Чл. 30

Чл. 30.(1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице приема молбите за транзит и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване, и незабавно ги изпраща на Върховната касационна прокуратура. (2) Върховната касационна прокуратура разрешава с постановление транзита през територията на Република България на осъдено лице, което подлежи на трансфер в изпълняващата държава, при условие че е предоставена следната информация:

1. молба за транзит;
2. копие от удостоверението почл. 3;
3. данни за осъденото лице;
4. одобрен план за предаване на осъденото лице;
5. превод на документите на български език.

(3) Върховната касационна прокуратура се произнася с постановление по молбата незабавно, но не по-късно от 7 дни от деня на нейното получаване. С постановлението се определят срокът и мястото за задържане на осъденото лице. Произнасянето може да бъде отложено до получаването на превода от държавата членка, която е отправила молбата за транзит, когато такъв превод се изисква съгласно ал. 2. (4) Върховната касационна прокуратура уведомява държавата членка, поискала транзита, и Министерството на правосъдието за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено. (5) Осъдено лице, спрямо което е допуснато транзитно преминаване през територията на Република България, не може да бъде задържано на друго основание и за срок, по-дълъг от необходимия за целите на транзита през територията на Република България. В случай че лицето следва да бъде задържано на територията на Република България на основание, различно от искането за транзит, Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно държавата членка, отправила искането за транзит. (6) Не се изисква молба за транзит в случай на въздушен превоз без предвиден престой. В случай че се наложи извънредно кацане, държавата, осъществяваща трансфера, предоставя на Министерството на правосъдието посочената в ал. 2 информация в срок до 72 часа. (7) Алинеи 1 - 6 се прилагат съответно и в случаите, когато Република България е издаваща държава и възникне необходимост от транзитно преминаване през територията на друга държава членка.

Транзит Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон:

1. "Съдебен акт" е всеки окончателен акт на съд, с който се налага наказание на физическо лице.
2. "Наказание" е всяко наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, постановени за определен или неопределен срок във връзка с извършено престъпление и вследствие на наказателно производство.
3. "Издаваща държава" е държавата членка, в която е постановен съдебният акт.
4. "Изпълняваща държава" е държавата членка, на която е изпратен съдебният акт за целите на неговото признаване и изпълнение.
5. "Държава по местоживеене на лицето" е държавата, с която лицето има трайна фактическа връзка с оглед на съществуващите там семейни, социални или икономически отношения.
6. "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз.

§ 2. Този закон въвежда изискванията наРамково решение 2008/909/ПВРна Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, L 327/27 от 5 декември 2008 г.), изменено сРамково решение 2009/299/ПВРна Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Изпълнението на съдебните актове в частта, с която е наложена глоба и/или конфискация, се осъществява по реда наЗакона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

§ 4. Доколкото този закон не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите наНаказателно-процесуалния кодекс.

Преходни и Заключителни разпоредби § 5. ВЗакона за екстрадицията и Европейската заповед за арест(обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 55 от 2011 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 7 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Вчл. 40, ал. 1, т. 4след думите "издаващата държава членка" се поставя запетая и се добавя "като в тези случаи се прилага чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода".
2. Вчл. 41, ал. 3изречение второ се изменя така: "В тези случаи се прилагат разпоредбите на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода."

§ 6. В отношенията между Република България и държавите членки, въвели изискванията наРамково решение 2008/909/ПВРна Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено сРамково решение 2009/299/ПВРна Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес, се прилага този закон, вместо следните конвенции: 1.Конвенцията за трансфер на осъдени лицаот 21 март 1983 г. на Съвета на Европа иДопълнителния протоколкъм нея от 18 декември 1997 г.

1. Европейската конвенция за международното признаване на присъди от 28 май 1970 г. на Съвета на Европа.
2. Дял III, глава 5 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенската конвенция от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по общите граници; Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република относно постепенното премахване на проверките по общите им граници.
3. Конвенцията между държавите членки на Европейските общности относно изпълнението на наложени в чужбина наказания от 13 ноември 1991 г.

§ 7. В отношенията си с държавите членки Република България може да продължи да прилага действащите помежду им двустранни и многостранни споразумения или договорености, както и да сключва нови и след влизането на този закон в сила в случаите, когато се улеснявапроцедурата за изпълнение на наказанията по този закон.

§ 8. Незавършените до влизането в сила на този закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица и признаване на присъди се довършват по досегашния ред.

§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. ------------------------- Законът е приет от 44-то Народно събрание на 29 май 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Приложение № 1 къмчл. 3

Приложение № 2 къмчл. 22, ал. 6

Решения: РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2009/299/ПВР НА СЪВЕТАот 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/909/ПВР НА СЪВЕТАот 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз