Чл. 26

Член 26 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 23 октомври 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J. GLAVANY

(1) ОВ С 184, 17.6.1997 г., стр. 20,

ОВ С 16, 20.1.1998 г., стр. 14, и

ОВ С 108,7.4.1998 г., стр. 94.

(2) ОВ C 355, 21.11.1997, стр. 83.

(3) ОВ C 180, 11.6.1998, стр. 38.

(4) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 419), потвърдено на 16 септември 1999 г., и Обща позиция на Съвета от 22 октомври 1999 г.(ОВ C 343, 30.11.1999 г., стр. 1). Решение на Европейския парламент от 7 септември 2000 г. и Рещение на Съвета от 14 септември 2000 г.

(5) ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(6) ОВ C 59, 6.3.1992 г., стр. 2.

(7) ОВ C 49, 28.2.1995 г., стр. 1.

(8) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(9) ОВ C 355, 25.11.1996 г., стр. 1.

(10) ОВ C 281, 26.9.1996 г., стр. 3.

(11) ОВ L 73, 16.3.1994 г., стр. 19.

(12) ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1.

(13) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр 1.

(14) ОВ L 67, 12.3.1983 г., стр 1.

(15) ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 42.

(16) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 98/83/EО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(17) ОВ C 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(18) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377,31.12.1991 г., стр. 48).

(19) ОВ L 257, 10.10.1996, стр. 26.

(20) ОВ L 135, 30.5.1991, стр. 40, Директива, изменена с Директива 98/15/ЕО на Комисията (ОВ L 67, 7.3.1998, стр. 29).

(21) ОВ L 375, 31.12.1991, стр. 1.

(22) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(23) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 98/47/ЕО (ОВ L 191, 7.7.1998, стр. 50).

(24) ОВ L 123, 24.4.1998, стр. 1.

(25) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО.

(26) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. Решение, последно изменено с Акта за присъединяване от 1994 г.

(27) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(28) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(29) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО.

(1) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 98/15/ЕО (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29).

(2) ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(3) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(4) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/EО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42).

(2) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9).

(1) Използвани са следните съкращения: фн = фонови нива, екс = екологичен качествен стандарт.

(2) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(3) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(4) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(5) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(6) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(7) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(8) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива:

(9) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(1) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

(2) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.

(3) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).

(4) ОВ L 181, 8.7.1986 г., стр. 6.

(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(1) OB L 81, 27.3.1982 г., стр. 29.

(2) OB L 291, 24.10.1983 г., стр. 1.

(3) OB L 74, 17.3.1984 г., стр. 49.

(4) OB L 274, 17.10.1984 г., стр. 11.

(5) OB L 181, 4.7.1986 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАНА ЗА СПИСЪКА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ Както се изисква от член 3, параграф 8, държавите-членки предоставят следната информация за всички компетентни органи в рамките на всеки район на речен басейн, както и за частите от всички международни райони на речни басейни, попадащи на тяхна територия. i)

Име и адрес на компетентния орган — официалното име и адрес на органа, определен съгласно член 3. параграф 2. ii)

Географско покритие на района на речния басейн — имената на основните реки в района на речния басейн заедно с подробно описание на границите на района на речния басейн. Тази информация трябва да е на разположение, доколкото е възможно, за включване в Географската информационна система (GIS) и/или Географската информационна система на Комисията (GISCO). iii)

Правен статут на компетентния орган – описание на правния статут на компетентния орган и, при необходимост, описание или копие от устава му, учредителния договор или съответния еквивалентен правен акт. iv)

Отговорности — описание на правните и административни отговорности на всеки компетентен орган и ролята му в рамките на всеки район на речен басейн. v)

Членство — когато компетентният орган е координиращо тяло за други компетентни органи, се изисква списък на тези органи заедно с обобщение на институционалните взаимоотношения установени по координацията между тях. vi)

Международни отношения — когато район на речен басейн покрива територия на повече от една държава-членка, се изисква обобщение на международните отношения, установени за осигуряване на координация.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи. i) повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива; ii) за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система B“, описани в раздел 1.2; iii) ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A; iv) ако е избрана за ползване система B, държавите-членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се раздеят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид; v) за изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти разделянето се предприема в съответствие с описанията за тази категория повърхностни води, която отговаря най-пълно на разглеждания силно модифициран или изкуствен воден обект; vi) държавите-членки ще предоставят на Комисията карта или карти (в GIS формат) на географското положение и типовете, съобразно степента на разделение, изискуема по система A. 1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти 1.2.1. Реки Система A Фиксирана типология Описания Екорегион Екорегиони, показани в карта A на приложение XI Тип Височинна типология

високи > 800 м

средно високи 200 до 800 м

равнинни < 200 м Типология на размера, основана на района на водосбора

малък 10 - 100 км2

среден > 100 до 1 000 км2

голям > 1 000 до 10 000 км2

много голям > 10 000 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични

Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на реката или част от нея и, съответно, структурата и състава на биологичните популации Задължителни фактори височина ширина дължина геология размер Избираеми фактори разстояние от източника енергия на потока (функция от потока и наклона) средна ширина на водата средна дълбочина на водата среден наклон на водата форма на основното речно корито категория на речното заустване (поток) форма на равнината транспорт на твърди материали киселинно неутрализиращ капацитет среден състав на субстратите хлор граници на температурата на въздуха средна температура на въздуха валежи 1.2.2. Езера Система A Фиксирана типология Описания Екорегион Екорегиони, показани на карта A от приложение XI Тип Височинна типология високи: > 800 м средно високи: 200 до 800 м равнинни: < 200 м Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина

< 3 м,

3 м до 15 м,

> 15 м Типология на размера, базирана на повърхността

0,5 до 1 км2

1 до 10 км2

10 до 100 км2

> 100 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични

Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина височина дължина дълбочина геология размер Избираеми фактори Средна дълбочина на водата Форма на езерото Време на обитаване Средна температура на въздуха Граници на температурата на въздуха Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни) Киселинно неутрализиращ капацитет Фоново хранително състояние Среден състав на субстратите Колебания в нивото на водата 1.2.3. Преходни води Система A Фиксирана типология Описания Екорегион На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море Тип Базиран на средно-годишна соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средните граници на заливаемата част от прилива < 2 м: микрозаливаеми 2 до 4 м: мезозаливаеми > 4 м: макрозаливаеми

Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на преходните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина дължина граници на прилива и отлива соленост Избираеми фактори дълбочина скорост вълни време на обитаване средна температура на водата смесителни характеристики мътност среден състав на субстратите форма граници на температурата на водата 1.2.4. Крайбрежни води Система A Фиксирана типология Описания Екорегиони На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море Тип Базиран на средно-годишната соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средната дълбочина плитки води: < 30 м, средни: (30 до 200 м), дълбоки: > 200 м

Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на крайбрежните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина дължина граници на прилива и отлива соленост Избираеми фактори скорост вълни средна температура на водата смесителни характеристики мътност време на задържане (за затворени заливи) среден състав на субстратите граници на температурата на водата 1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти i) За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. ii) При прилагането на процедурите, определени в този раздел за силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти, препоръките за добро екологично състояние се разбират като препоръки за максимален екологичен потенциал, както е определено в таблица 1.2.5 от приложение V. Нивата за максимален екологичен потенциал на водните обекти се преразглеждат на всеки 6 години. iii) Специфичните за съответния тип условия за целите на i) и ii), както и специфичните препоръчителни биологични условия могат да бъдат или пространствено, или моделно базирани, а могат и да се различават като използват комбинация от тези методи. Когато не е възможно да се използват тези методи, държавите-членки могат да използват експертна оценка за установяването на такива условия. При определянето на доброто екологично състояние в съответствие с концентрациите на специфични синтетични замърсители, ограниченията на нормите са тези, които могат да бъдат достигнати в съответствие с наличните технологии по времето, когато трябва да бъдат установени специфичните за типа условия. iv) За пространствено базираните специфични за типа препоръчителни биологични условия, държавите-членки ще разработят мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Мрежата ще съдържа достатъчен брой обекти с добро състояние за осигуряване достатъчно ниво на надеждността на обема на препоръчителните условия, при дадена променливост в обема на качествените елементи, отговарящи на доброто екологично състояние за този тип повърхностен воден обект и техниките на моделиране, които следва да бъдат приложени съгласно v). v) Специфичните за типа препоръчителни биологични условия, базирани на моделирането, могат да се различават от останалите, използвайки или метода на модели за предсказване, или метода на отхвърлянето. Методите трябва да използват исторически, палеологични и други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност на обема на препоръчителните условия, доказващо че така определените условия са достатъчни и валидни за всеки тип повърхностен воден обект. vi) Когато поради високата степен на естествена променливост на елементите в следствие не само на сезонните промени, не е възможно да се установят надеждни специфични за типа препоръчителни условия за качествените елементи на типовете повърхностни водни обекти, елемента може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностен воден обект. При това условие, държавите-членки заявяват причините за изключването в плана за управление на речния басейн. 1.4. Определяне на товарите Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено: Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно: i) членове 15 и 17 от Директива 91/271/ЕИО, ii) членове 9 и 15 от Директива 96/61/ЕО, (1)

както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни: iii) член 11 от Директива 76/464/ЕИО, и iv) Директиви 75/440/ЕО, 76/160/ЕИО (2), 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО (3), определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопаски и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно i) членове 3, 5 и 6 от Директива 91/676/ЕИО (4), ii) членове 7 и 17 от Директива 91/414/ЕИО, iii) Директива 98/8/ЕО, както и за целите на първия план за управление на речни басейни: iv) Директиви 75/440/ЕИО, 76/160/ЕИО, 76/464/ЕИО, 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО, изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система, изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси, определяне на значими морфологични промени във водните обекти, изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори. 1.5. Оценка на въздействието Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари. Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката. За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.

1. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1. Първоначално характеризиране Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за: — местонахождението и границите на подземния воден обект или обекти, — товарите, на които е подложен подземният воден обект или обекти, включително: — дифузни източници на замърсяване — точкови източници на замърсяване — водочерпене — изкуствено презареждане, — общия характер на пласта над водосбора, от който подземният воден обект се презарежда, — подземните водни обекти, от които съществуват пряко зависими повърхностни водни екосистеми или земни екосистеми. 2.2. По-нататъшно характеризиране След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за:

— геоложките характеристики на подземния воден обект, включително обхвата и типа на геоложките единици, — хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозността и ограничеността, — характеристиките на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от които подземният воден обект се зарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост, както и абсорбиращите качества на отлаганията и почвите, — характеристики на стратификацията на водата в подземния воден обект, — инвентаризация на свързаните повърхностни системи, включително земни екосистеми и повърхностни водни обекти, с които подземния воден обект е динамично свързан, — изчисления на посоките и степента на обмен на води между подземния воден обект и свързаните повърхностни системи, и — достатъчно данни за изчисляване на дългосрочната годишна средна степен на пълно презареждане. — характеризиране на химичния състав на подземните води, включително спесификация на приносите от човешка дейност. За характеризирането на подземните води, държавите-членки могат да използват типологии при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти. 2.3. Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект: a) местонахождението на точките, използвани за водочерпене от подземния воден обект, с изключение на: — точките за водочерпене, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно, или, — точките за водочерпене за човешка консумация, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно или обслужващи по-малко от 50 души, б) средно годишните нива на водочерпене от тези точки, в) химически състав на черпената вода от подземния воден обект, г) местонахождение на точките от подземния воден обект, в които пряко се зауства вода, д) нивата на заустванията в тези точки, е) химически състав на заустванията в подземния воден обект, и ж) използването на земята във водосбора или водосборите, от които подземният воден обект се презарежда, включително въвода на замърсители и антропогенни промени в характеристиките на презареждане, като дъждовни води или изливи поради уплътняване на земята, изкуствено презареждане, завиряване или дрениране. 2.4. Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху: i) повърхностните води и свързаните земни екосистеми; ii) регулирането на водите, предпазването от наводнения и земния дренаж; iii) човешкото развитие. 2.5. Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ Икономическият анализ съдържа достатъчно информация в необходимите детайли (вземайки предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация), за да: a) бъдат направени съответните пресмятания, необходими за възприемането на принципа за възстановяване разходите за водни услуги по член 9, както и за дългосрочните прогнози за търсене и предлагане на вода в района на речния басейн и, когато е необходимо: — пресмятане на обема, цените и разходите, свързани с водните услуги, и — пресмятане на съответните инвестиции, включително прогнози за такива инвестиции; б) бъдат направени преценки за най-ефективната комбинация от мерки за водоползване, които да се включат в програмите от мерки по член 11, основаващи се на изчислението на потенциалните разходи за такива мерки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

1. Регистърът на защитените територии, изискуем по член 6 включва следните типове защитени територии:

i) териториите, определени за водочерпене за човешка консумация по член 7; ii) териториите, определени за такива с цел опазване на икономически значими водни видове; iii) водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО; iv) хранително-чувствителни зони, включително зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/676/ЕИО и зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО; и v) зони, определени като чувствителни с цел опазване на местообитания от видове, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им, включително съответните обекти по „Натура 2000“, определени съгласно Директива 92/43/ЕИО (1) и Директива 79/409/ЕИО (2).

1. Обобщението на регистъра, изискуемо като неразделна част от плана за управление на речен басейн включва карти, показващи местонахождението на всяка защитена територия и описание на общностното, национално и местно законодателство, по което те са определени като такива.

ПРИЛОЖЕНИЕ V 1. 1.1. 1.1.1. 1.1.2. 1.1.3. 1.1.4. 1.1.5. 1.2. 1.2.1. 1.2.2. 1.2.3. 1.2.4. 1.2.5. 1.2.6. 1.3. 1.3.1. 1.3.2. 1.3.3. 1.3.4. 1.3.5. 1.3.6. 1.4. 1.4.1. 1.4.2. 1.4.3. 2. 2.1. 2.1.1. 2.1.2. 2.2. 2.2.1. 2.2.2. 2.2.3. 2.2.4. 2.3. 2.3.1. 2.3.2. 2.4. 2.4.1. 2.4.2. 2.4.3. 2.4.4. 2.4.5. 2.5.

1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние 1.1.1. Реки Биологични елементи

Състав и изобилие на водната флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав, изобилие и възрастова структура на рибна фауна Хидроморфологични елементи, поддържащи биологичните

Хидроложки режим

Количество и динамика на водния поток

Връзка с подземни водни обекти

Продължителност на реката

Морфологични условия

Дълбочина и разлики в ширината на реката

Структура и субстрати на речното легло

Структура на крайречната зона Химични и физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Температурни условия

Условия на окисляемост

Соленост

Киселинно състояние

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект 1.1.2. Езера Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Хидроложки режим

Количество и динамика на водния поток

Режим на обитаване

Връзка с подземни водни обекти

Морфологични условия

Вариации в дълбочините на езерото

Количество, структура и субстрати на езерното легло

Структура на езерния бряг Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Киселинно състояние

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всякакви приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект 1.1.3. Преходни води Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав и изобилие на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Морфологични условия

Разлики в дълбочината,

Количество, структура и субстрати на леглото

Структура на заливаемата зона

Приливен режим на заливаемост

Поток на пресните води

Вълна Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект 1.1.4. Крайбрежни води Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Морфологични условия

Разлики в дълбочината

Структура и субстрати на крайбрежното легло

Структура на заливаемата зона

Приливен режим на заливаемост

Посока на доминантните потоци

Вълна Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект 1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект. 1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 - 1.2.4 по-долу.

Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи Не съществуват никакви или съществуват само незначителни антропогенни изменения в стойностите на физико-химичите и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, различни от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват нормално свързваните с този тип при непроменени условия и показват никакви или много малки доказателства за изкривяване. Това са типовете специфични условия и общности. Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват нива на изкривяване в следствие на човешка дейност, но различаващи се само малко от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се различават умерено от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите показват знаци за изкривяване в следствие човешка дейност и са значително по-изкривени от тези в условия на добро състояние. Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши. Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри. Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши. 1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Таксономичната структура на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средното изобилие на фитопланктон е в пълно съответствие със специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктона се наблюдава в честоти и с интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонни видове в сравнение със специфичните за вида общности. Тези промени не определят засилен растеж на водораслите, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Може да се наблюдава слабо увеличение в честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. Структурата на планктонните видове се различава умерено от специфичните за типа общности. Изобилието е умерено нарушено и може да е до такава степен, че да предизвика значими нежелани нарушения в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонен цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. Макрофити и фитобентос Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитните и фитобентосни видове, в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не определят засилен растеж на фитобентосни или по-висши форми растения, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от налични бактериални снопове и слоеве вследствие антропогенна дейност. Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-нарушена отколкото при добро състояние. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макрофитни и фитобентосни видове. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и, в някои области, изместена от бактериални снопчета и пластове вследствие на антропогенни дейности. Бентосна безгръбначна фауна Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните не показва знаци на различие от непроменените нива Нивото на разнообразието на безгръбначни видове не показва знаци на различие от непроменените условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности Съотношението между чувствителните към нарушения видове в сравнение с нечувствителните показва слаби отклонения от нивата, специфични за типа. Нивото на нарушенията в безгръбначните видове показва слаби следи от отклонения от специфичните за типа нива. Структурата и изобилието на безгръбначните видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Съотношението между чувствителните към нарушения видове и нечувствителните, както и нивото на разнообразието са чувствително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски от тези за добро състояние. Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете отговаря изцяло или почти изцяло на непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения специфичнични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват малко знаци за антропогенни изменения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на някои определени видове. Има слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за вида общности, главно вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци на нарушения в следствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични качествени елементи, а в някои случаи са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за антропогенни нарушения до степен на отсъствие в умерени пропорции на специфични за типа видове или твърде ниското им изобилие.

Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Хидроложки режим Количеството и динамиката на потока и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Продължителност на реката Продължителността на реката не е нарушена от антропогенни дейности и позволява непроменена миграция на водни организми и пренос на седимент. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Каналните модели, разликите в ширината и дълбочината, скоростта на потока, субстратните условия и структурата и условията на крайречната зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (1)

Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс, киселинно неутрализиращ капацитет и температурата не показват знаци за антропогенно нарушение и остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет и солеността не достигат нива извън установените граници и осигуряват функционирането на специфичната за типа екосистема и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, определени по-горе. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, установени по-горе. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични синтетични замърсители Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриване на най-напредналите аналитични техники в употреба

Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични несинтетични замърсители Концентрациите остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн). Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 (2) без да се засягат Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. 1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Таксономичната структура и изобилие на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктон възниква с честота и интензитет, които са в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне слабо увеличение на честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. Структурата и изобилието на планктонни видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Биомасата е умерено променена и може да доведе до значими нежелани промени в условията на други биологични качествени елементи и физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци могат да възникнат упорити цъфтежи. Макрофити и фитобентос Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитни и фитобеносни видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на фитобентос или по-висши форми на растителност, които да доведат до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от съществуващи бактериални снопчета или слоеве вследствие антропогенна дейност. Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от наблюдаваната при добро качество. Наблюдават се умерени промени в средното изобилие на макрофити и фитобентос. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и в някои области изместена от съществуващи бактериални снопчета и слоеве в резултат антропогенни дейности. Бентосна безгръбначна фауна Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Отношението на чувствителните към нарушения видове към нечувствителните не показва знаци за изкривявания на непроменените нива Нивото на разнообразие за безгръбначните видове не показва знаци за изкривявания на непроменените нива Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните показва слаби знаци за отклонения от специфичните за типа нива. Нивото на разнообразие на безгръбначните видове показва слаби знаци за отклонение от специфичните за типа нива. Структурата и изобилието на безгръбначни видове се различават умерено от специфичните за типа условия Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Отношението между чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и тези при добро състояние Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Представени са всички специфични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват слаби знаци за антропогенни отклонения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за типа общности, вследствие антропогенно въздействие върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи и в някои случаи са определящи за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи до степен на отсъствие на специфични за типа видове или много ниското им изобилие.

Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Хидроложки режим Количеството и динамиката на потока, нивото, времето на обитаване и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочините на езерото, количеството и структурата на субстрата, както и структурата и условията на езерната брегова зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (3)

Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс киселинно неутрализиращ капацитет, прозрачност и температура не показват знаци за антропогенни нарушения и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет, прозрачността и солеността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични синтетични замърсители Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-модерните аналитични техники в употреба. Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични несинтетични замърсители Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн). Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (4) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. 1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. Структурата и изобилието на фитопланктонни видове се различават умерено от специфичните за типа условия. Биомасата е умерено нарушена и може да доведе до значими нежелани промени в баланса на условията за други биологични качествени елементи. Може да възникне умерено повишение на честотата и интензитета на цъфтежите на планктон. През летните месеци е възможна появата на упорити цъфтежи. Макроалгии Структурата на макроалгалните видове е в зависимост от непроменените условия. Няма откриваеми промени в макроалгалния слой поради антропогенни дейности. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макроалгалните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са определящи за повишен растеж на фитобентос или по-висши форми растителност, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Структурата на макроалгалните видове умерено се различава от специфичните за типа условия и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макроалгални видове, които могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. Покритосеменни Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия Няма откриваеми промени в изобилието на покритосеменните поради антропогенни дейности. Съществуват слаби промени в структурата на покритосеменните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Изобилието на покритосеменни показва слаби признаци на нарушения. Структурата на покритосеменните видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени нарушения в изобилието на покритосеменни видове. Бентосна безгръбначна фауна Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове, свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани със специфичните за типа условия Представени са повечето от чувствителните видове специфични за типа общности. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни видове са умерено извън границите, свързвани със специфичните за типа условия. Откриват се видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете е в зависимост от непроменените условия. Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва слаби признаци на изменения на специфичните за типа условия в следствие антропогенни влияния върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи Отсъстват умерено пропорционално количество от специфичните за типа чувствителни към нарушения видове в резултат на антропогенни влияния върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи

Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Режим на заливаемост Режима на потока пресни води отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочината, условията на субстрата и структурата и условията на вътрезаливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (5)

Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива, извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични синтетични замърсители Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-напредналите аналитични техники в употреба. Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични несинтетични замърсители Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн). Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (6) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. 1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. Структурата и изобилието на планктонни видове показва признаци за умерено изменение. Алгалната биомаса е значително извън границите, свързвани със специфичните за типа условия и влияе върху другите биологични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение на честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. Макроалгии и покритосеменни Представени са всички чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивата на слоя макроалгии и изобилието на покритосеменните са в съответствие с непроменените условия. Представени са повечето чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивото на макроалгалния слой и изобилието на покритосеменните показват слаби признаци на нарушение. Отсъстват умерен брой чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Макроалгалния слой и изобилието на покритосеменни са умерено нарушени и могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. Бентосна безгръбначна фауна Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са повечето от чувствителните към нарушения видове свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове са умерено извън границите, свързани със специфичните за типа условия. Присъстват видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности

Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Режим на заливаемост Режимът на потока пресни води и посоката и скоростта на преобладаващите потоци отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочината, структурата и субстрата на крайбрежното легло и структурата и условията на вътрешно-заливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (7)

Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия. Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на нивата, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични синтетични замърсители Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба. Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични несинтетични замърсители Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн) Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (8) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. 1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти Елемент Максимален екологичен потенциал Добър екологичен потенциал Среден екологичен потенциал Биологични качествени елементи Стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно, свързаните с най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект, при условие че физическите условия са резултантни от изкуствените или силно-модифицирани характеристики на водния обект. Съществуват слаби промени в стойностите на съответните биологични качествени елементи, в сравнение с тези при максимален екологичен потенциал. Съществуват умерени промени в нивата на съответните биологични качествени елементи, в сравнение със стойностите при максимален екологичен потенциал. Тези стойности са значително по-променени от тези при добро качество. Хидроморфологични елементи Хидроморфологичните условия са в съответствие с единствените влияния върху повърхностните водни обекти, а именно тези в резултат на изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект след всички предприети мерки за подобрение, осигуряващи приближаването да екологичния континуум, и особено подобряващите фауната и съответните хайверни и живораждащи видове. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Физикохимични елементи

Общи условия Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия свързвани с типовете повърхностни водни обекти най-близко сравними със съответните изкуствените или силно модифицирани обекти. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на температурата, кислородния баланс и pH са в съответствие с тези на най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект при непроменени условия. Стойностите на физико-химичните елементи са в рамките, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Температурата и pH не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични синтетични замърсители Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба. Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Специфични несинтетични замърсители Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия на типа повърхностен воден обект, най-близко сравним с изкуствения или силно модифициран обект. (фонови нива = фн) Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (9) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. 1.2.6. Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки При определянето на различни екологични качествени стандарти за замърсителите, описани в точки 1 — 9 на приложение VIII с цел опазване живата част на водните екосистеми, държавите-членки действат в съответствие със следващите разпоредби. Стандартите могат да бъдат определяни за води, седимент или живата част на екосистемата. Когато е възможно се събират както обикновените, така и интензивни данни за видовете, описани по-долу, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни. Основният „комплект“ видове е: — Алгии и/или макрофити — Дафниа или представителни организми за солени води — Риби Определяне на екологични качествени стандарти За определяне на максималната средна годишна концентрация се прилага следната процедура: i) Държавите-членки определят подходящи фактори на безопасност във всеки случай, който е в съответствие с естеството и качеството на наличните данни и ръководството дадено в раздел 3.3.1 на глава II oт „Техническо ръководство в допълнение към Директива 93/67/ЕИО на Комисията за оценка на риска за нови нотифицирани вещества и Регламент (EО) № 1488/94 на Комисията за оценка на риска за съществуващи вещества“, както и с факторите на безопасност, дадени в таблицата по-долу:

