Чл. 21

Чл. 21.Процедурата за мониторинг на отпадъчните води за установяване дали се спазват емисионните норми вприложение № 5се определя в разрешителното за заустване на отпадъчните води, като се посочват за всеки показател поотделно честотата на пробовземане и видът на пробата: еднократна или съставна проба.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "агломерация" означава територия, в която населението и/или икономическите дейности са достатъчно концентрирани, за да бъдат отпадъчните води от населеното място събирани и отвеждани в селищна пречиствателна станция или в крайната точка на заустването им;
2. "алдрин" означава химичното съединение С12Н8Сl6

1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а-хексахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;

1. "вторично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез процес, включващ биологично пречистване с последващо вторично утаяване или друг процес, при който се спазват изискванията в табл. 1 наприложение № 3;
2. "граница на определяне на метода" означава най-малкото количество вещество, определяемо количествено в една проба с даден работен метод, което все още може да бъде измерено като различно от нула;
3. "граница на пресните води" означава мястото във водното течение, където при нисък прилив и в период на малък отток на пресните води има значително увеличаване на солеността в резултат на присъствието на морска вода;
4. "DDT" означава сумата от изомерите:

1,1,1-трихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан; 1,1,1,-трихлор-2 (о-хлорфенил)-2-(р-хлорфенил) етан; 1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етилен; 1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан;

1. "диелдрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О

1,2,3,4,10,10,-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;

1. "1 е.ж. (еквивалентен жител)" означава органичен биоразградим товар за денонощие, който има биохимична потребност от кислород за 5 денонощия (БПК5) 60 г. кислород;
2. "емисионни норми" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени вприложения № 2,3и5;
3. "ендрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О

1,2,3,4,10,10-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;

1. "еутрофикация" означава обогатяване на водите с биогенни вещества, по-специално със съединения на азота и/или фосфора, които предизвикват ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите;
2. "живак" означава:

а) химичния елемент живак; б) живака, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;

1. "живачна хлор-алкална електролиза" означава технологичен процес, в който алкални хлориди се подлагат на електролиза посредством живачни клетки;
2. "заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на:

а) изхвърляне на материали от драгажна дейност; б) изхвърляния от кораби в териториалните води в резултат на експлоатацията им; в) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали;

1. "извличане на линдан" означава отделянето на линдан от смес на изомерите на хекса-хлорциклохексан;
2. "изодрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6

1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а- хексахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;

1. "индивидуални емисионни ограничения" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, определени в разрешителните за ползване на водните обекти за заустване на отпадъчни води;
2. "кадмий" означава:

а) химичния елемент кадмий; б) кадмия, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;

1. "канализационна мрежа" означава система от тръби, която събира и отвежда отпадъчните води от населеното място;
2. "крайбрежни морски води" означава водата откъм сушата, оградена от линия, всяка точка на която е на отстояние една морска миля от най-близката точка на основната линия, от която се измерва широчината на териториалните води, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води;
3. "линдан" означава продукт, който съдържа най-малко 99% от g-изомера на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан;
4. "ново предприятие" означава:

а) всяко едно промишлено предприятие, което ще бъде въведено в експлоатация след датата на влизане в сила на тази наредба; б) всяко едно съществуващо промишлено предприятие, чийто капацитет за обработване на вещества е увеличен с над 50% след датата на влизане в сила на тази наредба;

