Чл. 66

Член 66 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 22 септември 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

O. CHASTEL

(1) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 51.

(2) Позиция на Европейския парламент от 5 май 2009 г. (ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 170), позиция на Съвета от 13 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от 8 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1.

(4) ОВ L 222, 24.8.1999 г., стр. 29.

(5) ОВ L 197, 30.7.2007 г., стр. 1.

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.

(8) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, преработена с Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59), която се прилага от 11 юли 2013 г.

(9) ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ЖИВОТНИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10

1. Мишки (Mus musculus) 2. Плъхове (Rattus norvegicus) 3. Морски свинчета (Cavia porcellus) 4. Сирийски (златен) хамстер (Mesocricetus auratus) 5. Китайски хамстер (Cricetulus griseus) 6. Монголска песчанка (Meriones unguiculatus) 7. Зайци (Oryctolagus cuniculus) 8. Кучета (Canis familiaris) 9. Котки (Felis catus) 10. Всички видове нечовекоподобни примати 11. Жаби (Xenopus (laevis, tropicalis), Rana (temporaria, pipiens) 12. Рибка-зебра (Danio rerio)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА НЕЧОВЕКОПОДОБНИТЕ ПРИМАТИ И НА ДАТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1, ВТОРА АЛИНЕЯ

Вид Дати Мармозетки (Callithrix jacchus) 1 януари 2013 г. Дългоопашат макак (Macaca fascicularis) 5 години след публикуване на проучването за осъществимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период Маймуни rhesus (Macaca mulatta) 5 години след публикуване на проучването за осъществимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период Други видове нечовекоподобни примати 5 години след публикуване на проучването за осъществимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБЕКТИ И ЗА ГРИЖАТА И НАСТАНЯВАНЕТО НА ЖИВОТНИ

Раздел А: Обща част

1. Постоянни съоръжения

1.1. Функции и общ замисъл а) б) 1.2. Помещения за държане а) б) в) 1.3. Помещения за провеждане на процедури с общо и специално предназначение а) б) в) 1.4. Сервизни помещения а) б) в) г)

1. Околна среда и контрол върху нея

2.1. Вентилация и температура а) б) в) 2.2. Осветление а) б) в) г) 2.3. Шум а) б) в) 2.4. Алармени системи а) б) в)

1. Грижа за животните

3.1. Здраве а) б) 3.2. Животни, уловени в дивата природа а) б) 3.3. Настаняване и облагородяване на жизнената среда а) Настаняване С изключение на животните, които по природа живеят сами, всички останали се настаняват в стабилни в социално отношение групи от съвместими индивиди. Когато е позволено самостоятелно настаняване в съответствие с член 33, параграф 3, продължителността се ограничава до минималния необходим период и животните са в зрителен, слухов, обонятелен и/или осезателен контакт. За да се избегнат проблеми, свързани с несъвместимост и нарушени социални взаимоотношения, въвеждането или повторното въвеждане на животни в установени групи се наблюдава внимателно. б) Облагородяване на жизнената среда На всички животни се осигурява достатъчно пространство с подходяща комплексност, за да им се даде възможност да изразят широк набор от видове нормално поведение. Предоставя им се известна възможност за контрол и избор на тяхната среда, с което се намалява предизвиканото от стрес поведение. Обектите следва да разполагат с действащи подходящи техники за облагородяване на жизнената среда в обектите, включващи физически упражнения, търсене на храна, манипулативни и познавателни дейности, присъщи на отделните видове, които да позволяват на животните по-широк набор от дейности и да увеличават способностите им за адаптация. Облагородяването на средата в загражденията за животни е съобразено с присъщите за вида и отделното животно нужди. Програмата за облагородяване на жизнената среда се преразглежда и актуализира редовно. в) Заграждения за животни Загражденията за животни не се правят от материал, вреден за здравето на животните. Проектирането и конструкцията не причиняват наранявания на животните. Ако не са за еднократна употреба, те се изработват от устойчив на почистване и техники за обеззаразяване материал. Проектирането на подовете в загражденията за животни е съобразено с вида и възрастта на животните и е замислено така, че отстраняването на животински екскременти да е улеснено. 3.4. Хранене а) б) в) г) 3.5. Поене а) б) в) 3.6. Място за почивка и сън а) б) 3.7. Манипулации В обектите се изграждат програми за аклиматизиране и за обучение, които са подходящи за животните, процедурите и продължителността на проекта.

Раздел Б: Раздел за отделните видове

1. Мишки, плъхове, песчанки, хамстери и морски свинчета

В тази и следващите таблици за мишки, плъхове, песчанки, хамстери и морски свинчета под „височина на заграждението“ се разбира вертикалното разстояние между пода и тавана на заграждението, като тази височина се прилага за повече от 50 % от минималната подова площ на заграждението преди добавяне на елементи за облагородяване на средата. При разработване на процедури се отчита потенциалният растеж на животните, за да се осигури достатъчно пространство (както е посочено подробно в таблици 1.1—1.5) за периода, в който се провежда изследването.

Таблица 1.1

Мишки

Телесно тегло (g) Минимален размер на заграждението (cm2) Подова площ на животно (cm2) Минимална височина на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 На съхранение и по време на процедури до 20 330 60 12 1 януари 2017 г. над 20 до 25 330 70 12 над 25 до 30 330 80 12 над 30 330 100 12 Развъждане

330 За моногамна двойка (без/с роднинство) или три животни (с роднинство). За всяка допълнителна женска с малки се добавят 180 cm2

12 Съхранение при развъждане (*1)

Размер на заграждението 950 cm2

по-малко от 20 950 40 12 Размер на заграждението 1 500 cm2

по-малко от 20 1 500 30 12

Таблица 1.2

Плъхове

Телесно тегло (g) Минимален размер на заграждението (cm2) Подова площ на животно (cm2) Минимална височина на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 На съхранение и по време на процедури (*2)

до 200 800 200 18 1 януари 2017 г. над 200 до 300 800 250 18 над 300 до 400 800 350 18 над 400 до 600 800 450 18 над 600 1 500 600 18 Развъждане

800 Майка с малки. За всяко допълнително животно в зряла възраст, добавено за постоянно в заграждението, се добавят 400 cm2

18 Съхранение при развъждане (*3)

Размер на заграждението 1 500 cm2

до 50 1 500 100 18 над 50 до 100 1 500 125 18 над 100 до 150 1 500 150 18 над 150 до 200 1 500 175 18 Съхранение при развъждане (*3)

Размер на заграждението 2 500 cm2

до 100 2 500 100 18 над 100 до 150 2 500 125 18 над 150 до 200 2 500 150 18

Таблица 1.3

Песчанки

Телесно тегло (g) Минимален размер на заграждението (cm2) Подова площ на животно (cm2) Минимална височина на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 На съхранение и по време на процедури до 40 1 200 150 18 1 януари 2017 г. над 40 1 200 250 18 Развъждане

1 200 Моногамна двойка или три животни с потомство

18

Таблица 1.4

Хамстери

Телесно тегло (g) Минимален размер на заграждението (cm2) Подова площ на животно (cm2) Минимална височина на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 На съхранение и по време на процедури до 60 800 150 14 1 януари 2017 г. над 60 до 100 800 200 14 над 100 800 250 14 Развъждане

800 Майка или моногамна двойка с малки

14 Съхранение при развъждане (*4)

по-малко от 60 1 500 100 14

Таблица 1.5

Морски свинчета

Телесно тегло (g) Минимален размер на заграждението (cm2) Подова площ на животно (cm2) Минимална височина на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 На съхранение и по време на процедури до 200 1 800 200 23 1 януари 2017 г. над 200 до 300 1 800 350 23 над 300 до 450 1 800 500 23 над 450 до 700 2 500 700 23 над 700 2 500 900 23 Развъждане

2 500 Двойка с малки. За всяка допълнителна женска за развъждане се добавят 1 000 cm2

23

1. Зайци

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, се изисква това да става, като се следват поне стандартите, определени в Директива 98/58/ЕО (1). В границите на заграждението се осигурява издигнато място. Издигнатото място служи на животните за излягане и сядане, както и да се промъкват под него, но не трябва да заема повече от 40 % от подовото пространство. Когато поради научни или ветеринарни причини не може да се използва издигнато място, заграждението е с 33 % по-голямо за един заек и с 60 % по-голямо за два заека. Когато издигнатото място се осигурява на зайци на възраст под 10 седмици, минималният му размер е 55 cm на 25 cm, а височината над пода позволява на животните да го използват.

Таблица 2.1

Зайци на възраст над 10 седмици

Таблица 2.1 следва да се използва както за клетки, така и за кошари. За третия, четвъртия, петия и шестия заек се добавя подова площ от поне 3 000 cm2 на заек, а за всеки допълнителен заек след шестия се добавят поне по 2 500 cm2. Крайно телесно тегло (kg) Минимална подова площ за едно или две хармонични в социално отношение животни (cm2) Минимална височина (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 по-малко от 3 3 500 45 1 януари 2017 г. от 3 до 5 4 200 45 над 5 5 400 60

Таблица 2.2

Зайка с малки

Тегло на зайката (kg) Минимален размер на заграждението (cm2) Допълнителна площ за кутии за леговище (cm2) Минимална височина (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 по-малко от 3 3 500 1 000 45 1 януари 2017 г. от 3 до 5 4 200 1 200 45 над 5 5 400 1 400 60

Таблица 2.3

Зайци на възраст до 10 седмици

Таблица 2.3 следва да се използва както за клетки, така и за кошари. Възраст Минимален размер на заграждението (cm2) Минимална подова площ на животно (cm2) Минимална височина (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 отбити, до 7 седмици 4 000 800 40 1 януари 2017 г. от 7 до 10 седмици 4 000 1 200 40

Таблица 2.4

Зайци: Оптимални размери за издигнати места в заграждения с размери, посочени в таблица 2.1

Възраст в седмици Крайно телесно тегло (kg) Оптимален размер (cm × cm) Оптимална височина от пода на заграждението (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 над 10 по-малко от 3 55 × 25 25 1 януари 2017 г. от 3 до 5 55 × 30 25 над 5 60 × 35 30

1. Котки

Котки не се настаняват самостоятелно за повече от двадесет и четири часа. Котки, които проявяват системна агресивност към други котки, се настаняват самостоятелно, единствено ако не е възможно да се намери подходящ компаньон за тях. За всички индивиди, настанени по двойки или в група, социалният стрес се измерва минимум веднъж седмично. Могат да се настаняват самостоятелно женски с малки, които са на възраст до четири седмици, или женски в двете последни седмици от бременността.

Таблица 3

Котки

Минималното пространство за държане на котка майка с котилото е това за една котка, като се разширява постепенно, така че до четиримесечна възраст котилото да се премести, за да се спазят посочените по-долу изисквания за пространството за котките в зряла възраст. Местата за хранене и за отпадъци се разполагат на разстояние от поне 0,5 метра едно от друго и не се разменят.

Под (*5)

(m2) Рафтове (m2) Височина (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 Минимум за едно животно в зряла възраст 1,5 0,5 2 1 януари 2017 г. Допълнение за всяко добавено животно 0,75 0,25 —

1. Кучета

Когато е възможно, на кучетата се осигуряват дворове на открито. Кучета не се настаняват самостоятелно за повече от четири часа. Вътрешното заграждение е не по-малко от 50 % от минималното пространство, с което трябва да разполагат кучетата, както е посочено в таблица 4.1. Допустимата площ, посочена по-долу, е въз основа на изискванията за гончета, но за гигантски породи като санбернар или ирландски вълкодав се осигурява значително по-голяма допустима площ от посочената в таблица 4.1. За породи, различни от лабораторното гонче, допустимата площ се определя след консултации с ветеринари.

Таблица 4.1

Кучета

Когато са подложени на процедури в съответствие с настоящата директива, кучета, настанени по двойки или в групи, могат да бъдат ограничавани до половината от общото предоставено пространство (2 m2 за куче до 20 kg, 4 m2 за куче над 20 kg), ако това разделяне е от основно значение за научните цели. Периодът, за който дадено куче е ограничавано по този начин, не превишава четири часа. Кърмеща женска с малки разполага с допустима площ, равна на тази за една женска без малки с равностойно тегло. Кошарата за кутретата се проектира, така че женската да може да има достъп до допълнително помещение или до издигнато пространство, което е на разстояние от кутретата. Тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ за едно или две животни (m2) За всяко допълнително животно се добавят минимум (m2) Минимална височина (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 20 4 4 2 2 1 януари 2017 г. над 20 8 8 4 2

Таблица 4.2

Отбити от кърмене кучета

Тегло на кучето (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2) Минимална височина (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 5 4 0,5 2 1 януари 2017 г. над 5 до 10 4 1,0 2 над 10 до 15 4 1,5 2 над 15 до 20 4 2 2 над 20 8 4 2

1. Порове

Таблица 5

Порове

Минимален размер на заграждението (cm2) Минимална подова площ на животно (cm2) Минимална височина (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 Животни до 600 g 4 500 1 500 50 1 януари 2017 г. Животни над 600 g 4 500 3 000 50 Мъжкари в зряла възраст 6 000 6 000 50 Женска с малки 5 400 5 400 50

1. Нечовекоподобни примати

Младите екземпляри нечовекоподобни примати не се отделят от своите майки, докато не навършат 6 до 12 месеца, в зависимост от вида. Средата осигурява на нечовекоподобните примати възможност да извършват сложна ежедневна програма от дейности. Заграждението позволява на животното да прилага възможно най-широк спектър от поведенческия си репертоар, да се чувства в безопасност, както и му осигурява среда с подходяща сложност, в която да може да бяга, да върви, да се катери или да скача.

Таблица 6.1

Мармозетки и тамарини

Минимална подова площ на загражденията за 1 (*6) или 2 животни заедно с потомство на възраст до 5 месеца (m2) Минимален обем за допълнително животно на възраст над 5 месеца (m3) Минимална височина на заграждението (m) (*7)

Датата, посочена в член 33, параграф 2 Мармозетки 0,5 0,2 1,5 1 януари 2017 г. Тамарини 1,5 0,2 1,5 Мармозетките и тамарините не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

Таблица 6.2

Саймири

Минимална подова площ на загражденията за 1 (*8) или 2 животни (m2) Минимален обем за всяко допълнително животно на възраст над 6 месеца (m3) Минимална височина на заграждението (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 2,0 0,5 1,8 1 януари 2017 г. Саймирите не се отделят от майката, преди да са навършили 6 месеца.

Таблица 6.3

Макаци и зелени гвенони (*9)

Минимален размер на заграждението (m2) Минимален обем на заграждението (m3) Минимален обем на животно (m3) Минимална височина на заграждението (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 Животни на възраст до 3 години (*10)

2,0 3,6 1,0 1,8 1 януари 2017 г. Животни на възраст над 3 години (*11)

2,0 3,6 1,8 1,8 Животни за развъждане (*12)

3,5 2,0 Макаците и зелените гвенони не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

Таблица 6.4

Бабуини (*13)

Минимален размер на заграждението (m2) Минимален обем на заграждението (m3) Минимален обем на животно (m3) Минимална височина на заграждението

(m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 Животни на възраст до 4 години (*14)

4,0 7,2 3,0 1,8 1 януари 2017 г. Животни на възраст над 4 години (*14)

7,0 12,6 6,0 1,8 Животни за размножаване (*15)

12,0 2,0 Бабуините не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

1. Селскостопански животни

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, държането им става при спазване най-малко на стандартите, определени в директиви 98/58/ЕО, 91/629/ЕИО (2) и 91/630/ЕИО (3).