Фактор на безопасност Поне едни интензивни данни L(E)C50 за всяко от трите нива на основния комплект 1 000 Едни обикновени NOЕО (или за риби или за Дафниа или представителни организми за солени води) 100 Две обикновени NOЕО за видовете представени в две нива (риби и/или Дафниа или представителни организми за солени води и/или алгии) 50 Обикновени NOЕО за поне три вида (обикновено риби, Дафниа или представителни организми за солени води и алгии) представящи трите нива 10 Други, включително данни от мястото или моделни екосистеми, позволяващи да се определят и приложат по-прецизни фактори на безопасност Преценка за всеки отделен случай ii) Когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулацията, те трябва да бъдат взети предвид при определянето на крайните стойности на екологичните качествени стандарти. iii) Така определените стандарти трябва да бъдат сравнени с всички данни от проучванията на място. При наличие на аномалии трябва да бъдат преразгледани, с цел определяне на по-прецизни фактори на безопасност. iv) Определените стандарти се преразглеждат периодично и се подлагат на консултации с обществеността за определянето на по-прецизни фактори на безопасност. 1.3. Moниторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни. На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг. Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана.

1.3.1. Наблюдаващ мониторинг Цел Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за: — подпомагане и валидиране процедурата за оценка на влиянията, дадена в приложение II; — осигуряване производителността и ефективността на бъдещите програми за мониторинг; — оценката на дългосрочните промени в естествените условия; и — оценката на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност. Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни. Избор на пунктове за мониторинг Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където: — нивото на водния поток е значително като цяло в района на речния басейн; включително пунктове на големи реки, където областта на водосбор е по-голяма от 2 500 kм2, — обемът на водата е значителен в рамките на района на речния басейн, включително големи езера и язовири, — значителни водни обекти пресичат границата на държавата-членка, — обектите са определени съобразно Решение за обмен на информация 77/795/ЕИО; и във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда. Избор на качествени елементи За период от една година във времето, покрито от действието на плана за управление на речен басейн се провежда наблюдаващ мониторинг за всеки мониторингов пункт на: — параметрите, определящи за всички качествени елементи, — параметрите, определящи за всички хидроморфологични качествени елементи, — параметрите, определящи за всички общи физико-химични качествени елементи, — заустваните в речния басейн или под-басейн замърсители от списъка на приоритетните вещества, и — други замърсители, зауствани в значителни количества в речния басейн или под-басейн освен ако предишният наблюдаващ мониторинг не е показал, че съответния воден обект е достигнал добро състояние и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност по приложение II. В тези случаи наблюдаващия мониторинг се провежда веднъж на всеки три плана за управление на речния басейн. 1.3.2. Оперативен мониторинг Оперативният мониторинг се провежда с цел: — установяване състоянието на водните обекти, определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели, и — оценка на всякакви промени в състоянието на такива обекти в следствие програмите от мерки. Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящоtо приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат. Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва: — за водни обекти, подложени на риск от замърсявания от значителни точкови източници, пунктовете в рамките на един обект трябва да са достатъчни за оценка на големината и влиянието на точковия източник. Когато един воден обект е подложен на товарите на няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг могат да бъдат избрани по начин, даващ възможност за оценка на големината и влиянието на тези товари като цяло; — за водни обекти застрашени от значителни дифузни източници трябва да има достатъчно пунктове в рамките на избрани обекти, с цел оценка големината и влиянието на дифузните товари. Изборът на водните обекти трябва да се направи така че те да бъдат представителни за относителните рискове при възникването на товарите от дифузни източници, както и за относителните рискове по отношение невъзможността за достигане добро състояние на повърхностните води; — за водни обекти подложени на значителни хидроморфологични товари, трябва да се определят достатъчно пунктове за мониторинг в рамките на избрани водни обекти, така че това да дава възможност за преценка на големината и влиянието на хидроморфологичните товари. Изборът на водни обекти трябва да е определящ за цялостното влияние на хидроморфологичните товари, на които са подложени всички водни обекти. Избор на качествени елементи За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на: — параметрите, показателни за биологичните качествени елементи или елемент, които са най-чувствителни към товарите, на които са подложени водните обекти, — всички зауствани приоритетни вещества, както и други замърсители, зауствани в значителни количества, — параметрите, показателни за хидроморфологичния качествен елемент, който е най-чувствителен към съществуващите товари. 1.3.3. Проучвателен мониторинг Цел Проучвателен мониторинг се провежда: — когато не е известна причината за надвишени норми; — когато наблюдаващия мониторинг показва, че целите, установени по член 4 за водния обект няма да бъдат постигнати и все още не е установен оперативен мониторинг, с цел установяване причините за недостигането на екологичните цели от водния обект или водните обекти; или — за определяне големината и влиянията на инцидентни замърсявания; и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания. 1.3.4. Честота на мониторинга За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг. Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка. Честотите се избират така че да достигнат приемливо ниво на надеждност и прецизност. Изчисленията на надеждността и прецизността, получени чрез използваната мониторингова система се посочват в плана за управление на речния басейн. Честотите за мониторинг се избират като се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие както на естествени, така и на антропогенни условия. Времето, в което се провежда мониторинг се избира така че да минимизира влиянието на сезонните промени в резултата, като по този начин се осигури отразяването от резултатите на промените във водния обект в резултат на промени поради антропогенни натоварвания. Трябва да се провежда допълнителен мониторинг през различните сезони на годината за достигането на тази цел. Качествен елемент Реки Езера Преходни Крайбрежни Биологични Фитопланктон 6 месеца 6 месеца 6 месеца 6 месеца Друга водна флора 3 години 3 години 3 години 3 години Макро безгръбначни 3 години 3 години 3 години 3 години Риби 3 години 3 години 3 години

Хидроморфологични Общности 6 години

Хидрология непрекъснат 1 месец

Морфология 6 години 6 години 6 години 6 години Физико-химични Заливаемост 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Окисляемост 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Соленост 3 месеца 3 месеца 3 месеца

Хранително състояние 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Киселинно състояние 3 месеца 3 месеца

