Чл. 21

Член 21 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 април 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE

(1) ОВ C 151 E, 25.6.2002 г., стр. 132.

(2) ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 162.

(3) Становище на Европейския парламент от 14 май 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 18 септември 2003 г. (ОВ C 277 E, 18.11.2003 г., стр. 10) и Позиция на Европейския парламент от 17 декември 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 31 март 2004 г. и Решение на Съвета от 30 март 2004 г.

(4) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(6) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Решение № 2455/2001/ЕО (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

(7) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) 1496/2002 на Комисията (ОВ L 225, 22.8.2002 г., стр. 13).

(1) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(2) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(3) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, изменена с Директива 94/31/ЕО (ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 28).

(4) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003.

(5) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(6) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 2000/60/ЕО.

(7) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(8) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003.

(9) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(10) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(11) ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(12) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2003/28/ЕО на Комисията (ОВ L 90, 8.4.2003 г., стр. 45).

(13) ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2003/29/ЕО на Комисията (ОВ L 90, 8.4.2003 г., стр. 47).

(14) ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).

(15) ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 20. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(16) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(17) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1830/2003 (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).

(18) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията (ОВ L 349, 31.12.2001 г., стр. 1).

(1) Може да бъде използван код по NACE (Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (ОВ L 293, 24.10.1990 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ТОЧКА 1, ПОДТОЧКА А) Значимостта на всички щети, които имат неблагоприятен ефект върху постигането или поддържането на благоприятен консервационен статус на местообитанията или видовете, следва да се оценява по отношение на консервационния статус в момента предизвикване на щетите, на функциите, изпълнявани от удобствата, които предлагат тези видове и местообитания, и на тяхната способност за естествено възстановяване. Сериозните неблагоприятни промени в изходните условия следва да се определят чрез измерими данни, като: — брой на индивидите, тяхната гъстота и обхванатата площ, — ролята на конкретните индивиди или на увредената зона по отношение на консервацията на вида или местообитание, редкостта на вида или местообитание (оценена на местно, регионално и по-високо равнище, включително на общностно равнище), — способността на вида да се разпространява (съгласно динамиката, присъща на този вид или на тази популация), неговата жизнеспособност или способността на местообитанието за естествено възстановяване (съгласно динамиката, присъща на отличителните за него видове или на тяхната популация), — способността на вида или на местообитанието след настъпване на щетите да се възстанови в кратък срок без друга намеса, освен засилени мерки за защита, до състояние, водещо само по силата на динамиката на вида или местообитанието до състояние, което е еквивалентно или по-добро от изходното. Щетите със сериозен ефект върху здравето на човека трябва да се класифицират като значителни. Следните щети не е необходимо да се класифицират като значителни: — негативните отклонения, които са по-малки от естествените колебания, смятани за нормални за въпросния вид или местообитание, — негативните отклонения, дължащи се на естествени причини, или настъпили в резултат от намеса, свързана с нормалното управление на местата, съгласно определеното в документите на местообитанието или в целевите документи, или извършвана в минал период от собственици или оператори, — щети на вида или местообитание, за които е установено, че ще се възстановят в кратък срок и без намеса или до изходното състояние, или до състояние, водещо единствено по силата на динамиката на вида или местообитание до състояние, смятано за еквивалентно или по-добро от изходното.

ПРИЛОЖЕНИЕ II ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ Настоящото приложение задава основна рамка, която следва да се спазва при избор на най-подходящите мерки за осигуряване на отстраняването на екологичните щети.

1. Отстраняване на щетите върху водите и защитените видове и природни местообитания

