Чл. 14

Чл. 14.(1) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:

1. трите си имена, на какво основание е извършена експертизата и по кое дело;
2. мястото на извършването на експертизата;
3. задачата, която е поставена;
4. материалите, които са използувани;
5. изследванията, които са направени и с какви научни и технически средства е станало това;
6. резултатите, които са получени, и изводите на експертизата.

(2) Експертът трябва да си служи с точен и ясен език и да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите трябва да бъдат определени, а не уклончиви. Експертът няма право да дава заключения по правни въпроси. (3) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по определени въпроси, свързани с поставената задача, това се посочва мотивирано в заключителната част. (4) Заключението по ал. 3 се подписва от експерта. (5) Когато експертизата е колективна и съществуват различия в мненията, всеки експерт дава отделно мотивирано писмено заключение по спорните въпроси.