Чл. 41

Член 41

1. При увеличаване на степента на инвалидност, за която работещ получава обезщетения съгласно законодателството на една единствена държава-членка, се прилагат следните разпоредби:

а) ако, откакто получава обезщетения, заинтересованото лице не е било субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да отпуска обезщетенията, като отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство; б) ако, откакто получава обезщетения, заинтересованото лице е било субект на законодателството на една или повече други държави-членки, обезщетенията му се отпускат, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1 или член 40, параграфи 1 или 2, в зависимост от случая; в) ако общата сума на дължимото съгласно буква б) обезщетение или обезщетения е по-нисък от размера на обезщетението, което заинтересованото лице е получавало за сметка на преди това отговорната за изплащане на обезщетението институция, тази институция е длъжна да изплаща на лицето добавка, равна на разликата между двете суми; г) ако в посочения в буква б) случай институцията, която отговаря за първоначалната неработоспособност, е нидерландска институция, и ако: i) болестта, която е станала причина за увеличаване на степента на инвалидност, е същата, която е довела до отпускането на обезщетения съгласно нидерландското законодателство; ii) тази болест е професионална болест по смисъла на законодателството на държавата-членка, чийто субект заинтересованото лице е било последно, и му дава право на изплащане на добавката по член 60, параграф 1, буква б); и iii) законодателството или законодателствата, чийто субект е било заинтересованото лице, откакто получава обезщетения, е или са изброени в приложение III, нидерландската институция продължава да предоставя първоначалното обезщетение след настъпване на увеличаването на степента на инвалидност, а дължимото обезщетение съгласно законодателството на последната държава-членка, чийто субект е било заинтересованото лице, се намалява със сумата на нидерландското обезщетение; д) ако в посочения в буква б) случай заинтересованото лице няма право на обезщетения за сметка на институция на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава е длъжна да отпуска обезщетенията в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност и, по целесъобразност, разпоредбите на член 38.

1. При увеличаване на степента на инвалидност, за която работещ получава обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки, обезщетенията се отпускат на лицето, като се отчита увеличената степен на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на член 40, параграф 1.

Раздел 4 Възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране или прекратяване — Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост