Чл. 78

Член 78 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2021 г. Член 76 обаче се прилага от 1 януари 2019 г. или от датата на влизане в сила на настоящия регламент, като се взема предвид по-късната дата. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 19 декември 2018 година. За Комисията Председател Jean-Claude JUNCKER

L 334/42 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. ПРИЛОЖЕНИЕ I Минимално съдържание на плана за мониторинг (Член 12, параграф 1)

1. МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ИНСТАЛАЦИИ

Планът за мониторинг за инсталация съдържа поне следната информация: (1) Обща информация за инсталацията: а) описание на инсталацията и на подлежащите на мониторинг дейности в нея, включително със списък на подлежащите на мониторинг източници на емисии и пораждащи емисии потоци за всяка провеждана в инсталацията дейност, отговарящо на следните критерии: i) описанието трябва да е достатъчно подробно, за да показва че не съществуват нито пропуски в данните, нито двойно отчитане на емисии; ii) ако компетентният орган го изисква или ако това би улеснило описването на инсталацията или означаването на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, измервателните уреди и всякакви други части на инсталацията, имащи отношение към методиката за мониторинг, включително дейностите по движението на данните и контролните дейности, трябва да се добави и опростена схема на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, точките за вземане на проби и измервателната апаратура;

б) описание на процедурата за управление на възлагането на отговорности за мониторинг и докладване по отношение на инсталацията, както и за управление на уменията на отговорния персонал; в) описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включващо най-малко: i) описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните по член 58, включително схема, ако е уместно за изясняване на процедурите; ii) описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59; iii) ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприети по Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), въведена съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1), за системи, обхванати от хармонизирания стандарт ISO 14001:2004, както и за други системи за екологично управление, включително информация относно процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове;

ж) пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага; з) категорията на инсталацията; (2) Подробно описание на изчислителната методика, където се използва такава, съдържащо както следва: а) подробно описание на прилаганата изчислителна методика, включително списък на входните данни и използваните формули, списък на прилаганите нива за данните за дейността и всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, които подлежат на мониторинг; б) когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните пораждащи емисии потоци — категоризация на пораждащите емисии потоци като големи, малки и незначителни потоци; в) описание на използваните измервателни системи и на техния обхват на измерване, посочената неопределеност и точното разположение на измервателните уреди, които ще бъдат използвани за всеки пораждащ емисии поток, подлежащ на мониторинг; (1) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/43 г) когато е приложимо, описание на възприетите стойности на изчислителни коефициенти, като се посочи източникът за съответната стойност, или съответният източник, от който периодически се взема възприетата стойност, за всеки един от пораждащите емисии потоци; д) когато е приложимо, списък на методите за анализ, използвани за определянето на всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, както и описание на писмените процедури за тези анализи; е) когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за изготвянето на план за вземане на проби от горивата и материалите за анализ, както и на процедурата, използвана за преглед на целесъобразността на плана за вземане на проби; ж) когато е приложимо, списък на лабораториите, ангажирани за провеждане на съответните процедури за лабораторен анализ, а когато лабораторията не е акредитирана в съответствие с член 34, параграф 1 — описание на процедурата, използвана за демонстриране на спазването на еквивалентни изисквания в съответствие с член 34, параграфи 2 и 3;

(3) Когато се прилага непряка методика за мониторинг в съответствие с член 22 — подробно описание на тази методика, прилагана върху всички пораждащи емисии потоци или източници на емисии, за които не се прилага методика на основата на нива, а също и описание на използваната писмена процедура за съответния анализ на неопределеността, който следва да се изготви; (4) Подробно описание на измервателните методики, ако се използват, включително следното: а) описание на метода на измерване, включително описания на всички писмени процедури, свързани с измерването, както и следното: i) всички изчислителни формули, използвани за обобщаване на данните, както и за определяне на годишните емисии на всеки източник на емисии, ii) метода, с който се определя дали могат да се изчислят валидни часови или по-кратки референтни периоди за всеки параметър, както и за заместване на липсващите данни съгласно член 45; б) списък на всички съответни пунктове на отделяне на емисии при нормална работа, както и през рестрик­ тивните и преходни фази, включително периодите на аварии или на пускане в експлоатация, както и технологична диаграма на процеса — ако такава се изисква от компетентния орган;

в) ако дебитът на димните газове се определя чрез изчисление — описание на писмената процедура за това изчисление за всеки източник на емисии, подложен на мониторинг с измервателна методика; г) списък на всички съответни съоръжения, като се посочат честотата на измерванията, работният обхват и неопределеността; д) списък на използваните стандарти и на всички евентуални отклонения от тези стандарти; е) описание на писмената процедура за провеждане на проверочните изчисления съгласно член 46, когато е приложимо; ж) описание на метода за определяне на количеството на произхождащия от биомаса CO2 и на неговото изваждане от измерените емисии на CO2, както и на съответната писмена процедура за тази цел, когато е приложимо. з) когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните източници на емисии — категоризация на източниците на емисии като големи, малки и незначителни; (5) В допълнение към посоченото в точка 4 — подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисии на N2O, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително с описания на следното:

а) метода и параметрите, използвани за определяне на количеството материали, употребявани в производствения процес, както и на максималното количество материали, употребявани при пълно натоварване; б) метода и параметрите, използвани за определяне на количеството произведен продукт за час, изразено съответно като количество азотна киселина (100 %), адипинова киселина (100 %), капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина за час; в) метода и параметрите, използвани за определяне на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии, обхвата и неопределеността на меренето, както и подробни данни за евентуални алтернативни методи, които се прилагат в случай че концентрациите надвишат измервания обхват, и обстоятел­ ствата, при които това може да се случи; г) изчислителния метод, използван за определяне на емисиите на N2O от периодични източници, неразполагащи със система за намаление на емисиите, съответно при производството на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина;

L 334/44 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. д) как и до каква степен инсталацията функционира с променливи натоварвания, и начина, по който се извършва оперативното управление; е) метода и всички изчислителни формули, използвани за определяне на годишните емисии на N2O и съответните стойности на CO2 екв. за всеки източник на емисии; ж) информация за условията при технологичния процес, които се отклоняват от нормалните работни условия, потенциалната честота и времетраенето на тези отклонения, както и количеството на емисиите на N2O по време на тези отклонения (например при повреда в системата за намаляване на емисиите). (6) Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисиите на перфлуоровъглероди от производството на първичен алуминий, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното: а) когато е приложимо, датите на измерванията за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори SEFCF4 или OVC, и FC2F6, както и график за бъдещите повторения на това определяне;

б) когато е приложимо, протокола, описващ процедурата, използвана за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, който показва също така, че измерванията са направени и ще бъдат правени в достатъчно продължителен период, така че измерените стойности да достигнат сходимост, и този период е не по-кратък от 72 часа; в) когато е приложимо, методиката за определяне на ефективността на улавяне на неорганизираните емисии от инсталации за производство на първичен алуминий; г) описание на вида на електролизната клетка и на вида на анода. (7) Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана при извършване на пренос на присъщ CO2 като част от пораждащ емисии поток съгласно член 48, пренос на CO2 съгласно член 49, или пренос на N2O съгласно член 50, когато е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното: а) когато е приложимо, местоположението на апаратурата за измерване на температура и налягане в преносната мрежа;

б) когато е приложимо, процедури за предотвратяване, откриване и количествено определяне на случаи на изтичане от преносни мрежи; в) при преносни мрежи — процедури, ефективно гарантиращи, че преносът на CO2 се извършва само към инсталации с валидно разрешително за емисии на парникови газове, или при които количеството на емисиите на CO2 реално се следи и отчита в съответствие с член 49; г) идентификация на приемащите и подаващите инсталации в съответствие с идентификационните кодове на инсталациите, определени в Регламент (ЕС) № 1193/2011; д) описание на системите за непрекъснато измерване, използвани в точките на подаване на CO2 или N2O между инсталациите, осъществяващи пренос на CO2 или N2O или метода на определяне съгласно член 48, 49 или 50; е) когато е приложимо, описание на метода за консервативна приблизителна оценка, използван за определяне на фракцията на биомасата в пренесените количества CO2 съгласно член 48 или 49; ж) когато е приложимо, методики за количествено определяне на емисиите на CO2 във водния стълб от възможни изтичания, както и прилаганите и по възможност адаптирани методики за количествено определяне на действителни емисии или изпускане на CO2 във водния стълб от изтичания, както е определено в раздел 23 от приложение IV.

1. МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА АВИАЦИОННИТЕ ЕМИСИИ
2. Планът за мониторинг на всички оператори на въздухоплавателни средства съдържа следната информация:

а) идентификация на оператора на въздухоплавателно средство, позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, данни за оператора на въздухоплавателно средство и за негово отговорно лице, адрес за връзка, администриращата държава членка и администриращия компетентен орган; б) първоначален списък на моделите въздухоплавателни средства в неговия флот, експлоатирани към момента на подаване на плана за мониторинг, и брой на въздухоплавателните средства от всеки модел, както и ориенти­ ровъчен списък на допълнителните модели въздухоплавателни средства, които се очаква да бъдат използвани, включително, ако има такива данни — прогнозна оценка за бъдещия брой въздухоплавателни средства от тези модели, както и за пораждащите емисии потоци (видовете горива), свързани с всеки модел;

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/45 в) описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за актуализиране на пълнотата на списъка на източниците на емисии през годината на мониторинг, с цел осигуряване на пълнотата на мониторинга и докладването на емисиите на собствените и на взетите на лизинг въздухоплавателни средства; г) описание на процедурите, използвани за мониторинг на пълнотата на списъка на полетите, изпълнявани под съответния уникален код между всяка двойка летища, както и на процедурите, използвани за определяне дали полетите попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, с цел осигуряване на пълнота на отчитаните полети и избягване на двойно отчитане; д) описание на процедурата за управление и възлагането на отговорности за мониторинга и докладването, както и за управление на уменията на отговорния персонал; е) описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включително евентуални мерки за подобряване на прилаганата методика за мониторинг и съответните процедури;

ж) описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните, изисквано съгласно член 58, включително схема, ако това е уместно за изясняване на процедурите; з) описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59; и) ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприемани в рамките на Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), както и на системи съгласно хармонизирания стандарт ISO 14001:2004 и други системи за екологично управление, включително информация за процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове; й) пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага; к) потвърждение дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва опростяване по смисъла на член 28а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО.

1. Планът за мониторинг съдържа следната информация за операторите на въздухоплавателни средства, които не са оператори с малки емисии съгласно член 55, параграф 1, или които не възнамеряват да използват инструмент за определянето на малки емисии съгласно член 55, параграф 2:

а) описание на писмената процедура за определяне на методиката за мониторинг за допълнителните модели въздухоплавателни средства, които съответният оператор възнамерява да използва; б) описание на писмените процедури във връзка с метода за мониторинг на потреблението на гориво на всяко въздухоплавателно средство, включително: i) избраната методика (метод А или метод Б) за изчисляване на разхода на гориво; ако не се използва един и същ метод за всички типове въздухоплавателни средства — обосновка на тази методика, както и списък, в който се посочва кой метод при какви обстоятелства се прилага; ii) процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, описание на съответните измервателни уреди и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, според случая; iii) метода за определяне на плътността, ако е приложимо; iv) обосновка на избраната методика за мониторинг, за да се гарантират най-ниските нива на неопределеност

съгласно член 56, параграф 1; в) списък на отклоненията от общата методика за мониторинг по буква б), прилагани на определени летища, където поради специални обстоятелства не е възможно за оператора на въздухоплавателнo средствo да предостави всички изисквани данни в съответствие с изискваната методика за мониторинг; г) емисионните фактори, използвани за всеки вид гориво или, в случаите на използване на алтернативни горива — методиките за определяне на емисионните фактори, включително методиката за вземане на проби, методите за анализ, описание на използваните лаборатории и техните акредитации и/или техните процедури за осигуряване на качество; д) описание на процедурите и системите за установяване, оценка и попълване на пропуски в данните съгласно член 66, параграф 2.

1. МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ДАННИТЕ ЗА ТОНКИЛОМЕТРИТЕ

Планът за мониторинг за данните за тонкилометрите съдържа следната информация: а) елементите, включени в раздел 2, точка 1 на настоящото приложение;

L 334/46 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. б) описание на писмените процедури, използвани за определяне на данните за тонкилометрите при всеки полет, включително: i) процедурите, отговорностите, източниците на данни и изчислителните формули за определяне и записване на разстоянието между всяка двойка летища; ii) нивото, прилагано за определяне на масата на пътниците, включително регистрирания багаж; при ниво 2 се предоставя описание на процедурата за получаване на масата на пътниците и багажа; iii) описание на процедурата, използвана в съответните случаи за определяне на масата на товарите и пощенските пратки; iv) описание на измервателните устройства, използвани за измерване на масата на пътниците, товарите и пощенските пратки, според случая.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/47 Определения на нивата за изчислителните методики за инсталации (член 12, параграф 1) ПРИЛОЖЕНИЕ II

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ДАННИТЕ ЗА ДЕЙНОСТТА

Посочените в таблица 1 прагове на неопределеността се отнасят за нивата за данни за дейността съгласно посоченото в член 28, параграф 1, буква а) и член 29, параграф 2, първа алинея, както и в приложение IV към настоящия регламент. Праговете на неопределеност се разбират като максимално допустимата неопределеност при определянето на пораждащите емисии потоци през даден период на докладване. Когато в таблица 1 не са включени дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и не се прилага методът на масовия баланс, операторът използва за тези дейности съответните нива, включени в таблица 1 в графата „Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини“. Нива за данните за дейността (максимално допустима неопределеност за всяко ниво) Таблица 1 Дейност/Вид пораждащ емисии поток

Параметър, за който се отнася неопределе­ ността Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3 Ниво 4 Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини Стандартни търговски горива Други газообразни и течни горива Количество гориво, [t] или [Nm3] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Количество гориво, [t] или [Nm3] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Твърди горива Количество гориво [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Изгаряне във факелни тръби Скруберно пречистване: карбонати (метод А) Скруберно пречистване: гипс (метод Б) Скруберно пречистване: уреа Количество изгорен газ [Nm3] ± 17,5 % ± 12,5 % ± 7,5 % Количество използвани карбонати [t] ± 7,5 % Количество получен гипс [t] ± 7,5 % Количество използвана уреа ± 7,5 % Рафиниране на минерални масла Регенерация при каталитичен крекинг (*) Изискванията за неопределеността се от­ насят поотделно за всеки източник на емисии ± 10 % ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % Производство на кокс Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Пържене/агломериране на метални руди

Добавен карбонат и технологични остатъци [t] Добавен карбонатен материал и техно­ логични остатъци [t] ± 5 % ± 2,5 % Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 %

L 334/48 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Дейност/Вид пораждащ емисии поток Параметър, за който се отнася неопределе­ ността Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3 Ниво 4 Производство на чугун и стомана Гориво, използвано като технологична суровина Всеки масов поток, влизащ или излизащ от инсталацията [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на циментов клинкер На база входящите в пещта суровини (метод А) Всяка съответна входяща в пещта суро­ вина [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % На база произведения клинкер (метод Б) Емисии, произхождащи от праха от циментовата пещ (CKD) Количество произведен клинкер [t] ± 5 % ± 2,5 % Прах от циментовата пещ или байпасен прах [t] n.a. (**) ± 7,5 % Некарбонатен въглерод Всяка суровина [t] ± 15 % ± 7,5 % Производство на вар и калциниране на доломит и магнезит Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А) Оксиди на алкалоземни метали (метод Б) Всяка съответна входяща в пещта суро­ вина [t]

± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % Количество произведена вар [t] ± 5 % ± 2,5 % Пещен прах (метод Б) Пещен прах [t] n.a. (**) ± 7,5 % Производство на стъкло, стъклена и минерална вата Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А) Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t] ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на керамични продукти Входящи количества въглерод (метод А) Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % Алкални оксиди (метод Б) Брутен обем на производството, вклю­ чително бракуваните продукти и трош­ ките от пещите и транспортирането [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % Скруберно пречистване Консумирано количество сух CaCO3 [t] ± 7,5 % Производство на целулоза и хартия Добавъчни химикали Количество CaCO3 и Na2CO3 [t] ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на технически въглерод Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 %

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/49 Дейност/Вид пораждащ емисии поток Параметър, за който се отнася неопределе­ ността Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3 Ниво 4 Производство на амоняк Гориво, използвано като технологична суровина Количество гориво, използвано като тех­ нологична суровина, [t] или [Nm3] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на водород и синтетичен газ Гориво, използвано като технологична суровина Количество гориво, използвано като тех­ нологична суровина за производството на водород, [t] или [Nm3] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на органични химични вещества в насипно или наливно състояние Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Производство или обработка на черни и цветни метали, включително вторичен алуминий Емисии от процеси Всеки входящ материал или технологи­ чен остатък, използван като входящ ма­ териал в процеса [t]

± 5 % ± 2,5 % Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Производство на първичен алуминий Подход с масов баланс Всеки входящ и изходящ материал [t] ± 7,5 % ± 5 % ± 2,5 % ± 1,5 % Емисии на PFC (метод на база времетраенето на анодния ефект) Произведено количество първичен алу­ миний в [t], минути на анодния ефект, изразени чрез [брой анодни ефекти/ клетка за ден] и [минути/ ефект] ± 2,5 % ± 1,5 % Емисии на PFC (метод на база свръх-напрежението при анодния ефект) производство на първичен алуминий в [t], свръхнапрежение при анодния ефект [mV] и ефективност на тока [-] ± 2,5 % ± 1,5 % (*) При мониторинга на емисиите от регенерацията при каталитичен крекинг (регенерация на други катализатори и флекси-коксу­ ване) в нефтените рафинерии, изискваната неопределеност се отнася за общата неопределеност на всички емисии от този източ­ ник. (**) Количеството [t] прах от циментовата пещ (CKD) или байпасен прах (ако има такъв), напускащо пещната система през периода

на докладване, което се оценява чрез прилагане на указанията на най-добрите промишлени практики.

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ГОРИВНИТЕ ЕМИСИИ

Операторите на инсталации извършват мониторинг на емисиите на CO2 от всички видове горивни процеси, протичащи при всички дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата за търговия с емисии на Съюза съгласно член 24 от посочената директива, като прилагат определенията на нивата, установени в настоящия раздел. Когато горива или горивни материали, които пораждат емисии на CO2, се използват като технологична суровина, се прилага раздел 5 от настоящото приложение. Когато горивата представляват част от масов баланс в съответствие с член 25, параграф 1 от настоящия регламент, се прилагат определенията на нивата за масови баланси, посочени в раздел 3 на настоящото приложение. За емисии от съответните процеси на скруберно пречистване на димни газове се използват определенията на нивата съгласно раздели 4 и 5 от настоящото приложение, както е приложимо.

L 334/50 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. 2.1 Нива за емисионните фактори Когато се определя фракцията на биомасата в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за предва­ рителния емисионен фактор. При изкопаемите горива и материали нивата се отнасят за емисионния фактор. Ниво 1: Операторът прилага едно от следните: а) стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI; б) други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI. Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, букви б) и в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г). Ниво 2б: операторът определя емисионните фактори за съответното гориво въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с членове 32 — 35 и член 39:

а) измерената плътност на конкретни видове течни или газови горива, включително използваните в рафинерийната или стоманодобивната промишленост; б) долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища, Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена. Ниво 3: Операторът прилага едно от следните: а) определяне на емисионния фактор съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35; б) емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал. 2.2 Нива за долната топлина на изгаряне (NCV) Ниво 1: Операторът прилага едно от следните: а) стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

б) други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI. Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г). Ниво 2б: За търгуваните на пазара горива се използва долната топлина на изгаряне, взета от документите за покупка на съответното гориво, предоставени от доставчика на гориво, при условие че тя е получена въз основа на признати национални или международни стандарти. Ниво 3: Операторът определя долната топлина на изгаряне в съответствие с членове 32 — 35. 2.3 Нива за коефициентите на окисление Ниво 1: Операторът използва коефициент на окисление, равен на 1. Ниво 2: Операторът използва специфични за съответното гориво коефициенти на окисление, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в). Ниво 3: За горивата операторът определя специфичните за съответните дейности коефициенти на окисление на базата на съответните стойности на неизгорелия въглерод в пепелта, изходящите флуиди и други отпадъци и вторични продукти, както и съответните други ненапълно окислени газообразни форми на отделян с емисиите въглерод, с изключение на въглеродния оксид. Данните за състава се определят в съответствие с членове 32 — 35.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/51 2.4 Нива за фракцията на биомасата Ниво 1: Операторът прилага стойността, публикувана от компетентния орган или Комисията, или стойности в съответствие с член 31, параграф 1. Ниво 2: Операторът прилага метод за приблизителна оценка, одобрен в съответствие с член 39, параграф 2, втора алинея. Ниво 3: Операторът прилага анализи в съответствие с член 39, параграф 2, първа алинея и в съответствие с членове 32 — 35. Ако операторът допуска изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39, параграф 1, за фракцията на биомасата не се определя ниво.

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МАСОВИ БАЛАНСИ

Когато операторът използва масов баланс в съответствие с член 25, той използва определенията на нивата в настоящия раздел. 3.1 Нива за въглеродното съдържание Операторът прилага едно от посочените в настоящата точка нива. За определяне на въглеродното съдържание от емисионен фактор операторът използва следните формули:

а) ако емисионният фактор е изразен в t CO2/TJ: C = (EF × NCV)/f б) ако емисионният фактор е изразен в t CO2/t: C = EF/f В тези формули С е въглеродното съдържание (изразено като тон въглерод за тон продукт), EF е емисионният фактор, NCV е долната топлина на изгаряне, а f е коефициентът по член 36, параграф 3. Когато се определя фракцията на биомасата в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за общото въглеродно съдържание. Делът на биомасата във въглеродното съдържание се определя съгласно нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение. Ниво 1: Операторът прилага едно от следните: а) въглеродното съдържание, получено от стандартните коефициенти, посочени в приложение VI, раздели 1 и 2; б) други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), ако няма приложима стойност в раздели 1 и 2 от приложение VI. Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

Ниво 2б: Операторът определя въглеродното съдържание от емисионните фактори за съответното гориво, въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32 — 35: а) измерената плътност на конкретни масла или газове, използвани например в рафинерийната или стоманодо­ бивната промишленост; б) долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища. Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена. Ниво 3: Операторът прилага едно от следните: а) определяне на въглеродното съдържание съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35; б) емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал.

3.2. Нива за долната топлина на изгаряне (NCV) Прилагат се нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение.

L 334/52 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. 3.3 Нива за фракцията на биомасата Прилагат се нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ЕМИСИИ ОТ ПРОЦЕСИ НА РАЗЛАГАНЕ НА

КАРБОНАТИ За всички емисии от процеси, ако техният мониторинг е по стандартната методика в съответствие с член 24, параграф 2, се прилагат следните определения на нива за коефициента на превръщане, съответно при използване на: а) Метод А: на база на входящите материали — емисионният фактор и данните за дейността се определят в зависимост от въведеното в процеса количество карбонатни материали. б) Метод Б: на база на изходящите материали — емисионният фактор и данните за дейността се определят в зависимост от количеството на изходящите материали. 4.1 Нива за емисионния фактор при използване на метод А Ниво 1: Операторът прилага едно от следните: а) стандартните фактори, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 2; б) други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща

стойност в приложение VI. Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, букви б) и в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г). Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI. 4.2 Нива за коефициента на превръщане при използване на метод А: Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1. Ниво 2: За карбонатите и другите въглеродни съединения, напускащи процеса, се използва коефициент на превръщане със стойност между 0 и 1. Операторът може да приеме, че има пълно преобразуване на един или няколко входящи материала, и да означи останалите входящи материали като непреобразуван материал или друг въглерод. Допълнителното определяне на съответните химични параметри на продуктите се извършва в съответствие с посоченото в членове 32 — 35.

4.3 Нива за емисионния фактор при използване на метод Б: Ниво 1: Операторът прилага едно от следните: а) стандартните фактори, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3; б) други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в приложение VI. Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г). Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3, като се приема, че всички разглеждани метални оксиди са получени от съответните карбонати. За целта операторът взема предвид най-малко CaO и MgO и представя на компетентния орган данни за това кои други метални оксиди са свързани с карбонати в суровините. 4.4 Нива за коефициента на превръщане при използване на метод Б:

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1. Ниво 2: Количеството некарбонатни съединения на съответните метали в суровините, включително рециркулирания прах, отнесената пепел, или други вече калцирани материали се отразява чрез коефициенти на превръщане, чиято стойност е между 0 и 1, като стойността 1 съответства на пълното преобразуване на съдържащите се в суровините карбонати в оксиди. Допълнителното определяне на съответни химични параметри на входящите в процеса материали се извършва съгласно посоченото в член 32 — 35.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/53

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ЕМИСИИ НА CO2 ОТ ПРОЦЕСИ НА РАЗЛАГАНЕ НА

МАТЕРИАЛИ, РАЗЛИЧНИ ОТ КАРБОНАТИ Материалите за процеси, които предизвикват емисиите на CO2, включително уреа, кокс, графит и други материали, съдържащи некарбонатен въглерод, се подлагат на мониторинг с подход на основата на вложените суровини съгласно настоящия раздел, освен ако са включени в масов баланс. 5.1 Нива за емисионните фактори Прилагат се нивата, определени в раздел 2.1 от настоящото приложение. 5.2 Нива за долната топлина на изгаряне (NCV) Ако материалът за процеса съдържа въглерод, който може да бъде изгорен, операторът докладва стойността на долната топлина на изгаряне. Прилагат се нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение. 5.3 Нива за коефициенти на преобразуване/окисление Ако материалът за процеса съдържа въглерод, който може да бъде изгорен, операторът прилага коефициент на окисление. За целта се използват нивата, определени в раздел 2.3 от настоящото приложение.

Във всички останали случаи операторът прилага коефициент на превръщане. За целта се прилагат следните определения на нивата: Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1. Ниво 2: За въглерода, напускащ процеса, се използва коефициент на превръщане със стойност между 0 и 1. Операторът може да приеме, че има пълно преобразуване на един или няколко входящи материала, и да означи останалия входящ материал (останалите входящи материали) като непреобразуван материал или друг въглерод. Допълнителното определяне на съответните химични параметри на продуктите се извършва в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. 5.4 Нива за фракцията на биомасата Прилагат се нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

L 334/54 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. ПРИЛОЖЕНИЕ III Методики за мониторинг на въздухоплаването (Членове 53 и 57)

1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИКИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В СЕКТОРА НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

Метод А: Операторът използва следната формула: Действителният разход на гориво за даден полет [t] = количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухо­ плавателното средство при завършило зареждане с гориво за този полет [t] — количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство при завършило зареждане с гориво за следващия полет [t] + количеството заредено гориво за този следващ полет [t] В случай че не е зареждано гориво за полета или за следващия полет, количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, се определя към момента на отстраняване на спирачните столчета за полета или за следващия полет. В изключителни случаи, когато едно въздухоплавателно средство изпълнява дейности, различни от полет, включително основно техническо обслужване, свързано с изпразване на резервоарите, след полета, за който се извършва мониторинг на разхода на гориво, операторът на въздухоплавателното средство може да замести стойността на „Количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство при завършило зареждане с гориво за следващия полет + Количеството заредено гориво за този следващ полет“ с „Количеството гориво, останало в резервоарите към началото на следващата дейност на въздухоплавателното средство“, както е записано в техническите бордни дневници.

Метод Б: Операторът използва следната формула: Действителният разход на гориво за всеки полет [t] = количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухопла­ вателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета в края на предишния полет [t] + количеството заредено гориво за полета [t] — количеството гориво, съдържащо се в резервоарите към момента на поставяне на спирачните столчета в края на полета [t]. Моментът на поставяне на спирачните столчета може да се счита за еквивалентен на момента на спиране на двигателите. Когато дадено въздухоплавателно средство не е изпълнило полет преди полета, за който се извършва мониторинг на разхода на гориво, операторът на въздухоплавателното средство може да замести стойността на „Количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухоплавателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета в края на предишния полет“ с „Количеството гориво, останало в резервоарите към края на предишната дейност на въздухоплавателното средство“, както то е записано в техническия бордови дневник.

1. ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ ЗА СТАНДАРТНИТЕ ГОРИВА

Емисионни фактори за СО2 при изгарянето на авиационни горива Таблица 1 Гориво Емисионен фактор [t CO2/t гориво] Авиационен бензин (AvGas) Бензин за реактивни двигатели (Jet B) Керосин за реактивни двигатели (Jet A1 или Jet A) 3,10 3,10 3,15

1. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА РАЗСТОЯНИЕТО ПО ДЪГАТА НА ГОЛЕМИЯ КРЪГ

Разстояние [km] = разстояние по дъгата на големия кръг [km] + 95 km Разстоянието по дъгата на големия кръг е най-краткото разстояние между всеки две точки от земната повърхност, което се изчислява приблизително по системата, посочена в член 3.7.1.1 от приложение 15 към Чикагската конвенция (WGS 84).

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/55 Географската дължина и ширина на летищата се вземат или от данните за местоположението на летището, публикувани в аеронавигационните сборници (AIP) в съответствие с приложение 15 към Чикагската конвенция, или от източник, който използва данни от AIP. Могат също да се използват и разстояния, изчислени с помощта на софтуер или изчислени от трета страна, при условие че изчислителната методика се базира на посочената в настоящия раздел формула, на данните от AIP и на изискванията съгласно WGS 84.

L 334/56 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Методики за мониторинг на инсталации, специфични за конкретни видове дейности (член 20, параграф 2) ПРИЛОЖЕНИЕ IV

1. СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ГОРИВНИ ПРОЦЕСИ

А. Обхват Операторите упражняват мониторинг върху емисиите на CO2 от всички видове горивни процеси, протичащи при всички дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата на Съюза за търговия с емисии съгласно член 24 от посочената директива, включително съответните процеси на скруберно пречистване на димни газове, като прилагат определените в настоящото приложение правила. Емисиите от използването на горива като технологични суровини се третират в методиките за мониторинг и докладване като горивни емисии, без това да влияе на други класификации, прилагани по отношение на емисиите. Операторът не провежда мониторинг и не докладва за емисиите от двигатели с вътрешно горене за транспортни цели. Операторът отчита всички емисии на парникови газове от изгарянето на горива в дадена инсталация като емисии на тази инсталация, независимо дали има подаване на топлинна енергия или електроенергия към други инсталации. Операторът не отчита при приемащата инсталация емисии, свързани с производството на топлинна енергия или електроенергия, които приемащата инсталация получава от други инсталации.

