Чл. 5

Член 5 Координиране на строежи

1. Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори имат право да договарят с оператори споразумения за координиране на строежи, включително за пропорционално разпределяне на разходите, с оглед на разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения.

1. Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори, които изпълняват или планират да изпълнят пряко или непряко строежи, които са изцяло или частично финансирани с публични средства, изпълняват, при прозрачни и недискриминационни условия, всяко разумно писмено искане за координиране на такива строежи, подадено от оператори с оглед на разполагането на елементи на ММГК или прилежащи съоръжения. Държавите членки могат да предвидят подробни изисквания относно административните аспекти на исканията.

Исканията за координиране на строежи се изпълняват, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия: a) координирането на строежите не води до невъзстановими допълнителни разходи, включително разходи, причинени от допълнителни забавяния, за мрежовия оператор или органа от публичния сектор, притежаващ или контролиращ физическата инфраструктура, който първоначално е планирал строежите, без да се засяга възможността заинтересованите страни да се споразумеят за пропорционално разпределяне на разходите; б) мрежовият оператор или органът от публичния сектор, притежаващ или контролиращ физическата инфраструктура, който първоначално е планирал строежа, продължава да контролира координирането на строително-монтажните работи; в) искането е подадено във възможно най-кратък срок, а когато е необходимо разрешение — най-малко един месец преди представяне на окончателния проект на органите, издаващи разрешения.

1. Когато исканията за координиране на строежи са отправени от предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, до предприятие, притежавано или контролирано от органи от публичния сектор и което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, държавите членки могат да предвидят възможност такива искания да не се считат за разумни, в случай че строежите допринасят за разполагането на ММГК, при условие че тези ММГК са разположени в селски или отдалечени райони и са притежавани или контролирани от органи от публичния сектор и се експлоатират само на едро.

1. Може да се счита, че искане за координиране на строежи, подадено от предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, до предприятие, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, не е разумно, когато са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

a) искането се отнася до район, във връзка с който е налице някое от следните обстоятелства: i) прогноза за покритието на широколентовите мрежи, включително ММГК, съгласно член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/1972; ii) покана за деклариране на намерение за разполагане на ММГК съгласно член 22, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/1972; iii) обществена консултация относно прилагането на правилата на Съюза за държавна помощ; б) предприятието, подало искането, не е изразило намерението си да разположи ММГК в района по буква а) в нито една от посочените в същата буква най-скорошни процедури през периода, през който е подадено искането за координиране. Ако бъде счетено, че искането за координиране не е разумно въз основа на първа алинея, предприятието, което предоставя или има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, което е отказало координиране на строежите, разполага физическа инфраструктура с достатъчен капацитет, за да поеме евентуални бъдещи разумни нужди от достъп на трети лица.

1. Държавите членки могат да определят въз основа на надлежно обосновани и пропорционални причини, видовете строежи, считани за ограничени по обхват, като стойност, размер или продължителност, или свързани с национална критична инфраструктура, които биха могли да бъдат освободени от задължението за координиране на строежи в съответствие с параграф 2. Обосновката, критериите и условията за прилагане на изключения за такива видове строежи се публикуват чрез единната информационна точка.

Държавите членки могат да решат, че органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори не прилагат параграфи 2 и 4 за видове строежи, които са свързани с национална критична инфраструктура или по съображения, свързани с националната сигурност, определени от държавите членки съгласно първа алинея от настоящия параграф. Органите от публичния сектор, които притежават или контролират физическата инфраструктура, и мрежовите оператори могат да решат да не прилагат параграфи 2 и 4 за видове строежи, които са определени от държавите членки като ограничени по обхват съгласно първа алинея от настоящия параграф.

1. До 12 ноември 2025 г., след консултация със заинтересованите страни, националните органи за уреждане на спорове и други компетентни органи и агенции на Съюза в съответните сектори, когато е приложимо, и като взема предвид трайно установените принципи и конкретното положение във всяка държава членка, ОЕРЕС, в тясно сътрудничество с Комисията, дава насоки относно прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на:

a) пропорционалното разпределение на разходите, свързани с координирането на строежите, съгласно параграф 1; б) критериите, които органите за уреждане на спорове следва да спазват при разрешаването на спорове, попадащи в обхвата на настоящия член; и в) критериите за осигуряване на достатъчен капацитет за посрещане на предвидими бъдещи разумни нужди, ако координирането на строежи бъде отказано съгласно параграф 4.