Таблица 7.1

Животни от рода на едрия рогат добитък

Телесно тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Хранилка за хранене аd libitum на безроги говеда (m/животно) Хранилка за ограничено хранене на безроги говеда (m/животно) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 100 2,50 2,30 0,10 0,30 1 януари 2017 г. над 100 до 200 4,25 3,40 0,15 0,50 над 200 до 400 6,00 4,80 0,18 0,60 над 400 до 600 9,00 7,50 0,21 0,70 над 600 до 800 11,00 8,75 0,24 0,80 над 800 16,00 10,00 0,30 1,00

Таблица 7.2

Овце и кози

Телесно тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимална височина на преградата (m) Хранилка за хранене аd libitum (m/животно) Хранилка за ограничено хранене (m/животно) Датата, посочена в член 33, параграф 2 по-малко от 20 1,0 0,7 1,0 0,10 0,25 1 януари 2017 г. над 20 до 35 1,5 1,0 1,2 0,10 0,30 над 35 до 60 2,0 1,5 1,2 0,12 0,40 над 60 3,0 1,8 1,5 0,12 0,50

Таблица 7.3

Свине и свинчета

Живо тегло (kg) Минимален размер на заграждението (*16)

(m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимално пространство за лягане на животно (при термонеутрални условия) (m2/животно) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 5 2,0 0,20 0,10 1 януари 2017 г. над 5 до 10 2,0 0,25 0,11 над 10 до 20 2,0 0,35 0,18 над 20 до 30 2,0 0,50 0,24 над 30 до 50 2,0 0,70 0,33 над 50 до 70 3,0 0,80 0,41 над 70 до 100 3,0 1,00 0,53 над 100 до 150 4,0 1,35 0,70 над 150 5,0 2,50 0,95 (обикновени) шопари в зряла възраст 7,5

1,30

Таблица 7.4

Еднокопитни

Най-късата страна е минимум 1,5 пъти височината между плешките на животното. Височината на вътрешното заграждение дава възможност на животните да се изправят в пълен ръст на задните си крака. Височина на животното между плешките (m) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимална височина на заграждението (m) Датата, посочена в член 33, параграф 2 за всяко животно, държано самостоятелно или в група от до 3 животни за всяко животно в група от 4 или повече животни родилен бокс/кобила с конче от 1,00 до 1,40 9,0 6,0 16 3,00 1 януари 2017 г. над 1,40 до 1,60 12,0 9,0 20 3,00 над 1,60 16,0 (2 × WH)2 (*17)

20 3,00

1. Птици

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, държането им става при спазване най-малко на стандартите, определени в директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО (4) и 2007/43/ЕО (5).

Таблица 8.1

Домашна кокошка

Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m2. Телесна маса (g) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална площ на птица (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 200 1,00 0,025 30 3 1 януари 2017 г. над 200 до 300 1,00 0,03 30 3 над 300 до 600 1,00 0,05 40 7 над 600 до 1 200 2,00 0,09 50 15 над 1 200 до 1 800 2,00 0,11 75 15 над 1 800 до 2 400 2,00 0,13 75 15 над 2 400 2,00 0,21 75 15

Таблица 8.2

Домашна пуйка

Всички страни на заграждението са дълги поне 1,5 m. Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m2 и минимална височина 50 cm за птици до 0,6 kg, 75 cm за птици до 4 kg и 100 cm за птици над 4 kg. Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 8.2. Телесна маса (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална площ на птица (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 0,3 2,00 0,13 50 3 1 януари 2017 г. над 0,3 до 0,6 2,00 0,17 50 7 над 0,6 до 1 2,00 0,30 100 15 над 1 до 4 2,00 0,35 100 15 над 4 до 8 2,00 0,40 100 15 над 8 до 12 2,00 0,50 150 20 над 12 до 16 2,00 0,55 150 20 над 16 до 20 2,00 0,60 150 20 над 20 3,00 1,00 150 20

Таблица 8.3

Пъдпъдъци

Телесна маса (g) Минимален размер на заграждението (m2) Площ за настанена в двойка птица (m2) Площ за всяка допълнителна птица, настанена в група (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилка за една птица (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 150 1,00 0,5 0,10 20 4 1 януари 2017 г. над 150 1,00 0,6 0,15 30 4

Таблица 8.4

Патици и гъски

Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m2. Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 8.4. Телесна маса (g) Минимален размер на заграждението (m2) Пространство на птица (m2) (*18)

Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2

Патици

1 януари 2017 г. до 300 2,00 0,10 50 10 над 300 до 1 200 (*19)

2,00 0,20 200 10 над 1 200 до 3 500 2,00 0,25 200 15 над 3 500 2,00 0,50 200 15

Гъски

до 500 2,00 0,20 200 10 над 500 до 2 000 2,00 0,33 200 15 над 2 000 2,00 0,50 200 15

Таблица 8.5

Патици и гъски: минимални размери на водоемите (*20)

Площ (m2) Дълбочина (cm) Патици 0,5 30 Гъски 0,5 от 10 до 30

Таблица 8.6

Гълъби

Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), а не квадратни, за да се позволи на птиците да правят кратки полети. Размер на групата Минимален размер на заграждението (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилка за една птица (cm) Минимална дължина от пръта за една птица (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 6 2 200 5 30 1 януари 2017 г. от 7 до 12 3 200 5 30 за всяка допълнителна птица над 12 0,15

5 30

Таблица 8.7

Петнисти сипки

Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), за да се позволи на птиците да правят кратки полети. За изследвания, свързани с размножаването им, могат да се настаняват двойки в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи, с минимална подова площ от 0,5 m2 и минимална височина от 40 cm. Продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. Размер на групата Минимален размер на заграждението (m2) Минимална височина (cm) Минимален брой хранилки Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 6 1,0 100 2 1 януари 2017 г. от 7 до 12 1,5 200 2 от 13 до 20 2,0 200 3 за всяка допълнителна птица над 20 0,05

1 на 6 птици

1. Земноводни

Таблица 9.1

Водни опашати

Дължина на тялото (*21)

(cm) Минимална площ водна повърхност (cm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 10 262,5 50 13 1 януари 2017 г. над 10 до 15 525 110 13 над 15 до 20 875 200 15 над 20 до 30 1 837,5 440 15 над 30 3 150 800 20

Таблица 9.2

Водни жаби (*22)

Дължина на тялото (*23)

(cm) Минимална площ водна повърхност (cm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 под 6 160 40 6 1 януари 2017 г. от 6 до 9 300 75 8 над 9 до 12 600 150 10 над 12 920 230 12,5

Таблица 9.3

Полуводни жаби

Дължина на тялото (*24)

(cm) Минимален размер на заграждението (*25)

(cm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална височина на заграждението (*26)

(cm) Минимална дълбочина на водата (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 5,0 1 500 200 20 10 1 януари 2017 г. над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10 над 7,5 4 000 700 30 15

Таблица 9.4

Полуземни жаби

Дължина на тялото (*27)

(cm) Минимален размер на заграждението (*28)

(cm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална височина на заграждението (*29)

(cm) Минимална дълбочина на водата (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 5,0 1 500 200 20 10 1 януари 2017 г. над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10 над 7,5 4 000 700 30 15

Таблица 9.5

Дървесни жаби

Дължина на тялото (*30)

(cm) Минимален размер на заграждението (*31)

(cm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална височина на заграждението (*32)

(cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 3,0 900 100 30 1 януари 2017 г. над 3,0 1 500 200 30

1. Влечуги

Таблица 10.1

Морски костенурки

Дължина на тялото (*33)

(cm) Минимална площ водна повърхност (cm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 5 600 100 10 1 януари 2017 г. над 5 до 10 1 600 300 15 над 10 до 15 3 500 600 20 над 15 до 20 6 000 1 200 30 над 20 до 30 10 000 2 000 35 над 30 20 000 5 000 40

Таблица 10.2

Земни змии

Дължина на тялото (*34)

(cm) Минимална подова площ (cm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална височина на заграждението (*35)

(cm) Датата, посочена в член 33, параграф 2 до 30 300 150 10 1 January 2017 над 30 до 40 400 200 12 над 40 до 50 600 300 15 над 50 до 75 1 200 600 20 над 75 2 500 1 200 28

1. Риби

11.1. Водоснабдяване и качество на водата По всяко време се осигурява подходящо водоснабдяване с подходящо качество. Дебитът на водата в системи с оборотна циркулация или филтрация в рамките на резервоарите е достатъчен и гарантира, че качеството на водата се поддържа в приемливи граници. Когато се налага, водоснабдяването се филтрира или третира, за да се отстранят вредни за рибите вещества. Характеристиките на качеството на водата по всяко време трябва да са такива, че да са в приемливи граници, поддържащи нормална физиологическа активност за всички видове и на всеки етап на развитие. Дебитът на водата позволява на рибите да плуват свободно и да поддържат нормално поведение. Рибите разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата. 11.2. Кислород, азотни съединения, pH и соленост Концентрацията на кислород отговаря на всеки отделен вид и на контекста, в който се гледа. При необходимост се осигурява допълнителна аерация на водата в резервоара. Поддържа се ниска концентрация на азотните съединения. По възможност рН се адаптират към видовете и се поддържа на стабилно ниво. Солеността се адаптира към изискванията на видовете риба и към жизнения цикъл на рибите. Промените в солеността настъпват постепенно. 11.3. Температура, осветление, шум Температурата се поддържа в оптимални граници за отглежданите видове риби и по възможност се поддържа на стабилно ниво. Промените в температурата настъпват постепенно. Рибите се отглеждат при подходяща за тях смяна светло/тъмно. Нивата на шум се поддържат на минимално равнище и доколкото е възможно, когато има оборудване, работещо шумно или предизвикващо вибрации, като токови генератори или системи за филтрация, то се отделя от съоръженията за отглеждане на риби. 11.4. Гъстота на популацията и сложност на околната среда Гъстотата на популацията се основава на общите нужди на рибите според условията на околната среда, здравето и благоденствието. Рибите разполагат с достатъчен обем вода, за да могат да плуват нормално и като се вземат предвид техният размер, възрастта им, здравето и метода на хранене. На рибите се осигурява подходящо облагородяване на средата, като убежища или дънен субстрат, освен ако поведенческите характеристики не изискват такива. 11.5. Хранене и манипулации Рибите се хранят на диета, съобразена с тях, с подходящи честота и количество. Особено внимание се обръща при хранене на ларви на риби при превключване от жива към изкуствена храна. Манипулациите с риби се поддържат на минимално ниво.

