Чл. 34

Член 34 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL

(1) ОВ С 213 Е, 31.7.2001 г., стр. 227.

(2) ОВ С 36, 8.2.2002 г., стр. 1.

(3) ОВ С 271, 26.9.2001 г.., стр. 10.

(4) Становище на Европейския парламент от 14 март 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 12 септември 2002 г. (ОВ С 253 Е, 22.10.2002 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 20 ноември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 77, 20.3.2002 г., стр. 17).

(7) ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 77, 20.3.2002 г., стр. 11).

(8) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 17.11.2000 г., стр. 27).

(9) ОВ L 360, 9.12.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/64/ЕО.

(10) ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29).

(11) ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 2000/64/ЕО.

(12) ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1.

(13) ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37).

(14) ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, последно изменена от Директива 2001/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 35).

(15) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена c Директива 2001/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 28).

(16) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена c Директива 2001/65/ЕО.

ПРИЛОЖЕНИЕ I КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност за регулираните образувания, принадлежащи към финансов конгломерат, посочени в член 6, параграф 1, се извършва в съответствие с техническите принципи и с един от методите, изложени в настоящото приложение. При спазване на разпоредбите на следващото изречение, държавите-членки разрешават на техните компетентни органи, когато те изпълняват ролята на координатор по отношение на един определен финансов конгломерат, да решат, след допитване до заинтересованите компетентни органи и до самия конгломерат, какъв метод да се прилага от този финансов конгломерат. Държавите-членки могат да изискват изчисляването да става по един отделен метод от тези, които са описани в настоящото приложение, ако един финансов конгломерат има на върха регулирано образувание, което е било оторизирано в съответната държава-членка. Когато един финансов конгломерат не се оглавява от регулирано образувание по смисъла на член 1, държавите-членки разрешават да се прилага единият или другият метод, описани в настоящото приложение, освен в случаите, когато съответните компетентни органи се намират в същата държава-членка, в който случай тази държава-членка може да изисква да се прилага един от методите. I. Технически принципи

1. Приложно поле и форма на изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност

Който и да е използваният метод, когато образуванието е дъщерно предприятие, имащо недостиг на средства, или, в случай на нерегулирано образувание от финансовия сектор, недостиг на средства по дефиниция, взима се предвид общия недостиг на средства на дъщерното предприятие. Когато, в този случай, по мнение на координатора, отговорността на предприятието-майка, което държи част от капитала, е ограничена точно и недвусмислено до тази част от капитала, той може да разреши да се вземе предвид недостигът на средства на дъщерното предприятие на пропорционална основа. Когато няма капиталова връзка между предприятията от един и същ финансов конгломерат, координаторът, след допитване до другите заинтересовани компетентни органи, определя пропорционалната част, която трябва да бъде взета предвид, като се съобразява с отговорността, породена от съществуващата връзка.