Операторът включва поне следните източници на емисии: котли, горелки, турбини, подгреватели, пещи, инсинератори, калцинатори, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, факелни тръби, съоръжения за термично и каталитично доизгаряне, скрубери (имащи емисии от процеси) и всякакви други съоръжения или машини, използващи горива, с изключение на съоръженията или машините с двигатели, използвани за транспортни цели. Б. Специфични правила за мониторинга Емисиите от горивните процеси се изчисляват в съответствие с посоченото в член 24, параграф 1, освен ако горивата бъдат включени в масов баланс съгласно член 25. Прилагат се нивата, определени в раздел 2 от приложение II. Също така, мониторингът върху емисиите от процеси на скруберно пречистване на димни газове се провежда съгласно разпоредбите, посочени в подраздел В. За емисиите от факелни тръби се прилагат специални изисквания, определени в подраздел Г от настоящия раздел. Мониторингът на горивните процеси, протичащи в газовите терминали, може да се провежда с използване на масов баланс, в съответствие с член 25.

В. Скруберно пречистване на димни газове В.1 Обезсеряване Емисиите от процеси на CO2, дължащи се на използването на карбонати за скруберно пречистване на димни газове с киселинно съдържание се изчисляват съгласно член 24, параграф 2, въз основа на използваното количество карбонати (метод А) или полученото количество гипс (метод Б). Чрез дерогация от раздел 4 от приложение II се прилага следното: Метод А: Емисионен фактор Ниво 1: Емисионният фактор се определя от стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Количеството на CaCO3 и MgCO3 или други карбонати в съответния входящ материал се определя съгласно указанията за най-добри промишлени практики. Метод Б: Емисионен фактор Ниво 1: Емисионният фактор е стехиометричното съотношение на полученото количество сух гипс (CaSO4 × 2H2O) към отделения CO2: 0,2558 t CO2/t гипс. Коефициент на превръщане: Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/57 C.2 De-NOx Чрез дерогация от посоченото в раздел 5 от приложение II, емисиите на СО2 от процеси, дължащи се на използването на уреа за скруберно пречистване на димни газове се изчисляват в съответствие с член 24, параграф 2, като се прилагат следните нива. Емисионен фактор: Ниво 1: Количеството уреа в съответния входящ материал се определя съгласно указанията за най-добри промишлени практики. Емисионният фактор се определя като се използва стехиометрично съотношение от 0,7328 t CO2/t уреа. Коефициент на превръщане: Прилага се само ниво 1. Г. Факелни тръби При изчисляване на емисиите от факелни тръби, операторът включва както рутинното горене на факелните тръби, така също и тяхното действие в специфични работни моменти (превключвания, пускове и спирания, както и при аварийните разтоварвания на съответната инсталация). Операторът също така включва присъщия CO2, съгласно член 48. Чрез дерогация от посоченото в раздел 2.1 от приложение II, нива 1 и 2б за емисионния фактор се определят както следва:

Ниво 1: Операторът използва референтен емисионен фактор от 0,00393 t CO2/Nm3, изчислен за изгарянето на чист етан и използван като консервативна косвена стойност за газовете, изгаряни във факелна тръба. Ниво 2б: Специфичните за дадена инсталация емисионни фактори се получават чрез оценка на молекулното тегло на газовете, изгаряни във факелната тръба, чрез моделиране на процеса на база стандартни за отрасъла модели. Чрез отчитане на относителните пропорции и молекулните тегла на всеки от присъстващите газове се изчислява среднопре­ теглената годишна стойност на молекулното тегло на газа, изгарян във факелната тръба. Чрез дерогация от посоченото в раздел 2.3 от приложение II, за факелните тръби са в сила само нива 1 и 2 за коефициента на окисление.

1. РАФИНИРАНЕ НА МИНЕРАЛНИ МАСЛА, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА

2003/87/ЕО А. Обхват Операторът упражнява мониторинг и докладва за всички емисии на CO2 от горивните и производствени процеси в рафинериите. Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: котли, технологични подгреватели/обработващи агрегати, двигатели с вътрешно горене/турбини, каталитични и топлинни окислители, пещи за калциниране на кокс, противопожарни помпи, аварийни/резервни електрогенератори, факелни тръби, инсинератори, крекинг агрегати, агрегати за производство на водород, агрегати за каталитично окисляване на сероводород по процеса на Claus, регенерация на катализатори (при каталитичен крекинг и други каталитични процеси) и коксуващи агрегати (флекси-коксуване, забавено коксуване).

Б. Специфични правила за мониторинга При рафинерийните дейности мониторингът на горивните емисии, включително емисиите от скруберно пречистване на димните газове, се провежда в съответствие с посоченото в раздел 1 от настоящото приложение. Операторът може да предпочете да използва методиката на масовия баланс съгласно член 25 за цялата инсталация или за отделни технологични агрегати, като например газификацията на тежки фракции или инсталациите за калциниране. При използването на комбинации между стандартна методика и масов баланс, операторът представя на компетентния орган данни, показващи че е постигната пълнота при отчитането на емисиите и че няма двойно отчитане на емисии. Мониторингът на емисиите от специализирани агрегати за производство на водород се провежда в съответствие с раздел 19 от настоящото приложение. Чрез дерогация от посоченото в членове 24 и 25, мониторингът на емисиите от регенерацията на крекинг катализатори и на други катализатори, както и емисиите на флекси-коксуващите агрегати се осъществява чрез използване на масов баланс, като се вземат под внимание характеристиките на входящия въздух и на димните газове. Цялото количество въглероден оксид (СО) в димните газове се отчита като СО2, като се използва следното масово съотношение: t CO2 = t CO * 1,571. Анализът на входящия въздух и на димните газове и изборът на нива се извършват съгласно разпоредбите на членове 32 — 35. Конкретната изчислителна методика се одобрява от компетентния орган.

L 334/58 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА КОКС, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (включително (включително природния газ), газове от процеси въглищата или нефтения кокс), конвенционалните горива (включително доменния газ), други горива и скруберно пречистване на отпадъчни газове. Б. Специфични правила за мониторинга За мониторинга на емисиите от производството на кокс, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 на приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 на приложение II.

1. ПЪРЖЕНЕ И АГЛОМЕРИРАНЕ НА МЕТАЛНИ РУДИ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ

I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (калциниране на варовик, доломит и карбонатни железни руди, включително FeCO3), конвенционалните горива (включително природен газ и кокс/коксов ситнеж), газовете от процеси (включително коксов газ и доменен газ), технологични отпадъци, използвани като суровини, включително уловен при филтриране на прах от агломерационни инсталации, конвертори и доменни пещи, други горива и скруберното пречистване на димни газове.

Б. Специфични правила за мониторинга За мониторинга на емисиите от пърженето, агломерирането и пелетизацията на метални руди, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 от приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2, 4 и 5 от приложение II.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ЧУГУН И СТОМАНА, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (калциниране на варовик, доломит и карбонатни железни руди, включително FeCO3), конвенционалните горива (природен газ, въглища и кокс), редукционните агенти (кокс, въглища, пластмаси и др.), газовете от процеси (коксов газ, доменен газ и конверторен газ), използване на графитни електроди, други горива и скруберното пречистване на димни газове. Б. Специфични правила за мониторинга За мониторинга на емисиите от производството на чугун и стомана, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 от приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 от приложение II поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска пропуски или двойно отчитане на емисии.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 3.1 от приложение II, ниво 3 за въглеродното съдържание се определя както следва: Ниво 3: Операторът определя въглеродното съдържание на входящите или изходящите потоци в съответствие с посоченото в членове 32 — 35 относно представителното вземане на проби от горивата, продуктите и вторичните продукти, определянето на тяхното въглеродно съдържание и на фракцията на биомасата. Операторът базира въглеродното съдържание на крайните или полузавършените продукти на резултатите от ежегодно провеждани анализи, в съответствие с посоченото в членове 32 — 35, или определя въглеродното съдържание като стойност по средата на обхвата на възможните стойности, посочени в съответни международни или национални стандарти.

1. ПРОИЗВОДСТВО ИЛИ ОБРАБОТКА НА ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ

I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът не прилага разпоредбите в настоящия раздел за мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от производството на чугун, стомана и първичен алуминий.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/59 Операторът взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: конвенционални горива; алтернативни гранулирани материали от шредерни инсталации; редукционни агенти, включително кокс, графитни електроди; суровини, включително варовик и доломит; въглеродсъ­ държащи метални руди и техните концентрати; вторични суровини. горива, включително пластмасов Б. Специфични правила за мониторинга Ако въглеродът, произхождащ от използваните в съответната инсталация горива и входящи материали, остава в продуктите или другите изходящи материали от производството, операторът използва масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 от приложение II. В противен случай операторът изчислява горивните емисии и емисиите от процеси поотделно, като използва стандартната методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 от приложение II. Ако използва масов баланс, операторът може да предпочете да включи горивните емисии в масовия баланс или да използва стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

1. ЕМИСИИ НА CO2 ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО ИЛИ ОБРАБОТКАТА НА ПЪРВИЧЕН АЛУМИНИЙ, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪКА В

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът прилага разпоредбите в настоящия раздел за мониторинга и докладването на емисиите на CO2 при производството на електроди за топене на първичен алуминий, включително от самостоятелни инсталации за производството на такива електроди и потреблението на електроди по време на електролизата. Операторът взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: горивата, използвани при генерирането на топлинна енергия или пара, производството на електроди, редукцията на Al2O3 при електролиза, която е свързана с потреблението на електроди, и използването на калцинирана сода или други карбонати при скруберно пречистване на отпадъчните газове. Мониторингът на свързаните с това производство емисии на перфлуоровъглероди — PFC, дължащи се на анодния ефект, включително неорганизираните емисии, се осъществява съгласно посоченото в раздел 8 от настоящото приложение.

Б. Специфични правила за мониторинга Операторът определя емисиите на CO2 от производството или обработката на първичен алуминий като използва методиката на масовия баланс съгласно член 25. При методиката на масовия баланс се отчита цялото количество въглерод, съдържащ се във входящите материали, запасите, продуктите и другите изходящи материали от смесването на съставките, формоването, изпичането и рециклирането на електродите, както и от тяхното използване при електро­ лизата. Ако се използват предварително изпечени аноди, за производството и използването им могат да се прилагат или отделни масови баланси, или един общ масов баланс, който да отчита както производството, така и използването на електродите. Ако се използват вани на Søderberg, операторът прилага един общ масов баланс. За горивните емисии операторът може да предпочете или да ги включи в масовия баланс, или да използва стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение, поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

1. ЕМИСИИ НА PFC ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО ИЛИ ОБРАБОТКАТА НА ПЪРВИЧЕН АЛУМИНИЙ, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪКА В

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Разпоредбите в настоящия раздел се отнасят за емисиите на перфлуоровъглероди (PFC), дължащи се на анодния ефект, включително и неорганизираните емисии на PFC. За свързаните с тях емисии на CO2, включително емисиите при производството на електроди, операторът прилага разпоредбите в раздел 7 от настоящото приложение. Освен това операторът изчислява емисиите на PFC, които не са свързани с анодни ефекти, въз основа на методи за прибли­ зителна оценка в съответствие с най-добрата промишлена практика и указанията, публикувани от Комисията за тази цел.

L 334/60 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Б. Определяне на емисиите на PFC Емисиите на PFC се определят от сумата на емисиите, измерени в димохода или комина („емисии при точковия източник“) и неорганизираните емисии (извън димохода), като се използва ефективността на улавяне на PFC към димохода: Емисии на PFC (общо) = емисии на PFC (в димохода)/ефективност на улавяне към димохода Ефективността на улавяне се отчита след като са определени емисионните фактори за дадената инсталация. За определянето ѝ се използва най-скоро публикуваната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 в раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г. Операторът изчислява емисиите на CF4 и C2F6, отделяни съответно през димоход или комин, като използва един от следните методи: а) метод А, при който се отчита времетраенето в минути на анодния ефект за денонощие на клетка; б) метод Б, при който се отчита свръхнапрежението при анодния ефект.

Изчислителен метод А — метод на база времетраенето на анодния ефект Операторът използва следните формули за определяне на емисиите на PFC: емисии на CF4 [t] = AEM × (SEFCF4/1 000) × PrAl емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FC2F6 където: AEM = е времетраенето на анодния ефект, минути/денонощие на клетката; SEF CF4 = е емисионният фактор, отнесен към времетраенето на анодния ефект [(kg CF4/t произведен алуминий)/ (времетраене на анодния ефект, минути/денонощие на клетката)]. При използването на различни видове електролизни клетки могат да се прилагат различни стойности на SEF, според случая; PrAl = е годишното производство на първичен алуминий [t]; FC2F6 = Тегловно съотношение на C2F6 (t C2F6 / t CF4). Времетраенето на анодния ефект, изразено в минути за денонощие на клетката, се получава като произведение на честотата на анодния ефект (брой анодни ефекти/денонощие на клетката) и средната продължителност на анодния ефект (минути/случай): AEM = честота × средна продължителност Емисионен фактор: Емисионният фактор за CF4 (определен по метода на времетраенето на анодния ефект, CF4) изразява количеството [kg] CF4, отделено за тон произведен алуминий при дадено дневно времетраене на анодния ефект, минути/денонощие на клетката. Емисионният фактор за C2F6 (получен на база тегловното съотношение C2F6) изразява количеството на емисиите [t] на C2F6, определено пропорционално на количеството на емисиите [t] на CF4.

Ниво 1: Операторът използва специфичните за технологията стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 от настоящия раздел от приложение IV. Ниво 2: Операторът използва специфични за съответната инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, определени чрез постоянни или периодични измервания на място. За определянето на тези емисионни фактори операторът използва последната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 от раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г. (1) Емисионният фактор също така взема предвид емисии, свързани с ефекти, различни от анодния. Операторът определя емисионните фактори с максимално допустима неопределеност от ± 15 %. Операторът определя емисионните фактори поне веднъж на три години или по-често, ако е необходимо поради съответни промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последова­ телността от действия за прекратяване на анодния ефект.