1. "обработване на вещества" означава всеки един промишлен процес, който включва производството, преработката или използването на вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, посочени вприложение № 2към чл. 5, ал. 1 и вприложение № 5към чл. 16, ал. 1, или всеки друг промишлен процес, в който присъствието на тези вещества е присъщо необходимо;
2. "отпадъчни води от населени места" означава фекално-битови отпадъчни води или смес от фекално-битови отпадъчни води, производствени отпадъчни води и/или дъждовни води;
3. "пентахлорфенол (РСР)" означава химичното съединение 2,3,4,5,6-пентахлор-1-хидроксибензен и неговите соли;
4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) "подходящо пречистване" означава пречистване на отпадъчните води от населените места по начин, който след заустването им осигурява спазването на имисионните норми на водоприемника и спазването на разпоредбите на тази наредба;
5. "прецизност на метода" означава диапазона, в който попадат 95% от резултатите от измерванията на една и съща проба, използвайки един и същ метод за измерване;
6. "производствени отпадъчни води" означава отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води;
7. "промишлено предприятие" означава всяко предприятие, в което се обработват вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, съгласноприложения № 2и5;
8. "първично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез физични и/или химични процеси, включващи утаяване на неразтворените вещества, или други процеси, в които БПК5 на постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 20% преди изпускането им и общото съдържание на неразтворени вещества в постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 50%;
9. "сравнителен метод за измерване" означава определянето на принципа на измерване или кратко описание напроцедурата за определянето на концентрацията на опасно и/или вредно вещество в отпадъчните води;
10. "съществуващо предприятие" означава всяко едно промишлено предприятие, което е в експлоатация, преди датата на влизане в сила на тази наредба;
11. "точност на измерване на метода" означава разликата между истинската (номиналната) концентрация на опасното вещество и средноаритметичната концентрация, получена при измерванията;
12. "утайки от селищни пречиствателни станции" означава отпадъчни утайки от тези станции независимо дали са третирани или не по някакъв начин;
13. "фекално-битови отпадъчни води" означава отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, които са резултат преимуществено от човешкия метаболизъм и от битово-домакински дейности;
14. "хексахлорциклохексан" означава изомерите на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Сроковете за постигане на емисионните норми поприложение № 2са:

1. за живак от хлор-алкална електролиза - до 1.VI.2001 г.;
2. за живак от другите видове промишлени предприятия - до 1.VI.2004 г.;
3. за кадмий - до 1.VI.2004 г.;
4. за хексахлорциклохексан - до 1.VI.2004 г.;
5. за тетрахлорметан - до 1.ХII.2002 г.;
6. за ДДТ - до 1.ХII.2002 г.;
7. за пентахлорфенол - до 1.ХII.2002 г.;
8. за алдрин, диелдрин, ендрин и изодрин - до 1.ХII.2003 г.;
9. за хексахлорбензен - до 1.ХII.2004 г.;
10. за хексахлорбутадиен - до 1.ХII.2004 г.;
11. за хлороформ - до 1.ХII.2004 г.;
12. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за 1,2 дихлоретан - до 1.ХII.2004 г.;
13. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
14. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за перхлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
15. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлорбензен - до 1.ХII.2004 г.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът за изпълнението на мерките в програмите почл. 9не може да бъде по-дълъг от 6 години от датата на влизане в сила на тази наредба.

§ 4. Сроковете почл. 10, ал. 1са:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с е.ж. между 2000 и 10 000 - до 2014 г.
3. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)

§ 5. Сроковете почл. 11, ал. 1са:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за всички зауствания от агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за зауствания от агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. - до 31.ХII. 2014 г.

§ 6. Срокът почл. 12, ал. 4е 31.ХII.2010 г.

§ 7. Срокът почл. 12, ал. 8ичл. 13, ал. 4е 7 години.

§ 8. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът почл. 14, ал. 2е до 31.ХII.2014 г.

§ 9. Сроковете почл. 16, ал. 7не могат да бъдат по-дълги от 5 години от датата на влизане в сила на тази наредба.

§ 10. Тази наредба се издава на основаниечл. 135, т. 12 от Закона за водите.

§ 11. Контролът за спазването на тази наредба се осъществява от органите на Министерството на околната среда и водите.

