Чл. 13

Член 13 Уреждане на спорове

1. Без да се засяга възможността за отнасяне на случая до съд, всяко лице има право да отнесе възникнал спор до компетентния национален орган за уреждане на спорове, създаден съгласно член 14:

а) когато бъде отказан достъп до съществуваща инфраструктура или когато в едномесечен срок от датата на получаване на искането за достъп съгласно член 3 не бъде постигнато споразумение по конкретни ред и условия, включително по отношение на цената; б) във връзка с правата и задълженията, посочени в членове 4 и 6, включително когато исканата информация не бъде предоставена в приложимите срокове; в) когато в едномесечен срок от датата на получаване на официалното искане за координиране на строежите не бъде постигнато споразумение за координиране на строежите съгласно член 5, параграф 2; или г) когато в едномесечен срок от датата на получаване на официалното искане за достъп не бъде постигнато споразумение за достъп до физическата инфраструктура в сградата съгласно член 11, параграф 2 или 3. Държавите членки могат да предвидят, че в случай на спорове съгласно параграф 1, букви а) и г), когато субектът, от който операторът е поискал достъп, е същевременно субектът, който има право да предостави правото на преминаване до собствеността, върху, във или под която се намира предметът на искането за достъп, компетентният национален орган за уреждане на спорове може да разрешава също така и спорове относно правото на преминаване.

1. При пълно зачитане на принципа на пропорционалност и принципите, установени в съответните указания на Комисията или насоките на ОЕРЕС, националният орган за уреждане на спорове, посочен в параграф 1, постановява обвързващо решение за уреждане на спора:

а) в четиримесечен срок от датата на получаване на искането за уреждане на спор по отношение на спорове по параграф 1, буква а); б) в едномесечен срок от датата на получаване на искането за уреждане на спор по отношение на спорове по параграф 1, букви б), в) и г). Тези срокове може да се удължават само при надлежно обосновани извънредни обстоятелства.

1. По отношение на спорове по параграф 1, букви а), в) и г) решението на националния орган за уреждане на спорове може да се състои в определяне на справедливи и разумни условия, включително по отношение на цената, когато е приложимо.

1. Органите за уреждане на спорове публикуват своите решения, като спазват принципите на поверителност и защита на търговската тайна. Единната информационна точка осигурява достъп до решенията, публикувани от тези органи.

Когато спорът се отнася до достъп до инфраструктура на оператор, а националният орган за уреждане на спорове е националният регулаторен орган, когато е целесъобразно, се вземат предвид целите, определени в член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972.

1. Настоящият член допълва и не засяга правните средства за защита и процедурите в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.