(1) Международен институт за алуминий, „Протокол за парниковите газове в сектора на алуминия“, октомври 2006 г.; Агенция на САЩ за защита на околната среда и Международен институт за алуминий, „Протокол за измерване на емисиите от тетрафлуорометан (CF4) и хексафлуороетан (C2F6) от производството на първичен алуминий“, април 2008 г.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/61 Специфични за технологията емисионни фактори, отнесени към данните за дейността за времетраенето на анодния ефект. Таблица 1 Технология Емисионен фактор за CF4 (SEFCF4) [(kg CF4/t алуминий)/(време­ траене на анодния ефект, ми­ нути/денонощие на клетката)] Емисионен фактор за C2F6 (FC2F6) [t C2F6/ t CF4] Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид (CWPB) Процес на Søderberg с горно електрозахранване на анода (VSS) 0,143 0,092 0,121 0,053 Изчислителен метод Б — метод на база свръхнапрежението: Когато се измерва свръхнапрежението при анодния ефект, операторът използва следните формули за определяне на емисиите на PFC: Емисии на CF4 [t] = OVC × (AEO/CE) × PrAl × 0,001 емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FCF2F6 където: OVC = е коефициент на свръхнапрежение („емисионен фактор“), изразен в kg CF4 за тон произведен алуминий и за mV свръхнапрежение; AEO = е стойността на свръхнапрежението при анодния ефект за клетка [mV], определена като интеграл на (времето × напрежението над желаното напрежение), разделен на времето (продължителността) на събирането на данни;

CE = е среден коефициент на използване на тока при производството на алуминий [%]; PrAl = е годишното производство на първичен алуминий [t]; FCF2F6 = Тегловно съотношение на C2F6 (t C2F6 / t CF4). Отношението AEO/CE (свръхнапрежението при анодния ефект/коефициента на използване на тока) изразява средното интегрирано по времето свръхнапрежение при анодния ефект [mV свръхнапрежение] при средния коефициент на използване на тока [%]. Емисионен фактор: Емисионният фактор за CF4 („коефициент на база свръхнапрежението“, OVC) изразява количеството [kg] CF4, отделено за тон произведен алуминий и за миливолт свръхнапрежение [mV]. Емисионният фактор за C2F6 (тегловното съотношение F C2F6) изразява количеството на емисиите [t] на C2F6, определено пропор­ ционално на количеството емисиите [t] на CF4. Ниво 1: Операторът използва специфичните за технологията стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 2 от настоящия раздел от приложение IV. Ниво 2: Операторът използва специфичните за съответната инсталация емисионни фактори за CF4 [(kg CF4 / t Al ) / (mV)] и C2F6 [t C2F6/ t CF4], определени чрез постоянни или периодични измервания на място. За определянето на тези емисионни фактори операторът използва последната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 от раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г. Операторът определя емисионните фактори с максимално допустима неопределеност от ± 15 % за всеки от факторите.

Операторът определя емисионните фактори поне веднъж на три години или по-често, ако е необходимо поради съответни промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект, или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последова­ телността от действия за прекратяване на анодния ефект.

L 334/62 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Емисионни фактори, специфични за дадена технология, използвани във връзка с метода на база свръхнапрежението при анодния ефект. Таблица 2 Технология Емисионен фактор за CF4 [(kg CF4/t алуминий)/mV] Емисионен фактор за C2F6 [t C2F6/ t CF4] Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид Процес на Søderberg с горно електрозахранване на анода (VSS) 1,16 н.п. 0,121 0,053 В. Определяне на емисиите на CO2 екв. Операторът изчислява емисиите на CF4 и C2F6 в тонове CO2 екв., като използва съответните стойности на потенциалите за глобално затопляне съгласно приложение VI, раздел 3, таблица 6: Емисиите на PFC [t CO2 екв.] = емисиите на CF4 [t] × емисиите на GWPCF4 + емисиите на C2F6 [t] × GWPC2F6

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ЦИМЕНТОВ КЛИНКЕР, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: калцинирането на варовика в суровините, конвенционалните изкопаеми горива за пещите, алтернативните изкопаеми горива за пещите и алтерна­ тивните суровини, горивата от биомаса за пещите (отпадъци, съдържащи биомаса), използваните извън пещите горива, съдържанието на органичен въглерод във варовика и шистите, както и материалите, използвани за скруберно пречистване на димните газове.

Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. Мониторингът на емисиите от процеси, произхождащи от съставките на суровинната смес, се извършва в съответствие с раздел 4 от приложение II, на база на съдържанието на карбонати във входящите материали (изчислителен метод А) или на база на произведеното количество клинкер (изчислителен метод Б). При метод А карбонатите, които се вземат предвид, включват поне CaCO3, MgCO3 и FeCO3. При метод Б операторът взема предвид най-малко CaO и MgO и представя на компетентния орган данни за това до каква степен други източници на въглерод са били взети предвид. Емисиите на CO2, произтичащи от отстранявания от процеса прах и от органичния въглерод в суровините, се добавят, в съответствие с посоченото по-долу в раздели В и Г на настоящия раздел от приложение IV. Изчислителен метод A: на база входящите в пещта материали Когато прахът от циментовата пещ (CKD) и байпасният прах напускат пещната система, операторът не отчита съответ­ стващото количество суровина като входящ в процеса материал, а изчислява емисиите от CKD, както е посочено по- долу в подраздел В.

Освен ако не са известни точните характеристики на суровинната смес, операторът прилага изискванията за неопреде­ леността на данните за дейността поотделно за всеки от съответните въглеродосъдържащи входящи в пещта материали, без да допуска двойно отчитане или пропускане на рециркулираните или байпасирани материали. Ако данните за дейността се определят на база произведен клинкер, нетното количество суровинна смес може да се определя посредством специфично за конкретния обект емпирично съотношение суровинна смес/клинкер. Това съотношение се актуализира поне веднъж годишно при прилагане на насоките на най-добра промишлена практика. Изчислителен метод Б: на база произведеното количество клинкер Операторът определя данните за дейността, изразени чрез произведеното количество клинкер [t] през периода на докладване по един от следните начини: а) чрез директно измерване на клинкера;

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/63 б) въз основа на произведените количества цимент чрез прилагане на следната формула (изразяваща материален баланс с отчитане на експедирането на клинкер, доставките на клинкер, както и промените в запасите от клинкер): произведен клинкер [t] = ((произведените количества цимент [t] – промените в запасите на цимент [t]) × съотношението клинкер/цимент [t клинкер/t цимент]) – (доставен клинкер [t]) + (експедиран клинкер [t]) – (промените в запасите от клинкер [t]). Операторът определя съотношението клинкер/цимент поотделно за всеки от различните циментови продукти въз основа на посоченото в членове 32 — 35, или го изчислява въз основа на разликата между експедираните количества и измененията на складовите запаси от цимент и всички добавки към клинкера при производството на цимент, включително байпасния прах и праха от циментовите пещи. Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, ниво 1 за емисионния фактор се определя, както следва:

Ниво 1: Операторът прилага емисионен фактор на стойност 0,525 t CO2/t клинкер. В. Емисии, произтичащи от отстранения прах Операторът добавя и емисиите на СО2 от байпасния прах и праха от циментовата пещ (CKD), напускащи пещната система, определяни на база съотношение на частично калциниране на CKD, като изчислява тези емисии като емисии от процеси в съответствие с член 24, параграф 2. Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, в сила са следните определени нива 1 и 2 за емисионния фактор: Ниво 1: Операторът прилага емисионен фактор на стойност 0,525 t CO2/t прах. Ниво 2: Операторът определя емисионния фактор поне веднъж годишно, в съответствие с посоченото в членове 32 — 35, като използва следната формула: EFCKD ¼ � EFCli 1 þ EFCli където: � � = 1 − � d � � d EFCli 1 þ EFCli EFCKD е емисионният фактор на частично калцинирания прах от циментова пещ [t CO2/t CKD]; EFCli е специфичен за инсталацията емисионен фактор за клинкер [t CO2/t клинкер]; d е степента на калциниране на CKD (отделян CO2 като процент от общия карбонатен CO2 в суровинната смес)

Ниво 3 за емисионния фактор не се прилага. Г. Емисии, произхождащи от некарбонатен въглерод в суровинната смес Операторът определя емисиите, произхождащи от некарбонатен въглерод, най-малко от варовик, шисти или алтернативни суровини (напр. летлива пепел), използвани в суровинната смес в циментовите пещи, в съответствие с член 24, параграф 2. В сила са следните определения на нивата за емисионния фактор: Ниво 1: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се преценява чрез прилагане на насоките за най-добри промишлени практики. Ниво 2: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се определя поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. В сила са следните определения на нивата за коефициента на превръщане: Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1. Ниво 2: Коефициентът на превръщане се изчислява чрез прилагане на най-добрата промишлена практика.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ВАР И КАЛЦИНИРАНЕ НА ДОЛОМИТ ИЛИ МАГНЕЗИТ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: калцинирането на съдържащите се в суровините варовик, доломит или магнезит, конвенционалните изкопаеми горива за пещи, алтерна­ тивните изкопаеми горива за пещи и алтернативните суровини, пещните горива от биомаса (съдържащи биомаса отпадъци) и други горива.

L 334/64 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Когато негасена вар и произхождащ от варовик CO2 се използват за процеси на пречистване, така че приблизително същото количество CO2 бива отново свързано химически, за разлагането на карбонатите, както и за тези процеси на пречистване, не се изисква да бъдат включени самостоятелно в плана за мониторинг на съответната инсталация. Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. За емисиите от процеси от използваните суровини, мониторингът се извършва съгласно раздели 4 и 5 от приложение II. Винаги се вземат под внимание калциевият и магнезиевият карбонат. Останалите карбонати и органичният въглерод в суровините се вземат предвид, когато са от значение за изчислението на емисиите. При използване на методика, базираща се на входящите материали, стойностите на съдържанието на карбонати се коригират в зависимост от влажността и скалните примеси в материала. В случай на производство на магнезий трябва да се вземат под внимание и други съдържащи магнезий минерали освен карбонатите, според случая.

Не се допускат двойно отчитане или пропуски във връзка с рециклираните или байпасни материали. При прилагането на метод Б прахът от пещта за варовик в съответните случаи се разглежда като отделен пораждащ емисии поток.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА СТЪКЛО И НА ИЗОЛАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ ОТ СТЪКЛЕНА ИЛИ МИНЕРАЛНА ВАТА, СЪОТВЕТНО

ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Разпоредбите в настоящия раздел се отнасят също и за инсталациите за производство на водно стъкло и каменна вата. Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: разлагането на алкални и алкалоземни карбонати при стопяването на суровините, конвенционалните изкопаеми горива, алтернативните изкопаеми горива и материали, горивата от биомаса (съдържащи биомаса отпадъци), други горива, въглеродосъ­ държащи добавки — включително кокс, въглищен прах и графит, догарянето на димните газове и скруберното пречистване на димните газове. Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии, включително от скруберното пречистване на димните газове, се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. За емисиите от процеси от използваните суровини, мониторингът се извършва съгласно раздел 4 от приложение II. Карбонатите, които се вземат предвид, включват най-малко CaCO3, MgCO3, Na2CO3, NaHCO3, BaCO3, Li2CO3, K2CO3 и SrCO3. Прилага се само метод А. Мониторингът на емисии от други участващи в процеса материали, включително кокс, графит и въглищен прах, се извършва съгласно посоченото в раздел 5 от приложение II.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, в сила са следните определения на нивата за емисионния фактор: Ниво 1: Използват се стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Чистотата от примеси на съответните входящи материали се определя съгласно най-добрата промишлена практика. Ниво 2: Количеството на разглежданите карбонати във всеки съответен входящ материал се определя съгласно посоченото в членове 32 — 35. За коефициента на превръщане се прилага само ниво 1.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА КЕРАМИЧНИ ПРОДУКТИ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: пещните горива, калцини­ рането на варовик/доломит и на други карбонати, съдържащи се в суровините, варовика и другите карбонати, използвани за намаляване на замърсителите на въздуха и при други видове пречистване на димни газове, добавки, получени от изкопаеми материали или биомаса, използвани за постигане на пореста структура, включително полистирол, отпадъци от производството на хартия или дървесни стърготини, изкопаеми органични материали в глината и други суровини.

Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии, включително от скруберното пречистване на димните газове, се извършва в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. Мониторингът на емисиите от процеси, произхождащи от съставките и добавките на суровинната смес, се извършва съгласно раздели 4 и 5 от приложение II. По отношение на керамиката на база пречистени или синтетични глини, операторът може да използва метод А или метод Б. За керамичните продукти на базата на необработени глини, както и при използване на глини или добавки със значително съдържание на органични вещества, операторът използва метод А. Винаги се взема предвид калциевият карбонат. Другите карбонати и органичният въглерод в суровините се вземат предвид, когато са от значение за изчислението на емисиите.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/65 Данните за дейността за входящите материали за метод А може да се определят чрез подходящо обратно пресмятане на основата на най-добрата промишлена практика и да бъдат одобрени от компетентния орган. Такова обратно пресмятане отчита наличните измервания за изсушени сурови продукти или изпечени продукти, както и подходящи източници на данни за съдържанието на влага в глината и добавките и загубата при закаляването (загуба при накаляване) на засегнатите материали. Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II се прилагат следните определения на нивата за емисионните фактори за емисии от процеси с използване на суровини, съдържащи карбонати: Метод А (на база на входящите материали): Ниво 1: За изчисляването на емисионния фактор вместо резултати от анализ се използва консервативна стойност в размер на 0,2 тона CaCO3 (съответстваща на 0,08794 тона CO2) на тон суха глина. Целият органичен и неорганичен въглерод в глината се счита за включен в тази стойност. Добавките се считат за изключени от тази стойност.

Ниво 2: Емисионният фактор на всеки пораждащ емисии поток се определя и актуализира поне веднъж годишно, като се прилага най-добрата промишлена практика и се отразяват специфичните за съответния обект условия и продуктовият микс на инсталацията. Ниво 3: Съставът на съответните суровини се определя в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. За преобра­ зуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI. Метод Б (на базата на изходящите материали): Ниво 1: За изчисляването на емисионния фактор вместо резултати от анализ се използва консервативна стойност в размер на 0,123 тона CaO (съответстваща на 0,09642 тона CO2) на тон продукция. Целият органичен и неорганичен въглерод в глината се счита за включен в тази стойност. Добавките се считат за изключени от тази стойност. Ниво 2: Емисионният фактор се определя и актуализира поне веднъж годишно, като се прилага най-добрата промишлена практика и се отразяват специфичните за съответния обект условия и продуктовият микс на инсталацията.

Ниво 3: Съставът на съответните продукти се определя в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. За преобра­ зуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3, като се приеме, че всички разглеждани метални оксиди са получени от съответните карбонати, където е уместно. Чрез дерогация от посоченото в раздел 1 от настоящото приложение, за скруберното пречистване на димни газове е валидно следното ниво за емисионния фактор: Ниво 1: Операторът използва стехиометричното съотношение за CaCO3, посочено в раздел 2 от приложение VI. За скруберното пречистване на димните газове не се прилага друго ниво или друг коефициент на превръщане. Не се допуска двойно отчитане на използван варовик, който се рециклира като суровина за същата инсталация.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ГИПСОВИ ПРОДУКТИ И ГИПСОКАРТОН, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне емисиите на CO2 от всички видове горивни дейности.

Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА

2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: котлите, газовите турбини и другите горивни инсталации, генериращи пара или електроенергия, котлите-утилизатори и другите съоръжения, изгарящи използвана луга, инсинераторите, варните пещи и калцинаторите, скруберното пречистване на димни газове и сушилните, използващи гориво (като например инфрачервените сушилни).

L 334/66 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Б. Специфични правила за мониторинга Мониторингът на горивните емисии, включително емисиите от скруберното пречистване на димните газове, се провежда в съответствие с посоченото в раздел 1 от настоящото приложение. За емисиите от процеси от използваните суровини, като например добавъчните химикали (по-специално варовикът или калцинираната сода) мониторингът се извършва в съответствие с раздел 4 от приложение II, като се прилага метод А. За емисиите на СО2 при регенерирането на бялата луга в целулозното производство се приема, че се състоят от рециклиран CO2, получен от биомаса. Само тези количества СО2, които са пропорционални на влаганите добавъчни химикали, се окачествяват като част от емисиите на изкопаем CO2. За емисиите от добавъчни химикали се прилагат следните определения на нивата за емисионния фактор: Ниво 1: Използват се стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Чистотата от примеси на съответните входящи материали се определя съгласно най-добрата промишлена практика. Получените стойности се коригират съобразно влажността на използваните карбонатни материали и съдържанието на скални примеси в тях.

