Чл. 46

Член 46 Управление на риска и митнически контрол

1. Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.

1. Митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище.

1. Митническият контрол се извършва в обща рамка за управление на риска, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват общи критерии и стандарти за риска, контролни мерки и приоритетни области за контрол.

Контролът, основан на такава информация и критерии, се извършва без да се засяга другият контрол, извършван съгласно параграф 1 или съгласно другите действащи разпоредби.

1. Митническите органи извършват управление на риска, за да разграничават равнищата на риск, свързан със стоките, които са обект на митнически контрол или надзор, и да определят дали и съответно къде стоките ще бъдат подлагани на специален митнически контрол.

Управлението на риска включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на международни, съюзни и национални източници и стратегии.

1. Митническите органи обменят помежду си информация за риска и резултати от анализ на риска, когато:

а) митнически орган е оценил рисковете като високи и изискващи митнически контрол, а резултатите от контрола показват, че съответното събитие, което задейства рисковете, е настъпило; б) резултатите от контрола не показват, че съответното събитие, което задейства рисковете, е настъпило, но съответният митнически орган смята, че рискът е висок в други части на Съюза.

1. При установяването на общите критерии и стандарти за риска, на контролните мерки и на приоритетните области за контрол съгласно параграф 3 се отчита всяко едно от следните:

а) пропорционалността спрямо риска; б) неотложността на извършването на необходимия контрол; в) вероятното въздействие върху търговията, върху отделните държави членки и върху ресурсите за контрол.

1. Общите критерии и стандарти за риска, посочени в параграф 3, включват всяко едно от следните:

а) описание на рисковете; б) факторите или индикаторите на риска, които трябва да се използват при подбора на стоките или икономическите оператори, които да се подложат на митнически контрол; в) естеството на митническия контрол, който да бъде предприет от митническите органи; г) продължителността на прилагане на митническия контрол, посочен в буква в).

1. В приоритетните области за контрол се включват конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори, по отношение на които през определен период се извършва по-задълбочен анализ на риска и засилен митнически контрол, без да се засяга контролът, който обикновено се извършва от митническите органи.