Чл. 7

Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури

Директива

Член 7

  1. Държавите-членки могат да поддържат или да въвеждат такси за изминат участък и/или такси за ползване на инфраструктура според условията, посочени в параграфи от 2 до 10.

2. а) такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура се налагат само за използване на автомагистрали или други пътища с няколко платна с характеристики, подобни на автомагистралите, или за ползване на мостове, тунели и планински проходи. Все пак, в държава-членка, в която не съществува главна мрежа от автомагистрали или мрежа от пътища с две платна, които имат подобни характеристики, такси за изминат участък или за ползване на инфраструктура, могат да се налагат в тази страна на ползващите най-високия клас пътища от техническа гледна точка; б) след консултации с Комисията и в съответствие с процедурата, описана в Решение на Съвета от 21 март 1962 г., което установява процедура за предварителни изпитвания и консултиране по отношение на определени законови, подзаконови и административни разпоредби, свързани с транспорта, предвидени от държавите-членки (12): i) такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура могат да бъдат също налагани на потребителите на други участъци от първокласната пътна мрежа, особено: — когато това се налага от съображения за безопасност, — в държава-членка, където в преобладаващата част от страната не съществува свързана мрежа от автомагистрали или от пътища с две платна с подобни характеристики, но само за пътища, използвани за международен и междурегионален тежкотоварен транспорт, при условие че нуждите на движението и гъстотата на населението икономически не оправдават строителството на автомагистрали или на пътища с две платна с подобни характеристики, ii) могат да бъдат взети специални мерки за гранични райони от съответните държави-членки; iii) Австрия може да освободи австрийския потребител от такса за ползване на инфраструктура по автомагистралната отсечка между Куфщайн и Бренер.

  1. Не могат да бъдат налагани едновременно такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура по един и същи пътен участък. Все пак, държавите-членки могат да налагат такси за изминат участък за мрежи, за които се налагат такси за ползване на мостове, тунели и планински проходи.
  2. Таксите за изминат участък и за ползване на инфраструктура не може да водят до дискриминация, пряко или непряко, основана на националността на превозвача или на произхода, или крайната дестинация на превозното средство.
  3. Таксите за изминат участък и за ползване на инфраструктура трябва да се прилагат и събират, а плащането им да се контролира по такъв начин, че да причиняват възможно най-малко затруднения за свободния трафик и да се избягват задължителните проверки и контрол по вътрешните граници на Общността. Ето защо, държавите-членки следва да си сътрудничат за установяване на методи, които позволяват на превозвачите да плащат такси за ползване на инфраструктура 24 часа на денонощие, най-малко на главните търговски обекти, като се използват всички общоприети начини на плащане, във и извън държавите-членки, в които те се прилагат. Държавите-членки осигуряват адекватни съоръжения на пунктовете за събиране на такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура, така че да поддържат нормални условия за пътна безопасност.
  4. Една държава-членка може да постанови налагането на такси за ползване на цялата пътна мрежа на нейна територия за превозните средства, регистрирани в тази държава-членка.
  5. Размерът на таксите за ползване на инфраструктура, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определят от съответната държава-членка, така че да не е по-висок от максималния размер, посочен в приложение II.

На 1 юли 2002 г. и на всяка втора следваща година този максимален размер се преразглежда. Когато е необходимо, Комисията прави предложения за подходящо адаптиране, а Европейският парламент и Съветът взимат решение в съответствие с условията на Договора. До две години след влизане в сила на настоящата директива държавите-членки, които прилагат такса за ползване на инфраструктура, въвеждат 50 % намаление в размерите на тези такси за превозни средства, регистрирани в Гърция, поради нейното геополитическо положение. Комисията може да реши разрешаване на прилагането на това намаление от държавите-членки от година на година.

  1. Размерите на таксите за ползване на инфраструктурата са пропорционални на продължителността на използване на инфраструктурата.

Една държава-членка може да прилага само годишни такси за превозни средства, регистрирани на нейна територия.

  1. Средният размер на таксите за изминат участък следва да са обвързани с разходите за строителство, експлоатация и развитие на съответната инфраструктурна мрежа.
  2. Без да се засяга средният размер на таксите за изминат участък, посочен в параграф 9, държавите-членки могат да променят техните ставки в съответствие с:

а) класовете на емисиите, отделяни от превозните средства, при условие че нито една такса за изминат участък не може да е по-голяма с 50 % от таксата, събирана за еквивалентни превозни средства, които отговарят на най-високите стандарти за отделяне на вредни емисии газове; б) времето от денонощието, при условие че нито една такса за изминат участък не може да е по-голяма със 100 % от таксата, налагана за най-евтиния период от денонощието. Всяко изменение на таксите за изминат участък във връзка с класовете превозни средства по отношение на емисиите, отделяни от тях, или във връзка с периода от денонощието, трябва да е пропорционално на преследваната цел.

Практика по чл. 7

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.