Отстраняването на екологичните щети, нанесени на водите и защитените видове и природни местообитания, се постига чрез възстановяване на околната среда до изходното ѝ състояние чрез основно, допълнително и компенсаторно отстраняване, където: а) „основно“ отстраняване е всяка мярка за отстраняване, която връща увредените природни ресурси и/или увредени услуги до или в посока към изходното състояние; б) „допълнително“ отстраняване е всяка мярка за отстраняване, предприета по отношение на природни ресурси и/или услуги, чиято цел е да компенсира факта, че основната мярка за отстраняване не води до пълно възстановяване на увредените природни ресурси и/или услуги; в) „компенсаторно“ отстраняване е всяко действие, предприето за компенсиране на междинните загуби на природни ресурси и/или услуги, настъпили от датата на възникване на щетите до момента, в който основните мерки за отстраняване постигнат пълен ефект; г) „междинни загуби“ са загубите, настъпили поради факта, че увредените природни ресурси и/или услуги не могат да изпълняват екологичната си функция или да осигуряват услуги на останалите природни ресурси или на обществото, докато основните и допълнителни мерки не дадат ефект. Те не включват финансово обезщетение за членовете на обществото. Когато основното отстраняване не доведе до възстановяване на околната среда до изходното ѝ състояние, се предприема допълнително отстраняване. Освен това за компенсация на междинните загуби се предприема компенсаторно отстраняване. Отстраняването на екологичните щети по отношение на водата и на защитените видове и природни местообитания предполага също отстраняване на всички значителни рискове за здравето на човека. 1.1. Цели на отстраняването Цел на основното отстраняване 1.1.1. Целта на основното отстраняване е да се възстановят увредените природни ресурси и/или услуги до или в посока към изходното състояние. Цел на допълнителното отстраняване 1.1.2. Когато увредените природни ресурси и/или услуги не се връщат в изходното си състояние, се предприема допълнително отстраняване. Целта на допълнителното отстраняване е да се осигури подобно ниво на природните ресурси и/или услуги, включително, ако е необходимо, на друго място, каквото би било налице, ако увреденото място се беше върнало в изходното си състояние. Когато е възможно и необходимо, новото място следва да бъде географски свързано с увреденото място, като се вземат предвид интересите на засегнатото население. Цел на компенсаторното отстраняване 1.1.3. Компенсаторното отстраняване се предприема, за да компенсира междинните щети на природните ресурси и услуги по време на възстановяването. Тази компенсация включва допълнителни подобрения в защитените природни местообитания и видове и води в увреденото място и в новото място. Тя не включва финансово обезщетение за членовете на обществото. 1.2. Определяне на мерките за отстраняване Определяне на основните мерки за отстраняване 1.2.1. Разглеждат се възможностите, включващи действия за пряко възстановяване на природните ресурси и услуги към изходното състояние в ускорени срокове или чрез естествено възстановяване. Определяне на допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване 1.2.2. Когато се разглежда обхватът на допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване, най-напред се обмисля използването на подходи за еквивалентност източник—източник или услуга—услуга. При такива подходи най-напред се разглеждат действията, осигуряващи природни ресурси и/или услуги от същия вид, качество и количество, като увредените такива. Когато това не е възможно, се осигуряват алтернативни природни ресурси и услуги. Например, влошеното качество може да се компенсира с повишено количество на мерките за отстраняване. 1.2.3. Ако не е възможно да се използват първите избрани подходи за еквивалентност източник—източник или услуга—услуга, се използват алтернативни методи за оценка. Компетентният орган може да определи метода, например парична оценка за определяне на степента на необходимите допълнителни и компенсаторни мерки за отстраняване. Ако е възможно да се направи оценка на изгубените ресурси и/или услуги, но не може да се направи оценка на природните ресурси и/или услуги за подмяна в разумен срок или на разумна цена, компетентният орган може да определи мерки за отстраняване, чиято цена е еквивалентна на оценката на паричната стойност на изгубените природни ресурси и/или услуги. Допълнителните и компенсаторните мерки за отстраняване следва да бъдат планирани така, че да осигуряват допълнителни природни ресурси и/или услуги, които да отразяват времевите приоритети и времевия профил на мерките за отстраняване. Например, колкото е по-дълъг интервалът от време до достигане на изходните условия, толкова по-голям е обемът на компенсаторните мерки за отстраняване, които ще се предприемат (при равни други условия). 1.3. Избор на възможности за отстраняване 1.3.1. Разумните възможности за отстраняване се оценяват, като се използват най-добрите налични технологии, основаващи се на следните критерии: — влиянието на всяка възможност върху здравето и безопасността на човека, — цената за реализация на възможността, — изгледите за успех на всяка от възможностите, — степента, в която всяка от възможностите ще предотврати бъдещи щети и ще избегне вторични щети в резултат от прилагане на възможността, — степента, в която всяка от възможностите благоприятства всеки от компонентите на природния ресурс и/или услуга, — степента, в която всяка от възможностите отчита съответните социални, икономически и културни съображения и други сродни фактори, характерни за местността, — срокът от време, необходим за ефикасно възстановяване на екологичните щети, — степента, в която всяка от възможностите постига възстановяване на мястото на екологичните щети, — географската връзка с увреденото място. 1.3.2. При оценката на различните установени възможности за отстраняване могат да се изберат основни мерки за отстраняване, които не водят до пълно възстановяване на увредените води или защитени видове и природни местообитания до изходните им условия, или такива, които водят до по-бавното им възстановяване. Това решение може да се вземе само ако вследствие на решението природните ресурси и/или услуги, съществували преди това на първоначалното място, се компенсират от увеличаващи се допълнителни и компенсаторни действия, осигуряващи ниво на природните ресурси и/или услуги, подобно на съществувалото преди това. Такъв е случаят, например, когато еквивалентните природни ресурси и/или услуги могат да бъдат осигурени на друго място на по-ниска цена. Тези допълнителни мерки за отстраняване се определят съгласно правилата, определени в раздел 1.2.2. 1.3.3. Независимо от правилата, определени в раздел 1.3.2 и съгласно член 7, параграф 3, компетентният орган има право да реши да не се вземат по-нататъшни мерки за отстраняване, ако: а) взетите до момента мерки за отстраняване гарантират, че вече не съществува значителен риск от неблагоприятни последствия за здравето на човека, водите и защитените видове и природни местообитания, и б) цената на мерките за отстраняване, които следва да се вземат, за да се достигне изходното състояние или подобно ниво, няма да съответства на постигнатите екологични резултати.

