Чл. 6

Член 6 Цели относно инфраструктурата за презареждане с водород на пътни превозни средства

1. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. на тяхната територия е разположен минимален брой публично достъпни станции за презареждане с водород.

За целта държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. по протежението на основната трансевропейска транспортна мрежа на отстояние от най-много 200 километра една от друга са разположени публично достъпни станции за презареждане с водород, проектирани за минимален кумулативен дебит 1 тон на ден, които са оборудвани като минимум с колонка с налягане 700 bar. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. във всеки градски възел ще бъде разположена най-малко една публично достъпна станция за презареждане с водород. Държавите членки гарантират извършването на анализ за определяне на най-доброто местоположение на тези станции за зареждане, в който се разглежда по-специално разполагането на такива станции за зареждане в мултимодални центрове, където биха могли да бъдат снабдявани и други видове транспорт. Държавите членки определят в своите национални рамки за политиката ясна линейна траектория за постигане на набелязаните цели до 2030 г., заедно с ясна индикативна цел за 2027 г., която да осигурява достатъчно покритие на основната трансевропейска транспортна мрежа, с оглед да се отговори на развиващите се потребности на пазара.

1. Съседните държави членки гарантират, че за трансграничните участъци от основната трансевропейска транспортна мрежа не е надвишено максималното отстояние, посочено в параграф 1, втора алинея.

1. Операторът на публично достъпна станция за зареждане или, в случай че операторът не е собственик — собственикът на дадена станция, в съответствие с договореностите между тях, гарантира, че станцията е проектирана така, че да обслужва леко- и тежкотоварни превозни средства.

1. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член по протежение на пътищата от трансевропейската транспортна мрежа с общ средногодишен дневен трафик под 2 000 тежкотоварни превозни средства и когато разгръщането на инфраструктурата не може да бъде обосновано от гледна точка на социално-икономическите разходи и ползи, държавите членки могат да намалят с до 50 % дебита на публично достъпна станция за презареждане с водород, изискван съгласно параграф 1 от настоящия член, при условие че са спазени изискванията, определени в посочения параграф, по отношение на максималното отстояние между станциите за презареждане с водород и налягането в колонката. Държавите членки уведомяват Комисията за всички случаи, в които са се възползвали от дерогацията, посочена в настоящия параграф. Държавите членки преразглеждат тези случаи веднъж на всеки две години, като част от националните доклади за напредъка, посочени в член 15.

1. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, ако разходите за разгръщане на инфраструктурата са несъразмерни спрямо ползите, включително ползите за околната среда, държавите членки може да вземат решение да не прилагат параграф 1 от настоящия член за:

а) най-отдалечените региони на Съюза, посочени в член 349 от ДФЕС; или б) островите, попадащи в обхвата на определението за малки свързани системи или малки изолирани системи съгласно Директива (ЕС) 2019/944. В такива случаи държавите членки обосновават решението си пред Комисията и предоставят на разположение цялата значима информация в техните национални рамки за политиката.