Чл. 5

Член 5 Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с цел постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи и, където е приложимо — по-строги референтни стойности, например изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и за сгради с нулеви емисии. Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 4. Равнищата на оптимални разходи се изчисляват в съответствие със сравнителната методологична рамка, посочена в член 6.

С оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят установяване на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи. Държавите членки могат да определят изискванията за сградните компоненти на равнище, което би улеснило ефективното инсталиране на нискотемпературни отоплителни инсталации в санираните сгради. При установяване на изискванията държавите членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради. Тези изисквания следва да са съобразени с оптималното качество на вътрешната среда с цел избягване на евентуални отрицателни последици, като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Държавите членки правят преглед на своите минимални изисквания за енергийните характеристики на редовни интервали, които не надвишават пет години, и ако е необходимо, ги актуализират с цел отразяване на техническия напредък в сградния сектор, резултатите от изчислението на оптималните разходи, предвидено в член 6, и актуализираните национални цели и политики в областта на енергетиката и климата.

1. Държавите членки могат да адаптират посочените в параграф 1 изисквания към сгради, официално защитени на национално, регионално или местно равнище като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на определени изисквания би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид.
2. Държавите членки могат да решат да не установяват или да не прилагат изискванията, посочени в параграф 1, за следните категории сгради:

а) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната; б) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; в) временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики; г) жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване; д) обособени сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 m2.