Други замърсители 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Приоритетни вещества 1 месец 1 месец 1 месец 1 месец 1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания: Точки за водочерпене на питейна вода Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу: Обслужвана община Честота < 10 000 4 пъти годишно 10 000 до 30 000 8 пъти годишно > 30 000 12 пъти годишно Области на защита на местообитания и видове Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4. 1.3.6. Стандарти за мониторинг на качествени елементи Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост. Пробовземане на макробезгръбначни ISO 5667-3: 1995 Качество на водите — Пробовземане — ЧАСТ 3: Ръководство за опазване и съхранение на пробите EN 27828: 1994 Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за пробовземане на бентосни макробезгръбначни EN 28265: 1994 Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за съставяне и употреба на тестове за количество за бентосни макробезгръбначни и каменни субстрати в дълбоки води EN ISO 9391: 1995 Качество на водите — Пробовземане в дълбоки води за макробезгръбначни — Ръководство за употреба на колонизационни, качествени и количествени тестове. EN ISO 8689 - 1:1999 Биологична класификация на реките ЧАСТ I: Ръководство за тълкуване на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води EN ISO 8689 - 2:1999 Биологична класификация на водите ЧАСТ II: Ръководство за представяне на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води Пробовземане на макрофити Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят Пробовземане на риби Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят Пробовземане на диатомея Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят Стандарти за физикохимичните параметри Всякакви CEN/ISO стандарти Стандарти за хидроморфологичните параметри Всякакви CEN/ISO стандарти 1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние 1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг i) Държавите-членки ще установят мониторингови системи за целите на установяването на стойностите на биологичните качествени елементи, определени за всяка категория повърхностни води или силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти. При прилагане на установената по-долу процедура към силно модифицираните или изкуствени водни обекти препоръките към екологичното състояние се разглеждат като препоръки към екологичния потенциал. Такива системи могат да използват определени видове или групи от видове, представителни за качествения елемент като цяло. ii) За да се осигури сравнимост на такива мониторингови системи, резултатите от системите на държавите-членки се изразяват като отношения на екологично качество за целите на класификацията на екологичното състояние. Тези отношения представят съотношението между стойностите на наблюдаваните биологични параметри за даден повърхностен воден обект и стойностите на параметрите в препоръчителните условия, приложими към този обект. Отношението се изразява като цифрова стойност между нула и единица, като отличното екологично състояние е представено от стойности близки до единицата, а лошото екологично състояние – от стойности, близки до нула. iii) Всяка държава-членка разделя скалата на отношенията на екологичното качество за собствената си мониторингова система за всяка категория повърхностни води на пет класа – от отлично до лошо екологично състояние, както е определено в раздел 1.2, като даде цифрови стойности на всяка граница между класовете. Стойностите на границата между класовете на отлично и добро състояние и на границата между добро и средно състояние се установява посредством вътрешнокалибрационната процедура, описана по-долу.

iv) Тази вътрешнокалибрационна процедура ще бъде подпомогната от Комисията за да се осигури установяването на границите за тези класове съобразно нормативните определения на раздел 1.2 и сравнимостта им между държавите-членки. v) Като част от тази процедура, Комисията ще подпомогне обмена на информация между държавите-членки, което да доведе до определянето на всички обекти за определен екорегион на Общността; тези именно обекти ще формират вътрешнокалибрационната мрежа. Мрежата ще се състои от обекти, избрани от цяла гама типове повърхностни водни обекти, представени във всеки екорегион. За всеки тип избран повърхностен воден обект, мрежата ще се състои от поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за отлично и добро състояние и поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за добро и средно състояние. Обектите ще бъдат избрани посредством експертна преценка, базирана на съвместни инспекции и всякаква друга достъпна информация. vi) Мониторинговата система на всяка държава-членка се прилага към тези обекти във вътрешнокалибрационната мрежа, които са както в екорегионите, така и част от типовете повърхностни водни обекти, към които ще се приложи системата поради изискванията на настоящата директива. Резултатите от това прилагане ще се използват за установяване цифровите стойности за съответните граници на класовете за мониторинговата система на всяка държава-членка. vii) В срок от 3 години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията ще изготви проекторегистър на обектите, формиращи вътрешнокалибрационната мрежа, който може да бъде адаптиран в съответствие с процедурите, установени в член 21. Окончателният регистър на обектите се изработва до 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и следва да бъде публикуван от Комисията. viii) Комисията и държавите-членки ще завършат вътрешнокалибрационната процедура до 18 месеца от датата на публикуване на окончателния регистър. ix) Резултатите от вътрешнокалибрационната процедура и стойностите, установени за класификация на мониторинговите системи на държавите-членки ще се публикуват от Комисията до 6 месеца след завършването на вътрешнокалибрационната процедура. 1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното сътояние и екологичния потенциал i) Класификацията на екологичното състояние за категориите повърхностни води ще се представи от най-ниската от стойноститите за биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, попадащ в класификацията на екологичното състояние за всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона от долната таблица, отразяващи класификацията на екологичното състояние на водния обект:

Класификация на екологичното състояние Цветен код Отлично Син Добро Зелен Средно Жълт Недобро Оранжев Лошо Червен ii) Класификацията на екологичния потенциал на водния обект за силно модифицирани или изкуствени водни обекти се представя от най-ниската от стойностите на биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал на всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона на долната таблица, а по отношение на силно модифицираните водни обекти – третата ѝ колона:

Класификация на екологичния потенциал Цветен код изкуствени водни обекти силно модифицирани Добър и по-висок Зелено със светлозелени линии Зелено с тъмнозелени линии Среден Жълто със светложълти линии Жълто с тъмножълти линии Недобър Оранжево със светлооранжеви линии Оранжево с тъмнооранжеви линии Лош Червено със светлочервени линии Червено с тъмночервени линии iii) С черни точки на картата държавите-членки ще определят също и тези водни обекти, за които недостигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал е вследствие несъответствие с един или повече екологични качествени стандарти, установени за този воден обект в съответствие със специфичните синтетични или несинтетични замърсители (съобразно режима на съответствие, установен от държавата-членка). 1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние Когато воден обект постигне съответствие с всички екологични качествени стандарти, установени в приложение IX, член 16 и друго съответно законодателство на Общността, установяващо такива стандарти, той ще бъде регистриран като постигнал добро химично състояние. В противен случай, водният обект ще се регистрира като непостигнал добро химично състояние. Държавите-членки ще предоставят карта за всеки район на речен басейн, илюстрираща химичното състояние на всеки воден обект, снабдена с цветни кодове в съответствие с втората колона на долната таблица, отразяващи класификацията на химичното състояние на водния обект:

