Чл. 26 ЗЕЗР

Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за временното предаване на лице, задържано на територията на Република България с цел извършване на действие по разследването и други съдебни следствени действия, с оглед на събирането на доказателства, за което се изисква присъствието на това лице на територията на издаващата държава, при условие че лицето бъде върнато обратно в срок, определен от компетентния орган по ал. 2.

Компетентен орган да признае и изпълни Европейска заповед за разследване в случаите по ал. 1 е окръжният съд, в чийто район се намира задържаното лице. Окръжният съд разглежда Европейската заповед за разследване по реда начл. 50 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арести уведомява Върховната касационна прокуратура за допуснатото предаване на задържаното лице, както и за условията, при които е допуснато предаването.

Освен в случаите почл. 16изпълнението на Европейска заповед за разследване, издадена за временно предаване, може да бъде отказано и ако са налице следните основания:

При необходимост, предвид възрастта на лицето или физическото, или психическото му състояние, на неговия законен представител или защитник се предоставя възможност да представи своевременно писмено становище по временното предаване.

Когато е необходимо разрешение за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава членка, издаващата държава уведомява Върховната касационна прокуратура и компетентния орган по ал. 2 за полученото разрешение за транзитно преминаване на лицето.

Въпросите, свързани с временното предаване на лицето, включително подробностите за условията на неговото задържане в издаващата държава и срокът, в който лицето следва да бъде прието от издаващата държава и върнато обратно в Република България, се договарят между издаващия орган и компетентния орган по ал. 2, като се вземат предвид физическото и психическото състояние на засегнатото лице, както и нивата на сигурност в издаващата държава.

Предаденото лице остава задържано на територията на издаващата държава и при необходимост - на територията на държавата членка на транзитно преминаване, във връзка с деянията или осъжданията, за които е било задържано в Република България, освен ако компетентният орган по ал. 2 поиска освобождаването му.

Времето, през което лицето е било задържано на територията на държавите по ал. 7, се приспада от срока за задържане, който засегнатото лице изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на Република България.

В случаите по ал. 7 предаденото лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода в издаващата държава за извършени от него деяния или за осъждания, постановени преди заминаването му от територията на Република България и които не са посочени в Европейската заповед за разследване.

Алинея 9 не се прилага, когато предаденото лице, след като в продължение на 15-дневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на издаващите органи, е имало възможност да напусне издаващата държава, но:

Временното предаване на лицето се извършва по реда начл. 26 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Разходите, свързани с временното предаване, се поемат в съответствие счл. 25с изключение на разходите, произтичащи от предаването на лицето към и от издаващата държава, които се поемат от нея.

Разпоредбите на ал. 1 - 12, основанията за непризнаване и неизпълнение почл. 16и правилата за разходите почл. 25се прилагат съответно и за временното предаване на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на действие по разследването и други съдебни следствени действия, с оглед на събирането на доказателства, за което е необходимо присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.