Ниво 2: Количеството на разглежданите карбонати във всеки съответен входящ материал се определя съгласно посоченото в членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехио­ метричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI. За коефициента на превръщане се прилага само ниво 1.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА САЖДИ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А. Обхват Операторът включва като източници на емисии на CO2 най-малко всички горива, използвани в горивни процеси, както и горивата, използвани като технологични материали. Б. Специфични правила за мониторинга При мониторинга на емисиите от производството на сажди може или да се разглежда горивен процес, включително скруберното пречистване на димните газове, в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение, или да се използва масов баланс, съгласно член 25 и раздел 3 от приложение II.

1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ДВУАЗОТЕН ОКСИД (N2O) ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА АЗОТНА КИСЕЛИНА, АДИПИНОВА КИСЕЛИНА, КАПРОЛАКТАМ, ГЛИОКСАЛ И ГЛИОКСИЛОВА КИСЕЛИНА, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А. Обхват За всяка дейност, която генерира емисии на N2O, всеки оператор разглежда всички източници на емисии на N2O от производствени процеси, включително когато емисиите на N2O от производството преминават през съоръжения за намаление на емисиите. Това включва: а) производство на азотна киселина — емисии на N2O от каталитичното окисление на амоняк и/или от съоръжения за намаление на емисиите на NОx/N2O; б) производство на адипинова киселина — емисии на N2O, включително и от окислителната реакция, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите; в) производство на глиоксал и глиоксилова киселина — емисии на N2O, включително и от реакциите при процеса, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите; г) производство на капролактам — емисии на N2O, включително и от реакциите при процеса, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите. Тези разпоредби не се отнасят за емисиите на N2O от изгарянето на горива.

Б. Определяне на емисиите на N2O Б.1. Годишни емисии на N2O Операторът извършва мониторинг на емисиите на N2O при производството на азотна киселина чрез непрекъснато мерене на емисиите. За мониторинга на емисиите на N2O при производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина се прилага измервателна методика за намаляваните емисии, и съответно изчислителен метод (на основа на методиката на масовия баланс) — за временните случаи на ненамалени емисии.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/67 За всеки източник на емисии, при който се прилага непрекъснато мерене на емисиите, операторът определя общите годишни емисии като сбор на всички часови емисии, съгласно формула 1, посочена в раздел 3 от приложение VIII. Б.2 Часови емисии на N2O За всеки източник, при който се прилага непрекъснато мерене на емисиите, операторът изчислява средногодишната часова стойност на емисиите на N2O съгласно формула 2, посочена в раздел 3 от приложение VIII. Операторът определя часовите стойности на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии чрез прилагане на измервателна методика в представителна точка, след като димните газове са преминали през съоръженията за намаляване на емисиите на NОx/N2O (ако се използва система за намаляване на емисиите). При всички източници на емисии операторът използва такива техники за измерване на емисиите на N2O, които могат да показват съответните стойности както при намалени, така и при ненамалени емисии. Ако неопределеността по време на такива периоди нараства, операторът отчита това при оценката на неопределеността.

Когато това се изисква, операторът изразява всички измерени величини на база сухи димни газове и ги докладва последователно по този начин. Б.3. Определяне на дебита на димните газове За мониторинга на дебита на димните газове, необходим при определянето на емисиите на N2O, операторът използва методите, посочени в член 43, параграф 5 от настоящия регламент. За производството на азотна киселина, операторът прилага метода съгласно член 43, параграф 5, буква а), освен ако това е технически неосъществимо. В такъв случай след одобрение от компетентния орган, операторът използва алтернативен метод, включително методиката на масовия баланс, който се основава на значими параметри, като например входящото количество амоняк, или определяне на дебита чрез непрекъснато мерене. Дебитът на димните газове се изчислява съгласно следната формула: Vflue gas flow [Nm3/h] = Vair * (1 - O2, air) / (1 - O2, flue gas) където: Vair = е дебитът на входящия въздух в Nm3/h при стандартни условия; O2, air = е обемният дял на O2 в сух въздух [= 0,2095];

O2, flue gas = е обемният дял на O2 в димните газове. Дебитът на входящия въздух (Vair) се изчислява като сбор на дебитите на всички входящи въздушни потоци в инсталацията за производство на азотна киселина. Освен ако не е посочено нещо друго в плана за мониторинг, операторът използва следната формула: където: Vair = Vprim + Vsec + Vseal Vprim е дебитът на първичния входящ въздух в Nm3/h при стандартни условия; Vsec е дебитът на вторичния входящ въздух в Nm3/h при стандартни условия; Vseal е дебитът на входящия въздух на херметизирания кръг в Nm3/h, при стандартни условия. Операторът определя Vprim чрез непрекъснато мерене преди смесването с амоняк. Операторът определя Vsec чрез непрекъснато мерене, включително когато измерването е преди утилизационния въздухоподгревател. За Vseal операторът отчита дебита на пречистения въздух в процеса за производство на азотна киселина. Ако някои видове входящ въздух сумарно представляват по-малко от 2,5 % от общия дебит на входящия въздух, компетентният орган може да приеме използването на методи за приблизителна оценка за определяне на съответния им дебит, предложени от оператора въз основа на най-добрата промишлена практика.

Операторът предоставя данни от измервания при нормални работни условия, показващи че потокът на димните газове, чийто дебит се мери, е достатъчно хомогенен, за да може да се приложи предложеният метод за мерене на дебита. Ако тези измервания покажат, че потокът е нехомогенен, операторът отчита това при определянето на подходящите методи за мониторинг и при изчисляването на неопределеността на емисиите на N2O. Операторът изразява всички измерени величини на база сухи газове и ги докладва последователно по този начин.

L 334/68 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Б.4. Концентрации на кислород (O2) Когато е необходимо за изчисляване на дебита на димните газове съгласно посоченото по-горе в подраздел Б.3 на настоящия раздел от приложение IV, операторът измерва стойностите на концентрацията на кислород в димните газове. При измерването операторът изпълнява изискванията за измерване на концентрации, посочени в член 41, параграфи 1 и 2. При определяне на неопределеността на емисиите на N2O, операторът взема под внимание неопре­ делеността при измерването на концентрацията на O2 в димните газове. Когато това се изисква, операторът изразява всички измерени величини на база сухи димни газове и ги докладва последователно по този начин. Б.5. Изчисляване на емисиите на N2O За определени периоди с ненамалени емисии на N2O от производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина, включително ненамалени емисии от предпазно изпускане на газове по съображения за безопасност и когато инсталацията за намаляване на емисиите не функционира, когато провеждането на непрекъснат мониторинг на емисиите на N2O е технически неосъществимо, и след одобрение на съответна конкретна методика от компетентния орган, операторът може да изчислява емисиите на N2O като използва методика на масов баланс. В този случай общата неопределеност е подобна на резултата от прилагането на изискванията на нивата в член 41, параграфи 1 и 2. Операторът основава метода на изчисление на максимално възможното количество емисии на N2O при съответната химична реакция, протичаща по това време, както и периода на съответните емисии.

При определянето на средногодишната часова стойност на неопределеността за даден източник на емисии, операторът отчита неопределеността при всички изчисления на емисии от този източник. Б.6. Определяне на производителността на дейностите Стойностите на производителността се изчисляват като се използват дневните доклади за обема на продукцията и броя на работните часове. Б.7. Честота на вземане на проби Изчисляват се валидни средночасови стойности или средни стойности за по-кратки референтни периоди в съответствие с член 44 за: а) концентрацията на N2O в димните газове; б) общия дебит на димните газове, когато се измерва пряко и когато тази стойност се изисква; в) всички газови дебити и стойности на концентрации на кислород, необходими за непряко определяне на общия дебит на димните газове. В. Определяне на годишните стойности на емисиите на еквивалент на CO2 — CO2 екв. Операторът преобразува общата стойност на годишните емисии на N2O от всички източници (изразени в тонове до третия знак след десетичната запетая) в годишни емисии на CO2 екв. (закръглени до тонове), като използва следната формула и стойността на потенциала за глобално затопляне (GWP), посочена в раздел 3 от приложение VI:

където: CO2 екв. [t] = N2Oannual[t] х GWPN2O N2Oannual са общите годишни емисии на N2O, изчислени по формула 1, посочена в раздел 3 от приложение VIII. Така определеното общо количество на годишните емисии на CO2 екв., генерирано от всички източници на емисии, и всички преки емисии на CO2 от други източници на емисии, включени в разрешителното за емисии на парникови газове, се добавят към общите годишни емисии на CO2, генерирани от инсталацията, и получената сума се използва при докладването и при предаването на квоти. Общите годишни емисии на N2O се докладват в тонове с точност до третия знак след десетичната запетая, а когато са изразени в CO2 екв., съответно да се закръглят до тонове.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА АМОНЯК, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: изгарянето на горива, осигуряващо топлинната енергия, необходима за реформинга или за частичното окисляване, използването на горива (при реформинга или частичното окисляване), като технологични суровини за производството на амоняк използването на горива при други горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/69 Б. Специфични правила за мониторинга За мониторинга на емисиите от горивните процеси и от горивата, използвани като технологични суровини, се прилага стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение. Когато полученият при производството на амоняк CO2 се използва като суровина за производството на уреа или други химикали, или се подава извън инсталацията за каквато и да било употреба, която не попада в обхвата на член 49, параграф 1, съответното количество CO2 се счита за емисия на инсталацията, където е отделен този CO2.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА В НАСИПНО ИЛИ НАЛИВНО СЪСТОЯНИЕ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА

НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: крекинга (каталитичен и некаталитичен), реформинга, частичното или пълно окисляване, други подобни процеси, които водят до емисии на CO2, произхождащи от въглеродното съдържание на въглеводородни суровини, изгарянето на отпадни газове и изгарянето във факелни тръби, както и други видове изгаряния на горива.

Б. Специфични правила за мониторинга Когато производството на органични химични вещества в насипно или наливно състояние е технически интегрирано в нефтохимическа рафинерия, операторът на тази инсталация прилага съответните разпоредби на раздел 2 от настоящото приложение. Независимо от разпоредбите на първа алинея, когато използваните горива не участват в реакциите за производство на органични химически вещества или не произхождат от тези реакции, операторът извършва мониторинг на емисиите от горивни процеси по стандартната методика в съответствие с член 24 и раздел 1 от настоящото приложение. Във всички останали случаи операторът може да избере да провежда мониторинга на емисиите от производството на органични химически вещества като използва или методиката на масовия баланс съгласно член 25, или стандартната методика съгласно член 24. Ако използва стандартната методика, операторът представя на компетентния орган доказателство, че избраната методика обхваща всички съответни емисии, които биха били обхванати също от масов баланс.

За определянето на въглеродното съдържание по ниво 1 се използват референтните емисионни фактори, посочени в таблица 5 от приложение VI. За вещества, които не са включени в таблица 5 от приложение VI или в други разпоредби в настоящия регламент, операторът изчислява въглеродното съдържание от стехиометричното въглеродно съдържание в съответното чисто вещество и концентрацията на това вещество в дадения входящ или изходящ поток.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА ВОДОРОД И СИНТЕТИЧЕН ГАЗ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ

I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: горивата, използвани в процесите за производство на водород или синтетичен газ (реформинг или частично окисляване), както и горивата, използвани за други горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара. При използване на методиката на масовия баланс, полученият синтетичен газ се счита за пораждащ емисии поток. Б. Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от горивните процеси и от горивата, използвани като технологични суровини, се прилага стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение. За мониторинга на емисиите от производството на синтетичен газ се използва масов баланс съгласно член 25. Що се отнася до емисиите от други отделни горивни процеси, операторът може да предпочете или да ги включи в масовия баланс, или да използва стандартната методика съгласно член 24, поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии. Когато водородът и синтетичният газ се произвеждат в една и съща инсталация, операторът изчислява емисиите на CO2 или като използва отделни методики за водорода и синтетичния газ, както е посочено в първите два параграфа на настоящия подраздел, или чрез общ масов баланс.

L 334/70 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г.

1. ПРОИЗВОДСТВО НА КАЛЦИНИРАНА СОДА И НАТРИЕВ БИКАРБОНАТ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО А. Обхват Източниците на емисии на СО2 и пораждащите емисии потоци в инсталациите за производство на калцинирана сода и натриев бикарбонат включват: а) горивата, използвани в горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара; б) суровините, включително отделените при калциниране на варовика газове, доколкото те не се използват за карбонизация; в) отпадните газове от етапите на промиване или филтриране след карбонизацията, доколкото те не се използват за карбонизация. Б. Специфични правила за мониторинга За мониторинга на емисиите от производството на калцинирана сода и натриев бикарбонат операторът използва масов баланс съгласно член 25. Що се отнася до емисиите от горивните процеси, операторът може да предпочете или да ги включи в масовия баланс, или да използва стандартната методика съгласно член 24 поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

Когато полученият при производството на калцинирана сода CO2 се използва за производство на натриев бикарбонат, съответното използвано количество CO2 се счита за емисия на инсталацията, в която е отделен този CO2.

1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПРИ ДЕЙНОСТИТЕ ЗА УЛАВЯНЕ НА CO2, С ЦЕЛ ТРАНСПОРТИРАНЕ И

СЪХРАНЕНИЕ В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО А. Обхват Улавянето на CO2 се извършва или от специализирана инсталация, получаваща CO2 от една или повече други инсталации, или от същата инсталация, осъществяваща дейности, които пораждат улавяните емисии на CO2, в рамките на същото разрешително за емисии на парникови газове. Всички части на инсталацията, предназначени за улавяне на CO2, междинно съхранение, подаване към преносна мрежа за CO2 или към геоложка формация за съхранение на CO2, трябва да бъдат включени в разрешителното за емисии на парникови газове и да бъдат взети предвид в съответния план за мониторинг. Ако инсталацията извършва и други дейности, попадащи в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, емисиите от тези дейности подлежат на мониторинг съгласно съответните раздели на настоящото приложение.