1. Отстраняване на щетите върху почвата

Вземат се необходимите мерки за осигуряване като минимум на отстраняването, контрола, събирането и намаляването на съответните замърсители, така че замърсената почва, отчитайки настоящата ѝ употреба или утвърдената бъдеща употреба, вече да не представлява значителен риск за неблагоприятно влияние върху здравето на човека. Наличието на такива рискове се оценява чрез процедурата за оценка на риска, като се вземат под внимание характеристиките и функциите на почвата, видът и концентрацията на вредните вещества, препарати, организми и микроорганизми, опасността, която крият, и вероятността за тяхното разпространение. Употребата се установява въз основа на разпоредбите за използване на почвата и на други сродни валидни разпоредби в момента на възникване на щетите, ако има такива. Ако използването на почвата претърпи промяна, следва да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на неблагоприятните последствия за здравето на човека. Ако липсват разпоредби за използването на почвата или други подобни разпоредби, използването на конкретната зона на възникване на щетите се определя на базата на природата на съответната зона, като се вземе предвид бъдещото ѝ развитие. Разглежда се възможността за естествено възстановяване, тоест възможността без , пряка намеса на човека в процеса на възстановяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ДЕЙНОСТИ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1

1. Действието на инсталации, изискващи разрешение съгласно Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрола на замърсяването (1). Това означава всички дейности, посочени в приложение I към Директива 96/61/ЕО, с изключение на инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследвания, разработка и тестване на нови продукти и процеси.
2. Операции, свързани с управлението на отпадъците, включващи събиране, транспорт, рециклиране и изхвърляне на отпадъци и на опасни отпадъци, включително контрола на тези операции и последващите грижи за депата за отпадъци, изискващи разрешение и регистрация съгласно Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (2) и Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (3).

Тези операции включват, inter alia, експлоатацията на сметищата съгласно Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (4) и експлоатацията на инсталации за изгаряне съгласно Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (5). За целите на настоящата директива държавите-членки могат да решат, че тези операции няма да включват разпръскването на утайки от канални нечистотии от преработвателните инсталации на градски канални води, пречистени по определен стандарт за земеделски цели.

1. Всички изливания в повърхностните води във вътрешността, изискващи предварително разрешение съгласно Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването на водната околна среда на Общността, причинено от определени опасни вещества (6).
2. Всички изливания на вещества в подземните води, изискващи предварително разрешение съгласно Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подпочвените води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (7).
3. Изливането или впръскването на замърсители в повърхностните или в подпочвените води, изискващо разрешение, одобрение или регистрация съгласно Директива 2000/60/ЕО.
4. Каптиране на вода и построяване на бент, изискващи предварително одобрение съгласно Директива 2000/60/ЕО.
5. Производството, използването, съхранението, обработката, пълненето, изпускането в околната среда и транспортирането на място на:

а) опасни вещества, определени в член 2, параграф 2 от Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (8); б) опасни препарати, определени в член 2, параграф 2 от Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (9); в) продукти за растителна защита, определени в член 2, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (10); г) биоцидни продукти, определени в член 2, параграф 1, буква a) от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоцидни продукти (11).

