Чл. 9

Член 9 Минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради и криви за постепенно саниране за жилищния сграден фонд

1. Държавите членки установяват минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради, гарантиращи, че тези сгради не превишават определения максимален праг за енергийните характеристики, който е посочен в трета алинея и се изразява чрез числен показател за потреблението на първична или крайна енергия в kWh/(m2.г.), до посочените в пета алинея дати.

Максималните прагове за енергийните характеристики се определят въз основа на нежилищния сграден фонд към 1 януари 2020 г., като се използва наличната информация и в зависимост от случая — статистически извадки. Държавите членки изключват от използваните като база нежилищни сгради тези, които освобождават от прилагането на изискванията съгласно параграф 6. Всяка държава членка определя максимален праг за енергийните характеристики така, че 16 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 16 %“). Всяка държава членка определя също така максимален праг за енергийните характеристики така, че 26 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 26 %“). Държавите членки могат да определят максималните прагове за енергийните характеристики спрямо националния нежилищен сграден фонд като цяло или отделни типове или категории сгради. Държавите членки могат да установят праговете на равнище, съответстващо на определен клас на енергийни характеристики, при условие че те отговарят на трета алинея. Минималните стандарти за енергийни характеристики гарантират, че всички нежилищни сгради са под: а) прага от 16 %, считано от 2030 г.; и б) прага от 26 %, считано от 2033 г. Спазването на праговете при отделните нежилищни сгради се проверява въз основа на сертификати за енергийните характеристики или, когато е целесъобразно, чрез други налични средства. В своите пътни карти, посочени в член 3, параграф 1, буква б), държавите членки определят конкретни графици, съгласно които нежилищните сгради трябва да отговарят на по-ниски максимални прагове за енергийните характеристики до 2040 г. и 2050 г., в съответствие с курса за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии. Държавите членки могат да установят и публикуват критерии за освобождаване на отделни нежилищни сгради от прилагането на изискванията на настоящия параграф, въз основа на очакваното бъдещо предназначение на същите сгради, сериозни затруднения или при наличие на неблагоприятна оценка на разходите и ползите. Всички подобни критерии трябва да са ясни, точни и строги и да гарантират равното третиране на нежилищните сгради. При установяването на тези критерии държавите членки дават възможност за предварителната оценка на потенциалния дял на обхванатите нежилищни сгради и избягват освобождаването от прилагането на изискванията на несъразмерно голям брой нежилищни сгради. Държавите членки също така докладват критериите като част от своите национални планове за саниране на сгради, представени на Комисията съгласно член 3. Когато държавите членки установяват критерии за освобождаване от прилагането на изискванията съгласно осма алинея, те трябва да постигнат равностойни подобрения на енергийните характеристики в други части на нежилищния сграден фонд. Когато цялостното саниране, необходимо за постигане на праговете за енергийните характеристики, посочени в настоящия параграф, има неблагоприятна оценка на разходите и ползите за дадена нежилищна сграда, държавите членки изискват за тази нежилищна сграда да бъдат изпълнени най-малко онези индивидуални мерки за саниране, които имат благоприятна оценка на разходите и ползите. До степента, в която националният нежилищен сграден фонд или част от него е сериозно повреден от природно бедствие, дадена държава членка може временно да коригира максималния праг за енергийните характеристики така, че енергийното саниране на повредените нежилищни сгради да замени енергийното саниране на други нежилищни сгради с най-лоши характеристики, като същевременно гарантира, че подобен процент от нежилищния сграден фонд преминава енергийно саниране. В този случай държавата членка докладва корекцията и прогнозната ѝ продължителност в своя национален план за саниране на сгради.

1. До 29 май 2026 г. всяка държава членка изготвя национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд в съответствие с националната пътна карта и целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., съдържащи се в националния план за саниране на сгради на държавата членка, и с цел преобразуването на националния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се изразява като намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд за периода 2020—2050 г. и определя броя или разгънатата застроена площ на жилищните сгради и обособените жилищни части от сгради, които да се санират годишно, включително броя или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради и обособени жилищни части от сгради с най-лоши характеристики.