Класификация на химичното състояние Цветен код Добро Син Непостигнато добро Червен

1. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1. Количествено състояние на подземните води 2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние

Режим на нивото на подземните води

2.1.2. Определение за количествено състояние Елементи Добро състояние Ниво на подземните води Нивото на подземните води в подземния воден обект е такова, че наличните ресурси на подземните води не се надвишават от дългосрочната средна годишна стойност на водочерпенето. Съответно, нивото на подземните води не е обект на антропогенни изменения, които биха довели до: — невъзможност да се достигнет екологичните цели по член 4 за свързаните повърхностни води — всякакво значимо влошаване в състоянието на тези води — всякакви значими увреди за земните екосистеми, зависими директно от подземния воден обект. и изменения в посоката на потока, произтичащи от промени в нивото, които могат да възникнат временно или постоянно в пространствено ограничена област, но не предизвикват солени води или други интрузии и не са показателни за устойчива и ясно определена антропогенно предизвикана тенденция за посоката на потока, която да доведе до такива интрузии. 2.2. Moниторинг на количественото състояние на подземните води 2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн. 2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено: — за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане на екологичните цели по член 4 трябва да се осигури достатъчна гъстота на пунктовете за мониторинг с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води; — за подземни водни обекти в които подземните води протичат извън границите на държавата-членка, да се осигурят достатъчно пунктове за мониторинг с цел изчисляване посоката и степента на подземния поток, протичащ през границата на държавата-членка. 2.2.3. Честоти на мониторинг Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно: — за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане екологичните цели по член 4 да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води, — за подземни водни обекти, в които подземните води текат през границата на държавата-членка да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел пресмятане посоката и степента на потока, протичащ през границата на държавата-членка. 2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим: Добро — зелено Лошо — червено. 2.3. Химично състояние на подземните води 2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води Проводимост Концентрации на замърсители 2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води Елементи Добро състояние Общи Химическият състав на подземния воден обект е такъв, че концентрациите на замърсители: — както е определено по-долу, не показват ефект на солени води или други интрузии — не надвишават качествените стандарти, приложими съобразно съответното законодателство на Общността в съответствие с член 17 — не са такива, че да доведат до невъзможност за достигане на екологичните цели, определени в член 4 за свързаните повърхностни води, нито пък до значително намаляване на екологичното или химично качество на такива обекти, нито до значими увреди на земните екосистеми, директно зависещи от подземния воден обект Проводимост Промените в проводимостта не са показателни за соленост или други интрузии в подземния воден обект 2.4. Moниторинг на химичното състояние на подземните води 2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземни води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите. На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана. 2.4.2. Наблюдаващ мониторинг Цел Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел: — допълване и валидиране на процедурата за оценка на въздействието, — осигуряване на информация за използване при оценката на дългосрочните тенденции, получени като резултат от промени в естествените условия и посредством антропогенни дейности. Избор на пунктове за мониторинг Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните: — обекти, определени като рискови вследствие характеризирането, проведено в съответствие с приложение II, — обекти, пресичащи границата на държавата-членка. Избор на параметри Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти: — съдържание на кислород — ниво на pH — проводимост — нитрати — амоняк Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари. Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект. 2.4.3. Oперативен мониторинг Цел Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел: — установяване на химичното състояние на всички водни обекти или групи обекти, определени като рискови, — установяване на наличието на някаква дългосрочна антропогенно предизвикана възходяща тенденция в концентрациите на някой замърсител. Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти. Честоти на мониторинг Оперативният мониторинг се провежда за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, но най-малко веднъж годишно. 2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето. 2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води При оценката на състоянието, резултатите от отделните пунктове за мониторинг на целия подземен воден обект се разглеждат цялостно за целия обект. Без това да влияе на съответните директиви, за достигането на добро състояние от подземния воден обект по отношение тези химични параметри, за които в законодателството на Общността са установени екологични качествени стандарти,

— трябва да бъде пресметната средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт от подземния воден обект или група обекти; и — съобразно с член 17 тези средни стойности ще се използват за демонстриране съответствието с доброто химично състояние на подземните води. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана цветно, както е показано по-долу: Добро — зелено Лошо — червено Държавите-членки ще покажат посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени в следствие влиянието на човешката дейност. Обръщането на тенденциите ще се покаже на картата посредством сини точки. Тези карти се включат в плана за управление на речни басейни. 2.5. Представяне на състоянието на подземните води Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМИТЕ ОТ МЕРКИ ЧАСТ A Мерки, изискуеми по следните директиви: i) Директива за водите за къпане 76/160/ЕИО ii) Директива за птиците 79/409/ЕИО (1)

iii) Директива за питейните води 80/778/ЕИО изменена с Директива 98/83/ЕО iv) Директива за големите катастрофи (Севезо) 96/82/ЕО (2)

v) Директива за ОВОС 85/337/ЕИО (3)

vi) Директива за канализационните утайки 86/278/ЕИО (4)

vii) Директива за градските пречиствателни станции за отпадъчните води 91/271/ЕИО viii) Директива за опазване на растителните продукти 91/414/ЕИО ix) Директива за нитратите 91/676/ЕИО x) Директива за местообитанията 92/43/ЕИО (5)

xi) Директива за цялостен контрол и предпазване от замърсяване 96/61/ЕО ЧАСТ Б Следният подробен списък от допълнителни мерки, които държавите-членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, изискуема по член 11, параграф 4: i) законови инструменти ii) административни инструменти iii) икономически или фискални инструменти iv) договорени екологични споразумения v) контрол на емисиите vi) кодекси на добрите практики vii) рекреация и възстановяване на влажните зони viii) контрол на водочерпенето ix) мерки за управление на търсенето, между другото, промоции на адаптирана селскостопанска продукция като изискващо малко вода зърно за районите, засегнати от суши x) мерки за производителност и повторна употреба, между другото, промоции на ефективни технологии за промишлеността и пестящи вода напоителни техники xi) строителни проекти xii) обезсолители xiii) възстановителни проекти xiv) изкуствено презареждане на водоносния хоризонт xv) образователни проекти xvi) проекти за проучване, развитие и демонстрации xvii) други подходящи мерки

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ Плановете за управление на речни басейни включват следните елементи: Общо описание на характеристиките на района на речен басейн, изискуемо по член 5 и приложение II, което да включва: 1.1. за повърхностните води: — картографиране на местонахождението и границите на водните обекти, — картографиране на екорегионите и типовете повърхностни водни обекти в рамките на речния басейн, — определяне на препоръчителните условия за типовете повърхностни водни обекти; 1.2. за подземните води: — картографиране на местонахождението и границите на подземните водни обекти.

