Чл. 38

Член 38 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Страсбург на 24 април 2024 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. MICHEL

(1) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 114.

(2) ОВ C 375, 30.9.2022 г., стр. 64.

(3) Позиция на Европейския парламент от 12 март 2024 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 12 април 2024 г.

(4) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(5) Вж. част A от приложение IX.

(6) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(7) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(8) Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(10) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(12) Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60).

(13) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(14) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(16) Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 на Комисията от 4 юни 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели (ОВ L 442, 9.12.2021 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(18) Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 г. относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място: от принципите към практиката — Насоки и примери за прилагането на принципа при вземането на решения в енергийния сектор и извън него (ОВ L 350, 4.10.2021 г., стр. 9).

(19) Директива 2009/148/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (ОВ L 330, 16.12.2009 г., стр. 28).

(20) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(21) Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).

(22) Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 1).

(23) Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 35).

(24) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(25) Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1).

(26) Решение на Съда (голям състав) от 8 юли 2019 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия по дело C-543/17, ECLI:EU:C:2019:573.

(27) Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС (ОВ L 234, 22.9.2023 г., стр. 1).

(28) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(29) Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 18).

(30) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(31) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(32) Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(33) Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

(посочена в член 4)

1. Когато измереното потребление на енергия е основата за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, изчислителната методика трябва да е в състояние да установи въздействието на поведението на обитателите и местния климат, които да не се отразяват на резултата от изчислението. Измереното потребление на енергия за целите на изчисляване на енергийните характеристики на сградите трябва да изисква отчитане най-малко на месечни интервали и да прави разлика между енергоносителите. Държавите членки могат да използват измерено потребление на енергия при типични експлоатационни условия, за да проверят точността на изчисленото потребление на енергия и да дадат възможност за сравнение между измерените и реалните характеристики. Измереното потребление на енергия за целите на проверката и сравняването може да се основава на месечни показания. Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват чрез числен показател за потреблението на първична енергия за единица еталонна застроена площ за година, в kWh/(m2.г) за целите на издаването на сертификати за енергийни характеристики, както и за целите на проверката на спазването на минималните изисквания за енергийни характеристики. Методиката, използвана за определянето на енергийните характеристики на дадена сграда, трябва да е прозрачна и в нея да може да бъдат отразявани иновациите. Държавите членки описват своята национална изчислителна методика на основата на приложение A към основните европейски стандарти за енергийните характеристики на сградите, а именно (EN) ISO 52000-1, (EN) ISO 52003-1, (EN) ISO 52010-1, (EN) ISO 52016-1, (EN) ISO 52018-1, EN ISO 52120-1, EN 16798-1 и EN 17423 или заместващите ги документи. Настоящата разпоредба не представлява правна кодификация на тези стандарти. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато сградите се снабдяват от централни отоплителни или охладителни инсталации, ползите от такива доставки се признават и отчитат в методиката за изчисляване, по-специално дела на енергията от възобновяеми източници, чрез индивидуално сертифицирани или признати коефициенти на първичната енергия. 2. Когато специфичните регламенти за продукти, свързани с енергопотреблението, приети съгласно Директива 2009/125/ЕО, включват конкретни изисквания за продуктовата информация за целите на изчисляването на енергийните характеристики и ПГЗ за целия жизнен цикъл съгласно настоящата директива, националните изчислителни методи не трябва да изискват допълнителна информация. Изчисляването на първичната енергия се основава на редовно актуализирани и ориентирани към бъдещето коефициенти на първичната енергия (като се разграничават невъзобновяема, възобновяема и обща) или тегловни коефициенти за съответните енергийни носители, които трябва да бъдат признати от националните органи, и се взема предвид очакваният енергиен микс въз основа на националния план в областта на енергетиката и климата. Тези коефициенти на първичната енергия или тегловни коефициенти от своя страна могат да се основават на националните, регионалните или местните данни. Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти могат да се определят на база годишни, сезонни, месечни, дневни или почасови стойности или на по-конкретна информация, предоставяна за отделните централни системи. Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти се определят от държавите членки. Направеният избор и източниците на данни се докладват съгласно EN 17423 или всеки заместващ го документ. Държавите членки могат да изберат среден показател за първична енергия за Съюза за електроенергията, установен съгласно Директива (ЕС) 2023/1791, вместо коефициент на първичната енергия, отразяващ електроенергийния микс в държавата. 3.

За изразяването на енергийните характеристики на дадена сграда държавите членки определят допълнителни числени показатели за общото потребление на енергия, потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за генерираните експлоатационни емисии на парникови газове в килограми еквивалент на CO2 /(m2.г).