(*1) Отбити от кърмене мишки могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

(*2) При дългосрочни проучвания, ако към края на тези проучвания пространството е под допустимото за животински индивид, посочено по-горе, се отдава приоритет на поддържането на стабилни социални структури.

(*3) Отбити от кърмене плъхове могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие, че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

(*4) Отбити от кърмене хамстери могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие, че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

(1) Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).

(*5) Подова площ, с изключение на рафтовете.

(*6) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства.

(*7) Горната част на заграждението е минимум на 1,8 m от пода.

(*8) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства.

(*9) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства.

(*10) В заграждение с минимални размери могат да се държат до три животни.

(*11) В заграждение с минимални размери могат да се държат до две животни.

(*12) При колонии за развъждане не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до 2 години, настанени с майките им.

(*13) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства.

(*14) В заграждение с минимални размери могат да се държат до 2 животни.

(*15) При колонии за размножаване не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до 2 години, настанени с майките им.

(2) Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28).

(3) Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33).

(*16) Прасета могат да бъдат затваряни в по-малки заграждения за кратки периоди от време, например като се раздели главното заграждение с прегради, когато е обосновано по ветеринарни или опитни причини, например когато се изисква отделно консумиране на храна.

(*17) За да се гарантира достатъчно пространство, допустимата площ за всяко отделно животно се основава на височината му между плешките (WH).

(4) Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53).

(5) Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо (ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19).

(*18) В тази площ се включва водоем с минимална площ от 0,5 m2 на 2 m2 заграждение с минимална дълбочина 30 cm. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграждението.

(*19) Неоперени птици могат да се държат в заграждения с минимална височина 75 cm.

(*20) Размерите на водоемите са за 2 m2 заграждение. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграждението.

(*21) Измерено от муцуната до задния отвор.

(*22) Тези условия се отнасят до резервоари (т.е. за животновъдство), но не и за резервоари, използвани при естествено чифтосване и свръховулация, поради съображения за ефективност, тъй като последните две процедури изискват по-малки и индивидуални резервоари. Изискванията за пространството са определени за животни в зряла възраст; младите животни и поповите лъжички или се изключват, или размерите се изменят на принципа на градирането.

(*23) Измерено от муцуната до задния отвор.

(*24) Измерено от муцуната до задния отвор.

(*25) Една трета земя, две трети вода, достатъчни за потапяне на животното.

(*26) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.

(*27) Измерено от муцуната до задния отвор.

(*28) Две трети земя, една трета вода, достатъчна за потапяне на животното.

(*29) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.

(*30) Измерено от муцуната до задния отвор.

(*31) Две трети земя, една трети вода, достатъчна за потапяне на животното.

(*32) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.

(*33) Измерена по права линия от лицевия ръб до крайния ръб на черупката.

(*34) Измерена от муцуната до опашката.

(*35) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОДИ НА УМЪРТВЯВАНЕ НА ЖИВОТНИ

1. В процеса на умъртвяване на животните се използват методите, описани по-долу в таблицата.

Могат да се използват и други методи, освен по-долу изброените: а) при животни в безсъзнание могат да се използват и други методи, при условие че животното не се връща в съзнание преди смъртта; б) при животни, използвани при селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия; тези животни могат да бъдат умъртвявани в съответствие с изискванията, определени в приложение I от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (1).

1. Умъртвяването на животни се извършва чрез един от следните методи:

а) потвърждаване на трайното прекъсване на кръвообращението; б) разрушаване на мозъка; в) пречупване на шията; г) обезкървяване; или д) потвърждаване на началото на rigor mortis.

1. Таблица

Животни-забележки/методи Риби Земноводни Влечуги Птици Гризачи Зайци Кучета, котки, порове и лисици Големи бозайници Нечовекоподобни примати Свръхдоза анестетик

(1) (1) (1) (1) (1) (1) (1) (1) (1) Проникващ прихванат болт

(2)

Въглероден диоксид

(3)

Пречупване на щийните прешлени

(4)

(5)

(6)

Механичен удар/рязък удар в главата

(7)

(8)

(9)

(10)

Обезглавяване

(11)

(12)

Зашеметяване чрез електрически ток

(13) (13)

(13)

(13) (13) (13)

Инертни газове (Ar, N2)

(14)

Прострелване със свободно изстрелван куршум с подходящи пушка, пистолет и амуниции

(15)

(16) (15)

Изисквания 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16.