Приложение № 1 къмчл. 2, ал. 2 Списък I на групи вещества Съдържа някои индивидуални вещества, които принадлежат към следните групи вещества, избрани главно въз основа на тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулация, с изключение на биологично безвредните или лесно превръщащи се в биологично безвредни вещества, които са:

1. органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водната околна среда;
2. органофосфорни съединения;
3. органокалаени съединения;
4. вещества, за които е доказано, че имат канцерогенни свойства във или чрез водната околна среда; веществата от списък II, които са канцерогенни, се включват към тази точка;
5. живак и неговите съединения;
6. кадмий и неговите съединения;
7. устойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход;
8. устойчиви синтетични вещества, които могат да стоят на водната повърхност, да остават в суспендирано състояние или да потъват и които могат да пречат на каквото и да е използване на водите.

Списък II на групи вещества Съдържа: А) вещества, които принадлежат към групите вещества в списък I, за които емисионни норми не са определени в тази наредба; Б) някои индивидуални вещества и категории вещества, които принадлежат към следните групи вещества, имащи вреден ефект върху водната околна среда, който може да бъде ограничен върху дадена територия и зависи от характеристиките и местоположението на водите, където се изпускат. Групи вещества, които се отнасят към буква Б I. Следните металоиди и метали и техните съединения: II. Биоциди и техните производни, които не са включени в списък I. III. Вещества, които имат вреден ефект върху вкуса и/или мириса на продуктите за човешка консумация, които имат произход от водната околна среда, и съединения, които могат да станат причина за появата на такива вещества във водата. IV. Токсични или устойчиви органични съединения на силиций и вещества, които могат да станат причина за появата на такива съединения във водата, с изключение на биологично безвредните или бързо превръщащи се във водата в безвредни вещества. V. Неорганични съединения на фосфора и елементен фосфор. VI. Неустойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход. VII. Цианиди и флуориди. VIII. Вещества, които имат неблагоприятен ефект върху кислородния баланс, особено амоняк и нитрити.