4. а) следните действителни топлинни характеристики на сградата (включително нейните вътрешни преградни стени): i) топлинен капацитет; ii) изолация; iii) пасивно отопление; iv) охлаждащи компоненти; v) топлинни мостове; б) отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики; в) капацитет на инсталираните възобновяеми енергийни източници на място за производство и съхраняване на енергия; г) климатичните инсталации; д) естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух и оползотворяването на топлина; е) вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор); ж) конструкцията, разположението и изложението на сградата, в това число външните климатични условия; з) пасивните слънчеви инсталации и слънчевата защита; и) вътрешните климатични условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух; й) вътрешните енергийни товари; к) системите за сградна автоматизация и управление и техните технически възможности с цел наблюдение, контрол и оптимизиране на енергийните характеристики. 5. а) местните условия за слънчево изложение, активните слънчеви инсталации и другите отоплителни и електрически инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници; б) електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство; в) колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации; г) естественото осветление; д) инсталациите за съхранение на електроенергия; е) инсталациите за топлинна енергия. 6. а) еднофамилни къщи от различен тип; б) жилищни блокове; в) офиси; г) образователни сгради; д) болници; е) хотели и ресторанти; ж) спортни съоръжения; з) сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно; и) други типове сгради, потребяващи енергия. Приложение I Приложение I —

ПРИЛОЖЕНИЕ II Образец на националните планове за саниране на сгради (посочен в член 3) Настоящата директива, член 3 Задължителни показатели Незадължителни показатели а) Преглед на националния сграден фонд Брой сгради и обща застроена площ (m2): — по тип на сградите (включително обществени сгради и социални жилища) — по клас на енергийните характеристики — сгради с близко до нулево потребление на енергия — сгради с най-лоши характеристики (включително определение) — 43-те процента сгради с най-лоши характеристики — оценка на дела на сградите, освободени от прилагане на изискванията съгласно член 9, параграф 6, буква б) Брой сгради и обща застроена площ (m2): — по възраст на сградите — по размер на сградите — по климатична зона — разрушаване (брой и обща разгъната застроена площ) Брой сертификати за енергийни характеристики: — по тип на сградите (включително обществени сгради) — по клас на енергийните характеристики Брой сертификати за енергийни характеристики: — по период на построяване Годишен процент на саниране: брой и разгъната застроена площ (m2) — по тип на сградите — до близко до нулево потребление на енергия и/или нулеви емисии — по обхват на санирането (среднопретеглено саниране) — обществени сгради

Годишно потребление на първична и крайна енергия (хил. т.н.е.): — по тип на сградите — по крайно потребление Икономии на енергия (хил. т.н.е.): — жилищни сгради — нежилищни сгради — обществени сгради Ср Средно потребление на първична енергия в kWh/(m2.г) за жилищни сгради Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh): — за различни видове употреба Намаление на разходите за енергия (EUR) на домакинство (средно) Потребление на първична енергия на сграда, съответстващо на най-високите 15 % (праг на значителен принос) и най-високите 30 % (праг за ненанасяне на значителни вреди) от националния сграден фонд съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 Дял на отоплителните инсталации в сградния сектор по тип котел/отоплителна инсталация Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh): — на място — извън обекта Годишни експлоатационни емисии на парникови газове (в kg еквивалент на CO2/(m2.г): — по тип на сградите Намаление на годишните експлоатационни емисии на парникови газове (в kg еквивалент на CO2/(m2.г): — по тип на сградите Го ПГЗ за целия жизнен цикъл (в kg еквивалент на CO2/m2) в новите сгради: — по тип на сградите Пазарни пречки и слабости (описание): — разделени стимули — капацитет на строителния и енергийния сектор Оценка на капацитета в секторите на строителството, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници Пазарни пречки и слабости (описание): — административни — финансови — технически — липса на осведоменост — други Брой: — дружества за предоставяне на енергийни услуги — строителни дружества — архитекти и инженери — квалифицирани работници — обслужване на едно гише — МСП в сектора на строителството/санирането — общности за енергия от възобновяеми източници и ръководени от гражданите инициативи за саниране Прогнози за работната сила в строителството: — пенсиониращи се архитекти/инженери/квалифицирани работници — навлизащи на пазара архитекти/инженери/квалифицирани работници — млади хора в сектора — жени в сектора Преглед и прогноза за развитието на цените на строителните материали и промените на националния пазар Енергийна бедност (определение): — % на хората, засегнати от енергийна бедност — дял от разполагаемия доход на домакинствата, разходван за енергия — население, живеещо при неподходящи жилищни условия (например течащ покрив) или неподходящи условия за топлинен комфорт

Коефициенти на първична енергия: — по енергиен носител — коефициент на първичната енергия от невъзобновяеми източници — коефициент на първичната енергия от възобновяеми източници — коефициент на общата първична енергия

Определение за сграда с близко до нулево потребление на енергия за нови и съществуващи сгради Преглед на правната и административната рамка Съответстващи на равнищата на оптимални разходи минимални изисквания за енергийни характеристики за нови и съществуващи сгради

