Чл. 53
Регламент (ЕС) 2019/833 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за установяване на мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1627 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2115/2005 и (ЕО) № 1386/2007 на Съвета
Член 53 Изменения на Регламент (ЕС) 2016/1627 Регламент (ЕС) 2016/1627 се изменя, както следва: 1) В член 3 се добавят следните точки: „27) „голям кораб с плаващи парагади“ означава кораб с плаващи парагади с обща дължина над 24 m; 28) „мрежа гъргър“ означава ограждаща риболовна мрежа, чието дъно се тегли посредством затягащо въже на гъргъра на дъното на мрежата, което минава през определен брой халки по дънното въже, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна.“ 2)
Член 9 се заменя със следното: „Член 9 Годишни планове за управление на риболовния капацитет
- Всяка държава членка изготвя годишен план за управление на риболовния капацитет с цел адаптиране на броя на риболовните кораби, за да се удостовери, че риболовният капацитет е пропорционален на възможностите за риболов, разпределени на корабите през съответния период.
- Държавите членки адаптират риболовния капацитет, като използват параметрите, предложени от SCRS и приети от ICCAT през 2009 г.
Държавите членки могат да разпределят секторни квоти на дребномащабни крайбрежни кораби, които имат разрешение за риболов на червен тон, като посочват това обстоятелство в своите риболовни планове. Те включват в плановете си за наблюдение, контрол и инспекции и допълнителни мерки с цел внимателно наблюдение на усвояването на квотата на тези кораби. Държавите членки могат да разрешат на различен брой кораби да използват изцяло възможностите си за риболов, като използват параметрите, посочени в параграф 1.
- Португалия и Испания могат да разпределят секторни квоти за корабите за риболов с въдици, извършващи дейност във водите около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Секторната квота и допълнителните мерки за наблюдение на използването ѝ трябва да бъдат ясно определени в техните годишни планове.
- Когато държавите членки разпределят секторни квоти в съответствие с параграф 2 или 3, минималното изискване за квоти от пет тона, определено от SCRS през 2009 г., не се прилага.
- Адаптирането на риболовния капацитет за корабите с мрежа гъргър се ограничава до максимално увеличение с 20 % в сравнение с базовия риболовен капацитет за 2018 г.
- За периода 2019—2020 г. държавите членки могат да разрешат брой капани при риболова на червен тон, който позволява пълното използване на техните възможности за риболов.“
3)
Член 10 се заменя със следното: „Член 10 Годишни планове за управление на отглеждането
- В срок до 31 януари всяка година държавите членки, които имат квота за улов на червен тон, представят на Комисията годишен план за управление на отглеждането в съответствие с настоящия член.
- Комисията обединява плановете и ги включва в плана на Съюза. Комисията предава този план на секретариата на ICCAT до 15 февруари всяка година за обсъждане и одобряване от ICCAT.
- В годишния план за управление на отглеждането всяка държава членка удостоверява, че общият начален капацитет и общият капацитет за отглеждане са съизмерими с прогнозираното количество червен тон, налично за отглеждане.
- Държавите членки ограничават своя капацитет за отглеждане на риба тон до общия капацитет за отглеждане, който е вписан в регистъра на ICCAT на съоръженията за развъждане на червен тон, или е разрешен и деклариран пред ICCAT през 2018 г.
- Максималното количество уловен див червен тон, въвеждан в стопанствата на държава членка, се ограничава до равнището на въведените количества, вписани в регистъра на ICCAT на съоръженията за развъждане на червен тон от стопанствата на тази държава членка през 2005, 2006, 2007 или 2008 г.
- Ако държава членка трябва да увеличи максималното количество уловен див тон, въвеждано в едно или няколко от стопанствата за риба тон, това увеличение трябва да е съизмеримо с възможностите за риболов, разпределени на тази държава членка, включително вноса на живи екземпляри червен тон.
- Държавите членки, в които се осъществява отглеждането, гарантират, че учените, на които SCRS е възложил извършването на изпитвания с цел определяне на нивата на растеж в периода на угояване, разполагат с достъп до и, съгласно изискванията на протокола, с помощ за извършване на изпитванията в съответствие със стандартизирания протокол, разработен от SCRS за наблюдение на разпознаваеми екземпляри.“
4)
Член 11 се заменя със следното: „Член 11 Риболовни сезони
- Риболовът на червен тон с мрежа гъргър се разрешава в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море от 26 май до 1 юли.
- Чрез дерогация от параграф 1, риболовът на червен тон с мрежа гъргър в Адриатическо море може да се извършва до 15 юли за риба, отглеждана в Адриатическо море (риболовна зона 37.2.1 на ФАО).
- Чрез дерогация от параграф 1, ако държава членка може да докаже, че поради ветрове със сила 5 бала или повече по скалата на Бофорт някои от нейните кораби за улов с мрежа гъргър, извършващи риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, не са могли да използват нормалните си риболовни дни през годината, тази държава членка може да прехвърли максимум 10 изгубени дни до 11 юли за съответните кораби през годината.
- Разрешава се риболовът на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море от големи кораби с плаващи парагади през периода от 1 януари до 31 май.
- Държавите членки определят в своите годишни риболовни планове отворени сезони за корабите си, различни от кораби с мрежа гъргър и големи кораби с плаващи парагади.“
5)
Член 16 се заменя със следното: „Член 16 Прилов
- Всяка държава членка предвижда количества за прилов на червен тон в рамките на своята квота и информира Комисията за това при предаване на годишния си риболовен план.
- Равнището на прилова на червен тон не надвишава 20 % от общия улов на борда в края на всеки риболовен рейс. Методиката, използвана за изчисляване на прилова по отношение на общия улов на борда, трябва да е ясно определена в годишния риболовен план. Приловът може да се изчислява като тегло или като брой екземпляри. Изчисляването на прилова като брой екземпляри се прилага само за видовете риба тон и подобните ѝ видове, които се управляват от ICCAT. Равнището на разрешения прилов за дребномащабните кораби за крайбрежен риболов може да се изчислява на годишна база.
- Цялото количество прилов на мъртъв червен тон, който е задържан на борда или изхвърлен, се приспада от квотата на държавата членка на знамето, записва се и се докладва на Комисията.
- За държавите членки без квота за червен тон съответният прилов се приспада от специалната квота за прилов на червен тон на Съюза, установена съгласно ДФЕС и член 16 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
- Ако квотата, разпределена на държавата членка на съответния риболовен кораб или капан, вече е изчерпана, уловът на червен тон не се разрешава и държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират освобождаването му. Преработката и пазарната реализация на мъртвия червен тон се забранява и целият улов се записва. Държавите членки ежегодно докладват информация за такъв улов на Комисията, която предава тази информация на секретариата на ICCAT.
- Корабите, които не извършват активен риболов на червен тон, ясно отделят всяко количество червен тон, съхранявано на борда, от другите видове, за да се даде възможност на контролните органи да наблюдават спазването на настоящия член. Този прилов може да бъде предлаган на пазара, ако е придружен от електронния документ за улов на червен тон.“
Практика по чл. 53
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.