато таксите за уредба или част от нея се начисляват на краен потребител, те не се обявяват като допустими разходи. Разходите и таксите за управление, включително извършените за подготвителна работа във връзка с финансовия инструмент преди подписване на съответното финансово споразумение, са допустими от датата на подписването на съответното финансово споразумение.

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 149, които установяват специфичните правила за критериите за определяне на разходите и таксите за управление въз основа на резултатите и приложимите прагове, както и правила относно възстановяването на капитализираните разходи и такси за управление за инструменти с дялово участие и микрокредити.