Приложение № 2 къмчл. 5, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Опростенапроцедураза мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, с изключение на живачна хлор-алкална електролиза, когато емисията на живак с отпадъчните води от тях не надвишава 7,5 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на живак в отпадъчните води е безпламъкова атомноабсорбционна спектрометрия след подходящо предварително обработване на водната проба с оглед предварителното окисляване на живака и последваща редукция на живачните йони Hg(II). Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на живак да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на живака в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Във връзка с чл. 7, ал. 1 най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия за хлор-алкална електролиза, в които се използва процес на рециклиране на солевия разтвор, дават възможност да се ограничи емисията на живак с отпадъчните води под 0,5 g на тон инсталирана производствена мощност за хлор. (*) Концентрация на кадмий в съставна проба, пропорционална на дебита. Опростенапроцедураза мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на кадмий с отпадъчните води от тях не надвишава 10 kg за година. За галваничните предприятия опростенапроцедураза мониторинг може да се прилага само когато общият обем на галваничните вани е по-малък от 1,5 m3. Сравнителен метод за определяне съдържанието на кадмий в отпадъчните води е атомно-абсорбционна спектрометрия след консервиране, съхраняване и подходяща обработка на пробата. Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на кадмий да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на кадмий в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Емисионните норми в таблицата включват също всяко едно изпускане на отпадъчни води, което е резултат от приготвянето на линдан-съдържащи препарати от готова активна субстанция на същото място. (*2) Емисионните норми се прилагат за общото количество на HCH, съдържащо се във всички HCH-съдържащи отпадъчни води от промишленото предприятие. (*3) Концентрация на HCH в съставна проба, пропорционална на дебита на отпадъчните води. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на HCH с отпадъчните води от тях не надвишава 3 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на HCH в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител и пречистване. Границата на определяне на метода трябва да бъде 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определяне на метода. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Предприятията за химическо чистене се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на CCl4 с отпадъчните води не надвишава 30 kg на година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на CCl4 в отпадъчните води е газова хроматография. За концентрации под 0,5 mg/dm3се използва чувствителен детектор, така че границата на определянето на метода да бъде 0,1 mg/dm3. За концентрации над 0,5 mg/dm3приемлива граница на определянето на метода е 0,1 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Номер по CAS (Chemical Absract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на DDТ с отпадъчните води от тях не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на DDТ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция посредством подходящ разтворител. Границата на определянето на метода трябва да бъде 1 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето на метода. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Във връзка счл. 7, ал. 1най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия дават възможност емисията на DDТ с отпадъчните води да бъде ограничена до 1 g на тон произведени вещества. В програмите почл. 9, ал. 1се включват източници, които са различни от посочените в таблицата. (*1) Предприятията, които използват РСР за третиране на дървесина, се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на РСР с отпадъчните води не надвишава 3 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на РСР в отпадъчните води е високоефективна течна хроматография или газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 2 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Емисионните норми се прилагат за общата емисия на алдрин, диелдрин и ендрин. Ако отпадъчните води, които се формират от производството или използването на алдрин, диелдрин и/или ендрин, включително от приготвянето на продукти от тези вещества от готови активни субстанции, съдържат също и изодрин, емисионните норми се прилагат за общата емисия на алдрин, диелдрин, ендрин и изодрин. (*3) Тези стойности вземат предвид общото количество вода, която преминава през технологичните процеси на промишленото предприятие. (*4) Ако е възможно, среднодневните емисионни норми трябва да бъдат два пъти по-големи от съответните средномесечни. Сравнителен метод за определяне съдържанието на алдрин, диелдрин, ендрин и/или изодрин в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода за всяко едно от веществата е около 400 ng/dm3в зависимост от пречещите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на НСВ с отпадъчните води не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на НСВ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода трябва да бъде в диапазона 0,5-1 mg/dm3в зависимост от екстрахируемите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на HCBD с отпадъчните води не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на HCBD в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определяне на метода трябва да бъде в диапазона 0,5-1 mg/dm3в зависимост от екстрахируемите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Промишлените предприятия, различни от посочените в таблицата, се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstact Service). (*3) Чрез хлориране на метанол и последващо хлориране на метилхлорида. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на CHCl3 с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на CHCl3 в отпадъчните води е газова хроматография. Чувствителен детектор се използва, когато концентрациите са по-ниски от 0,5 mg/dm3и в тези случаи границата на определяне на метода трябва да бъде 0,1 mg/dm3. За концентрации по-високи от 0,5 mg/dm3граница на определяне на метода 0,1 mg/dm3е приемлива. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Производственият капацитет за пречистен EDC включва само тази фракция от EDC, която не се редуцира в цеха за производство на винилхлорид към същото предприятие и която се връща към цеха за пречистване на EDC към същото предприятие. (*3) Тези емисионни норми се отнасят:

• за предприятията по "а" и "б" за производствен капацитет за пречистен EDC в тонове;
• за предприятията по "в" за преработващ капацитет за EDC в тонове.

Ако предприятията по "б" имат капацитет за преработване и използване на EDC по-голям от този за производство, емисионните норми ще се прилагат за общия капацитет за преработване и използване. Ако няколко предприятия са разположени на едно и също място, емисионните норми трябва да се прилагат за всички тези предприятия, взети заедно. (*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси:

• по "а" 2 m3/t производствен капацитет за пречистен EDC;
• по "б" 2,5 m3/t производствен капацитет за пречистен EDC;
• по "в" 2,5 m3/t производствен капацитет за EDC.