1. Други технически принципи

Независимо от използвания метод за изчисляване на допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, така както е изложен в раздел II на настоящото приложение, координаторът и, когато са налице условията за това, другите заинтересовани компетентни органи следят за прилагането на следните принципи: i) многократното използване на елементи, които могат да бъдат включени при изчисляването на собствените средства на равнище на финансовия конгломерат („двойно използване на собствените средства“), както и неподходящото създаване на собствени средства в рамките на групировката, трябва да бъдат изключени; за да се гарантира изключването на двойното използване на собствените средства и създаването в рамките на групировката на собствени средства, компетентните органи прилагат по аналогия подходящите принципи, изложени в съответните секторни правила; ii) докато се очаква по-задълбочено хармонизиране на секторните правила, изискванията за платежоспособност, приложими по отношение на различните финансови сектори, застъпени в един финансов конгломерат, се покриват от елементите на собствените средства в съответствие със съответните секторни правила. В случай на недостиг на собствени средства на равнище на финансовия конгломерат, единствено елементите от собствените средства, приети от всички секторни правила („междусекторни капитали“) влизат в сметката за проверяването на спазването на допълнителните изисквания за платежоспособност; когато секторните правила предвиждат ограничения за приемането на някои инструменти от собствените средства, които биха могли да се разглеждат като междусекторни капитали, тези ограничения се прилагат съответно при изчисляването на собствените средства на равнището на финансовия конгломерат; при изчисляването на собствените средства на равнище на финансовия конгломерат, компетентните органи отчитат също и реалната наличност и възможност за прехвърляне на собствените средства между различните юридически структури на групировката, като се държи сметка за целите, поставени от правилата относно капиталовата адекватност; когато, в случай на нерегулирано образувание от финансовия сектор изискване за платежоспособност по дефиниция се изчислява, както е посочено в раздел II на настоящото приложение, под „изискване за платежоспособност по дефиниция“ се разбира изискването за собствени средства, което съответното образувание ще трябва да спазва по силата на секторните правила, които биха се прилагали, ако тя беше регулирано образувание от съответния финансов сектор; при дружествата за управление на активи, под изискване за платежоспособност се разбира изискването за капитал, посочено в член 5а, параграф 1, буква а) от Директива 85/611/ЕИО; изискването за платежоспособност по дефиниция за смесена финансова холдингова компания се изчислява в съответствие със секторните правила за най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат. II. Технически способи за изчисляване Метод № 1: „Счетоводно консолидиране“ Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, се осъществява на основата на консолидираните отчети. Допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност са резултат от разликата между: i) собствените средства на финансовия конгломерат, изчислени на основата на неговото общо финансово състояние; елементите, включени в това изчисление, са тези приети от приложимите секторни правила, и ii) сбора от изискванията за платежоспособност, приложими по отношение на различните финансови сектори представени в групировката; за всеки от тези сектори, изискванията за платежоспособност се изчисляват според съответните секторни правила. Посочените секторни правила по-специално са: дял V, глава 3 от Директива 2000/12/ЕО за кредитните институции; Директива 98/78/ЕО за застрахователните предприятия и Директива 93/6/ЕИО за кредитните институции и инвестиционните посредници. Когато става въпрос за нерегулирани образувания от финансовия сектор, които не се включват в изчисляването на посочените по-горе секторни изисквания за платежоспособност, се изчислява изискването за платежоспособност по дефиниция. Резултатът не трябва да бъде отрицателен. Метод № 2: „Дедукция и агрегация“ Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, се осъществява на основата на счетоводните отчети на всяко от образуванията от групировката. Допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност са резултат от разликата между: i) сбора от собствените средства на всички регламентирани или нерегулирани структури от финансовия сектор, принадлежащи към финансовия конгломерат; елементите, включени в това изчисление, са тези приети от съответните секторни правила; и ii) сбора от — изискванията за платежоспособност на всички регламентирани и нерегулирани образувания от групировката; тези изисквания за платежоспособност се изчисляват в съответствие с приложимите секторни правила, и — балансовата стойност на участията в други образувания на групировката. Когато става въпрос за нерегулирани образувания от финансовия сектор, се изчислява изискването за платежоспособността по дефиниция. Собствените средства и изискванията за платежоспособност се взимат предвид с тяхната пропорционална част, както е предвидено в член 6, параграф 4, и в съответствие с раздел I на настоящото приложение. Резултатът не трябва да бъде отрицателен. Метод № 3: „Счетоводна стойност/изискване за приспадане“ Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, се осъществява въз основа на счетоводните отчети на всяка една от образуванията на групировката. Допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност са резултатът от разликата между: i) собствените средства на предприятието-майка или на образуванието, което е начело на финансовия конгломерат; елементите, включени в това изчисление, са тези, които са приети от приложимите секторни правила; и ii) сбора от — изискването за платежоспособност на предприятието-майка или на предприятието на върха, посочено в i), и — балансовата стойност на участията ѝ в други образувания на групировката или изискванията за платежоспособност на тези образувания, като се взима предвид най-високата стойност на двете; тези изисквания за платежоспособност се взимат предвид в тяхната пропорционална част, както е предвидено в член 6, параграф 4, и в съответствие с раздел I на настоящото приложение. Когато става въпрос за нерегулирани структури от финансовия сектор, се изчислява изискването за платежоспособност по дефиниция. При изчисляването на елементите, които могат да бъдат включени при изчисляването на допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност, дяловите участия могат да бъдат изчислени по метода на приравняването в съответствие с възможността, предвидена в член 59, параграф 2, буква б) от Директива 78/660/ЕИО. Резултатът не трябва да бъде отрицателен. Метод № 4: Съчетание от методи 1, 2 и 3

Компетентните органи могат да разрешат да се съчетават методи 1, 2 и 3 или само два от тях.

ПРИЛОЖЕНИЕ II ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ОТНОСНО СДЕЛКИТЕ В РАМКИТЕ НА ГРУПИРОВКАТА И КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА РИСКА Координаторът, след допитване до заинтересованите компетентни органи, определя категориите сделки и рискове, които регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, декларират в съответствие с член 7, параграф 2, и с член 8, параграф 2, относно уведомяването за сделките в рамките на групировката и за концентрацията на риска. Когато координаторът и заинтересованите компетентни органи определят категориите сделки и рискове или дават становище по този въпрос, те се съобразяват със специфичната структура на този финансов конгломерат и с неговото управление на риска. За да може да се определят сделките в рамките на групировката и концентрацията на риска, които поради тяхната значимост трябва да бъдат съобщени в съответствие с членове 7 и 8, координаторът, след допитване до другите заинтересовани компетентни органи и до самия конгломерат определя подходящи прагове въз основа на регулираните собствени средства и/или на техническите провизии. При контрола, който осъществява върху сделките в рамките на групировката и върху концентрацията на риска, координаторът обръща особено внимание на евентуалния риск от зараза в рамките на финансовия конгломерат, на риска от конфликт на интереси, на риска от заобикаляне на секторните правила и на равнището и на обема на риска. Държавите-членки могат да разрешат на компетентните органи да прилагат на равнището на финансовия конгломерат разпоредбите от секторните правила относно сделките в рамките на групировката и концентрацията на риска, по-специално за да бъде избегнато заобикалянето на секторните правила.