Чл. 22

Чл. 22.(1) Застрахователят, съответно презастрахователят, приема политика за управление на риска почл. 77, ал. 1, т. 3, буква "а" от Кодекса за застраховането, която трябва най-малко да определи:

1. категориите риск, както количествено измеримите, така и количествено неизмеримите рискове, в това число поне рисковете по§ 1, т. 40 - 45 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, риска от неспазването на нормативните изисквания почл. 93, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, нововъзникващите рискове, които могат да имат значителен ефект върху предприятието, репутационния риск и стратегическия риск, както и методите за измерване на риска;
2. начина на управление на всяка категория риск по т. 1, както и всяка потенциална съвкупност от рискове;
3. връзката на управлението на рисковете с оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, както са определени в СОРП, нормативно установените капиталови изисквания и лимитите за поемане на риск на застрахователя, съответно презастрахователя;
4. лимити за поемане на риск в рамките на всички относими рискови категории в съответствие с общата рискова стратегия на застрахователя, съответно на презастрахователя;
5. честотата и съдържанието на редовните стрес-тестове и ситуации, които дават основание за стрес-тестове със специална цел;
6. отчитането на потенциалното акумулиране на рискове, взаимодействията между рисковете и техните индиректни ефекти.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да разработва редовни стрес-тестове в съответствие с рисковия си профил, като определя възможните краткосрочни и дългосрочни рискове и възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които могат да имат неблагоприятен ефект върху финансовото му състояние. Застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва и обратни стрес-тестове, като идентифицира обстоятелствата, които могат да застрашат неговото съществуване, и разработва предпазни мерки. (3) Застрахователят, съответно презастрахователят, избира адекватни сценарии за разработване на стрес-тестове на базата на най-неблагоприятните, но възможни случаи, пред които предприятието може да се изправи, като отчита съществените вторични ефекти. (4) Политиката за управление на риска на застрахователите без право на достъп до единния пазар се съобразява с обстоятелството, че тези застрахователи нямат задължение да изчисляват капиталовите си изисквания посредством стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност.

Политика за управление на риска