б) Пътна карта за 2030, 2040, 2050 г. Цели за годишния процент на саниране: брой и разгъната застроена площ (m2): — по тип на сградите — сгради с най-лоши характеристики — 43-те процента сгради с най-лоши характеристики Информация съгласно член 9, параграф 1: — критерии за освобождаване на отделни нежилищни сгради от прилагане на изискванията — прогнозен дял на освободените нежилищни сгради — оценка на равностойните подобрения на енергийните характеристики, дължащи се на освободени прилагането на изискванията нежилищни сгради Цели за очаквания дял (%) на санираните сгради: — по тип на сградите — по обхват на санирането Цели за очакваното годишно потребление на първична и крайна енергия (хил. т.н.е.): — по тип на сградите — по крайно потребление Очаквани икономии на енергия: — по тип на сградите Цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в съответствие с член 15а от Директива (ЕС) 2018/2001 Числени цели за внедряване на слънчева енергия в сгради Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh) Цели за очакваните експлоатационни емисии на парникови газове (kg еквивалент на CO2/(m2.г): — по тип на сградите Цели за очакваното намаляване на експлоатационните емисии на парникови газове (%): — по тип на сградите Разпределение на емисиите в обхвата на глава III [стационарни инсталации], глава IVa [система за търговия с емисии от сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори] от Директива 2003/87/ЕО и други елементи от сградния фонд; Цели за очакваните емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл (kg еквивалент на CO2/(m2.г) в новите сгради: — по тип на сградите Очаквани ползи в по-широк смисъл: — % на намаляване на хората, засегнати от енергийна бедност — Разкриване на нови работни места — Увеличение на БВП (като дял и в милиарди евро) Приносът на държавата членка към постигането на целите на Съюза за енергийна ефективност съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791, който може да се дължи на санирането на сградния ѝ фонд (като дял и стойност в хил.т.н.е.)

Приносът на държавата членка към постигането целите на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, който може да се дължи на санирането на сградния ѝ фонд (дял, инсталирани MW или генерирани GWh)

в) Преглед на прилаганите и планираните политики и мерки Политики и мерки по отношение на следните елементи: а) определянето на разходоефективни подходи за саниране за различни типове сгради и климатични зони, като се отчитат евентуалните значими пазарни събития в жизнения цикъл на сградата; б) национални минимални стандарти за енергийни характеристики съгласно член 9 и други политики и действия, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, включително гаранциите, посочени в член 17, параграф 19; в) насърчаване на основното саниране на сгради, включително поетапно основно саниране; г) предоставяне на възможности и защита на уязвимите клиенти и облекчаване на енергийната бедност, включително политики и мерки съгласно член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791 и ценова достъпност на жилищата; д) изграждане на обслужване на едно гише или подобни механизми съгласно член 18 за предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ; е) декарбонизацията на отоплението и охлаждането, включително чрез централни отоплителни и охладителни мрежи, и постепенното намаляване на употребата на изкопаеми горива за отопление и охлаждане с оглед пълно преустановяване на употребата на котлите, захранвани с изкопаеми горива, до 2040 г.; ж) предотвратяване и висококачествено третиране на отпадъците от строителство и разрушаване в съответствие с Директива 2008/98/ЕО, особено по отношение на йерархията на отпадъците и целите на кръговата икономика; з) насърчаване на употребата на възобновяеми енергийни източници в сградите съгласно индикативната цел за дела на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор, определена в член 15а, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001; и) разполагане на инсталации за слънчева енергия в сградите; й) намаляване на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на сградите за строителството, санирането, експлоатацията и края на експлоатационния срок на сградите, и въвеждане на начини за поглъщане на въглерод; к) насърчаване на подходи на равнище район или квартал и интегрирани програми за районно саниране, които могат да разглеждат въпроси като енергетиката, мобилността, зелената инфраструктура, пречистването на отпадъците и водите и други аспекти на градоустройството и могат да вземат предвид местните и регионалните ресурси, кръговостта и достатъчността; л) подобряването на сгради, притежавани от публични органи, включително политики и мерки съгласно членове 5, 6 и 7 от Директива (ЕС) 2023/1791; м) насърчаване на интелигентни технологии и инфраструктура за устойчива мобилност в сградите; н) преодоляване на пазарните пречки и слабости; о) преодоляване на недостига на умения и насърчаване на образованието, целенасоченото обучение, повишаването на квалификацията и преквалификацията в секторите на строителството, сектора и енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници (публични или частни), с цел да се гарантира наличието на достатъчно работна сила с подходящо равнище на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор, като се обръща специално внимание на по-слабо представените групи; п) кампании за повишаване на осведомеността и други инструменти за консултиране; и р) насърчаване на модулни и индустриализирани решения за строителство и саниране на сгради. За всички политики и мерки: — наименование на политиката или мярката — кратко описание (точен обхват, цел и условия на изпълнение) — количествена цел — тип на политиката или мярката (като например законодателна, икономическа, фискална, обучение, осведоменост) — планиран бюджет и източници на финансиране — органи, отговорни за изпълнението на политиката — очаквано въздействие — степен на изпълнение — дата на влизане в сила — срок на изпълнение Политики и мерки по отношение на следните елементи: а) повишаване на устойчивостта на сградите на изменението на климата; б) насърчаване на пазара на енергийни услуги; в) засилване на пожарната безопасност; г) увеличаване на устойчивостта срещу рискове от бедствия, включително рискове, свързани с интензивна сеизмична активност; д) отстраняване на опасни вещества, включително азбест; е) достъпност за хора с увреждания; ж) ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности в подходите в рамките на райони и квартали; з) преодоляване на несъответствията в човешките способности; и и) предприемане на мерки за подобряване на качеството на вътрешната среда. За всички политики и мерки: — административни ресурси и капацитет — обхванати области — с най-лоши характеристики — минимални стандарти за енергийни характеристики — енергийна бедност, социални жилища — обществени сгради — жилищни (еднофамилни, многофамилни) — нежилищни — промишленост — възобновяеми енергийни източници — постепенно премахване на изкопаемите горива за отопление и охлаждане — емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл — кръгова икономика и отпадъци — обслужване на едно гише — паспортите за саниране — интелигентни технологии — устойчива мобилност в сградите — подходи на равнище район или квартал — умения, обучение — кампании за повишаване на осведомеността и инструменти за консултиране г) Преглед на нуждите от инвестиции, бюджетните източници и административните ресурси — общо необходими инвестиции за 2030, 2040 и 2050 г. (млн. евро) — публични инвестиции (млн. евро) — частни инвестиции (млн. евро) — бюджетни средства

