Чл. 2

Член 2

1. Внесените продукти, декларирани за допускане за свободно обращение, които са фактурирани от дружествата, чиито гаранции са приети от Комисията и чиито наименования са изброени в Решение 2006/37/ЕО, периодично изменяно, се освобождават от изравнителното мито, налагано по силата на член 1, при условие че:

— са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от упоменатите дружества на първия независим потребител в Общността, и — се придружават от фактура по ценовата гаранция, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото елементите и декларацията, определени в приложението към настоящия регламент, и — декларираните и представени на митницата стоки съответстват точно на описанието във фактурата по ценовата гаранция.

1. Митническо задължение възниква в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, когато се установи, че по отношение на стоките, описани в член 1 и освободени от митата при условията, изброени в параграф 1, едно или няколко от условията не са изпълнени. Условието, определено параграф 1, второ тире, се счита за неизпълнено, когато се установи, че фактурата по ценовата гаранция не отговаря на разпоредбите на приложението или че не е автентична, или когато Комисията е оттеглила приемането на гаранцията съгласно член 8, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 или член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент с регламент или решение, което се отнася за конкретна(и) сделка(и), и обяви съответната(ите) фактура(и) по гаранцията за невалидна(и).

1. Вносителите приемат като обичаен търговски риск факта, че неизпълнението от която и да е от страните на едно или няколко от условията, изброени в параграф 1 и допълнително определени в параграф 2, може да доведе до възникване на митническо задължение съгласно член 201 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (15). Възникналото митническо задължение се възстановява, когато Комисията оттегли приемането на ценовата гаранция.