Чл. 9

Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз

Регламент

Член 9 Ситуации на издирване и спасяване

  1. Държавите членки спазват задължението за оказване на помощ на всеки бедстващ в морето плавателен съд или лице и по време на морска операция те правят необходимото техните участващи екипи да спазват това задължение в съответствие с международното право и зачитането на основните права. Екипите оказват помощ независимо от националността или статута на лицето или обстоятелствата, при които то е открито.
  1. За целите на справяне със ситуации на издирване и спасяване, които може да възникнат по време на морска операция, в оперативния план се съдържат, в съответствие с относимото международно право, включително правото в областта на издирването и спасяването, най-малко следните разпоредби:

а) когато в хода на морска операция участващите екипи имат основания да смятат, че са изправени пред състояние на несигурност, тревога или бедствие по отношение на даден плавателен съд или което и да е лице на борда, те предават незабавно цялата налична информация на центъра за координация на спасителните дейности, отговорен за района на издирване и спасяване, в който възниква ситуацията, и се поставят на разположение на този център за координация на спасителните дейности; б) участващите екипи информират Международния координационен център във възможно най-кратък срок за всеки контакт с центъра за координация на спасителните дейности и за действията, предприети от тях; в) плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на несигурност, по-конкретно когато: i) лицето е обявено за изчезнало или плавателният съд закъснява; или ii) лицето или плавателният съд не са се появили на очакваното място или не е представен доклад за безопасност; г) плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на тревога, по-конкретно когато: i) след ситуация на несигурност опитите за установяване на контакт с лицето или плавателния съд са се провалили, а запитванията, отправени към други подходящи източници, са били безуспешни; или ii) е получена информация, която показва, че оперативната ефективност на плавателния съд е нарушена, но не до степен, при която е вероятно настъпването на бедствено положение; д) плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на бедствие, по-конкретно когато: i) е получена сигурна информация, че лицето или плавателният съд се намира в опасност и се нуждае от незабавна помощ; или ii) след състояние на тревога по-нататъшните безуспешни опити за установяване на контакт с лицето или плавателния съд и по-широкомащабните безуспешни запитвания сочат вероятно наличие на бедствено положение; или iii) е получена информация, която показва, че оперативната ефективност на плавателния съд е била нарушена до степен, при която е вероятно настъпването на бедствено положение; е) с цел да се прецени дали даден плавателен съд е в състояние на несигурност, тревога или бедствие, участващите екипи вземат под внимание и предават цялата съответна информация и наблюдения на отговорния център за координация на спасителните дейности, включително информация относно: i) наличието на искане за помощ, въпреки че такова искане не е единственият фактор, за да се приеме, че е налице бедствено положение; ii) плавателната годност на плавателния съд и вероятността той да не достигне крайното си местоназначение; iii) броя лица на борда с оглед на вида на плавателния съд и неговото състояние; iv) наличието на необходимите за достигане до брега запаси като гориво, вода и храна; v) присъствието на квалифициран екипаж и команден състав на плавателния съд; vi) наличието на оборудване за безопасност и на навигационно и комуникационно оборудване и неговия капацитет; vii) присъствието на лица на борда, нуждаещи се от спешна медицинска помощ; viii) наличието на починали лица на борда; ix) присъствието на бременни жени или на деца на борда; x) метеорологичните условия и условията за корабоплаване, включително прогнозите за тези условия; ж) в очакване на инструкции от центъра за координация на спасителните дейности участващите екипи предприемат всички подходящи мерки за гарантиране на безопасността на съответните лица; з) когато плавателен съд се смята за намиращ се в положение на несигурност, тревога или бедствие, но лицата на борда отказват да приемат помощ, участващият екип уведомява отговорния център за координация на спасителните дейности и следва указанията му. Участващият екип продължава да полага дължимата грижа, като наблюдава плавателния съд и предприема всички необходими мерки за гарантиране на безопасността на засегнатите лица, като същевременно избягва да предприема каквито и да е действия, които биха могли да влошат ситуацията или да увеличат риска от нараняване или загуба на човешки живот; и) когато центърът за координация на спасителните дейности на трета държава, отговарящ за района на търсене и спасяване, не реагира на информацията, предадена от участващия екип, екипът се свързва с центъра за координация на спасителните дейности на приемащата държава членка, освен ако същият участващ екип не прецени, че друг международно признат център за координация на спасителните дейности е в състояние по-добре да поеме координацията на ситуацията, свързана с търсенето и спасяването. Оперативният план може да съдържа подробности, съобразени с особеностите на съответната морска операция.

  1. Когато ситуацията на търсене и спасяване е приключила, участващият екип, след консултация с Международния координационен център, възобновява морската операция.

Практика по чл. 9

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.