д) Прагове за нови и санирани сгради с нулеви емисии, посочени в член 11 — прагове за експлоатационните емисии на парникови газове за нови сгради с нулеви емисии; — прагове за експлоатационните емисии на парникови газове за санирани сгради с нулеви емисии; — годишни прагове за потребление на първична енергия на нови сгради с нулеви емисии; — годишни прагове за потребление на първична енергия на санирани сгради с нулеви емисии;

е) Минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради — максимални прагове за енергийните характеристики, в съответствие с член 9, параграф 1

ж) Национална крива за постепенно саниране на жилищния сграден фонд — националната крива за постепенно саниране на жилищния сграден фонд, включително етапните цели до 2030 г. и 2035 г. за средно потребление на първична енергия в kWh/(m2.г), в съответствие с член 9, параграф 2

Приложение II — Приложение II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изчисляване на ПГЗ за целия жизнен цикъл на нови сгради съгласно член 7, параграф 2

За изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл на новите сгради съгласно член 7, параграф 2 общият ПГЗ за целия жизнен цикъл се съобщава като числен показател за всеки етап от жизнения цикъл, изразен като kg еквивалент на CO2/(m2) (полезна застроена площ), изчислен за базов проучвателен период от 50 години. Подборът на данните, определянето на сценариите и изчисленията се извършват в съответствие с EN 15978 (EN 15978:2011, „Устойчиво строителство. Оценяване на екологичните показатели на сгради. Метод за изчисление“) и като се вземат предвид всички последващи стандарти, свързани с устойчивостта на строежите и метода за изчисляване за оценка на екологичните характеристики на сградите. Обхватът на строителните елементи и техническото оборудване съответства на определеното в показател 1.2 от общата рамка на ЕС Level(s). Когато съществува национален инструмент или метод за изчисляване или такива се изискват при оповестяването на данни или при получаването на разрешение за строеж, този инструмент или метод може да се използва за съобщаване на необходимите данни. Могат да се използват други инструменти или методи за изчисляване, ако отговарят на минималните критерии, установени в общата рамка на ЕС Level(s). Ако са налични, се използват данни за конкретните строителни продукти, изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (1).

(1) Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Обща рамка за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление

1. Показателят на подготвеността на сградите за интелигентно управление включва характеристики за увеличени икономии на енергия, сравнителен анализ и елементи на гъвкавост, усъвършенствани функции и способности, произтичащи от наличието на по-тясно свързани помежду си и интелигентни устройства. Методиката отчита характеристики като евентуалното наличие на цифров близнак на сградата. Методиката отчита характеристики като интелигентните измервателни уреди, системите за сградна автоматизация и управление, устройствата за саморегулиране на температурата на вътрешния въздух, вградените домакински уреди, зарядните точки за електрически превозни средства, съхраняването на енергия и подробните функции, както и оперативната съвместимост на тези характеристики, а така също и ползите за вътрешния микроклимат, енергийната ефективност, равнищата на енергийните характеристики и осигурената гъвкавост. 2. а) способността ефикасно да се поддържат равнището на енергийните характеристики и функционирането на сградата чрез адаптиране на потреблението на енергия, например като се използва енергия от възобновяеми източници; б) способността сградата да адаптира режима си на работа в отговор на нуждите на обитателя, като се отдава дължимото внимание на наличието на лесни за ползване устройства и се поддържа здравословен вътрешен микроклимат и докладване на потреблението на енергия; и в) гъвкавостта на общото потребление на енергия на една сграда, включително нейната способност да позволява участието активно и пасивно, както и косвено или пряко в оптимизацията на потреблението чрез съхраняване и освобождаване на енергия обратно в мрежата, например чрез гъвкавост и способности за преразпределяне на натоварването; и г) способността за подобряване на енергийната ефективност и цялостните резултати чрез използване на енергоспестяващи технологии. 3. а) оперативната съвместимост между системите (интелигентни измервателни уреди, системи за сградна автоматизация и управление, вградени домакински уреди, устройства за саморегулиране на температурата на вътрешния въздух, датчици за качеството на вътрешния въздух и вентилационни устройства) и; и б) положителното влияние на съществуващите комуникационни мрежи, по-специално съществуването на физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разгръщане на високоскоростен достъп, например доброволния етикет „пригоден за широколентов достъп“, както и съществуването на точка за достъп за сгради с множество обособени жилищни части, в съответствие с член 8 от Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1). 4.