(*5) Тези емисионни норми са съобразени с отстраняването на всички вътрешни дифузни източници и/или употребата на EDC като разтворител в предприятието, което дава възможност за редукция на емисията на EDC над 99%. Във връзка счл. 7, ал. 1прилагането на най-добри налични технологии по отношение на нови предприятия заедно с отсъствието на вътрешни дифузни източници дава възможност за редукция на емисията на EDC над 99,9%. (*6) Тук се включва производството на следните вещества: етилендиамин, етиленполиамин, 1,1,1,-трихлоретан, трихлор-етилен и перхлоретилен. (*7) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Тези норми се прилагат за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на EDC с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на EDC в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител или газова хроматография след отделяне чрез процес на "издухване и улавяне" и концентриране чрез уловител при ниска температура (криогенна капилярна уловка). Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Предприятията, които използват TRI като разтворител за химическо чистене, за премахване на онечиствания от масла или миризми и за почистване на метали и когато емисията с отпадъчните води не надхвърля 30 kg за година, се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Емисионните норми по "а" се отнасят за общия TRI+PER производствен капацитет. За съществуващите предприятия, които използват дехидрохлориране на тетрахлоретан, производственият капацитет е еквивалентен на общия TRI+PER производствен капацитет, като съотношението на производството на TRI:PER е прието 1:3. (*4) Нормите се отнасят за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на TRI с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на TRI в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Предприятията, които използват PER като разтворител за химическо чистене, за премахване на онечиствания от масла или миризми и за почистване на метали и когато емисията с отпадъчните води не надхвърля 30 kg за година се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Емисионните норми по "а" и "б" се отнасят за общия TRI+PER производствен капацитет или за общия TETRA+PER производствен капацитет. (*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси:

• по "а" 5 m3/t TRI+PER производство;
• по "б" 2 m3/t TETRA+PER производство.

(*5) Нормите се отнасят за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на PER с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на PER в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. (*1) Предприятията, които използват ТСВ като разтворител или като добавка в процесите на боядисване в текстилната промишленост или като компонент на маслата, използвани в трансформаторите, се включват в програмите почл. 9, ал. 1. (*2) ТСВ може да се среща под формата на един от следните изомери: -1, 2, 3 - ТСВ-CAS № 87/61-6; -1, 2, 4 - ТСВ-CAS № 120-82-1; -1, 3, 5 - ТСВ-CAS № 180-70-3. Техническият ТСВ е смес на тези три изомера с преобладаващо участие на 1,2,4-ТСВ и може също да съдържа малки количества ди- и тетрахлорбензен. Емисионните норми се прилагат за общото количество ТСВ (сумата от трите изомера). (*3) Емисионните норми за ТСВ (сумата от трите изомера) се отнасят:

• по "а" за общия производствен капацитет за ТСВ;
• по "б" за общия производствен капацитет или за общия капацитет за обработване на моно- и дихлорбензен.

(*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси:

• по "а" 10 м3/тон произведен или обработен ТСВ;
• по "б" 10 м3/тон произведен или обработен моно- и дихлорбензен.

Сравнителен метод за определяне съдържанието на ТСВ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода за всеки един от изомерите поотделно е 1 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.

Приложение № 3 къмчл. 11, ал. 3 Изисквания към отпадъчните води от населените места А. Канализационни мрежи Канализационните мрежи се съобразяват с изискванията за пречистване на отвежданите от тях отпадъчни води. Проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните мрежи се осъществява в съответствие с най-добрите технически познания, които не водят до необосновано свръхголеми разходи, по отношение на:

• обема и характеристиките на отпадъчните води от населените места;
• предотвратяване на течове;
• ограничаване на замърсяването на водните обекти от дъждопреливниците.

Б. Зауствания от селищни пречиствателни станции във водни обекти

1. Селищните пречиствателни станции се проектират или реконструират така, че да може да се вземат представителни проби от постъпващите и пречистените отпадъчни води преди заустването им.
2. Пречистените в съответствие счл. 11и12отпадъчни води от селищните пречиствателни станции, преди заустването им, трябва да отговарят на нормите и изискванията, посочени в табл. 1 на това приложение.
3. Отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които заустват в чувствителни зони, определени съгласночл. 12, трябва да отговарят освен на нормите и изискванията по т. 2 и допълнително на нормите и изискванията, посочени в табл. 2 на това приложение.
4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) По-строги норми и изисквания от тези в табл. 1 и/или табл. 2 на това приложение могат да бъдат предявени в разрешителното за заустване на отпадъчните води, когато това е необходимо за осигуряване спазването на имисионните норми на водите в съответния воден обект, приемник на отпадъчните води.
5. Мястото на заустване на отпадъчните води от населените места се подбира, доколкото е възможно, така, че въздействието им върху водоприемника да бъде минимално.