Операторът на дейност по улавяне на CO2 включва най-малко следните потенциални източници на емисии на СО2: а) количеството CO2, подадено към инсталацията за улавяне; б) горенето и други съответни дейности в инсталацията, свързани с улавянето, включително използването на гориво и на входящи материали. Б. Количествено определяне на подадените и отделените като емисии количества CO2 Б.1. Количествено определяне на равнище инсталация Всеки оператор изчислява емисиите, като взема под внимание потенциалните емисии на CO2 от всички съответни процеси в инсталацията, както и количеството на CO2, уловено и подадено към преносната мрежа, съгласно следната формула: където: Ecapture installation = Tinput + Ewithout capture – Tfor storage Ecapture installation са общите емисии на парникови газове от инсталацията за улавяне; Tinput е количеството CO2, подадено към улавящата инсталация, определено в съответствие с посоченото в членове 40 — 46 и член 49. Ewithout capture са емисиите от инсталацията, ако се допусне, че няма улавяне на СО2, т.е. сборът от емисиите от всички други дейности в инсталацията, за които се извършва мониторинг съгласно съответните раздели от приложение IV;

Tfor storage е количеството CO2, подадено към преносната мрежа или към място за съхранение, определено в съответствие с посоченото в членове 40 — 46 и член 49.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/71 Когато улавянето на CO2 се осъществява от същата инсталация, от която произхожда съответното количество CO2, операторът използва нулева стойност за Tinput. При самостоятелни улавящи инсталации операторът отчита стойността Ewithout capture като сума на емисиите, породени от други източници, различни от източника на подавания към улавящата инсталация CO2. Операторът определя тези емисии в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. При самостоятелни улавящи инсталации операторът на подаващата инсталация приспада от емисиите на своята инсталация количеството Tinput в съответствие с посоченото в член 49. Б.2 Определяне на подаденото количество CO2 Всеки оператор определя подаденото количество CO2 от и към улавящата инсталация съгласно член 49 посредством измервателни методики, прилагани в съответствие с посоченото в членове 40 — 46. Само в случай че операторът на генериращата СО2 инсталация докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че емисиите на CO2 от нея се подават към улавящата инсталация изцяло и с поне еквивалентна точност, компетентният орган може да разреши на този оператор вместо измервателна методика да използва изчислителна методика съгласно член 24 или член 25 за определяне на Tinput, в съответствие с посоченото в членове 40 — 46 и член 49.

1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПРИ ПРЕНОСА НА CO2 ПО ТРЪБОПРОВОДИ С ЦЕЛ ПОДАВАНЕ ЗА

СЪХРАНЕНИЕ В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО А. Обхват Границите за мониторинга и докладването на емисиите при преноса на CO2 по тръбопроводи се определят в разреши­ телното за емисии на парникови газове на преносната мрежа, включително всички инсталации, които са функционално свързани с нея, като компресорни станции и подгреватели. Всяка преносна мрежа има минимум една начална и една крайна точка, всяка от които е свързана към други инсталации, извършващи една или повече от следните дейности: улавяне, пренос и съхранение в геоложки формации на CO2. Началните и крайните точки могат да включват разклонения на преносната мрежа и национални граници. Началните и крайните точки, както и инсталациите, към които те представляват връзка, са посочени в разрешителното за емисии на парникови газове. Всеки оператор взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: горивни и други процеси в инсталации, функционално свързани към преносната мрежа, включително компресорни станции, неоргани­ зирани емисии от преносната мрежа, емисии от продувки на преносната мрежа, емисии от инциденти на изтичане от преносната мрежа.

Б. Методики за количествено определяне на CO2 Операторът на преносни мрежи определя емисиите, използвайки един от следните методи: а) метод А (общ масов баланс на всички входящи и изходящи количества), определен в подраздел Б.1; б) метод Б (индивидуален мониторинг на източниците на емисии), определен в подраздел Б.2. Избирайки метод А или метод Б, операторът доказва пред компетентния орган, че избраната методика ще доведе до по-надеждни резултати с по-малка неопределеност на стойността на общите емисии, като се използват най-добрата технология и най-новите познания, налични към момента на подаване на заявка за разрешително за емисии на парникови газове и одобрението на плана за мониторинг, без това да води до неоправдани разходи. Ако е избрал метод Б, операторът доказва по задоволителен за компетентния орган начин, че общата неопределеност на стойността на годишното количество на емисиите на парникови газове от неговата преносна мрежа не надвишава 7,5 %. Ако операторът на преносна мрежа използва метод Б, той нито добавя към нейното изчислено количество на емисиите количествата CO2, приети от друга инсталация, получила разрешително съгласно Директива 2003/87/ЕО, нито приспада от нейното изчислено количество на емисиите количествата CO2, подадени към друга инсталация, получила разрешително съгласно Директива 2003/87/ЕО.

Всеки оператор на преносна мрежа, използващ метод Б, валидира съответните резултати поне веднъж годишно чрез метод А. За целите на валидирането операторът може да използва по-ниски нива за прилагането на метод А.

L 334/72 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Б.1. Метод А Всеки съответен оператор определя емисиите по следната формула: Emissions t CO2 ½ � ¼ Eown activity þ X X TIN,i − TOUT,i i i където: Emissions са общите емисии на CO2 от преносната мрежа [t CO2]; Eown activity са емисиите от собствената дейност на преносната мрежа, т.е. не произхождащи от пренасяното количество CO2, но включващи емисиите от използването на гориво в компресорните станции, чийто мониторинг се провежда съгласно съответните раздели от приложение IV; TIN,i е количеството на CO2, подадено към преносната мрежа в i-тата входна точка, определено в съответствие с посоченото в членове 40 — 46 и в член 49. TOUT,i е количеството CO2, напускащо преносната мрежа в i-тата изходна точка, определено в съответствие с посоченото в членове 40 — 46 и в член 49; Б.2 Метод Б: Всеки оператор определя емисиите, като взема предвид всички имащи значение за емисиите процеси в инсталацията, както и количеството на уловения CO2, подаден към преносната мрежа, съгласно следната формула:

Emissions [t CO2]= CO2 fugitive + CO2 vented + CO2 leakage events + CO2 installations където: Emissions са общите емисии на CO2 от преносната мрежа [t CO2]; CO2 fugitive е количеството на неорганизираните емисии [t CO2], произхождащи от транспортирания в преносната мрежа CO2, включително от уплътнения, вентили, междинни компресорни станции и междинни хранилища; CO2 vented е количество на емисиите от продувки [t CO2], произхождащи от транспортирания в преносната мрежа СО2; CO2 leakage events е количеството на емисиите на CO2 [t CO2], транспортиран в преносната мрежа, които се отделят в резултат на неизправност на един или повече компоненти на тази мрежа; CO2 installations е количеството на емисиите на CO2 [t CO2], които се отделят от горене или от други процеси, функционално свързани с транспортирането по тръбопроводите на преносната мрежа, чийто мониторинг се извършва съгласно съответните раздели на приложение IV. Б.2.1. Неорганизирани емисии от преносната мрежа Операторът разглежда неорганизираните емисии от следните видове оборудване:

а) уплътнения; б) измервателни уреди; в) вентили; г) междинни компресорни станции; д) междинни хранилища. В началото на експлоатацията на преносната мрежа, но не по-късно от края на първата година на експлоатация, операторът определя средните емисионни фактори EF (изразени в g CO2/единица време), на бройка оборудване на събитие, за оборудването, при което може да се очакват неорганизирани емисии. Операторът преразглежда тези фактори поне веднъж на 5 години, в съответствие с най-добрите налични техники и познания в тази област.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/73 Операторът изчислява неорганизираните емисии, като умножава броя на оборудването от всяка една категория по емисионния фактор и сумира резултатите за отделните категории, съгласно следната формула: Fugitive Em t CO2 ½ � ¼ � EF g CO2=occurr � X Category ! � Noccurr =106 Тук величината „брой на събитията“ (Noccurr) е получена като произведение на бройката оборудване от дадена категория и броя на единиците време годишно. Б.2.2. Емисии от случаи на изтичане Операторът на преносна мрежа предоставя доказателства за целостта на мрежата чрез използване на представителни (пространствени и времеви) данни за температурата и налягането. Ако данните показват, че е имало изтичане, операторът изчислява количеството на изтеклия CO2 по подходяща методика, документирана в плана за мониторинг и основаваща се на указанията за най-добра промишлена практика, включително като използва разликите в данните за температурата и налягането в сравнение със съответните средни стойности при цялост на мрежата.

Б.2.3. Емисии от продувки Всеки оператор включва в плана за мониторинг анализ на потенциални ситуации, при които могат да възникнат емисии от продувки, включително при ремонти или аварии, и представя подходящо документирана методика за изчисляване на количеството на изпуснатия при продувките CO2 въз основа на указанията за най-добра промишлена практика.

1. СЪХРАНЕНИЕ НА CO2 В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО

А. Обхват Компетентният орган базира границите за мониторинг и докладване на емисии на CO2 от съхраняването му в геоложки формации съобразно границите на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, посочени в разрешението съгласно Директива 2009/31/ЕО. Ако бъдат установени изтичания от комплекса за съхранение, водещи до емисии или отделяне на CO2 във водния стълб, операторът: а) незабавно уведомява за това компетентния орган; б) включва изтичането като източник на емисии за съответната инсталация; в) провежда мониторинг и докладване на съответните емисии.

Само след като бъдат предприети корекционни мерки съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не могат да бъдат установени емисии или отделяне във водния стълб в резултат от изтичането, операторът може да извади от плана за мониторинг съответното изтичане и да спре да провежда мониторинг и докладване на съответните емисии. Всеки оператор на дейност по съхранение в геоложка формация взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2 като цяло: използването на гориво в съответните компресорни станции и други горивни процеси, включително в електроцентрали в обекта, продувка при инжектиране или при операции за повишено извличане на въглеводороди, неорганизирани емисии при инжектиране, изпускане на CO2 от операции за повишено извличане на въглеводороди, и изтичания. Б. Количествено определяне на емисиите на CO2 Операторът на дейност по съхранение в геоложка формация не добавя към своите изчислени емисии количеството CO2, получено от друга инсталация, нито приспада количеството CO2, прехвърлено към друга инсталация или съхранявано в тази геоложка формация.

Б.1. Емисии от продувки и неорганизирани емисии при инжектиране Операторът определя емисиите от продувки и неорганизираните емисии както следва: CO2 emitted [t CO2 ] = V CO2 [t CO2] + F CO2 [t CO2] където: V CO2 е количеството CO2, отделено при продувката; F CO2 е количеството CO2, отделено при неорганизирани емисии.

L 334/74 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Всеки оператор определя V CO2 като използва измервателни методики съгласно посоченото в членове 41 — 46 от настоящия регламент. Чрез дерогация от посоченото в първото изречение, и след одобрение от компетентния орган, операторът може да включи в плана за мониторинг подходяща методика за определяне на V CO2, основаваща се на най-добрата промишлена практика, ако прилагането на измервателни методики би довело до неоправдани разходи. Операторът счита F CO2 за един източник, което означава, че изискванията относно изискванията за неопределе­ ността за нивата съгласно раздел 1 от приложение VIII се отнасят за общата стойност, а не за индивидуалните емисионни точки. Всеки оператор включва в плана за мониторинг анализ на потенциалните източници на неоргани­ зирани емисии и представя подходящо документирана методика за изчисление или измерване на количеството F CO2, основаваща се на указанията за най-добри промишлени практики. За определянето на F CO2 операторът може да използва данни за съоръжението за инжектиране, събрани съгласно членове 32 — 35 от Директива 2009/31/ЕО и раздел 1.1, букви д) — з) от приложение II към нея, ако те отговарят на изискванията на настоящия регламент.

Б.2 Емисии от продувки и неорганизирани емисии от операции за повишено извличане на въглеводороди Всеки оператор разглежда следните потенциални източници на допълнителни емисии в резултат от повишено извличане на въглеводороди: а) инсталациите за разделяне на нефт и газ, както и за рециклиране на газ, при които могат да възникнат неоргани­ зирани емисии на CO2; б) факелната тръба, при която могат да възникнат емисии вследствие на прилагането на продухващи системи с непрекъснато действие и надналягане и при отстраняване на налягането в инсталации за добив на въглеводороди; в) системата за продухване на CO2, предназначена да предотвратява изгасване на пламъка във факелната тръба поради висока концентрация на CO2. Всеки оператор определя неорганизираните емисии или продухвания CO2 в съответствие с посоченото в подраздел Б.1 от настоящия раздел от приложение IV. Всеки оператор определя емисиите от факелната тръба в съответствие с посоченото в подраздел Г на раздел 1 от настоящото приложение, като взема под внимание и потенциалното наличие на CO2 в състава на газа, изгарян във факелната тръба, съгласно член 48.

Б.3. Изтичане от комплекса за съхранение Емисиите и отделянето на СО2 във водния стълб се определят количествено, както следва: CO2emitted t CO2 ½ � ¼ � � L CO2 t CO2=d XTEnd TStart където: L CO2 е масата на CO2, отделен или изпуснат за календарен ден вследствие на изтичането, в съответствие с всички посочени по-долу условия: а) за всеки календарен ден, за който при мониторинга е констатирано изтичане, операторът изчислява L CO2 чрез умножение на средната часова стойност на масата на изтеклия СО2 [t CO2/h] по 24; б) всеки оператор определя часовата стойност на масата на изтеклия СО2 в съответствие с разпоредбите на одобрения план за мониторинг на мястото за съхранение и изтичането; в) за всеки календарен ден преди започването на мониторинга операторът приема, че съответната маса на изтеклия СО2 е равна на масата на изтеклия СО2 през първия ден на мониторинга, като гарантира, че няма недооценка; Tstart е най-късната от следните дати: а) последната дата, за която е било докладвано отсъствие на емисии или отделяне на СО2 във водния стълб от

разглеждания източник; б) датата, на която е започнало инжектирането на CO2; в) друга дата, за която има задоволително за компетентния орган доказателство, че емисията или отделянето на СО2 във водния стълб не може да е започнало преди тази дата. Tend е датата, на която са предприети корекционни мерки съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не могат да бъдат установени емисии или отделяне на СО2 във водния стълб.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/75 Компетентният орган одобрява или разрешава използването на други методи за количествено определяне на емисиите или отделянето на CO2 във водния стълб от изтичания, ако операторът успее да докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че такива методи биха осигурили по-голяма точност в сравнение с методиката, посочена в настоящия подраздел. Операторът определя количеството на емисиите, изтекли от комплекса за съхранение при всеки случай на изтичане с обща неопределеност за периода на докладване не повече от 7,5 %. Ако общата неопределеност на прилаганата методика за количествено определяне надвиши 7,5 %, се прилага корекция, както следва: CO2,Reported [t CO2] = CO2,Quantified [t CO2] * (1 + (UncertaintySystem [%]/100) – 0,075) където: CO2,Reported е количеството CO2, което следва да бъде посочено в годишния доклад за емисиите по отношение на въпросния случай на изтичане; CO2,Quantified е количеството CO2, определено чрез използваната методика за въпросния случай на изтичане;

Uncertainty System е неопределеността при използваната методика за количествено определяне по отношение на въпросния случай на изтичане.