Методиката не трябва да оказва отрицателно въздействие върху съществуващите национални схеми за сертифициране на енергийните характеристики и трябва да се основава на имащите отношение инициативи на национално равнище, като в същото време се отчитат принципите на активно участие на обитателя, на защита на данните, на неприкосновеност на личния живот и на сигурност, в съответствие със съответното законодателство на Съюза в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, както и най-добрите налични техники за сигурност в киберпространството.

5.

Методиката определя най-подходящия формат на параметрите на показателя на подготвеността на сградите за интелигентно управление и е проста, прозрачна и лесноразбираема за потребителите, собствениците, инвеститорите и пазарните участници в оптимизацията на потреблението.

(1) Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ L 155, 23.5.2014 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Образец на сертификати за енергийни характеристики

(посочен в член 19)

1. а) клас на енергийните характеристики; б) изчисленото годишно потребление на първична енергия в kWh/(m2.г); в) изчисленото годишно потребление на крайна енергия в kWh/(m2.г); г) произведената на място енергия от възобновяеми източници в % от потреблението на енергия; д) експлоатационни емисии на парникови газове (kg CO2/(m2.г) и стойността на ПГЗ за целия жизнен цикъл, ако има такъв. Сертификатът за енергийни характеристики съдържа също така следните елементи: а) изчисленото годишно потребление на първична и крайна енергия в kWh или MWh; б) производство на енергия от възобновяеми източници в kWh или MWh; основен енергиен носител и вид на възобновяемия източник на енергия; в) изчислените енергийни нужди в kWh/(m2.г); г) указание с „да“ или „не“ дали сградата има капацитет да реагира на външни сигнали и да коригира потреблението на енергия; д) указание с „да“ или „не“ дали топлопреносната система в сградата е способна да работи при ниски или по-ефикасни температури, където е приложимо; е) информация за контакт със съответните звена за обслужване на едно гише за консултации относно санирането. 2. а) потребление на енергия, върхов товар, размер на генератора или инсталацията, основен енергиен носител и основен тип елемент за всяка употреба: отопление, охлаждане, топла вода за битови нужди, вентилация и вградено осветление; б) клас на емисии на парникови газове (ако е приложимо); в) информация за поглъщанията на въглерод, свързани с временното съхранение на въглерод във или върху сгради; г) указание с „да“ или „не“ дали сградата разполага с паспорт за саниране; д) средния коефициент на топлопредаване за непрозрачните части от външните ограждащи елементи на сградата; е) средния коефициент на топлопредаване за прозрачните части от външните ограждащи елементи на сградата; ж) тип на най-често срещаната прозрачна част (напр. прозорец с двойно стъкло); з) резултати от анализа на риска от прегряване (ако има); и) наличие на стационарни датчици за качеството на вътрешната среда; й) наличие на стационарни регулатори, които реагират на качеството на вътрешната среда; к) брой и тип на зарядните точки за електрически превозни средства; л) наличие, тип и размер на системите за съхраняване на енергия; м) очакван оставащ експлоатационен срок на отоплителните и/или климатичните инсталации и уреди, когато е приложимо; н) изпълнимост на приспособяването на отоплителната инсталация за работа при по-ефективни температурни настройки; о) изпълнимост на приспособяването на инсталация за битова топла вода за работа при по-ефективни температурни настройки; п) изпълнимост на приспособяването на климатичната инсталация за работа при по-ефективни температурни настройки; р) измерено потребление на енергия; с) евентуалното наличие на връзка към централна отоплителна и охладителна мрежа и, ако е налична, информация за възможно свързване към ефективна централна отоплителна и охладителна система; т) локални коефициенти на първична енергия и свързани фактори за въглеродни емисии на свързаната централна отоплителна или охладителна мрежа; у) експлоатационни емисии на фини прахови частици (ПЧ 2,5 ). Сертификатът за енергийни характеристики може да включва следните връзки с други инициативи, ако те се прилагат в съответната държава членка: а) указание с „да“ или „не“ дали е проведена оценка на подготвеността на сградата за интелигентно управление; б) ако има такава, стойността на оценката на подготвеността за интелигентно управление; в) указание с „да“ или „не“ дали е наличен цифров дневник за сградата. Лицата с увреждания трябва да имат равен достъп до информацията в сертификатите за енергийни характеристики. Приложение V Приложение V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Системи за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики

1. Държавите членки предоставят ясно определение за това какво се счита за валиден сертификат за енергийни характеристики. Определението за валиден сертификат за енергийни характеристики осигурява: а) проверка за валидността на входящите данни за сградата (включително проверки на място), използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати; б) валидността на изчисленията; в) максимално отклонение за енергийните характеристики на сградата, за предпочитане изразено чрез числен показател за потреблението на първична енергия (kWh/(m2.г); г) минимален брой елементи, които се отличават от стандартните стойности или стойностите по подразбиране. Държавите членки могат да включат допълнителни елементи в определението за валиден сертификат за енергийни характеристики, например максимално отклонение за стойностите на конкретни входящи данни. 2. Държавите членки предоставят ясно определение на целите за качество и нивото на статистическа доверителна вероятност, което следва да се постигне с рамката за сертификати за енергийни характеристики. Системата за независим контрол осигурява най-малко 90 % от валидните издадени сертификати за енергийни характеристики със статистическа доверителна вероятност от 95 % през оценявания период, който не надвишава една година. Равнищата на качество и на доверителната вероятност на системата за независим контрол на сертификатите за енергийните характеристики се измерват чрез случайно вземане на проби и отчитат всички елементи, предвидени в определението за валиден сертификат за енергийни характеристики. Държавите членки изискват проверка от трето лице за оценката на най-малко 25 % от случайната извадка, когато системите за независим контрол са били делегирани на неправителствени органи. Валидността на входящите данни се проверява с информация, осигурена от независимия експерт. Такава информация може да включва продуктови сертификати, спецификации или строителни планове, които съдържат подробности относно характеристиките на отделните елементи в сертификата за енергийни характеристики. Валидността на входящите данни се проверява чрез посещения на място, които могат да се провеждат с виртуални средства, когато е целесъобразно, за най-малко 10 % от сертификатите за енергийни характеристики, които са част от случайната извадка, използвана за оценка на цялостното качество на схемата. В допълнение към минималните случайни извадки за определяне на общото равнище на качеството, държавите членки могат да използват различни стратегии конкретно за установяване и повишаване на ниското качество на сертификатите за енергийни характеристики с цел подобряване на цялостното качество на схемата. Подобен целеви анализ не може да се използва като основа за измерване на цялостното качество на схемата. Държавите членки въвеждат превантивни и реактивни мерки за осигуряване на качеството на цялостната рамка за сертификати за енергийни характеристики. Тези мерки могат да включват допълнително обучение за независими експерти, целенасочено вземане на проби, задължение за повторно подаване на сертификати за енергийни характеристики, пропорционални имуществени санкции и временни или постоянни забрани на дейността на експерти. Когато се добавя информация към дадена база данни, националните органи трябва да имат възможност да установяват лицето, въвело добавената информация, с цел мониторинг и проверка. 3. Системата за независим контрол проверява наличието на сертификати за енергийни характеристики за потенциалните купувачи и наематели, за да гарантира, че те имат възможност да вземат предвид енергийните характеристики на сградата при решението за закупуване или наемане. Системата за независим контрол проверява видимостта на показателя за енергийни характеристики и класа в рекламните медии. 4. Системата за независим контрол отчита различните типове сгради, особено тези, които преобладават на пазара на недвижими имоти, например еднофамилни или многофамилни жилищни сгради, административни сгради или търговски обекти. 5. Държавите членки редовно публикуват в националната база данни на сертификатите за енергийни характеристики най-малко следната информация относно системата за качество: а) определението за валиден сертификат за енергийни характеристики; б) цели за качество на схемата за сертификати за енергийни характеристики; в) резултати от оценката на качеството, включително брой на оценените сертификати и относителен обем спрямо общия брой на издадените сертификати за дадения период (по тип сгради); г) извънредни мерки за подобряване на цялостното качество на сертификатите за енергийни характеристики. Приложение VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Сравнителна методологична рамка за определяне на равнищата на оптимални разходи за изискванията за енергийни характеристики за сгради и сградни компоненти