1. Обобщение на значителните товари и влиянието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземни води, включително:

— изчисление на замърсяването от точкови източници, — изчисление на замърсяването от дифузни източници, включително използването на земята, — изчисление на товарите върху количественото състояние на водите, включително водочерпенето, — анализ на другите влияния на човешката дейност върху състоянието на водите.

1. Определяне и картографиране на защитените територии, както се изисква по член 6 и приложение IV.

Карта на мрежите за мониторинг, установени за целите на член 8 и приложение V, както и представяне в карта на резултатите от проведените съгласно тези разпоредби програми за мониторинг на състоянието на: 4.1. повърхностните води (екологично и химично); 4.2. подземните води (химично и количествено); 4.3. защитени територии.

1. Списък на екологичните цели, установени съгласно член 4 за повърхностни води, подземни води и защитени територии, включително определянето на случаите, когато са използвани член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7, както и свързаната информация, изискуема по този член.
2. Обобщение на икономическия анализ на водоползването, изискуем по член 5 и приложение III.

Обобщение на програмата или програмите от мерки, приети съобразно член 11, включително начините, по които установените по член 4 екологични цели ще бъдат постигнати: 7.1. обобщение на мерките, изискуеми за прилагане законодателството на Общността за опазване на водите; 7.2. доклад за практическите стъпки и мерки, предприети за прилагане принципа на възстановяване на разходите за водоползване в съответствие с член 9; 7.3. обобщение на мерките, предприети за отговаряне на изискванията на член 7; 7.4. обобщение на начините за контрол над водочерпенето и съхранението на вода, включително препратка към регистрите и определянията на случаите, в които са правени изключения по член 11, параграф 3, буква д); 7.5. обобщение на начините за контрол, приети за зауствания от точкови източници и други дейности с въздействие върху състоянието на водите в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква ж) и член 11, параграф 3, буква и); 7.6. определяне на случаите, в които са разрешени директни зауствания в подземните води, в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква й); 7.7. обобщение на мерките предприети в съответствие с член 16 за приоритетните вещества по отношение на подземните води; 7.8. обобщение на мерките, предприети за опазване от или намаляване на въздействието на инцидентни замърсявания; 7.9. обобщение на мерките, предприети по член 11, параграф 5 за водните обекти, които не могат да достигнат целите, установени по член 4 7.10. детайли за допълнителните мерки, определени като необходими за да се достигнат установените екологични цели; 7.11. детайли за предприетите мерки с цел избягване увеличаването на замърсяването на морските води в съответствие с член 11, параграф 6;

1. Регистър на всякакви по-подробни програми и планове за управление за районите на речните басейни по отношение под-басейните, секторите и въпроси касаещи типовете води, заедно с обобщение на съдържанието им;
2. Обобщение на мерките за информиране и консултации с обществеността, резултатите от тях и промените в плана, направени като последици от това;
3. Списък на компетентните органи в съответствие с приложение I;
4. Контактни точки и процедури за получаване на документация и информация по член 14, параграф 1и особено детайли за мерките за контрол, приети в съответствие с член 11, параграф 3, буква ж) и буква и), както и актуалните данни от мониторинга, събрани в съответствие с член 8 и приложение V.

Първото актуализиране на плана за управление на речния басейн, както и всички следващи включват също и:

1. Обобщение на всички промени или актуализации от публикуването на предишния план за управление на речния басейн, включително обобщение на прегледите по член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7;
2. Оценка на постигнатия напредък по отношение достигането на екологичните цели, включително представяне на резултатите от мониторинга за периода на предишния план в карта и обяснение за всяко непостигане на екологичните цели;
3. Обобщение на и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на речния басейн, които не са били предприети;
4. Обобщение на всички допълнителни междинни мерки, приети по член 11, параграф 5 след публикуването на предишната версия на плана за управление на речния басейн.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ 1. Органохалогенни съставки и вещества, които могат да формират такива съставки във водна среда. 2. Органофосфорни съставки. 3. Органотини. 4. Вещества и препарати или съставящи ги вещества, които притежават доказано карциногенни или мутагенни качества или качества, които могат да засегнат стероидите, тироидите, репродукцията или други ендокринни функции във или посредством водната среда. 5. Устойчиви хидровъглероди и устойчиви и биоакумулативни органични токсични вещества. 6. Цианиди. 7. Метали и техни съставки. 8. Арсеник и съставки. 9. Биоциди и продукти за опазване на растенията. 10. Материали в процес на разтваряне. 11. Вещества, допринасящи за еутрофикацията (особено нитрати и фосфати). 12. Вещества, които имат неблагоприятно въздействие върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани посредством параметри като БПК, ХПК, и др.).

ПРИЛОЖЕНИЕ IX НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ И ЕКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ СТАНДАРТИ „Емисионните ограничения“ и „качествените цели“, установени съгласно дъщерните директиви на директива 76/464/ЕИО се разглеждат като норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти и за целите на настоящата директива. Те са установени в следните директиви: i) Директивата за заустването на живак (82/176/ЕИО) (1); ii) Директивата за заустването на кадмий (83/513/ЕИО) (2); iii) Директивата за живака (84/156/ЕИО) (3); iv) Директивата за заустванията на хексахлорциклохексан (84/491/ЕИО) (4), и v) Директивата за заустванията на опасни вещества (86/280/ЕИО) (5).

ПРИЛОЖЕНИЕ X ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА

ПРИЛОЖЕНИЕ XI КАРТА A Система A: Екорегиони на реки и езера 1. Иберийско-Макаронезиански регион 2. Пиренеи 3. Италия, Корсика и Малта 4. Алпи 5. Югославски западни Балкани 6. Гръцки западни Балкани 7. Източни Балкани 8. Западни планини 9. Централни планини 10. Карпати 11. Унгарски низини 12. Понтийски регион 13. Западни равнини 14. Централни равнини 15. Балтийски регион 16. Източни равнини 17. Ирландия и Северна Ирландия 18. Великобритания 19. Исландия 20. Бореалски височини 21. Тундра 22. Фино-скандинавски щит 23. Тайга 24. Кавказ 25. Каспийска низина

КАРТА Б Система A: Екорегиони на преходни води и крайбрежни води

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОМИСИЯТА В своя доклад съгласно член 17, параграф 3 с помощта на държавите-членки Комисията ще включи анализ, основан на съотношението цена—качество.