Чл. 5

НАРЕДБА № Н-9 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НО УСТАНОВЕНИ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 48 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 г.)

Наредба
1

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване.

2

Правото се упражнява лично или чрез упълномощено лице.

3

Лицето почл. 2може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

4

Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година. Искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.

5

Когато искането е за период от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв.

6

Когато искането е за период от една календарна година или за остатъка от същата, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 100 лв.

7

Пропуснати фактури за доставки или документи за внос за периоди, обхванати в предшестващи искания, се включват в искане, подадено за следващи периоди, най-късно в срока по ал. 3.

Практика по чл. 5

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.