L 334/76 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. ПРИЛОЖЕНИЕ V Минимални изисквания на нивата за изчислителните методики, използвани за инсталации от категория А, както и за изчислителните коефициенти за стандартни търговски горива, използвани в инсталации от категории Б и В (член 26, параграф 1) Таблица 1 Минимални нива, които се прилагат при изчислителните методики, използвани за инсталации от категория А, както и за изчислителните коефициенти за стандартни търговски горива, използвани във всички видове инсталации, в съответствие с член 26, параграф 1, буква а) Дейност/вид пораждащ емисии поток Изгаряне на горива Стандартни търговски горива Други газообразни и течни горива Твърди горива Подход на масовия баланс за терминали за прера­ ботка на газ Изгаряне във факелни тръби Скруберно пречистване на димни газове (карбо­ нати) Скруберно пречистване на димни газове (гипс) Скруберно пречистване на димни газове (уреа) Рафиниране на минерални масла Регенерация при каталитичен крекинг

Производство на кокс Масов баланс Гориво, използвано като технологична суровина Пържене/агломериране на метални руди Масов баланс Вложени карбонати Производство на чугун и стомана Масов баланс Гориво, използвано като технологична суровина Данни за дейността Количе­ ство гориво или мате­ риал Долна топлина на изга­ ряне Емисионен фактор (*) Данни за състава (съдър­ жание на въгле­ род) (*) Коефи­ циент на окисля­ ване Коефи­ циент на превръ­ щане 2 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2a/2б 2a/2б 2a/2б 2a/2б 2a/2б 2a/2б н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 1 1 1 1 н.п. н.п. н.п. 1 н.п. н.п. н.п. н.п. 1 1 1 н.п. 1 н.п. н.п. 1 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 1 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 2 2 н.п. н.п. н.п. 1 н.п. н.п. 2a/2б 2 2 н.п. 2 н.п. 2 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 н.п. н.п.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/77 Дейност/вид пораждащ емисии поток Данни за дейността Количе­ ство гориво или мате­ риал Долна топлина на изга­ ряне Емисионен фактор (*) Данни за състава (съдър­ жание на въгле­ род) (*) Коефи­ циент на окисля­ ване Коефи­ циент на превръ­ щане Производство или обработка на черни и цветни метали, включително вторичен алуминий Масов баланс Емисии от процеси Производство на първичен алуминий Масов баланс за емисиите на CO2 Емисии на PFC (метод на база времетраенето на анодния ефект) Емисии на PFC (метод на база свръх-напреже­ нието при анодния ефект) Производство на циментов клинкер На база входящите в пещта суровини (метод А) На база произведения клинкер (метод Б) Емисии, произхождащи от праха от циментовата пещ (CKD) Вложен некарбонатен въглерод 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Производство на вар и калциниране на доломит и магнезит Карбонати (метод А) Други технологични суровини за процеси Оксиди на алкалоземни метали (метод Б) 1 1 1 Производство на стъкло, стъклена и минерална вата

Вложени карбонати Други технологични суровини за процеси Производство на керамични продукти Входящи количества въглерод (метод А) Други технологични суровини за процеси Алкални оксиди (метод Б) Скруберно пречистване 1 1 1 1 1 1 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 2 1 н.п. н.п. 2 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 н.п. н.п. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 1 н.п. 1 1 1 1 н.п. 1 1 1 1 н.п.

L 334/78 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Дейност/вид пораждащ емисии поток Данни за дейността Количе­ ство гориво или мате­ риал Долна топлина на изга­ ряне Емисионен фактор (*) Данни за състава (съдър­ жание на въгле­ род) (*) Коефи­ циент на окисля­ ване Коефи­ циент на превръ­ щане Производство на гипс и гипсокартон: вж. изгаряне на горива Производство на целулоза и хартия Добавъчни химикали Производство на сажди Подход с масов баланс Производство на амоняк Гориво, използвано като технологична суровина 1 1 2 н.п. 1 н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 1 н.п. н.п. 2a/2б 2a/2б н.п. н.п. н.п. Производство на органични химични вещества в насипно или наливно състояние Масов баланс Производство на водород и синтетичен газ Гориво, използвано като технологична суровина Масов баланс 1 2 1 н.п. н.п. 2 н.п. н.п. 2a/2б 2a/2б н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. н.п. 2 2 Производство на калцинирана сода и на натриев бикарбонат Масов баланс 1 н.п. н.п. „н. п.“ означава „не се прилага“ (*) Нивата за емисионния фактор се отнасят до предварителния емисионен фактор, а въглеродното съдържание се отнася за общото въ­ глеродно съдържание. За смесени материали, фракцията на биомасата трябва да се определи отделно. Ниво 1 е минималното ниво, което се прилага за фракцията на биомасата за инсталации от категория А, както и за стандартни търговски горива, използвани във всички категории инсталации, в съответствие с член 26, параграф 1, буква а).

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/79 Референтни стойности за изчислителните коефициенти (член 31, параграф 1, буква а) ПРИЛОЖЕНИЕ VI

1. ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ ЗА ГОРИВАТА, ОТНЕСЕНИ КЪМ ТЯХНАТА ДОЛНА ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ (NCV)

Таблица 1 Емисионни фактори на горивата, свързани с нетната калоричност (НК) и нетната калоричност на маса гориво. Описание на вида гориво Емисионен фактор [t CO2/TJ] Нетна калоричност (TJ/Gg) Източник на информацията Суров нефт Оримулсион (емулсия на битум във вода) Течни въглеводороди от природен газ Бензин за двигатели Керосин (различен от керосина за реак­ тивни двигатели) Шистов нефт Газьол/дизелово гориво Мазут Втечнени нефтени газове Етан Нафта Битум Смазочни масла Нефтен кокс Суровини за нефтените рафинерии Нефтозаводски газ Парафинови восъци Минерален терпентин и промишлен спирт (SBP) Други нефтопродукти Антрацитни въглища Коксови въглища Други битуминозни въглища Кафяви въглища Лигнитни въглища Нефтошисти и катранени пясъци Брикети от черни или кафяви въглища

Кокс за косова пещ и лигнитен кокс 73,3 77,0 64,2 69,3 71,9 73,3 74,1 77,4 63,1 61,6 73,3 80,7 73,3 97,5 73,3 57,6 73,3 73,3 73,3 98,3 94,6 94,6 96,1 101,0 107,0 97,5 107,0 42,3 27,5 44,2 44,3 43,8 38,1 43,0 40,4 47,3 46,4 44,5 40,2 40,2 32,5 43,0 49,5 40,2 40,2 40,2 26,7 28,2 25,8 18,9 11,9 8,9 20,7 28,2 Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г.

L 334/80 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Описание на вида гориво Емисионен фактор [t CO2/TJ] Нетна калоричност (TJ/Gg) Източник на информацията Газов кокс Каменовъглен катран Генераторен газ Коксов газ Доменен газ Конверторен газ Природен газ Промишлени отпадъци Отпадни масла Торф Дървесина/дървесни отпадъци Друга първична твърда биомаса Дървени въглища Биобензин Биодизелови горива Други течни биогорива Сметищен газ Газ от пречиствателни станции Други видове биогаз Отпадъчни автомобилни гуми Въглероден оксид Метан 107,0 80,7 44,4 44,4 260 182 56,1 143 73,3 106,0 — — — — — — — — — 85,0 (1) 155,2 (2) 54,9 (3) 28,2 28,0 38,7 38,7 2,47 7,06 48,0 н.п. 40,2 9,76 15,6 11,6 29,5 27,0 27,0 27,4 50,4 50,4 50,4 н.п. 10,1 50,0 Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г.

Указания на IPCC, 2006 г. Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV) WBCSD CSI J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995 J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995 (1) Тази стойност е предварителният емисионен фактор, т.е. преди прилагането на фракцията на биомасата, където е приложимо. (2) При долна топлина на изгаряне 10,12 TJ/t (3) При долна топлина на изгаряне 50,01 TJ/t

1. ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ЕМИСИИТЕ ОТ ПРОЦЕСИ

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати (метод А) Таблица 2 Карбонати Емисионен фактор [t CO2/t карбонат] CaCO3 MgCO3 Na2CO3 0,440 0,522 0,415

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/81 Карбонати Емисионен фактор [t CO2/t карбонат] BaCO3 Li2CO3 K2CO3 SrCO3 NaHCO3 FeCO3 обща формула 0,223 0,596 0,318 0,298 0,524 0,380 Емисионен фактор = [M(CO2)] / {Y х [M(x)] + Z х[M(CO3 X = метал 2-)]} M(x) = молекулното тегло на X в [g/mol] M(CO2) = молекулното тегло на CO2 в [g/mol] M(CO3 2-) = молекулното тегло на CO3 Y = стехиометричното число на X Z = стехиометрично число за CO3 2- 2- в [g/mol] Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати на база на оксидите на алкалоземни метали (метод Б) Таблица 3 Оксиди Емисионен фактор [t CO2/t оксид] CaO MgO BaO общо: XYOZ 0,785 1,092 0,287 Емисионен фактор = [M(CO2)] / {Y * [M(x)] + Z * [M(O)]} X = алкалоземен или алкален метал M(x) = молекулното тегло на X в [g/mol] M(CO2) = молекулното тегло на CO2 [g/mol] M(O) = молекулното тегло на O в [g/mol] Y = стехиометричното число на X = 1 (за алкалоземни метали) = 2 (за алкални метали) Z = стехиометрично число за O = 1

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на други участващи в процеса материали (при производство на чугун и стомана и обработка на черни метали) (1) Таблица 4 Входящ или изходящ материал Въглеродно съдържание (t C/t) Емисионен фактор (t CO2/t) Директно редуцирано желязо Графитни електроди за електродъгови пещи 0,0191 0,8188 0,07 3,00 (1) Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC), 2006 г., Указания за националните инвентаризации на парникови газове

L 334/82 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Входящ или изходящ материал Въглеродно съдържание (t C/t) Емисионен фактор (t CO2/t) Въглерод за зареждане на електродъгови пещи Горещо брикетирано желязо Газ от кислородни конвертори Нефтен кокс Чугун Желязо и железен скрап Стомана и стоманен скрап 0,8297 0,0191 0,3493 0,8706 0,0409 0,0409 0,0109 3,04 0,07 1,28 3,19 0,15 0,15 0,04 Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на други участващи в процеса материали (органични вещества в насипно или наливно състояние) (1) Таблица 5 Вещества Въглеродно съдържание (t C/t) Емисионен фактор (t CO2/t) Ацетонитрил Акрилонитрил Бутадиен Технически въглерод Етилен Етиленов дихлорид Етиленгликол Етиленов оксид Циановодород Метанол Метан Пропан Пропилен Винилхлориден мономер 0,5852 0,6664 0,888 0,97 0,856 0,245 0,387 0,545 0,4444 0,375 0,749 0,817 0,8563 0,384 2,144 2,442 3,254 3,554 3,136 0,898 1,418 1,997 1,628 1,374 2,744 2,993 3,137 1,407 (1) Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC), 2006 г., Указания за националните инвентаризации на парникови

газове

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/83

1. СТОЙНОСТИ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ CO2

Таблица 6 Стойности на потенциала за глобално затопляне Газове Потенциал за глобално затопляне N2O CF4 C2F6 298 t CO2 екв./ t N2O 7 390 t CO2 екв. / t CF4 12 200 t CO2 екв. / t C2F6

L 334/84 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. ПРИЛОЖЕНИЕ VII Минимална честота на анализите (член 35) Гориво/материал Минимална честота на анализите Природен газ Поне веднъж седмично Други газове, по-специално синтетичен газ и технологични газове, като например смесен нефтозаводски газ, кокосов газ, доменен газ и конверторен газ, газове от газови и пе­ тролни находища Течни горива, произведени от нефт (например лек, среден, тежък мазут, битум) Въглища, коксови въглища, кокс, нефтен кокс, торф Поне веднъж дневно – използване на подходящи процедури в различни части от денонощието На всеки 20 000 тона гориво и поне шест пъти годишно На всеки 20 000 тона гориво/материал и поне шест пъти годишно Други горива На всеки 10 000 тона гориво и поне четири пъти годишно Необработени твърди отпадъци (чисто изкопаеми или смеси от изкопаеми отпадъци и биомаса) На всеки 5 000 тона отпадъци и поне четири пъти го­ дишно Течни отпадъци, предварително обработени твърди отпа­ дъци На всеки 10 000 тона отпадъци и поне четири пъти го­ дишно

Карбонатни минерали (включително варовик и доломит) Глини и шисти На всеки 50 000 тона материал и поне четири пъти го­ дишно На количества материал, съответстващи на 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно Други материали (първични, междинни и крайни продукти) В зависимост от вида на материала и променливостта на ха­ рактеристиките — на количества материал, съответстващи на 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/85 ПРИЛОЖЕНИЕ VIII Измервателни методики (член 41)

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА НИВАТА ЗА ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ МЕТОДИКИ

Измервателните методики се одобряват в съответствие с нива със следните максимално допустими стойности на неопределеността на средногодишните часови емисии, изчислени в съответствие с формула 2 в раздел 3 от настоящото приложение. Таблица 1 Нива за данните от системи за непрекъснато измерване на емисиите – CEMS (максимално допустима неопределеност за всяко ниво) При CO2 неопределеността се прилага към общото количество на измерените емисии на CO2. Когато фракцията на биомасата се определя с измервателна методика, към нея се прилага същото определение за ниво, както към CO2. Източници на емисии на CO2 Източници на емисии на N2O Пренос на CO2 Ниво 1 ± 10 % ± 10 % ± 10 % Ниво 2 ± 7,5 % ± 7,5 % ± 7,5 % Ниво 3 ± 5 % ± 5 % ± 5 % Ниво 4 ± 2,5 % н.п. ± 2,5 %

1. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА НИВА ЗА ИНСТАЛАЦИИ ОТ КАТЕГОРИЯ А

Таблица 2 Минимални нива, които се прилагат от инсталациите от категория А за измервателните методики в съответствие с член 41, параграф 1, буква а)

Вид парников газ Минимално изисквано ниво CO2 N2O 2 2

1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗМЕРВАТЕЛНИ МЕТОДИКИ

Формула 1: изчисляване на годишните емисии в съответствие с член 43, параграф 1: GHG Emtotal t½ � ¼ XHoursOp i ¼ 1 � GHG conchourly,i � Vhourly,i � 10 − 6 t=g � Формула 2: определяне на средните часови емисии: � GHG Emaverage kg=h � ¼ GHG Emtotal HoursOp � � 103 kg=t � Формула 2а: определяне на средните часови концентрации на парникови газове за целите на докладването в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б): GHG concaverage g=Nm3 � � ¼ GHG Emtotal PHoursOp Vhourly,i i ¼ 1 � � � 106 g=t Формула 2б: определяне на средни часови дебит на димни газове за целите на докладването в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б): � Flowaverage Nm3=h � ¼ PHoursOp Vhourly,i i ¼ 1 HoursOp

L 334/86 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. Формула 2в: изчисляване на годишните емисии на парникови газове за целите на годишния доклад за емисиите в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б): GHG Emtotal t½ � ¼ GHGconcaverage � Flowaverage � HoursOp � 10 − 6 t=g � � Във формули от 1 до 2в са използвани следните съкращения: Индексът i се отнася до отделен час на работа. Ако операторът използва по-кратки референтни периоди съгласно член 44, параграф 1, вместо часове за тези изчисления се използва този референтен период. GHG Emtotal са общите годишни емисии на парникови газове в тонове GHG conchourly, i са часовите концентрации на парниковите газове в g/Nm3 в димните газове, измерени по време на работа в часа i; Vhourly, i обем на димните газове в Nm3 за часа i (т.е. интегриран дебит за час или по-кратък референтен период); GHG Emaverage е средногодишната стойност на часовите емисии от източника в kg/h; HoursOp е общият брой часове, за които се прилага измервателната методика, включително часовете, за които данните са били заместени съгласно член 45, параграфи 2 — 4;

GHG concaverage средногодишните часови концентрации на емисиите на парникови газове в g/Nm3; Flowaverage среден годишен дебит на димните газове в Nm3/h.

1. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА С НЕПРЯКО ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА (ИЗМЕРВАНЕ НА ОСТАНАЛИТЕ

КОМПОНЕНТИ В ДИМНИТЕ ГАЗОВЕ) Формула 3: Изчисление на концентрацията GHG concentration %½ � ¼ 100% − X i Concentration of component i %½ �

1. ЗАМЕСТВАНЕ НА ЛИПСВАЩИ ДАННИ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯТА ПРИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ МЕТОДИКИ

Формула 4: Заместване на липсващи данни за концентрацията при измервателни методики където: C* subst ¼ C þ 2σc_ C е средноаритметичната стойност на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загубване на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия. σC_ е най-добрата оценка на стандартното отклонение на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загуба на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/87 Минимални изисквани данни и информация, които се съхраняват в съответствие с член 67, параграф 1 ПРИЛОЖЕНИЕ IX Операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства съхраняват поне следното:

1. ОБЩИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ОПЕРАТОРИТЕ НА ИНСТАЛАЦИИ И ОПЕРАТОРИТЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

(1) Планът за мониторинг, одобрен от компетентния орган; (2) Документите, обосноваващи избора на методика за мониторинг и документите, обосноваващи временните или постоянни изменения в методиките за мониторинг и, където е приложимо, нивата, одобрени от компетентния орган; (3) Всички съответни актуализации на плановете за мониторинг, подадени до компетентния орган съгласно член 15, както и съответните отговори на компетентния орган; (4) Всички писмени процедури, споменати в плана за мониторинг, включително плана за вземане на проби, ако се използва такъв, процедурите за дейностите по движението на данните и процедурите за контролните дейности;

(5) Списък на всички прилагани версии на плана за мониторинг и на всички свързани с него процедури; (6) Документация за отговорностите във връзка с мониторинга и докладването; (7) Оценката на риска, изготвяна в съответните случаи от оператора или оператора на въздухоплавателно средство; (8) Докладите за подобрения съгласно член 69; (9) Проверения годишен доклад за емисиите; (10) Доклада от проверката; (11) Всяка друга информация, посочена като необходима за проверката на годишния доклад за емисиите.

1. СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА СТАЦИОНАРНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ, КОИТО СА ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ:

(1) Разрешителното за емисии на парникови газове и всички негови актуализации; (2) Всички оценки на неопределеността, където е приложимо; (3) По отношение на изчислителните методики, прилагани в инсталации: а) данните за дейността, използвани при всяко изчисление на емисиите, отнасящи се за всеки пораждащ емисии поток, категоризирани в зависимост от процеса, за който се отнасят, и вида на съответното гориво или материал;

б) списък на възприетите стойности, използвани като изчислителни коефициенти, ако има такива; в) пълен набор от резултатите от вземането на проби и съответните анализи за определяне на изчислителните коефициенти; г) документация за всички коригирани неефективни процедури и корекционни действия, предприети в съответствие с член 64; д) всички резултати от калибриране и поддръжка на измервателните уреди. (4) По отношение на измервателните методики, прилагани в инсталации, следните допълнителни елементи: а) документация, обосноваваща избора на съответната измервателна методика; б) данните, използвани за анализ на неопределеността по отношение на емисиите от всеки източник на емисии, категоризирани по процеси; в) данните, използвани за проверочни изчисления и резултатите от тези изчисления; г) подробно техническо описание на системата за непрекъснато измерване на емисиите, включително документация за одобрението ѝ от компетентния орган;

L 334/88 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. д) първичните и обобщените данни от системата за непрекъснато измерване на емисиите, включително документация за направените изменения във времето, дневника на изпитванията, престоите, калибриранията, сервизното обслужване и поддръжката; е) документация за евентуални промени в системата за непрекъснато измерване на емисиите; ж) всички резултати от калибрирането и поддръжката на измервателните уреди; з) когато е приложимо – модела за масов или енергиен баланс, използван за определянето на заместващи данни съгласно член 45, параграф 4 и съответните направени допускания; (5) Когато се използва непряка методика съгласно член 22 — всички необходими данни за определяне на емисиите от съответните източници на емисии и от пораждащите емисии потоци, за които се прилага непряка методика, както и всички косвени данни за дейността, изчислителните коефициенти и други параметри, които биха били докладвани при използване на методика на основата на нива;

(6) При производството на първичен алуминий, следните допълнителни елементи: а) документация за резултатите от измервателните кампании за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6; б) документация за резултатите от определянето на ефективността на улавяне на неорганизирани емисии; в) всички съответни данни за производството на първичен алуминий, честотата на анодния ефект, неговото времетраене или свръхнапрежение; (7) По отношение на дейностите по улавянето, преноса и съхранението на CO2 в геоложки формации, следните допълнителни елементи: а) документация за количеството CO2, инжектирано в комплекса за съхранение чрез съответни инсталации за съхранение на СО2 в геоложки формации; б) представителни обобщени данни за налягането и температурата от преносната мрежа; в) копие от разрешението за съхранение, включително с одобрения план за мониторинг по член 9 от Директива 2009/31/ЕО; г) докладите, подадени съгласно член 14 от Директива 2009/31/ЕО; д) докладите за резултатите от проверките, извършвани съгласно член 15 от Директива 2009/31/ЕО;

е) документацията относно корекционните мерки, предприемани съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО.

1. СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА АВИАЦИОННИТЕ ДЕЙНОСТИ:

(1) списък на собствените и взетите или дадените на лизинг въздухоплавателни средства, както и необходимите доказа­ телства за пълнотата на този списък; за всяко въздухоплавателно средство — кога е добавено или извадено от въздушния флот на съответния оператор; (2) Списък на полетите, извършени през всеки период на докладване, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък; (3) Съответните данни, използвани за определяне на разхода на гориво и емисиите; (4) Данните, използвани за определяне на полезния товар и изминатите разстояния в съответните години, за които се докладват данни за тонкилометрите; (5) Документация за методиката, използвана при пропуски в данните, където е приложимо, броят на полетите, при които са възникнали пропуски в данните, използваните за запълване на пропуските данни, където такива са възникнали, а когато броят на полетите с пропуски в данните е надвишавал 5 % от докладваните полети — причините за пропуските в данните и документация за предприетите корективни действия.

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/89 Минимални изисквания към съдържанието на годишните доклади (член 68, параграф 3) ПРИЛОЖЕНИЕ X

1. ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА СТАЦИОНАРНИ ИНСТАЛАЦИИ

Годишният доклад за емисиите на стационарна инсталация съдържа минимум следната информация: (1) Данни за идентифициране на инсталацията, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и уникалния номер на нейното разрешително; (2) Име и адрес на проверяващия доклада; (3) Годината, за която се отнася докладът; (4) Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, а също и номер на версията и препратка към нея за всеки друг план за мониторинг, който има отношение към докладваната година; (5) промени в дейността на инсталацията и отклонения от значение за емисиите, настъпили през периода на докладване на плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган, включително временните или постоянните промени на нивата, причините за тези промени, началната дата на промените и началната и крайната дата на временните промени;

(6) Информация за всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, съдържаща най-малко следните данни: а) общото количество на емисиите на парникови газове, изразено в t CO2 екв.; б) когато се отделят и други парникови газове освен CO2, общото количество на съответните емисии, изразено в t; в) информация дали се прилага измервателната или изчислителната методика съгласно член 21; г) прилаганите нива; д) данни за дейността: i) по отношение на горивата — количеството на използваното гориво (изразено в тонове или Nm3) и долната топлина на изгаряне (GJ/t или GJ/ Nm3), посочени поотделно; ii) за всички други пораждащи емисии потоци — използваното количество, изразено в тонове или Nm3; е) емисионните фактори, изразени съгласно изискванията, формулирани в член 36, параграф 2; фракцията на биомасата, коефициентите на окисление и превръщане, изразени като безразмерни отношения; ж) когато емисионните фактори за горивата са отнесени към масата или обема, а не към енергията — данни, определена съгласно член 26, параграф 5 за долната топлина на изгаряне на съответния пораждащ емисии поток;

(7) Когато се прилага методиката на масовия баланс — стойностите на масовия дебит и на въглеродното съдържание за всеки пораждащ емисии поток, постъпващ или напускащ инсталацията, фракция на биомасата и долна топлина на изгаряне, където е уместно; (8) Информация, която се докладва в записки за допълнителни данни, и която съдържа най-малко следните данни: а) количества изгорена биомаса — изразена в TJ, или използвана в технологични процеси — изразена в t или Nm3; б) емисии на CO2 от биомасата, изразени в t CO2, когато се използва измервателна методика за определяне на емисиите; в) косвена стойност за долната топлина на изгаряне на пораждащите емисии потоци от биомаса, използвани като гориво, където е приложимо; г) количества и енергийно съдържание, изразени в t и TJ, на изгаряните нетранспортни течни горива от биомаса и транспортни биогорива; д) количества CO2 или N2O, подадени към друга инсталация или получени от друга инсталация, за които е приложимо посоченото в член 49 или 50, изразени в t CO2 екв.;

е) количества CO2, подадени към друга инсталация или получени от друга инсталация, за които е приложимо посоченото в член 48, изразени в t CO2;

L 334/90 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. ж) когато е приложимо, наименованието на инсталацията и нейния идентификационен код, съгласно актовете, приети по силата на член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО: i) на инсталациите, към които се подава CO2 или N2O, в съответствие с букви д) и е) от настоящата точка 8; ii) на инсталациите, от които се получава CO2 или N2O, в съответствие с буква д) и е) от настоящата точка 8; Ако инсталацията няма такъв идентификационен код, се предоставят името и адресът на инсталацията, както и съответните данни за контакт или лице за контакт. з) пренесените количества CO2 от биомаса, изразени в t CO2. (9) Когато се използва измервателна методика: а) когато емисиите на СО2 се измерват като годишни емисии на CO2 от използването на изкопаеми горива и материали и годишни емисии на CO2 от използването на биомаса; б) часовете работа на системата за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), измерените концентрации на парникови газове и дебит на димни газове, изразени като средногодишни часови стойности и като обща годишна стойност;

(10) Когато се използва непряка методика съгласно член 22 — всички необходими данни за определяне на емисиите от съответните източници на емисии и от пораждащите емисии потоци, за които се прилага тази методика, както и всички косвени данни за дейността, изчислителните коефициенти и други параметри, които биха били докладвани при методиката на основата на нива; (11) Ако пропуските в данните са били запълнени със заместващи данни съгласно член 66, параграф 1, се включва следната информация: а) кой е пораждащият емисии поток или източникът на емисии, за който се отнасят всички пропуски в данните; б) причините за всички пропуски в данните; в) началната и крайна дата и час на всеки период, за който са възникнали пропуски в данните; г) стойността на емисиите, изчислени на база заместващи данни; д) ако методът за оценка, използван за определяне на заместващите данни, до този момент не е бил включен в плана за мониторинг, се представя негово подробно описание, включително доказателства, че използването му не води до подценяване на емисиите от съответния период;

(12) Информация за всякакви други промени в инсталацията, настъпили през периода на докладване, имащи значение за емисиите на парникови газове от инсталацията през докладваната година; (13) Където е приложимо, обемът на производството на първичен алуминий, честотата и средната продължителност на анодния ефект по време на периода на докладване, или съответно данните за свръхнапрежението при анодния ефект по време на периода на докладване, както и резултатите от последното определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, съгласно посоченото в приложение IV, и от последното определяне на ефективността на улавяне в димоходите. Емисиите в една инсталация, произхождащи от различни източници, или пораждащите емисии потоци от един вид, които принадлежат към един и същи вид дейност, могат да бъдат отчитани чрез обобщени данни в рамките на съответния вид дейност. Когато има промяна на нива в рамките на един период на докладване, операторът изчислява и докладва емисиите в годишния доклад поотделно за съответните части на периода на докладване.

След закриването на съответния обект за съхранение в съответствие с член 17 от Директива 2009/31/ЕО операторите на местата за съхранение на CO2 могат да съставят опростени доклади за емисиите, съдържащи най-малко елементите, посочени в точки 1 — 5, ако в разрешителното за емисии на парникови газове не са включени източници на емисии.

1. ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА ОПЕРАТОРИ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Годишният доклад за емисиите на оператор на въздухоплавателно средство съдържа най-малко следната информация: (1) Данни за идентификация на оператора на въздухоплавателни средства, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за контакт; (2) Име и адрес на проверяващия доклада;

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/91 (3) Годината, за която се отнася докладът; (4) Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, номер на версията и препратка към нея за други планове за мониторинг, които имат отношение към докладваната година; (5) Измененията в дейностите, които са от значение за тонкилометрите, а също и отклоненията от одобрения план за мониторинг, направени по време на периода на докладване; (6) Регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода на докладване за авиационните дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО и извършени от този оператор на въздухоплавателно средство; (7) Общия брой полети по двойки държави, обхванати от доклада; (8) Маса на горивото (в тонове) по вид гориво и по двойка държави; (9) Общите емисии на CO2, изразени в тонове CO2, с разбивка на данните по държави членки на излитане и кацане;

(10) Когато емисиите се изчисляват чрез емисионен фактор или въглеродно съдържание, отнесено към маса или обем — косвени данни за долната топлина на изгаряне на горивото; (11) Ако пропуските в данните са били запълнени със заместващи данни съгласно член 66, параграф 2, се включва следната информация: а) броят на полетите, изразен като процент от годишните полети (закръглен до най-близкия 0,1 %), при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните; б) използваният метод за оценка, по който са определени заместващите данни; в) стойността на емисиите, изчислени на база заместващи данни; (12) Записки за допълнителни данни: а) количеството биомаса, използвано като гориво по време на докладваната година (в тонове или m3), посочено поотделно за всеки вид гориво; б) долната топлина на изгаряне на алтернативните горива; (13) В приложение към годишния доклад за емисиите, операторът включва данни за количествата на годишните емисии и годишния брой полети по двойки летища. Ако операторът поиска, компетентният орган третира тези данни като поверителна информация.

1. ДАННИ ЗА ТОНКИЛОМЕТРИТЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Докладът за данните за тонкилометрите на оператора на въздухоплавателно средство съдържа най-малко следната информация: (1) Данни за идентификация на оператора на въздухоплавателно средство, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за контакт; (2) Име и адрес на проверяващия доклада; (3) Годината на докладване; (4) Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, номер на версията и препратка към нея за други планове за мониторинг, които имат отношение към докладваната година; (5) Измененията в дейностите, които са от значение за тонкилометрите, а също и отклоненията от одобрения план за мониторинг, направени по време на периода на докладване; (6) Регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода на докладване за авиационните дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО и извършени от този оператор на въздухоплавателно средство;

(7) Избрания метод за изчисляване на масата на пътниците и регистрирания багаж, както и на товарите и пощенските пратки; (8) Общото количество пътникокилометри и тонкилометри от всички полети, изпълнени през докладваната година и попадащи в обхвата на авиационните дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

L 334/92 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.12.2018 г. (9) За всяка двойка летища: кодове по ИКАО на двете летища; разстояние (по дъгата на големия кръг + 95 km) в km; общия брой на полетите за всяка двойка летища през периода на докладване; общата маса на пътниците и регистрирания багаж (тонове) за всяка двойка летища през периода на докладване; общия брой пътници през периода на докладване; общия брой пътникокилометри за всяка двойка летища; общата маса на товарите и пощенските пратки (тонове) за всяка двойка летища през периода на докладване; общите тонкилометри за всяка двойка летища (t km).

31.12.2018 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 334/93 ПРИЛОЖЕНИЕ XI Таблица на съответствието Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията Настоящият регламент Член 1 — 49 — Член 50 — 67 Член 68 Член 69 — 75 — Член 76 — 77 Приложение I — X — Член 1 — 49 Член 50 Член 51 — 68 — Член 69 — 75 Член 76 Член 77 — 78 Приложение I — X Приложение XI