(1) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 23, ПАРАГРАФ 3

1. Действащо национално законодателство, свързано с придобиването, отглеждането, грижите и използването на животни за научни цели. 2. Етични норми във връзка с взаимоотношенията между хората и животните, присъщата стойност на живота и аргументи за и против използването на животни за научни цели. 3. Фундаментална биология и биология за отделните видове във връзка с анатомията, физиологичните характеристики, размножаването, генетиката и генетичните изменения. 4. Поведение, отглеждане и облагородяване на жизнената среда на животните. 5. Методи на манипулация, съобразени с видовете, и процедури, когато е уместно. 6. Управление на здравето и хигиената на животните. 7. Разпознаване на специфични за видовете дистрес, болка и страдания по отношение на най-разпространените лабораторни видове. 8. Анестезия, обезболяващи методи и умъртвяване. 9. Използване на хуманно приключване на процедурите. 10. Изисквания за заместване, намаляване и облекчаване. 11. Изработване на процедури и проекти, според случая.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 37, ПАРАГРАФ 1, БУКВА в)

1. Целесъобразност и обосновка на следните: а) използването на животни, включително на техния произход, планиран брой, видове и етапи от живота; б) процедури. 2. Прилагане на методи за заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни при процедури. 3. Планираното използване на анестезия, аналгезия и други обезболяващи методи. 4. Намаляване, избягване и облекчаване на всички форми на страдание на животните от раждането до смъртта, когато е целесъобразно. 5. Използване на хуманно приключване на процедурите. 6. Стратегия за опита или наблюдението и статистически проект за свеждане до минимум на броя на животните, болката, страданието, дистреса и влиянието върху околната среда, когато е подходящо. 7. Повторно използване на животни и акумулативният ефект от това върху тях. 8. Предложената класификация за тежест на процедурите. 9. Избягване на неоправдано дублиране на процедури, когато е подходящо. 10. Условия за настаняване, отглеждане и грижи за животните. 11. Методи на умъртвяване. 12. Компетентност на лицата, участващи в проекта.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗАДАЧИ НА РЕФЕРЕНТНАТА ЛАБОРАТОРИЯ НА СЪЮЗА

1. 2. а) координиране и насърчаване на развитието и използването на алтернативи на процедурите, включително в области на основни и приложни изследвания, както и регулаторни изпитвания; б) координиране на валидирането на алтернативни подходи на равнище на Съюза; в) функциониране като централна точка за обмен на информация относно развитието на алтернативни подходи; г) изграждане, поддържане и управление на публични бази данни и информационни системи относно алтернативните подходи и състоянието им на развитие; д) насърчаване на диалога между законодатели, регулатори и всички заинтересовани страни, по-специално промишлеността, биомедицински учени, потребителски организации и групи за хуманно отношение към животните, с оглед развитието, валидирането, регулаторното приемане, международното признание и прилагането на алтернативни подходи. 3. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА ТЕЖЕСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ

Тежестта на дадена процедура се определя от степента на болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, които се очаква да изпита дадено животно в хода на процедурата.

Раздел I: Категории тежест

С необратим край: Процедури, осъществявани изцяло с прилагане на обща анестезия, без възможност за връщане в съзнание на животното, са класифицирани като „с необратим край“. Лека: Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които не влошават съществено благосъстоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „леки“. Средна: Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна средна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които има вероятност да причинят средно влошаване на благосъстоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „средни“. Тежка: Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат силна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна средна болка, страдание или дистрес, както и процедури, които има вероятност да влошат сериозно благосъстоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „тежки“.

Раздел II: Критерии на определяне

При определянето на категорията тежест се взема предвид всяка една интервенция или манипулация с животно в рамките на определена процедура. Категорията тежест се определя въз основа на най-тежките последици, които животното има вероятност да изпита след прилагане на всички подходящи техники за облекчаване. При определянето на процедура за специфична категория се взема предвид видът на процедурата и ред други фактори. Всички тези фактори се разглеждат на индивидуална основа. Свързаните с процедурата фактори включват: — вида манипулация, — естеството на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, причинени от (всички елементи на) процедурата, и нейната интензивност, продължителността, честотата и множеството използвани техники, — кумулативното страдание в рамките на процедура, — възпрепятстване на изразяването на естествено поведение, включително ограничения върху стандартите за настаняване, отглеждане и грижи. В раздел III са дадени примери за процедури, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на процедурата. Те предоставят първото обозначение на това коя класификация би била най-подходяща за определен вид процедура. За целите на окончателната класификация за тежест на процедурата обаче се вземат предвид и следните допълнителни фактори, разглеждани на индивидуална основа: — видове и генотип, — зрялост, възраст и пол на животното, — степен на приученост на животното към процедурата, — ако се налага повторно използване на животното, реалната тежест на предишните процедури, — използваните методи за намаляване или премахване на болка, страдание и дистрес, включително облекчаване на условията за настаняване, отглеждане и грижи, — хуманно приключване на процедурата.

Раздел III:

Примери за различни видове процедури, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на процедурата

