Чл. 20

Чл. 20.(1) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) Епидемичен взрив е необичайно или неочаквано увеличение на ВБИ (повече от два случая), при които е вероятна или се предполага епидемиологична връзка. (2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) При епидемичен взрив от ВБИ началникът на съответното отделение незабавно уведомява ръководителя на лечебното заведение и лицата почл. 10, ал. 1, които от своя страна уведомяват РИОКОЗ. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) При епидемичен взрив от ВБИ директорът на РИОКОЗ уведомява МЗ в срок 24 часа. (4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) Всяко лечебно заведение за болнична помощ включва в програмата си за профилактика и контрол на ВБИ план за управление на епидемични взривове, който съдържа:

1. критерии за идентификация на взрива:

а) увеличена честота на ВБИ от текущия надзор или съмнение за епидемиологична връзка между случаи; б) установени спорадични случаи на инфекции с висок епидемичен потенциал като например легионелоза и аспергилоза; в) повторно регистриране на болестни причинители с особена резистентност и/или мултирезистентност, най-вече при еднакъв тип резистентност;

1. структурни и оперативно-организационни мерки за контрол на взрива, които следва да обхващат следните фази на управлението на взрива:

а) подготвителна (проактивна); б) реактивна. (5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) При наличие на данни, насочващи към взрив от ВБИ, ръководителят на лечебното заведение сформира екип по управление на взрива, включващ следните лица: председателя на комисията по ВБИ, ръководителя на екипа по контрол на инфекциите, клиничния микробиолог, ръководителя на засегнатото отделение/клиника и други лица по негова преценка. (6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) При случай на епидемичен взрив, предизвикан от причинители с нарастващо епидемично значение, ръководителят на екипа по управление на взрива информира РЦ - ВБИ и организира съхраняването и изпращането на съответните изолати в НЦЗПБ. (7) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2010 г.) Референтен център по вътреболнични инфекции извършва идентификация и епидемиологично типиране на причинителите, след което издава становище относно:

1. наличие на геномно несвързани изолати, произхождащи от независими източници;
2. установяване на клонална връзка на микробни изолати, които произлизат от общ "прародител", като част от същата верига на репликация и предаване;
3. анализ на механизма на придобиване и предаване на множествената резистентност;
4. определяне генотипа на множествената резистентност.