Чл. 272

Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособносツ II) Текст от значение за ЕИП

Делегиран регламент

Член 272 Актюерска функция При координиране на изчисляването на техническите резерви актюерската функция включва всички от следните

  1. задачи:

а) прилага методики и процедури, за да определи дали размерът на техническите резерви е задоволителен и да гарантира, че въпросните изчисления съответстват на изискванията по членове 75—86 от Директива 2009/138/EО; б) оценява несигурността, свързана с направените при изчисляването на техническите резерви прогнозни оценки;

в) осигурява целесъобразното третиране на всички ограничения по отношение на данните, използвани за изчисляването на техническите резерви;

L 12/170 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.1.2015 г. г) гарантира, че при посочените в член 82 от Директива 2009/138/EО случаи са използвани най-подходящите прибли­ зителни стойности за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка; д) гарантира, че застрахователните и презастрахователните задължения биват разпределени по хомогенните рискови групи с цел да се направи подходяща оценка на базисните рискове; е) отчита съответната информация, предоставена от финансовите пазари, както и общодостъпните данни за подписва­ ческите рискове и гарантира, че те биват включени в оценката на техническите резерви; ж) сравнява и обосновава всяко съществено отклонение в изчисляването на техническите резерви между отделните години; з) осигурява подходяща оценка на опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори.

  1. Въз основа на наличните данни актюерската функция оценява доколко методологиите и допусканията, използвани при изчисляването на техническите резерви, са съобразени със специфичните видове дейности на предприятието и с начина, по-който то се ръководи.

Актюерската функция оценява дали системите за информационни технологии, използвани при изчисляването на

  1. техническите резерви, подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистическите процедури.
  2. Когато сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати, актюерската функция проверява качеството на предходните най-добри прогнозни оценки и използва направените в рамките на тези проверки констатации, за да подобри качеството на текущите изчисления. Сравнението между най-добрите прогнозни оценки и практическите резултати включва съпоставка между наблюдаваните стойности и прогнозните данни, използвани за изчислението на най- добрата прогнозна оценка, за да се направят заключения за пригодността, пълнотата и точността на използваните данни и допускания, както и за прилаганите при тяхното изчисляване методологии.
  3. Информацията, предоставяна на административния, управителния или надзорния орган, относно изчисляването на техническите резерви включва най-малко обоснован анализ на надеждността и пригодността на тези изчисления, както и на източниците и степента на несигурност по отношение на прогнозата на техническите резерви. Въпросният обоснован анализ е придружен от анализ на чувствителността, в който е проучена чувствителността на техническите резерви към всеки един съществен риск, характерен за покритите от техническите резерви задължения. Актюерската функция ясно посочва и обяснява всички свои забележки по отношение на адекватността на техническите резерви.
  1. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на подписваческата политика в съответствие с член 48, параграф 1, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко заключения по следните въпроси:

а) необходимото равнище на премиите, които трябва да бъдат получени за покриването на бъдещите разходи и претенции, най-вече с оглед на базисните рискове (включително подписваческите рискове), и въздействието, което опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори, оказват върху това равнище; б) ефектът от инфлацията, правният риск, промяната в структурата на портфейла на предприятието и въздействието на системите, които адаптират размера на плащаните от титулярите на полици премии в зависимост от претенциите, предявени до момента от тях (системи бонус-малус), или на сходни системи, прилагани при специфични хомогенни рискови групи; в) нарастващата тенденция при портфейлите от застрахователни договори, свързана с привличане или задържане на

застраховани лица с по-висок рисков профил („антиселекция“).

  1. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на общите презастрахователни договорености в съответствие с член 48, параграф 1, буква з) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко анализ на пригодността на следното:

а) рисковия профил и подписваческата политика на предприятието; б) презастрахователите при отчитане на тяхната кредитна позиция; в) очакваното покритие при стресови сценарии по отношение на подписваческата политика; г) изчисление на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.

  1. Актюерската функция изготвя писмен отчет, който предоставя на административния, управителния или надзорния орган най-малко веднъж годишно. В отчета се отбелязват всички задачи, поети от актюерската функция, и съответните резултати и ясно се посочва всяка слабост, като се дават препоръки за нейното отстраняване.

17.1.2015 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 12/171 РАЗДЕЛ 3 Изисквания за квалификация и надеждност

Практика по чл. 272

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.