Сравнителната методологична рамка дава възможност на държавите членки да определят енергийните и емисионните характеристики на сградите и сградните компоненти и икономическите аспекти на мерките, свързани с енергийните и емисионните характеристики, и да ги свържат с оглед на определянето на равнището на оптимални разходи, за да се постигнат целите за намаление на емисиите и за неутралност по отношение на климата за 2030 г., както и за сграден фонд с нулеви емисии най-късно до 2050 г. Сравнителната методологична рамка се придружава от насоки, които показват как посочената рамка да се прилага при изчисляването на равнищата на оптимални разходи. Сравнителната методологична рамка дава възможност да се вземат предвид начините на използване, външните климатични условия и бъдещите им промени според най-добрите налични климатични прогнози, включително очакваните периоди на твърде горещо или твърде студено време, разходите за инвестиции, категорията на сградата, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи (включително разходите за енергия и икономиите на енергия), приходите от произведена енергия, където е приложимо, вторичните ефекти на потреблението на енергия върху околната среда и здравето, разходите за управление на отпадъците, където е приложимо, и развитието на технологиите. Тя следва да се основава на приложимите европейски стандарти от значение за настоящата директива. Комисията също така осигурява: — насоки, които придружават сравнителната методологична рамка; тези насоки имат за цел да дадат възможност на държавите членки да предприемат посочените по-долу стъпки; — информация относно прогнозираните дългосрочни промени в цените на енергията. За целите на прилагането на сравнителната методологична рамка от държавите членки на равнище държави членки се определят общи условия, изразени с параметри. Когато е целесъобразно, Комисията отправя препоръки към държавите членки относно равнищата на оптимални разходи. Сравнителната методологична рамка съдържа изисквания държавите членки да: — определят референтни сгради, характерни и представителни с тяхната функционалност и географско положение, включително външните и вътрешните климатични условия. Референтните сгради включват както жилищни, така и нежилищни сгради, както нови, така и съществуващи сгради; — определят мерки за енергийна ефективност за референтните сгради. Това могат да бъдат мерки за отделни сгради като цяло, за отделни сградни компоненти или за комбинация от сградни компоненти; — оценят нуждите от крайна и първична енергия и произтичащите от тях емисии за референтните сгради, в които се прилагат определените мерки за енергийна ефективност; — изчислят разходите (например настоящата нетна стойност) на мерките за енергийна ефективност (посочени във второ тире) по време на очаквания икономически жизнен цикъл, които се прилагат за референтните сгради (посочени в първо тире), чрез прилагане на принципите на сравнителната методологична рамка. Чрез изчисляването на разходите за мерките за енергийна ефективност по време на очаквания икономически жизнен цикъл държавите членки оценяват разходната ефективност на различните равнища на минималните изисквания на енергийните характеристики. Това ще позволи да се определят равнищата на оптимални разходи за изискванията за енергийните характеристики. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Изисквания за паспорти за саниране

1. а) информация за настоящите енергийни характеристики на сградата; б) графично представяне или графично представяне на пътната карта и нейните етапи за поетапно основно саниране; в) информация относно съответните национални изисквания, като например минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите, минимални стандарти и правила за енергийните характеристики в държавата членка относно постепенното премахване на използването на изкопаеми горива за отопление и охлаждане в сградите, включително началните датите на прилагане; г) кратко обяснение на оптималната последователност на етапите; д) информация за всеки етап, включително: i) наименование и описание на мерките за саниране за етапа, включително съответни варианти за технологиите, техниките и материалите, които ще се използват; ii) прогнозни икономии на енергия в потреблението на първична и крайна енергия, в kWh и в процентно подобрение спрямо потреблението на енергия преди етапа; iii) прогнозно намаление на експлоатационните емисии на парникови газове; iv) прогнозни икономии в сметката за енергия, като ясно се посочват допусканията за разходите за енергия, използвани за изчислението; v) прогнозен клас на енергийните характеристики на сертификата за енергийни характеристики, който трябва да бъде постигнат след приключване на етапа; е) информация за възможно свързване към ефективна централна отоплителна и охладителна система; ж) дял на индивидуалното или колективното производство и собствено потребление на електроенергия от възобновяеми източници, който се очаква да бъде постигнат след санирането; з) обща информация относно наличните варианти за подобряване на кръговостта на строителните продукти и за намаляване на емисиите на парникови газове през целия им жизнен цикъл, както и по-широки ползи, свързани със здравето и удобството, качеството на вътрешната среда и подобрената способност за адаптиране на сградата към изменението на климата; и) информация за наличното финансиране и връзки към съответните интернет страници, на които са посочени източниците на такова финансиране; й) информация за технически консултации и консултантски услуги, включително данни за контакт и връзки към интернет страниците на звената за обслужване на едно гише. 2. а) ориентировъчен график на етапите; б) за всеки етап: i) подробно описание на технологиите, техниките и материалите, които ще се използват, техните предимства, недостатъци и разходи; ii) какви са енергийните характеристики на сградата в сравнение с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите, по които се извършва основен ремонт, с изискванията за сгради с близко до нулево потребление на енергия и с нулеви емисии след приключване на етапа и какви са енергийните характеристики на заменените сградни компоненти в сравнение с минималните изисквания за енергийните характеристики на отделните сградни компоненти, когато има такива; iii) прогнозни разходи за изпълнение на етапа; iv) прогнозен срок на възвръщаемост за етапа, със и без налична финансова подкрепа; v) очаквано време, необходимо за извършване на етапа; vi) когато са налични, референтни стойности за емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на материалите и оборудването и връзка към съответната интернет страница, където могат да бъдат намерени; vii) прогнозен жизнен цикъл на мерките и прогнозните разходи за поддръжка; в) независими модули относно: i) типичните сделки, които са необходими или препоръчителни за извършване на енергийно саниране (архитекти, консултанти, изпълнители, доставчици, монтажници и др.) или връзка към съответните интернет страници; ii) списък на съответните архитекти, консултанти, изпълнители, доставчици или монтажници в областта, който може да включва само тези, които отговарят на определени условия, като например свидетелства или условия за по-висока квалификация или сертифициране, или връзка към съответните интернет страници; iii) техническите условия, необходими за оптимално въвеждане на нискотемпературно отопление; iv) как етапите за саниране и допълнителните мерки биха могли да подобрят подготвеността на дадена сграда за интелигентно управление; v) техническите изисквания и изискванията за безопасност на материалите и строителните работи; vi) допусканията, на които се основават предоставените изчисления, или връзка към съответната интернет страница, където могат да бъдат намерени; г) информация за достъпа до цифрова версия на паспорта за саниране; д) всички основни ремонти, извършени на сградата или обособената част от сграда, както е посочено в член 8, параграф 1, и всяко модернизиране или подмяна на сграден компонент, който представлява част от външните ограждащи елементи на сградата и който има значително въздействие върху енергийните характеристики на външните ограждащи елементи на сградата, както е посочено в член 8, параграф 2, когато тази информация е предоставена на експерта, изготвящ паспорта за саниране; е) информация, свързана със сеизмичната безопасност, когато тази информация, свързана със сградата, се предоставя на експерта; ж) при поискване и въз основа на информация, предоставена от настоящия собственик на сградата, приложение, съдържащо допълнителна информация, като например приспособимост на пространствата към променящите се нужди и всички планирани дейности по саниране. 3.

Във връзка със състоянието на сградата преди етапите на саниране в паспорта за саниране се взема предвид, доколкото е възможно, информацията, съдържаща се в сертификата за енергийни характеристики.

4.

Всеки показател, използван за оценка на въздействието на етапите, се основава на набор от стандартни условия.

Приложение VII

ПРИЛОЖЕНИЕ IX ЧАСТ А

Отменената директива и списък на нейните последващи изменения

(посочени в член 36)

Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75). само член 1 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1). само член 53 ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното законодателство и начални дати на прилагане

(посочен в член 36)

Директива Срок за транспониране Начални дати на прилагане 2010/31/ЕС 9 юли 2012 г. по отношение на членове 2, 3, 9, 11, 12, 13, 17, 18, 20 и 27— 9 януари 2013 г.; по отношение на членове 4 — 8, 14, 15 и 16— 9 януари 2013 г. за сградите, заемани от публични органи, и 9 юли 2013 г. за други сгради (ЕС) 2018/844 10 март 2020 г.

Приложение IX

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Таблица на съответствието

Директива 2010/31/ЕС Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2, точка 1 Член 2, точка 1 — Член 2, точка 2 Член 2, точка 2 Член 2, точка 3 — Член 2, точки 5 и 6 Член 2, точки 3, 3а, 4 и 5 Член 2, точки 7—10 — Член 2, точки 12, 13 и 14 Член 2, точки 6, 7, 8 и 9 Член 2, точки 15 — 18 — Член 2, точки 19—22 Член 2, точка 10 Член 2, точка 23 — Член 2, точки 24—29 Член 2, точки 11, 12, 13 и 14 Член 2, точки 30—33 — Член 2, точки 34, 37—40 и 42 Член 2, точка 15 Член 2, точка 42 Член 2, точки 15, 15а, 15б, 15в, 16 и 17 Член 2, точки 43, 44, 47—50 Член 2, точка 18 — Член 2, точка 19 Член 2, точка 51 — Член 2, точки 52—64 Член 2, точка 20 — Член 2а Член 3 Член 3 Член 4 Член 4 Член 5 Член 5 Член 6 Членове 6 и 9 Член 7 Член 7 Член 8 — Член 9 — Член 12 Член 8, параграфи 1 и 9 Член 13 Член 8, параграфи 2—8 Член 14 Член 8, параграфи 10 и 11 Член 15 — Член 16 Член 10 Член 17 Член 11 Член 19 Член 12 Член 20 Член 13 Член 21 — Член 22 Членове 14 и 15 Член 23 Член 16 Член 24 Член 17 Член 25 — Член 26 Член 18 Член 27 Член 19 Член 28 Член 19а — Член 20 Член 29 Член 21 Член 30 Член 22 Член 31 Член 23 Член 32 Член 26 Член 33 Член 27 Член 34 Член 28 Член 35 Член 29 Член 36 Член 30 Член 37 Член 31 Член 38 Приложение X ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1275/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)

Приложение III Приложение III

Приложение IA

Приложение IV — Приложение IV