Чл. 198

Член 198 Мерки, които следва да бъдат предприети от митническите органи

1. Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в следните случаи:

а) когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор; б) когато стоките не могат да бъдат вдигнати по една от следните причини: i) проверката на стоките не е могла да започне или завърши в определения от митническите органи срок по причини, които се дължат на декларатора; ii) не са предоставени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим или за вдигането им под този режим; iii) не е направено плащане или не е предоставено обезпечение за съответните вносни или износни мита, както и в случай, че не е направено плащане или не е предоставено обезпечение в определения срок iv) стоките са обект на забрани или ограничения; в) когато стоките не са преместени в разумни срокове след вдигането им; г) когато след вдигането им се установи, че не са били изпълнени условията за такова вдигане; или д) когато стоките са изоставени в полза на държавата съгласно член 199.

1. Несъюзни стоки, които са изоставени в полза на държавата, са задържани или са отнети, се считат за поставени под режим митническо складиране. Те се вписват в отчетността на оператора на митническия склад или, когато се води от митнически органи — от тези органи.

Когато стоки, подлежащи на унищожаване, на изоставяне в полза на държавата, на задържане или отнемане, вече са обхванати в митническа декларация, отчетността включва позоваване на митническата декларация. Митническите органи анулират тази митническа декларация.

1. Разходите по мерките, посочени в параграф 1, се поемат:

а) в случаите по параграф 1, буква а), от всяко лице, от което е изискано да изпълни съответните задължения или което е отклонило стоки от митнически надзор; б) в случаите по параграф 1, букви б) и в) от декларатора; в) в случая по параграф 1, буква г) от лицето, от което е изискано да спази условията, регламентиращи вдигането на стоките; г) в случая по параграф 1, буква д) от лицето, което е изоставило стоките в полза на държавата.