Чл. 19

Член 19 Без разрешение на органа по назначаването длъжностното лице няма право при никакви обстоятелства в хода на съдебни производства да разкрива информация, която му е станала известна във връзка със служебните му задължения. Такова разрешение може да бъде отказано само ако интересите на Общностите налагат това и отказът не може да води до наказателноправни последици за съответното длъжностно лице. Длъжностното лице продължава да бъде обвързано от това задължение и след прекратяване на функциите му. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат по отношение на настоящо или бивше длъжностно лице, което дава показания пред Съда на Европейските общности или пред дисциплинарния съвет на институция по въпрос, свързан с настоящ или бивш служител на една от трите Европейски общности.

Член 20 (96) Длъжностното лице е длъжно да пребивава на мястото, където е назначено на работа, или на разстояние, съвместимо с нормалното изпълнение на служебните му задължения. Длъжностното лице съобщава на органа по назначаването своя адрес и незабавно го уведомява за всяка негова промяна. Член 20 (96) Секретарят съставя протоколите от заседанията на Дисциплинарния съвет. Протоколите се подписват от свидетелите, чиито показания са отразени там. Член 20 (96)

Член 21 (24) (96) Всяко длъжностно лице, независимо от неговото ниво в йерархията, е длъжно да подпомага и съветва горестоящите; то носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения. Длъжностно лице, на което е възложена отговорност за дадена служба, отговаря пред висшестоящите по отношение на предоставените му правомощия и за изпълнението на дадените от него инструкции. Отговорността на неговите подчинени по никакъв начин не го освобождава от неговата собствена отговорност.

Член 21а (96)

1. Длъжностно лице, което получи заповеди, които счита за неправомерни или за такива, които биха създали сериозни затруднения, уведомява прекия си ръководител; ако уведомлението е било направено в писмена форма, последният отговаря писмено. При спазване на условията на параграф 2, ако прекият ръководител потвърди заповедите и длъжностното лице счита, че това потвърждение не представлява разумен отговор на основанията за неговата загриженост, то отнася писмено въпроса непосредствено до прекия си ръководител. Ако и последният потвърди писмено заповедите, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те не са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност.

1. Ако прекият ръководител счита, че заповедите трябва да бъдат изпълнени незабавно, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност. По искане на длъжностното лице прекият ръководител е длъжен да даде тези заповеди в писмена форма.