1. Лека

а) Поставяне на анестезия, освен с единствена цел умъртвяване. б) Фармакокинетично проучване, при което се поставя една доза и се взимат ограничен брой кръвни проби (общо < 10 % от циркулиращия обем) и не се очаква веществото да причини забележими неблагоприятни последици. в) Неинвазивно изобразяване на животни (напр. ядрено-магнитен резонанс, MRI) с подходящо успокоително или анестезия. г) Повърхностни процедури, напр. биопсии на ушите и опашката, нехирургическо подкожно имплантиране на минипомпи и транспондери. д) Прилагане на външни телеметрични уреди, които причиняват само незначителни вреди на животните или незначителна намеса в нормалната им активност и поведение. е) Подаването на вещества по подкожни, вътрешномускулни, интраперитонални пътища, с тръбичка и интравенозно чрез повърхностни кръвни съдове, като веществото има съвсем леко отражение върху животното и количествата са съобразени с размера и вида на животното. ж) Индукция на тумори или спонтанни тумори, които не причиняват забележими клинични неблагоприятни последици (напр. малки, подкожни, неинвазивни нодули). з) Развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат — фенотип с леки ефекти. и) Изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини лека клинична анормалност в рамките на проучването. й) Краткосрочно (< 24 ч) ограничаване в метаболитни клетки. к) Проучвания, свързани с краткосрочно лишаване от социални партньори, самостоятелно настаняване в клетка на възрастни плъхове или мишки от социален тип. л) Модели, които излагат животните на вредни стимули, които за кратко са свързани с лека болка, страдание или дистрес, и които животното може успешно да избегне; м) Комбинация от или натрупване на следните примери може да доведе до класификация тип „лека“: i) оценка на телесния състав чрез неинвазивни мерки и с минимално ограничение; ii) наблюдение на ЕКГ с неинвазивни техники при минимално или никакво ограничение на приучените животни; iii) прилагане на външни телеметрични уреди, които не се очаква да причинят вреда на социално адаптирани животни и не пречат на нормалната активност и поведение; iv) развъждане на генетично изменени животни, които не се очаква да проявят клинично забележим неблагоприятен фенотип; v) добавяне на инертни маркери в хранителния режим, за да се проследи процесът на храносмилане; vi) отнемане на храна за < 24 ч при възрастните плъхове; vii) извеждане на открито.

1. Средна

а) Честото прилагане на тестови вещества, които предизвикват средни клинични последици, и вземането на кръвни проби (> 10 % от циркулиращия обем) при животно в съзнание в рамките на няколко дни без замяна на обема. б) Проучвания за установяване на дозировката, предизвикваща остри последици, тестове за хронична токсичност/карциногенност без летален край. в) Хирургия с прилагане на обща анестезия и подходяща аналгезия, свързано с постхирургическа болка, страдание или влошаване на общото състояние. Примери за това са: торакотомия, краниотомия, лапаротомия, орхидектомия, лимфаденектомия, тиреоидна хирургия, ортопедична хирургия с ефективно стабилизиране и третиране на раната, трансплантация на органи с ефективно управление на отхвърлянето, хирургическо имплантиране на катетри или биометрични уреди (напр. телеметрични предаватели, минипомпи и др.). г) Модели на индукция на тумори или спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат средна болка или дистрес или средна степен на нарушаване на нормалното поведение. д) Облъчване или химиотерапия със сублетална доза или с летална доза, но с възстановяване на имунната система. Очакваните неблагоприятни последици биха били от леки до средни, с кратка продължителност (< 5 дни). е) Развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат — фенотип със средни ефекти. ж) Създаване на генетично изменени животни посредством хирургически процедури. з) Използване на метаболитни клетки, включващи средно ограничение на движението за дълъг период от време (до 5 дни). и) Проучвания с изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини средна клинична анормалност в рамките на проучването. й) Отнемане на храна за 48 часа при възрастните плъхове. к) Подбуждане на реакции към бягство и избягване, при които животното не е в състояние да избяга или да избегне стимула и се очаква това да причини среден дистрес.

1. Тежка

а) Тестване на токсичност, при което крайният етап на процедурата е смърт или се очакват смъртни случаи и се предизвикват остри патофизиологични състояния. Така например изпитвания за остра токсичност при една доза (вж. ръководството на ОИСР относно изпитванията). б) Изпитване на уред, чиято неизправност може да причини сериозна болка, дистрес или смърт на животното (напр. сърдечноподпомагащи уреди). в) Изпитване на силата на ваксина, което се характеризира с трайно влошаване на състоянието на животното, прогресивна болест, водеща до смърт, свързано с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание. г) Облъчване или химиотерапия с летална доза без възстановяване на имунната система или възстановяване с предизвикване на GvHD. д) Модели с индукция на тумори или със спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат прогресивна смъртоносна болест, свързани с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание. Така например тумори, причиняващи кахексия, инвазивни тумори на костите, тумори, водещи до метастатично разпространение, и тумори, които преминават в язва. е) Хирургически и други интервенции при животни с прилагане на обща анестезия, които се очаква да доведат до силна или трайна средна следоперативна болка, страдание или дистрес или остро и трайно влошаване на общото състояние на животните. Предизвикване на нетрайни фрактури, торакотомия без подходяща аналгезия или травма с цел предизвикване на полиорганна недостатъчност. ж) Трансплантация на органи, при които отхвърлянето на органа може да доведе до силен дистрес или влошаване на общото състояние на животните (напр. ксенотрансплантация). з) Развъждане на животни с генетични увреждания, които се очаква да изпитат силно и трайно влошаване на общото състояние, например болестта на Хънтингтън, мускулна дистрофия, хронични модели на възвратен неврит. и) Използване на метаболитни клетки, включващи сериозно ограничение на движението за дълъг период от време. й) Неизбежен електрошок (напр. за предизвикване на приучена безпомощност). к) Пълно изолиране за продължителни периоди на социални видове, напр. кучета и нечовекоподобни примати. л) Имобилизационен стрес с цел предизвикване на гастритна язва или сърдечна недостатъчност при плъхове. м) Принудително плуване или тестове с упражнения, водещи до изтощение като краен етап на процедурата.