1. Транспортирането по шосета, жп линии, вътрешни водни пътища, море и въздух на опасни стоки или замърсяващи стоки съгласно определението от приложение А към Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (12) или в приложението към Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари (13), или съгласно определението от Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за корабите, които плават към или отплават от пристанищата на Общността и превозват опасни или замърсяващи товари (14).
2. Действието на инсталациите, подлежащи на одобрение съгласно Директива 84/360/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. относно борбата със замърсяването на въздуха от промишлени инсталации (15) във връзка с изпускането във въздуха на някое от замърсяващите вещества, обхванати от споменатата по-горе директива.
3. Всяка съдържаща се употреба, включително транспорт, на генетично модифицирани микроорганизми съгласно определението от Директива 90/219/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно използването на генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (16).
4. Всяко умишлено изпускане в околната среда, транспортиране и пускане на пазара на генетично модифицирани организми съгласно определението от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно умишленото изпускане в околната среда на генетично модифицирани организми и за отмяна на Директива 90/220/EИО на Съвета (17).
5. Трансгранични пратки с отпадъци в рамките на Европейския съюз, изискващи разрешение или забранени по смисъла на Регламент (EИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно наблюдението и контрола на превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (18).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 2 а) Международна конвенция от 27 ноември 1992 г. за гражданска отговорност за щети от течни горива; б) Международна конвенция от 27 ноември 1992 г. за създаване на Международен фонд за обезщетяване на щетите, причинени от течни горива; в) Международна конвенция от 23 март 2001 г. за гражданска отговорност за щети от петролни резервоари; г) Международна конвенция от 3 май 1996 г. за отговорност и обезщетяване за щетите, причинени при пренасянето на опасни и вредни вещества по море; д) Конвенция от 10 октомври 1989 г. за гражданска отговорност за щети, причинени при пренасяне на опасни стоки по шосета, жп линии и вътрешни водни пътища.

ПРИЛОЖЕНИЕ V МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТРУМЕНТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 4 а) Парижка конвенция от 29 юли 1960 г. за отговорността на трети страни в областта на ядрената енергия и Брюкселска допълнителна конвенция от 31 януари 1963 г.; б) Виенска конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за щети в областта на атомната енергия; в) Конвенция от 12 септември 1997 г. за допълнително обезщетяване за щети в областта на атомната енергия; г) Съвместен протокол от 21 септември 1988 г. във връзка с прилагането на Виенската конвенция и Парижката конвенция; д) Брюкселска конвенция от 17 декември 1971 г. за гражданска отговорност в областта на морския транспорт на ядрени материали.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI ИНФОРМАЦИЯ И ДАННИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 18, ПАРАГРАФ 1 Докладите, посочени в член 18, параграф 1, следва да съдържат списък от случаи на екологични щети и случаи на екологична отговорност съгласно настоящата директива, като всеки от случаите включва следната информация и данни: 1. Вид на екологичната щети, дата на възникване и/или установяване на щетите и дата на започване на процедура съгласно настоящата директива. 2. Код за класификация на дейностите на отговорното/ите юридическо/и лице/а (1). 3. Отговор на въпроса, дали отговорните страни или квалифицирани структури (Посочват се вид на ищците и резултатът от процедурата.) 4. Резултат от процеса на отстраняване. 5. Дата на приключване на процедурата. Държавите-членки могат да включат в докладите си всякаква информация и данни, каквито сметнат за полезни за оценка на функционирането на настоящата директива, например: 1. Разходите, направени за мерки за отстраняване и предотвратяване съгласно определението от настоящата директива: — заплатени пряко от отговорните страни, ако има такава информация; — възстановени ex post facto от отговорните страни; — невъзстановени от отговорните страни. (Да се посочат причините за невъзстановяването.) 2. Резултатите от действията за популяризиране и прилагане на използваните механизми за финансова гаранция съгласно настоящата директива. 3. Оценката на допълнителните годишни административни разходи, направени от публичната администрация за създаване и функциониране на необходимите административни структури за реализация и прилагане на настоящата директива.