Чл. 3

Член 3

1. Експулсирането по член 1 се отнася до следните случаи:

а) гражданин на трета страна е обект на решение за експулсиране, което е основано на сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност и безопасност, взето в следните случаи:

• осъждане на гражданин на трета страна от издалата решението държава-членка за престъпление, което подлежи на наказание лишаване от свобода най-малко за срок от една година,
• наличие на сериозни основания да се счита, че гражданин на трета страна е извършил тежки престъпни деяния или наличие на солидни доказателства за неговото намерение да извърши такива деяния на територията на държава-членка.

Без да се засяга член 25, параграф 2 от Конвенцията от Шенген, ако въпросното лице притежава разрешение за пребиваване, издадено от изпълняващата държава-членка или от друга държава-членка, изпълняващата държава-членка взима становището на издалата решението за експулсиране държава-членка или на държавата, издала разрешението за пребиваване. Наличието на решение за експулсиране, взето в рамките на този параграф, позволява отнемане на това разрешение, при условие че националното законодателство на държавата, издала разрешението, позволява това. б) гражданин на трета страна е обект на решение за експулсиране, което е основано на неспазване изискванията на националното законодателство за влизане и пребиваване на чужденци. В двата случая по букви а) и б) решението за експулсиране не трябва да бъде отменено, нито временно спряно за изпълнение от издалата решението държава-членка.

1. Държавите-членки прилагат настоящата директива при едновременно зачитане на правата на човека и на основните свободи.
2. Прилагането на настоящата директива се извършва, без да се засягат разпоредбите на конвенцията за определяне на държавата, отговорна за разглеждане на молбите за убежище, подадени в една от държавите-членки на Европейските общности (Дъблинска конвенция), нито тези на спогодбите за реадмисия между държавите-членки.