В. Минималният брой проби, които трябва да се вземат за една година през еднакви интервали, се определя въз основа на капацитета на селищната пречиствателна станция: Изисквания към отпадъчните води след селищните пречиствателни станции почл. 11и12 Таблица 1 Анализ на отпадъчни води след лагуни се извършва на филтрувани проби; концентрацията на неразтворени вещества в нефилтрувана проба не трябва да надвишава 150 mg/dm3. Изисквания към отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които заустват в чувствителни зони, определени съгласночл. 12от тази наредба. Един или и двата показатели могат да се прилагат в зависимост от конкретните условия. Таблица 2

• Общ азот означава сумата от общия азот по Келдал (органичен и амонячен азот), нитратен азот и нитритен азот.

Таблица 3

Приложение № 4 къмчл. 12, ал. 1 Критерии за определяне на чувствителни и по-малко чувствителни зони А. Чувствителни зони Един воден обект трябва да бъде определен за чувствителна зона, ако попада в една от следните групи:

1. Естествени пресноводни езера, други пресноводни водни обекти, устия и крайбрежни морски води, които са еутрофизирани или които в близко бъдеще могат да станат еутрофизирани, ако предохранителни мерки не се предприемат. Следните водни обекти или части от тях следва да се имат предвид, когато се решава количеството на кой биогенен елемент трябва да се намали чрез по-нататъшно пречистване:

а) езера и водни течения, които се вливат в езера или изкуствени водохранилища, затворени заливи със лош водообмен, поради което могат да се акумулират биогенните елементи; в тези зони отстраняване на фосфора трябва да бъде включено, освен ако може да се докаже, че отстраняването му няма да има ефект по отношение на равнището на еутрофикацията; за отпадъчните води от големите агломерации отстраняване на азота може също да бъде включено; б) устия, заливи и други крайбрежни води, които са с лош водообмен или които приемат големи количества биогенни елементи; зауствания на отпадъчни води от малки агломерации обикновено не са от съществено значение за тези зони, но за големите агломерации отстраняването на фосфора и/или азота трябва да бъде включено, освен ако може да се докаже, че отстраняването на тези биогенни елементи няма да има ефект по отношение на нивото на еутрофикация.

1. Повърхностни пресни води, предназначени за ползване за питейно-битови нужди, в които концентрацията на нитрати би могла да надвиши нормативните изисквания, ако не се предприемат мерки.
2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Зони, в които допълнително пречистване над предвиденото вчл. 11е необходимо, за да се спазят имисионните норми за съответната категория на водите във водния обект, приемник на отпадъчните води.

Б. По-малко чувствителни зони Част от морски води или територия могат да бъдат определени за по-малко чувствителна зона, ако заустването на отпадъчни води в тях не оказва неблагоприятно влияние върху околната среда поради морфологични, хидроложки или специфични хидравлични условия, които съществуват в тази зона. При определянето на по-малко чувствителни зони трябва да се има предвид, че замърсяването може да бъде пренесено в съседни зони, където може да причини вредни екологични ефекти. Трябва да се имат предвид и определените чувствителни зони извън територията на страната. Следните водни обекти или части от тях трябва да се имат предвид, когато се определят по-малко чувствителни зони: открити заливи, устия или други крайбрежни води с добър водообмен и които не са еутрофизирани или с намалено съдържание на кислород или за които се счита, че няма вероятност да бъдат еутрофизирани или да настъпи намаляване на съдържанието на кислород вследствие на заустване в тях на отпадъчни води от населени места.

Приложение № 5 къмчл. 16, ал. 1 Емисионни норми за отпадъчните води от някои промишлени сектори, зауствани във водните обекти

• В мястото на практически пълното смесване на отпадъчните води и тези на водоприемника. Когато това място не може да се определи, се приема 100 m от мястото на заустване на отпадъчните води.