Чл. 5
НАРЕДБА № Н-9 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НО УСТАНОВЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 48 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 г.)
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване.
Правото се упражнява лично или чрез упълномощено лице.
Лицето почл. 2може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година. Искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.
Когато искането е за период от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв.
Когато искането е за период от една календарна година или за остатъка от същата, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 100 лв.
Пропуснати фактури за доставки или документи за внос за периоди, обхванати в предшестващи искания, се включват в искане, подадено за следващи периоди, най-късно в срока по ал. 3.
Практика по чл. 5
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.