Чл. 4

Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в други държави членки и трети държави да извършат проверка дали съответните забрани и ограничения в законодателството на другата държава членка или третата държава могат да бъдат законно преодолени чрез получаването на съгласие от техните клиенти и съответно действителни собственици на техните клиенти. Резултатите от проверката се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І на ЗМИП.

Когато се установи, че е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки и трети държави да изискват необходимото съгласие от своите клиенти и съответно действителни собственици на своите клиенти до степента, в която законодателството на третата държава го позволява.

Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки и се установи, че не е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП предприемат действия или мерки съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 31 януари 2019 г. по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в някои трети държави, наричан по-нататък "Делегиран регламент (ЕС) 2019/758".