Държавите членки гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд: а) намалява с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.; б) намалява с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г.; в) до 2040 г. и на всеки 5 години след това — е равно на или по-малко от определена на национално равнище стойност, въз основа на постепенното намаляване на средното потребление на първична енергия от 2030 до 2050 г. в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии. Държавите членки гарантират, че най-малко 55 % от намалението на средното потребление на първична енергия, посочено в трета алинея, се постига чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки могат да отчитат намаление на потреблението на първична енергия, постигнато чрез саниране на жилищни сгради, засегнати от природни бедствия, като земетресения и наводнения, към дела, постигнат чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. В усилията си за саниране с цел постигане на изискваното намаление на средното потребление на първична енергия за целия жилищен сграден фонд държавите членки въвеждат мерки, като например минимални стандарти за енергийните характеристики, техническа помощ и мерки за финансова подкрепа. В усилията си за саниране държавите членки не освобождават в несъразмерна степен от прилагането на изискванията жилищните сгради или обособените жилищни части от сгради, отдавани под наем. Държавите членки докладват в националните планове за саниране на сгради използваната методика и събраните данни за оценка на стойностите, посочени във втора и трета алинея. В рамките на оценката на националните планове за саниране на сгради Комисията наблюдава постигането на определените стойности, посочени във втора и трета алинея, включително броя на сградите и обособените части от сградите или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики, и при необходимост отправя препоръки. Тези препоръки могат да включват по-широко използване на минималните стандарти за енергийните характеристики. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се позовава на данни за националния жилищен сграден фонд въз основа, в зависимост от случая, на статистически извадки и сертификати за енергийните характеристики. Ако средният дял на потреблението на енергия от изкопаеми горива в жилищните сгради е по-нисък от 15 %, държавите членки могат да коригират равнищата, определени в трета алинея, букви а) и б), за да гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд до 2030 г. и на всеки пет години след това е равно на или по-малко от национално определена стойност, получена от линейното намаление на средното потребление на първична енергия от 2020 г. до 2050 г., в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии.

1. Освен за потреблението на първична енергия, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да установят допълнителни показатели за потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за експлоатационните емисии на парникови газове, генерирани в килограми еквивалент на CO2/(m2.г.). За да се гарантира намаляване на експлоатационните емисии на парникови газове, минималните стандарти за енергийните характеристики трябва да са съобразени с член 15а, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.
2. В съответствие с член 17 държавите членки осигуряват подкрепа за спазването на минималните стандарти за енергийните характеристики чрез всички посочени по-долу мерки:

а) осигуряване на подходящи финансови мерки, по-специално насочени към уязвими домакинства, лица, засегнати от енергийна бедност или — когато е приложимо — лица, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791; б) предоставяне на техническа помощ чрез обслужване на едно гише, като се обръща специално внимание на уязвимите домакинства и — когато е приложимо — на лицата, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791; в) разработване на интегрирани схеми за финансиране, които осигуряват стимули за основно и поетапно основно саниране, в съответствие с член 17; г) премахване на неикономическите пречки, включително разделените стимули; и д) наблюдение на социалното въздействие, по-специално върху най-уязвимите домакинства.

1. Когато дадена сграда се санира с цел спазване на минимален стандарт за енергийни характеристики, държавите членки гарантират спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти съгласно член 5 и — в случай на основен ремонт — на минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради съгласно член 8.
2. Държавите членки могат да решат да не прилагат минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2, за следните категории сгради:

а) сгради, официално защитени като част от определена среда или поради особената им архитектурна или историческа стойност, или други сгради, които са част от културното наследство, доколкото изпълнението на стандартите би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид, или ако тяхното саниране не е технически или икономически осъществимо; б) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; в) временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики; г) жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване; д) обособени сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 m2. е) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната.

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират прилагането на минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително подходящи механизми за мониторинг и санкции в съответствие с член 34.

При установяването на системата от санкции държавите членки вземат предвид финансовото положение и достъпа до подходяща финансова подкрепа за собствениците на жилища, по-специално за уязвимите домакинства.

1. До 31 март 2025 г. Комисията, в подкрепа на прилагането на настоящата директива и като взема надлежно предвид принципа на субсидиарност, представя анализ, по-специално по отношение на:

а) ефективността, целесъобразността на равнището, действително използваната сума и вида инструмент, използван по отношение на структурните фондове, рамковите програми на Съюза, включително финансиране от Европейската инвестиционна банка, за подобряване на енергийните характеристики на сградите, особено в жилищния сектор; б) ефективността, целесъобразността на равнището и видовете инструменти и мерки, използвани по отношение на публичните финансови институции; в) координацията на финансирането на равнището на Съюза и на национално равнище и другите видове мерки, които могат да насърчат инвестициите в областта на енергийната ефективност на сградите, и доколко тези средства са подходящи за постигане на целите на Съюза. Въз основа на този анализ Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно ефективността и целесъобразността на финансовите инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградите, по-специално на тези с най-лоши характеристики.